Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    30
  • коментара
    32
  • прегледа
    38438

За този блог

Entries in this blog

 

За Размисъл Днес

За Размисъл Днес   Любовта ще направи хората щедри, учени, добри и ще внесе в нас онова вдъхновение във всичко, което вършим, ще бъдем доволни от всичко в живота си. Любовта ще направи хората силни, милосърдни, дълготърпеливи. И когато ние почнем да бъдем доволни от всичко, ние ще влезем в Божествения порядък. И ако всички влезем в Божествения порядък, светът ще се оправи. А пък щом има недоволство, ние сме в човешкия порядък, аз го наричам света на безлюбието. (Беинса Дуно)   Божественият и човешкият порядък

Донка

Донка

 

Captain Corelli's Mandolin

http://www.youtube.com/watch?v=hURktJO-0UM за теглене Филмът, на който сълзите ми сами се стичаха от очите ми и загубих представа за времето и мястото.... Велик...

Донка

Донка

 

Йерархия на човешкото съзнание в неговата статика и динамика

И така, как е възможно познанието на космическите йерархии? Човекът е микрокосмос. В неговата собствена същност се съдържат съответствия на всички нива на световното битие. Неговото съзнание не е нещо елементарно просто, а представлява цялостна йерархия. Тази йерархия е потенциално безгранична, но актуално тя се осъзнава едва в по-голяма или по-малка степен, която съответства на постигнатата от човека степен на развитие. Във всяка от трите психологически категории съзнанието може да нараства йерархично, при което се видоизменя качествено и органично. Благодарение на това съзнанието може да формира като свои вътрешно присъщи качества обектите на различните йерархични достойнства. Представлявайки само по себе си особена единна и самостойна форма на битието, съзнанието е свързано посредством висшата интуиция с ноуменалния свят( на мисълта и понятията), а чрез низшата – с феноменалния (на проявленията). Съзнанието е построено по закона на организма: то е едновременно и единство, и множественост, в съответствие с двойствената йерархия на частните единства и частните множества. Този органичен строеж еднакво се проявява и в потенциалната си цялост, и в съчетаването на совите оформени и реализирани части. Съответно, променяйки своето синархично ниво, съзнанието в своята цялост може да влиза както активно, така и пасивно в частни органични членения. Съобразно характерните нива на синархията и на етапите на еволюцията на съзнанието във всяка от неговите категории, езотеричната философия различава следните основни състояния: - в категорията на волята: Низша Практическа Воля, Низша Воля, Висша Практическа Воля и Висша Воля. - в категорията на чувствата и мистиката: Низша Мистика и Висша Мистика. - в категорията на разума: Низш Разум и Висш Разум. Тези основни членения на съзнанието на едно цялостно човешко същество са предопределени от идеята на неговото битие, но същността им не зависи от опита в околната среда. В битието те само се пресътворяват от потенциално си състояние във формалното, но йерархичността на строежа на космоса е това, което определя йерархията на обектите на човешкото съзнание. Категорията на волята по същество не включва в себе си обекти от околната среда, а другите две категории притежават йерархия на състоянията, съответна на йерархията на обекта. Последните две йерархии са успоредни и аналогични една на друга. Така ние различаваме във възходящ ред: – в категорията на мистиката: Възприятие, Чувстване, Преживяване, Емоции, Йерархизъм на Емоциите и Същност на Емоциите. - в категорията на разума: Представи, Понятия, Мисли, Идеи, Закони на Идеите и Принципи. Тази система от понятия характеризира само общата йерархичност на човешкото съзнание. Отделните звена на тези системи съответстват на основните членения на космоса и затова улавят само резките промени в йерархическия ред. Успоредно с това, многообразието на състоянията на съзнанието се разчленява органично на общи групи, но в същото време тези групи плавно преминават една в друга и, на свой ред, вътре в своите собствени граници те самите имат йерархичен строеж. Например в категорията на разума понятията „Висш разум” и „Низш Разум” в никакъв случай не означават, че нашият разум може да се проявява само в двата определени вида. Напротив – всяко едно от понятията обединява в себе си безкрайно множество от конкретни състояния. Това представлява само общо име на групата, а не на едно определено състояние. Във всяка от групите определените състояния от периферна гледна точка изглеждат носители на общите признаци, а от централна – представляват конкретни проявления на някакво общо синтетично начало. Оттук произтичат едновременно и тяхната органична цялостност, и органичната им йеррхичност. Това е еднакво вярно за всички три категории. Във всяка от тях съзнанието не се изразява в някакъв ограничен брой прояви, а се променя с диференциално малки скокове по състоянията на безкрайно разгръщащата се йерархия. Така отделените в три категории основни членения от йерархията на състоянията на съзнанието се отнасят към пълното цялостно същество на човека, представляват обща схема на неговата еволюция и по тази причина могат да бъдат наречени статични йерархии. В отделните процеси на съзнанието се реализира едва незначителна част от техните звена – не само поради ограничения диапазон на колебанията на съзнанието по йерархията, но и заради нарушаването на непрекъснатостта посредством пропускането на междинни звена. Какъвто и конкретен процес на съзнанието да разглеждаме, обаче, той винаги се колебае по йерархически съответстващи си състояния. Подобно на начина, по който в геометрията всяка, дори най-сложната повърхност може да се представи като сума от плоскости, така и европейската мисъл с помощта на редица условни похвати като че ли успява да превърне пространствения космос в плоскостен модел. По същество такъв похват е напълно приемлив, тъй като не позволява допускането на грешки, но от друга страна, колкото повече облекчаваме съзнанието от неговата естествена