Keeper of the Rainbow, Josephine Wall
Въздух ~ етерна дъга
събрала на твореното
цветовете седем
изгрява и символното
на началото се слива
откривайки силата
на проявеното
разперени криле на птица
носят пламъка~свещица
сама превръщайки се
в дъга
Червеното на Огъня
и чувственост на парещи глътки
налети в бокала на тялото и
ярката пламенност пулсират
в стопеното бялото
в ритъма на нестинарски оброк
по лъхналата жар се извиват
нагоре по незрим водосток
преливащ същината на
стихията огнена лумнала
чак до началото на
новата и безплътната
след тихо изтлялото
съмнала
най~неуловимата, меката и нощната
събудена в есенция на чувствата
разлива небесната и светлата
приютена в бисерното на сълзицата
по водната шир се преплува
до стъпалата от мрамор
на двореца с кристалните зали
където светят хиляди искрящи сърца
между кориците, наречени сега
изписваме редовете в книгите
на всяка от която са гравирани
небесните ни имена...
Заслушвам се в шепота
на спиралите на времето
навиващи на пръстенче
и екота на дните ни
и глъчката се сляга в
прахта на отминаващото
събирам сладостта на капки
от живото и бялото...
а само го откривам, когато
се откажа от ~желаното...
* Fly me to the Moon ~
Josephine Wall
В полюшването на тона
и стъпките тихи на невеста
по даровете идваща боса
в бяло е одежда донесла
в прикадения ритъм на стана
извезал основа и рисунъка,
който запълваш с живяното
пристъпва невестата в бяло
кристален звън я провожда
път й сторват цветята,
като най~нежен цвят е цъфтяла
нейна премяна е чистотата...
с виждане в цветове и опит
за хармония на тия ярките
аленеещи пламъци, които скоро
разбрах ~ симфония енергии са
започна с червеното ~ като дъха на дракон,
захапал опашката си и синьото
в хладината на стиха и лозниците
налели сокове познание
започна с признание в бяло,
че всичко е единно неделимо
цяло и нишки светлина
свързват сърцата ни
в пристана на тишина
търси утеха Душата ми
Когато се раждат самодивите
тихо е
камбани разлюляват небето
и скъса се наниза на времето
бисери~живот се разпръсват
по тънкото було на залеза
люлка връзва на Лунния рог
ветрецът и пелена в бяло
пухкаво посипа снежецът
звездици огряват небесната стая
и само нежен звън в трепетликите
светът заспал е в омая ~ тихо е
когато се раждат самодивите...
Изгреви в пурпурно
с тежест на мантия и
соления вкус на меч в`кания
изгреви с пайети виолет
по крилцата прозрачни на
светулки танцуващи безчет
и изгреви в мълчание
в бриз от бяла песен
и молитва~дихание...
Езерната нимфа
с кораловите устни
и ръцете~птици
завива с лилиеви листи
унесените, спящите ми мисли
тихичко посяга
към стъбълцето~цвете
капчиците дъх от двата свята
вплита и люлчино им пее
капещи ноти от водата вае
с усмивка и сънна лекота,
че понякога летиш тя знае
с измолените белите крила...
...в края на екота и
извивката на полутона
когато се приплъзвам
по чувствеността и стона
в изгубена дрезгавина
и пращец маковина
посипала небето
вдъхвам пулса
на сърцето
"как да се изкаже с думи,
като е чуване чрез цветове..."
...
И жезълът
захванал в клупа си
ветровете
и върхът
на пирамидата~проводник
на огньове
и зениците
в които емоцията извира
на водата
росиците
най~нежната милувка
на земята
и световете
тръпнещи
под тези небеса
тленни са...
http://www.youtube.com/watch?v=UGn5DrSmCJc&feature=related
Толкова красота
едва ли ще побере
мъничкото ми сърчице...
Разлиства се в
омайно звездоструние
във Вселените музика
в зелената клонка
увивна и светла
и в сълзата напевна
потекла по скулата твоя
тъгата ти бих взела
да бъде като моя...
Думите изписват ли
длани
ваят ли устни
желани
и разбулват ли видяни
мечти
в сияние на феи
дошли
от лунни сънища
тъкани
зефирена нежност
ме кани
песента крило да
ми стане
и пътечка утеха
в познание...
Отказах се от
получаване...
Когато с роса се напълва
съня и
устица жадни пият вода
в звук се ражда тишина
тук, под небесата ~
на болялата тленност
и ожарена пленност.
Камбанено време е.
До идване
след ново пристигане.
Плувах с ладия на Времето
през желание до бяло стопеното
през черната мъка на въглен
и покой, изгубен и стъклен,
жар е посипвала копринени ириси,
ослепели и питали: Ти ли си?
Водеха ме през тъмното излишно
и в ябълкова утрин пееха клавишно
за потопени изгреви в долината
на творена тишина в сърцевината
в на мисли междуструние
и бистро пълнолуние...
"Корените стигат до недрата, за да се къпе короната в Светлина!"
(древна поговорка)
...
Усещам
в жребия на Светилата
силата на забравено действие,
в мускусния дъх вървя на тъмнината
по пътя единствен ~ смирение...
Спирам
и има протяжно движение,
с което изнищвам незрящата,
топлата и теменужено спяща
... до просветление...
...правиш ме
нова и бяла ~ в свещиците тляла
вишнево тиха и прозирна в стиха,
шепотно езерна, в иглики и есенна
безкрайна и светеща ~ слушайки Душата ти пееща...
И имаше те там... в Безкрая,
в горещи необяздени факли,
в песента на славея
и звездопадите жарки...
И имаше ме там... в края,
в тръпчинка на лютиче,
в ароматите, с които играя
и миглите гроздови~на момиче...
Топла погача дъхава
~ зрънца от Светло поели,
в цялост мека и пръхава
медени струйки топени...
Разчупвам парченце от сладост
и медът на капки потича,
отпивам от Твоята благост
и живост наяве изтича...
В полирани фибри бадемови
напъпват смарагди Едемови
в прохладното на розово утро
и сладкия повей на будно...
Дъждовни кристалчета песен
очите ми трите измиват,
в аромата на хляба донесен
звън камбани бродират...
През люшнати сезони
и недокоснати стъпки нагоре
в блаженство на флейта
и на Светлото шлейфа...
Чудно е да усеща
и споделяне полека посреща
и нося от нея ~ живата...
измолвана, в храма отпивана
творена в очите ми
и вкуса на жаднели
и идващи отмалели
до Дърво на живота
утешени...
Познание зрее в
мъдрост
налива се в овалната
пъстрост
препълва и живително
изтича
на кавалена песен
прилича
крехка светлост да
литва
на стихотворец в
молитва...
И рея се в безплътие
в мах от звука на арфата
и цигулково съструние.
Нося се по финни трептения
и линии в баграта
на музикални съцветия.
Светулка от звездния бриз
частичка съм светеща
кротко в небесния фриз...
По изтеглени нишки Светлина
доплуват осезания поени
с цветноефирна мекота
в очи с живост видени...
Присветва фосфорна илюзия
в извивката на устната
набъбнала в присъствия
на сетивност се плиснала...
...
Сутрин пее в морето от изгреви
бавно тлялата страст да угасне,
отмита със сълзи от припеви.
Забрава молят тръпчиво
сладки устни танинови,
стон да е любовно мълвило.
Да слее Вечерница блага,
брулена пръхава жадност
с хладна малинова влага...