работа, толкова повече стимулираме постепенното атрофиране на неговата способност да усеща изкуствено отстранената йерархическа координата. Ние свикваме да сравняваме всеки последователен ред от логически умозаключения с „верига”, изцяло пропускайки факта, че този образ е напълно неправилен по своята същност. Ако мисловният апарат бе устроен по този начин, ние щяхме да сме способни да мислим едновременно само за една представа, закон или съотношение. При среща със сложна система от представи, а следователно и с връзките между тях, ние щяхме да изпадаме в необходимостта да мислим или само за една от частите или ако все пак успявахме да обхванем цялата им съвкупност, то щяхме да сме способни да го правим само ако ги подреждаме една след друга Ние приемаме за нещо нормално да вкарваме в нашите концепции елемента на последвателността, макар да осъзнаваме, че в самия обект тя съществува само в изключителни случаи, като напрмер, когато събитията се развиват във времето. В далеч по-многобройни случаи такава последователност изобщо не съществува или възниква само благодарение на частни условия и обстоятелства. Вкарвайки в нашите разсъждения елемента на последователността, ние се оказваме принудени да нагаждаме целия съществуващ материал към нашата схема, не просто условна в една или друга степен, но и изцяло погрешна по принцип. В действителност, ако има дори само една действаща върху обекта причина, то с това ние имаме само определено начало на процеса, а по-нататък всички негови етапи зависят едновременно както от действащата причина, така и от реакциите на обекта. В тези случаи ние изкуствено разделяме действието и реакцията, изучаваме ги поотделно и след това се опитваме да обединим получените резултати в една концепция. Съвсем ясно е, обаче, че действието на синтетичното начало и съвместното действие на няколко самостоятелни фактора в никакъв случай не могат да се смятат за тъждествени. Дори в най-частните процеси ние винаги наблюдаваме съвместно проявяване на редица фактори. За да ги осъзнаем и изучим ние се чувстваме длъжни да прибегнем до изкуствено разчленяване на сложното цяло ( процес) в поредица от последователно свързани частности. Ние толкова сме свикнали да правим това, че обикновено съвсем не го забелязваме. И така, ние обикновено правим две грешки: първо, не отчитаме качественото достойнство на отделните представи, и второ, ние забравяме за условността на разлагането на сложното цяло на последователен ред от неговите части. Лесно е да се види, че тези две грешки си съответстват и се обуславят взаимно. Причината, поради която ние загубваме представата за качествената разлика между отделните представи, е защото мислим за тях като за една последователна верига, а причината, поради която не забелязваме условностите на последователната им интерпретация, е защото не улавяме различията в отделните представи. Достатъчно е, обаче, да осъзнем едната от тези грешки, за да ни стане ясна веднага и другата. Неосъзнаването на тези две взаимообвързани грешки ни довежда до това, че свикваме да си представяме основите на разума опростено и едностранно. На нас ни се струва, че всички представи и умозаключения се различават само по своята сложност и че тази сложност има само количествен смисъл. С други думи, сложната представа се състои само в алгебрична сума на редица частни, и самият факт на обединяването им в едно цяло не довежда до сформирането на качествено ново единство. За нас съществува само един разум, напълно определен и по природата, и по закономерностите си. Съвкупността от предпоставки се свързва с извеждането на верига от последователни умозаключения, произтичащи едно от друго. Всички тези умозаключения лежат в един напълно определен план, и мисленето преминава от едно заключение към друго по същия метод, както и при измерването на голямо разстояние на земната повърхност. Тъй като не притежаваме средства, с които непосредствено да обхванем връзката между предпоставките и изводите, ние „разделяме” това интелектуално разстояние на редица от по-малки участъци, съответстващи на отделните последователни умозаключения. Междувременно всичко това не само изобщо не отговаря на истината, но и изцяло противоречи на действителния механизъм на нашето мислене. Първо, нашето мислене се занимава с с различни по своето йерархично достойнство величини. Например, мисълта съвсем не е само механична съвкупност от някакъв род представи, а съществено се отличава от тях: и най-сложната представа никога не може да бъде наречена мисъл и, обратно, и най-простата мисъл съдържа признаци, които съществено я отличават от представите. Всяка мисъл се състои от ред представи плюс съзнанието за някаква кинетична връзка между тях – т.е. представата винаги е статична, а мисълта винаги е динамична. Същата разлика може да бъде доказана при всички останали стъпала на йерархията на състоянието на разума. Второ, и представите, и понятията, и мислите, и идеите, и принципите на свой ред се различават помежду си по йерархическото си достойнство. Така общата представа не само съдържа количествено по-голям брой елементи от частното, но и качествено се отличава от него. Достатъчно е да дадем за пример представата за човека и представата за човешкото общество. Един човек, двама – трима души, петстотин човека и петдесет милиона души по своята същност са представи, които се различават не само количествено, но и качествено. При нарастването на количеството се получават качествено нови явления, и затова цяла редица от научни дисциплини се занимава само с големите групи хора. Този пример е най-простият, тъй като в него всички елементи на сложната представа не само са от един разред, но са и тъждествени. Ако се обърнем към сложните представи, обединяващи разнородни частни представи, то картината ще придобие несравнимо по-голяма яркост. Въобще, когато една поредица от частни представи се обединява в една общност, то в тази общност се получават качества, които не са били характерни за нито един от нейните елементи, и обратно, много, а понякога и всички качества на отделните съставляващи изобщо не се проявяват в цялото, защото взаимно се парализират. Този факт може да се докаже с многобройни примери, но е достатъчно да се вземе която и да е сложна представа, за да се убедим в абсолютната истинност на общия закон: всяка сложна представа се отличава от своите съставляващи не само количествено, но и качествено, тъй като тя съдържа в себе си нещо съществено ново, по-общо и синтетично. Следователно, всички елементи на нашето мислене са разположени на различни стъпала на йерархията. Нека разгледаме как се проявява общият закон на йерархичността в неговата динамика. Всяка наука започва с класификация на явленията, фактите, събитията и понятията, разкривайки по този начин света в неговата перспектива, т.е. неговия йерархически строеж. Светът съвсем не е хаотично множество от отделни явления, напротив, те всички са свързани помежду си с последователно нарастващи закономерности. В химията и петрографията елементите се групират и по своето разположение в земната повърхност, и по свойствата си. В зоологията и ботаниката ние се срещаме с още по-сложни йерархии, които се отличават с поразителна цялост и комплексност. Общият закон на йерархията е толкова точен, обаче, че ако знаем към коя група принадлежи произволен елемент, ние можем с голяма точност да предположим неговите свойства. Вземайки за основа разработените вече от научния опит йерархически системи, ние свеждаме въпроса за познанието на новото към правилната му класификация, т.е. към определянето на йерархичните достойнства. Същият закон стои в основата на мисленето. В действителност, както в най-сложните му структури, така и в най-простите умозаключения и мисли ние по един и същ начин се ползваме от съвместно действащите процеси на анализ и синтез. Ако всички елементи и състояния на разума бяха от един разред, нито анализът, нито синтезът биха били възможни. И първият, и вторият се осъществяват изключително благодарение на различята в йерархическите достойнства. В първия случай ние от синтетичното, т.е. йерархично по-висшето понятие, идея, мисъл извеждаме по-частните, а във втория постъпваме обратно. Отвлечените индукции и дедукции свидетелстват за йерархичния апарат на самия разум, а възможността за прилагането на тези методи към емпиричното изучаване на околната природа свидетелстват за нейния собствен йерархичен строеж. По този начин законът на йерархията по отношение към нашия разум представлява едновремнно и вътрешен, и външен императив. Само благодарение на неговото съществуване произтича и хармоничната закономерност със вселената и възможността за нейното познание от нашия разум. Ако законът на йерархията не същесвуваше в самия свят, той би представлявал пълен хаос, а ако не присъстваше в нашето съзнание, то нашето съзнание нямаше да съдържа нищо друго освен хаотични, разкъсани и взаимно обезсилващи се диференциално малки единични представи. И така в основата на цялото мислене лежат способностите за анализ и синтез, т.е. умението да променяме йерархичното ниво на нашето съзнание в съответствие с положението на срещаните от нас обекти от йерархията на космоса и органично да ги обвързваме помежду им. Синтезът и анализът съвместно с изработената по-горе класификация коригират принципните грешки, които правим при разполагането на нашите умозаключения в последователна верига. Тя вече не е еднородна във всичките си звена, тъй като в своя последователен ход съзнанието се движи не само праволинейно, но също така се колебае по йерархичната координата. Нещо повече, самата праволинейност на движението губи изцяло своето първостепенно значение; центърът на тежестта се премества в йерархичността, а последователното редуване на умозаключения става само необходима отстъпка, която се дължи на нашата неспособност да възприемем изведнъж сложните вериги на закономерност и причинност. Колкото по-далеч отива процесът на развитие на съзнанието, толкова по-способно става то да възприема причинните системи, толкова по-малко стават отделните етапи в последователната верига. В края на този процес – в съвършено развитото съзнание последователната верига се съкращава до едно цялостно заключение, благодарение на което мисленето преминава в съзерцание. И така законът на йерархията еднакво се проявява както в статиката, така и в динамиката на разума. Всичо казано по-горе се отнася със същата сила и за другите две категории на съзнанието. В категорията на чувствата или мистиката ние по аналогичен начин виждаме йерархията на елементите и състоянията както в статика, така и в динамика. Достатъчно е да се смени в разсъжденията по-горе думата представа с думата възприятие, за да се получат съответните изводи. Вместо класификация на представите и понятията ние ще получим класификация на възприятията и чувствата, а вместо анализ и синтез в разума, ние ще получим анализ и синтез на чувствата. Както мисленето посредством съкращаването на междинните етапи в процеса на еволюцията на съзнанието се трансформира в съзерцание, така и интуицията аналогично преминава в ясновиждане. В категорията на волята, която е предимно активна, центърът на тежестта се пренася изцяло във вътрешната йерархия на съзнанието. Волята сама по себе си представлява просто начало и тя едновременно и предшества в битието другите две категории, и произтича от тях. В първото си състояние тя притежава вътрешна скрита йерархия, разкриваща се само в създаваните от нея резултати. А във второто си състояние тя се определя в йерархическото си достойнство от съответните състояния на категорията на разума или категорията на мистиката или в крайна сметка от тяхното съвместно действие. По този начин нашето съзнание е построено по закона на йерархията във всичките си три категории. Благодарение на това ние имаме възможността да познаваме космоса иманентно, както в неговата цялостна йерархия, така и в нейните отделни органични членения. Из "Закон синархии" - Вл. Шмаков Оригинал

Донка

Донка

 

Приказка за ангела Афуел и красивата княжеска дъщеря

Един ангел, на име Афуел, като разсъждавал дълго време за злото в света и за разногласията, които то създава, измолил най-после Бога да го пусне на земята, да изучи причините и последствията на нещата. Господ му дал следната задача: Като слезеш на земята, ще срещнеш една мома и ще се приближиш до нея. През целия й живот ще я придружаваш: дето отиде тя, навсякъде ще бъдеш с нея. Каквото пожелае, в всичко ще й услужваш. Ти ще бъдеш слуга на тази мома през целия й живот. Той слязъл на земята, и първият човек, когото срещнал, било едно младо, красиво момиче, босо, със скъсани дрехи. Като по-гледнал към момичето, той видял на очите й сълзи. – Защо плачеш? – Аз съм княжеска дъщеря, но майка ми умря, а баща ми се ожени за втора жена, която се отнася с мене много зле, постоянно ме бие. Най-после реших да напусна дома си, но тя заключи дрехите ми, и се принудих да бягам боса, гола, без обуща, без дрехи. – Няма нищо, всичко ще имаш. Какво искаш сега? – Понеже вън е студено, зима наближава, искам дрехи и обуща. Ангелът махнал с пръчицата си, и пред момата се явил хубав палат. Той въвел момата вътре и оставил всичко на нейно разположение: дрехи, обуща, храна. Момичето влязло вътре, измило се, облякло се, нагиздило се, нахранило се и започнало да се оглежда, да се върти наляво-надясно. От този момент сълзите, недоволството й престанали! Афуел я оставил в палата, и от време на време само се явявал, когато тя го извиквала. През всичкото време той я изучавал и наблюдавал, какво ще прави сама в палата. Един ден тя го извикала и му казала: Тежко ми стана вече да живея сама в този палат. Искам да излаза малко оттук, да подишам чист въздух. – Де искаш да отидеш? Искаш ли на планината да те заведа? – Не, искам да сляза в града, между хората, да ме видят. Тщеславието заговорило в нея, затова тя искала да влезе между хората. – Добре, казал ангелът, ще те заведа, дето искаш. Тръгнали двамата за града. Едва влезли в шумния град, и около нея започнали да се събират млади, красиви момци, тъй както и днес момците обикалят красивите моми. Тя се почувствувала доволна, щастлива, но наскоро започнали интриги между нея и момците. Защо към едного се отнесла хладно, с пренебрежение, а към другиго била благосклонна, внимателна? Ангелът стоял настрана и само наблюдавал. Той се запитвал: Защо в сърцето на тази мома се явило желание да бъде между хора? Защо едного привличала към себе си, а другиго отблъсквала? Защо на едного се усмихвала, а към другиго била сериозна? Питам: какъв отговор ще дадете вие на всичко това? Ще кажете, че животът е такъв, че всичко това трябва да се преживее. Не, така може да говори само невежият. Ако човек пипа ръцете, краката, ушите си, има причини затова; ако той гледа очите си, има причини затова. Всяко нещо има свой смисъл, своя причина. Не мислете, че когато човек обръща по-голямо внимание върху известен уд от своето тяло, това е без причина. Срещам една мома и забелязвам, че всичкото й внимание е съсредоточено към пръстите на ръцете. Който не разбира, защо момата прави това, ще каже, че тя си губи времето. Не, момата не си губи времето, тя знае, защо се спира върху пръстите си и им се радва. Както ангелът наблюдавал, така и аз наблюдавам всяко движение и проява на хората и вадя свои заключения. Вътре и вън от нашето съзнание, всяко нещо, което се върши, има свои причини, свой дълбок смисъл. Когато малкото дете излиза на сцената да декламира едно стихотворение от някой виден поет, зад гърба му седи или майка му, или баща му, или учителят му. Защо излиза това дете на сцената? За да изкарат нещо за ядене и пиене. Когато някъде се дава представление, концерт или забава, това показва, че хората искат да ядат и да пият. Тъй щото, хората трябва да проникнат дълбоко в кихането и прозявките, да разберат техния вътрешен смисъл. Сегашните хора са недоволни от живота. Те трябва да знаят, как да се освободят от недоволството. При радости или скърби, при доволство или недоволство, хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите, да могат да задържат радостите за повече време, и лесно да се освобождават от скърбите. Ако не знаете закона, с който да задържате радостта си за по-дълго време, тя ще ви напусне. Хората гледат на скърбите и на радостите, като на механически процеси. Щом им дойде една малка радост, те казват: Защо ни е тази гола радост? Кажат ли така, радостта ги напуща. Дойде ли им малко богатство, малко здраве, те пак казват: Защо ни е това голо здраве, голо богатство? Зад голата радост, зад голото богатство, зад голото знание, зад голото здраве се крие по един ангел, когото вие, от неразбиране, прогонвате. И след това съжалявате и казвате: Изгубихме радостта си! И тогава, вместо радостта, ще дойде скръбта. Скръбта идва в разни форми. Ще дойде в дома ви някой беден, гладен човек, с кобур в ръка, и насила ще ви застави да му дадете пари, храна. Това е все едно, че ви е срещнал разбойник в гората и ви обира. Вие започвате да страдате и питате: Не може ли без страдания? – И без страдания може, но трябва да бъдете разумен, като онзи пътник, който отдалеч още предложил кесията си на разбойниците и с това избегнал страданията. При такава разумна постъпка, разбойниците ще вземат само по една златна монета от кесията, а останалите пари ще върнат. Тази е причината, задето разумният човек, и при най-големите изненади и нещастия, всякога остава здрав и читав. „Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?" Ако можете да произнесете думите „Учителю благи" с дълбоко вътрешно разбиране, вие ще ги осмислите, и каквато работа започнете, благополучно ще я свършите. Само при това положение, вие можете да изпълните волята Божия. Казвате: Каквото Учителят е казал, всичко ще изпълним, без, обаче, да станем роби на Неговите думи. – Това показва, че вие не разбирате дълбокия смисъл на думата Учител. Без Учител човек става роб: с Учител той става свободен. Ако някой учител заробва учениците си, за такъв учител не могат да се приложат думите „Учителю благи"; те съдържат в себе си всички Божии блага. Те носят в себе си условия за реализиране на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условия за реализиране на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отварят врати, затворени от векове насам. По-нататък Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. И каквото попросите от Отца в мое име, ще ви се даде". Какво по-хубаво от това, да поискаме нещо от Бога, и Той да ни послуша? Представете си, че някой беден човек, изхвърлен на пътя, пренебрегнат от всички, се помоли на Бога и чуе тихия глас да му говори: „Не бой се, ти не си сам. Каквото искаш, ще ти се даде. Ако искаш дрехи, дрехи ще имаше ако искаш приятели, приятели ще имаш". Ако ангелът не беше слязъл от небето да придружава красивата мома, никакви момци не биха я заобиколили. Красивите момци дойдоха, след като ангелът обърна внимание на младата мома. Ангелът седи зад тази мома, крие се да го не види, и оттам направлява цялата работа. Красивата мома не знае тази работа, но ангел Афуел всичко знае. Сега и вие играете ролята на красивата мома в живота, а Афуел седи скрит някъде и наблюдава всичко, каквото правите. Никой човек не може да каже, че е сам, че никой не го придружава. Напротив, всеки човек има толкова много адютанти, че не може спокойно да спи от тях. И докато се освободи от тях, цялата нощ минава. Сутринта, като се събуди, казва: Отиде ми нощта! Тази нощ не спах добре, все мислих, не можах да си почина. – Вие не сте спали спокойно, защото всички ваши адютанти са ви нападнали и са взели по нещо от вас. Следователно, когато вземате нещо от живота, вие сте доволни; когато нищо не вземате, тогава пък от вас вземат, и вие се усещате уморени, измъчени. Тъй щото, за да си починете, трябва да се освободите от излишни и непотребни желания. Това е един психологически закон, който хората трябва правилно да разбират и прилагат. И тъй, думите „Учителю благи" трябва да се поставят в техния дълбок вътрешен смисъл. Те представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. ???Бърз се иска за това! И наистина, ако отидете при някой ваш приятел за известна услуга, той ще ви се отзове дотолкова, доколкото вие го обичате и вярвате в него. Много хора, много ваши близки не ви помагат, защото любовта ви не отговаря на тяхната. Закон е: не можеш да обичаш някого, и той да не е готов да ти помогне. Любовта има отношение към душата на човека, а не към неговата личност. Който обича, той е по-силен от онзи, когото обичат. Допущате ли в ума си мисълта, че онзи, когото любите, може да ви причини някаква пакост, това значи, че не го обичате. Кое не обичат хората? Те не обичат злото. Защо? Защото им причинява ред пакости. Защо злото пакости на хората? Защото не го обичат. Следователно, това, което хората наричат зло, е зло само по отношение на тях. Ако те обикнат злото, и то ще измени поведението си по отношение на тях. Значи, и злото иска да го обичат. Щом хората обикнат злото, и то ще измени своя характер, няма да бъде вече зло. Като говоря по-този начин, това ни най-малко не значи, че вие можете и трябва да се заемете с преобразяването на хората, нито с превръщането на злото в добро. Вашата единствена задача е да се обърнете към Бога. Щом вие се обърнете към Бога, ще помагате и на другите хора да се обърнат към Бога. По този начин те ще излязат от условията, при които сега живеят. Останалата работа – преобразяването на хората – е задача на Бога. Не се занимавайте с работи, които не са по силите ви. Обаче, щом се натъкнете на условия да помагате, не се обленявайте... Сега, ще завърша разказа за ангел Афуел. Ангелът продължавал да следи и да изучава живота на красивата мома. По едно време той я видял заобиколена от десет млади момци, с които отишла в една хубава, плодна градина. От време на време тя се обръщала към едного от десетте момци, към когото била разположена, и му се усмихвала, като се разговаряла сърдечно. Другите поглеждали крадливо, недоволно към него и страдали. Като се разхождали из градината, любимецът на красивата мома откъснал един плод от градината и го подал на възлюбената си да го опита. Първо тя трябвало да опита плода, а после другите. Обаче, докато дойде това време, тя забелязала, че всички заспали, преди да хапнат от плода. Ангелът наблюдавал всичко това и видял, че в устата на красивата мома започнало да расте някакво дърво; това дърво се създало от семките, които момата глътнала заедно с плода. При развиването си, това дърво изсмукало соковете на нейния живот, след което тя се превърнала на камък. Щом се събудили, момците останали учудени, като видели, че красивата мома не е между тях, а вместо нея стърчал един голям камък. Близо до камъка се изправило красиво, стройно дърво – круша. Всички се запитвали: Де отиде нашата красавица? – Плодът погълнал красивата мома. Следователно, ябълките, крушите и другите плодове, които ядете, не са нищо друго, освен погълнати красавици. По същия начин и желанията на хората един ден ще се превърнат в ябълки, круши или други никакви плодове. Тази промяна на човешките желания е в сила да измени, да преобрази тяхното съзнание. Това показва, че между психическите и органическите процеси има тясна връзка. В съзнанието на човека всякога може да стане известна психологическа промяна; ако трае дълго време, тази промяна ще се отрази и на физическия свят. Следователно, всички болести на физическия свят са се явили първо в духовния свят, а после са слезли на физическия. И ако човек успее да създаде антипод на идеята, която е причинила болестта в него, няма да мине много време, два или три месеца, и болестта ще изчезне. Същият закон се отнася до щастието, до богатството и до доброто в света. Ако знаете, как да посадите някоя велика идея в духовния свят, тя в скоро време ще даде резултат и на физическия свят; ако не знаете, как да я посадите, тя ще има резултат, какъвто красивата мома получи, след като изяде плода. Трябва ли плодовете на вашите мисли, чувства и желания да изсмукват соковете на вашия живот? Ако те поглъщат соковете на вашия живот, в края на краищата, вие ще се превърнете в плодно дърво, и вашите любими, вашите ближни ще ви търсят, както младите момци търсеха красивата мома. Всички се питали: Де е красивата мома? – Заминала е някъде. Учителю благи

Донка

Донка

 

Надежда

Образът й как изглежда, има ли човешки сетива? Появи ли се „надежда" - натежава моята глава. И усещам, как тогава във тунела трепва светлина. Вика ме, ръка подава, чувам гласове и имена. Нещо изведнъж се ражда, става по-голямо и расте. И се сливат вик и жажда във една усмивка на дете. Някой нотите нарежда, ехото молитвено звъни. А родената надежда с поглед вика идващите дни. Иван Маринов - Откровения

Донка

Донка

 

Съветите на Учителя

"Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре ра­боти и да вярваш без да се разколебаваш". „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен". „Трябва да се пазиш да приемаш от хора, които стоят на по-нисша степен на развитие от тебе. Това могат да правят само велики духове. Ще си избираш приятелки, които стоят по-високо от тебе." „Туй, което търсиш хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да сежертва за тебе? Ще си туриш на ума да живееш за Бога най-възвишеният и чистживот, който е възможен на хората в плътта. Човек трябва да има идея към Великото." „Търпението подразбира да оставиш свободен да се про­явява този, който действува разумно, а от този, който постъпва глупаво да се пазиш.Можеш да бъдеш с него близък само ако действуваш по закона на Любовта, той тогава ще те слуша." " Когато дойде нещо ще си запалиш свещта, а ако нямаш свещ ще сед­неш на едно място и няма да се мърдаш, защото ако мръднеш може да пад­неш в някоя дупка. Затова ще чакаш. Там ще седнеш и ще чакаш докато премине нощта. Това значи да се учиш на търпение. Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните философи да си сформират убежденията.Затова е необходимо да имаш часове на размиш­ление и съзерцание през деня." "Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните фор­ми са само проявление." "Светлината никога не угасва. Слънцето никога непрестава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се из­качваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлинатасе изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш,докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманскатаградина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вя­рата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него ня­ма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви." "Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да гооставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог жи­вее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое епо-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да слу­жиш на другите, но да си доволна? Разбира се второто. Доволството е важно. Добродетелта е път с най-малкото съпротивление. "Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно. Например желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбу­ката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този,който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат.Това са ангелите." "Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти." „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби.Затова вяра, вяра трябва да имаш." "Има неща, които с думи не могат да се кажат, но се подразбират вътрешно. Това ти е една вътрешна опитност. Това ще ти бъде един малък опит". „В този път се изисква абсолютно безкористие. Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува. И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." "Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите,та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергиив долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у чо­века има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно иняма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото." "Всеки човек има по едного, който го обича.Човек трябва да намери истинската си връзка. Например един клон от някое дърво той е преплетен и се допира с много други клони и листа и често си мисли, че ис­тинската му опора са те - другите клони, но той има само една връзка със стъблото, която е истинската му връзка, защото само там той получава живот. Затова човек да пази истинската си връзка с Бога." "Учителя спомена, че човек с нис­ша култураи с нисши разбирания не може да живее между хора с висша кул­тура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенс­твото ще се приложикогато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко всвета и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсеяза пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в сво­бода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". „За Бога трябва да пожертвуваш всичко, не само временното - но всичко! Трябва да знаеш, защо си дошла на земята. Човек е дошъл на земята, за да се учи." "Човек преминава през различни състояния и се сблъсквас различни неща. През човекът преминават много космически енергии както и земниенергии. Не всички енергии човек може сам да трансформира. Не се сраму­вай отчувствата си. Срамът е следствие на изкривени разбирания. Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." "Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние. В Божественото едновременно присъствуват и скръбта, и радостта,присъстват и двата контраста. Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това създва контраста. Човек постоянно е из­ложен на внушение, а това са течения, коитотой не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да подигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога. Човек трябва да из­пълнява Волята на Бога." „Всички хора имат нужда от регулиране,хармонизиране на енергиите си. У децата се регулират тези енергии чрез храната.Възрастният човек хар­монизира тези енергии чрез чувствата си. Разумният човектова осъществя­ва чрез мисълта си, той се съгласува чрез мисълта си.Съгласуване значи го­ворене с думи: едновременно има и песни, и мисъл вътре втях. Има стари песни, които за да ги регулираш трябва да ги нахраниш. "Човек трябва да стане тъй девствен и чист като че сегае излязъл от Бога. Тогава човеците нито се женят, нито за мъж отиват, защото всичкото го имат в себе си. А днес това, което виждате, което чувствате и преживяватетова още не е любов, то е предаване на енергия. Човек като се е нахранил нетрябва да мисли дали ще го нахранят утре или не. Доста е на деня неговото зло. Любовта може да се предаде по физически, астрален(чувствен), умствен, причинен и по хиляди начини, но всякога резултатите са еднакви. Тя, Любовта внася: светлина, топлина и свобода. Любовта не прави никога зло. В нея зло няма. Каквото направи, все е за добро. Любовта ти трябвада бъде непреривна, тогава тя е духовна. А тя е такава, когато няма сянка отсъмнение. Всяко съмнение спъва любовта. Като се усъмниш тя си отива или ти сеотдалечаваш от нея, а щом повярваш ти пак се свързваш с нея. За да не сесъблазняваш, мисли, че в света съществуват само двама души - два пола: мъж ижена и си живеят сами. Ако мислиш за много хора ще се объркаш. Когато слънцетогрее питаш ли защо то грее над всичките хора? Ако отидеш при един извор да пиешот него вода и го попиташ: аз ли първа пия от тебе? Какво ще ти отговориизворът? Ще ти каже, че ти си първа. След тебе като дойде друг и пие той същоще е пръв. Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от товашише, то онзи, който пие от шишето мо­же да омърси шишето и да каже водата внего е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира.Когато си в кладенеца и ти пу­щат въже да излезеш не питай какво ще стане свъжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжетоиграе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне откладенеца на­горе на видело и към светлината." "Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовтаникога не тряб­ва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това." "Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно свсички добри хора, с ангелите, с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да типомогне има ли нещо лошо в това? Не, това е цяло благословение. Днес в теб евлязъл един малък лъч от светлина. Трябва да пазиш връзката си. Трябва да се па­зишот влиянието на околните хора, да се ограничаваш от тях. Трябва да из­бирашдругарките и другарите си. Трябва енергиите в човека да са свързани и да образуват кръг. Който още не може да се пази от чуждите влияния, то той си имаедин опекун, който го пази. Това е неговият ангел-хранител." Из спомените на Мария Тодорова - Изгрева - том 5

Донка

Донка

 

Джон Кехоу и позитивното мислене

Пътят ми към позитивното мислене не мина през книгите на Джон Кехоу. Не мога да нарека себе си нито негов почитател, нито дори сериозен читател. Все пак, когато един автор е зачисляван към пропагандаторите на розово - бонбонено позитивно мислене, което отхвърля приемането на негативите, струва ми се коректно да цитирам няколко пасажа от негови книги - бестселъри, които ми се намират под ръка: Подсъзнанието може всичко - "Феникс дизаин" - стр.67 стр. 82 стр. 89 Когато отворих книга на Кехоу, вече бях минала през Лазарев, Дон Мигел Руис, Екхарт Тол, още няколко автори, и вече бях избрала Учителя, запазвайки пълно уважение и благодарност към останалите. От височината на преживяното в личния ми живот и трансформацията, която все още продължава, макар и с по-тихи и почти незабележими отвън, но осезаеми за мен самата стъпки, мога да си дам сметка, че Кехоу има интересен подход, който би могъл да послужи на много хора. Аз в момента изпробвам няколко техники в работата си и в личния си живот. Далеч съм от мисълта да абсолютизирам когото и да било и да го превръщам в гуру. Но по съвета на Учителя винаги се опитвам да извлека за себе си нещо добро и полезно от всички. И най-вече да не отричам никого и нищо....

Донка

Донка

 

Предесенно време

Благато предесенно време! Прозрачният въздух звъни. Безветрие в клоните дреме - отиват си летните дни; От сокове дъхат ръцете, малина в устата сладни, на грозда зениците светят - отиват си летните дни, Облъхват ме хладните тръпки на първите бели мъгли и шепнат дъждовните стъпки... Отиват си летните дни. Из "Молитва" източник

Донка

Донка

 

Пролет

Пролетта е събуден безкрай, пролетта е южнякът със топлата прежда, настървеният кучешки лай, теменужка, която от храста поглежда. Пролетта е и къс синева, и размаха на щъркова сянка, и тревица, подала едва, и черешова бяла камбанка. Пролетта е прекъснат покой, най-висока вълна на душата, младо стадо на тих водопой, едри капки от дъжд благодатен. Пролетта е животът ни в цвят, птичи песни в зелена дъбрава, най-брилянтния, радостен свят, който още от детство познавам Иван Маринов - "Лирика"

Донка

Донка

 

Зов

Намръщил вежди, светът жuвee с предчувствие, че идва краят. Настръхнали антени се въртят. Добре, че розовите бебета не знаят, кaквo без тях кpoим, кaквo cклaдupaмe в подземия дълбoku. Пожари, пепел, чумав дим.. От взривове no6ъpкaxмe магнитните nocoкu, неблагодарни сме чеда. Прицелваме се в изгрева, в цветята, в съня, във хляба и в дъжда, залъгваме с кpacuвu фрази вятъра... Човечество! Пропуснем ли мига, домът ни, просто, ще се срути! Ще угасим небесната дъга! И дemcкume caндaлкu ще останат необути! 1970 г. Из "Между два сезона" Иван Маринов

Донка

Донка

 

Дарение от Свищовската братска група

На срещата на Портала в Априлци - 7-9 май 2010г. клуб библиотека "Виделина" получи безценно дарение от Свищовската братска група. Над 70 библиотечни единици ще бъдат включени в каталога ни - повече от половината са издания на беседи и томчета с беседи, издадени до 1947г. Част от тях са дарения от личните библиотеки на братя и сестри, живели и работили преди заминаването на Учителя и това ги прави особено важни за нас. След като книгите от полученото дарение бъдат описани, тези от тях, в които има текстове, непубликувани в интернет, ще бъдат сканирани и качени в сайта на библиотеката и на други подходящи за целта страници. С огромна благодарност към Свищовската група!

Донка

Донка

 

Дарение от Александра Чистякова

Клуб - библиотека Виделина получи дарение от над 50 заглавия от личната библиотека на нашата приятелка Александра Чистякова от Петербург. В списъка са скъпоценни книги от областта на Езотериката - на руски език, които не бихме могли да намерим в България нито на български, нито на руски език. С огромна благодарност към Александра! След като книгите бъдат описани в електронен вариант, ще предоставим на всички наши приятели и потребители списъка и кратки рецензии за книгите. За тези, които проявят интерес, но нямат възможност да ползват книгата в Хасково, ще предоставим ксеркопия или сканирани копия на книгите.

Донка

Донка

 

Клуб Виделина - Хасково

Клуб - библиотека за духовно развитие и здравословен начин на живот При нас ще намерите: - литература от световноизвестни български и световни автори от областта на езотериката и духовните учения. - книги и периодични издания за вашето ежедневие, здраве, хранене, физическо и духовно развитие, взаимоотношения с хората и света около вас. - съмишленици и хора, с които да споделяте опит, информация и да се почувствате разбран, въпреки нестандартните си идеи. Добре дошли в новата ни уебстраница - Клуб Виделина - Хасково Простете ни, че сме едва в началото. Ще се радваме на всеки ваш съвет, мнение и помощ.

Донка

Донка

 

Христос Воскресе

Во Истина Воскресе - и за Свободата на всеки да вярва или да не вярва, да бъде или да не бъде лицемер, да вижда в другите сенки и лицемерие или да вижда Душите им..... Да чува или да не чува Истината - свободата да бъдем днес едни, утре други - ако искаме да се появяваме в света, ако това би ни навредило - да не го правим. Ако това ще събуди в душата ни любов, да палим свещи с другите, но и да не го правим, ако ще го правим само заради другите и правилата... Свободата на избора.... Свободата да се обичаме такива каквито сме, а не каквито трябва да сме... Свободата да обичаме Бог всеки по своя начин и да чуваме гласа му без нужда от човешки посредници... Свободата на Любовта - Любовта на Свободата - Христос Воскресе! Source: Христос Воскресе

Донка

Донка

 

Игри за развитие на вниманието

1. Какво се чува Цел на играта: Да развива умение за бързо съсредоточаване. 1 вариант (за деца 5 – 6 г.) Водещият предлага на децата да послушат и запомнят онова, което става зад вратата. След това изисква да разкажат какво са чули. 2 вариант (за деца 7 – 8 г.) По сигнал на водещия вниманието на децата се насочва от вратата към прозореца, от прозореца към вратата. След това всяко дете разказва какво къде е станало. 2. Бъди внимателен (за деца 4 – 5 г.) Цел на играта: Да се стимулира вниманието, да се научат бързо и точно да реагират на звукови сигнали. Дещата маршируват под музиката "Марш" от С. Прокофьев.След това при произнасяне на думичката "Зайчета", от страна на водещия, децата започват да подскачат, при думичката "Кончета", да удрят като че с копита по пода, “Раци” – да пълзят назад, "Птици" – да тичат, разтворили встрани ръце, ”Щъркели” – да стоят на един крак. З. Слушай звуците (за деца 7 – 8 г.) Цел на играта: Да развива активно внимание. Водещият се договаря с децата, че когато той натисне на пианото клавиш от долен регистър, те трябва да станат и да заемат позата "Плачеща върба", а когато натисне клавиш от горен регистър – позата на топола. След това започват играта. Децата се движат в кръг. Звучи нисък звук - децата застават като "плачеща върба" (разтварят краката, ръцете са леко разтворени от лактите и висят, главата е наклонена към лявото рамо). При високия звук те заемат позата "Топола” (събрани пети, пръстите – встрани, краката прави, ръцете вдигнати нагоре, главата отметната назад, гледат към краищата на пръстите на ръцете). 4. Слушай пляскането (за деца 5 – 6 г.) Цел на играта — същата. Играещите се движат в кръг. Когато водещият плесне с дланите веднъж, децата трябва да спрат и да заемат позата на щъркел (стоят на един крак, ръцете встрани). Ако водещият плесне два пъти, играещите застават в позата "жаба" (приклякат, петите събрани, пръстите и коленете – разтворени, ръцете между краката на пода). При трикратно пляскане децата тръгват отново. 3. Канон (за деца 7 – 8 г.) Цел на играта: Да се развива волево внимание.Играта се провежда на музика от Ф. Бургомюлер “Баркарола" (откъс). Децата се нареждат един зад друг. Ръцете са опрени на раменете на стоящия отпред. Когато чуят първия музикален такт, първото дете вдига дясната ръка нагоре, при втория такт – второто и т.н. Когато всички деца вдигнат дясната ръка, при следващия такт започват да вдигат подред лявата ръка.След това отново в такт с музиката започват да свалят ръцете си долу в същия ред. 6. Канон за малчугани (4 – 5 г.) Цел на играта — същата. Играещите застават в кръг. При хороводната песен "Патенца" децата последователно правят следните движения: едното прикляква, другото пляска с ръце, третото прикляква и става и т.н. 7. Зяпльовци (за деца 6 – 7 г.) Цел на играта – същата. Играещите се движат в кръг, държейки се за ръце. По сигнал на водещия спират четири пъти, пляскат с ръце, обръщат се кръгом и продължават движенията. Посоката се сменя след всеки сигнал. Който не изпълни правилно задачата – отпада от играта. Музикален съпровод Е. Жак-Далкроз "Марш”. 8. Пишеща машина (за деца 8 – 9 г.) На всеки играещ се дава определена буква от азбуката. След това се измисля дума или фраза от три думи. По сигнал децата започват да печатат – първата буква от думата пляска с ръце, след това втората и т.н. Когато напечатат думата, всички деца пляскат с ръце. 9. Четири стихии (за деца 6 – 7 г.) Цел на играта: Да развива вниманието,свързано с координацията на слуховия и двигателния анализатори. Играещите са насядали в кръг. Водещият се договаря с тях, че ако той каже думата "земя", всички деца трябва да отпуснат ръце надолу, при думата "въздух" – да вдигнат ръцете нагоре, при думата "огън" – да започнат въртене на ръцете в китките и лактите. Който сбърка, отпада от играта. източник

Донка

Донка

 

Добро или лошо?

Ако едно добро има за опозиция зло, то за мен това вече не е добро. Защото започва да зависи от субективните критерии и гледни точки. Ако едно добро наистина е добро, то е като светлината - няма опозиция. Ще кажете - ами тъмнината? Тя е недостатък на светлина - т.е. недостатъчно добро. Апропо, наскоро прочетох някъде много интересно определение на сянката и тъмнината - те се получавали, когато светлината срещне на пътя си... "сгъстена светлина" А, да добавя - тъмнината може да се дължи на затворени кепенци.... Source: Да бъдеш добър или лош?

Донка

Донка

 

Вяра, Надежда, Любов

На Надежда Насева Любовта стопи ли преспите, Вярата покълва в мрака, За да наплоди Надежда. Вяра път проправи ли Под нозете на Надеждата, Любовта е Пътят. Стъпи ли в един живот Надеждата, Любовта сърцето е събудила, И посяла Вярата.

Донка

Донка

 

Смисълът на физическата красота

Физическото несъвършенство е дадено на душата, за да забележи и осъзнае истинските ценности на света и хората около себе си, както и да се почисти от гордост, ревност и тщеславие и да се научи на смирение и мъдрост. Може би точно непривлекателният външен вид ще и помогне да отвори резервите си от безусловна любов, доброта, истина.... Помните ли Квазимодо? Физическата красота е своеобразен изпит за душата? Дали ще успее да се опази от изкушенията на ласкателството, дали няма да загуби смирението и дали няма да превърне красотата си в разменна монета за любов, внимание, власт, слава... Дали ще устои на гордостта, презрението към по-непривлекателните, ревността... Помните ли "Огледалце, покажи ми, друга има ли в света....." Физическата красота, както и несъвършенството са урок и изпит за хората, които възприемат образа на човека като красив или грозен и поставят отношенията и поведението си в зависимост от тази преценка - без разлика дали преценят другите или самите себе си.

Донка

Донка

 

Утро

Утро В океана роса отлепва клепачи света сънувал в сърцето на мрака целувка на славей и ласка на полъх трева. Пътеки протяга с прозявка и време навлича набързо за да настигне деня.

Донка

Донка

 

Силата на Любовта

Силата на Любовта Полетят ли към теб кресливи стрели, запръска ли кал, забие ли пръст приятел стар, искат ли в теб да заболи, прегърни, разбери... Удара в бурята посади да покълне и наплоди - снежната капка им подари и за очите лъчи.

Донка

Донка

×