Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95423

За този блог

За нещата,които ме вълнуват и искам да споделя

Entries in this blog

 

Случка

изт."Малкият принц" - Екзюпери Страната на сълзите е толкова загадъчна.... Денят е хубав.Приятно хладен, рано сутринта ,по изгрев. .Един от малкото в жаркото лято.Отивам на полянката.Малка група сме .Само седем.Колкото ,толкова.Били сме и само двама.Сега е сезона на летните отпуски и ваканции с деца на море и планина. Снощи си легнах късно(!!) и май не съм се събудила напълно.В това леко отпуснато състояние пристъпвам в кръга за игра на паневритмия..Нареждаме се.Не правим молитва и наряд.Ние сме нова група и не винаги правим наряди.Нетърпеливи сме да играем. Колко е хубаво, макар за малко , да правиш нещо,което те изпълва с радост и благодат.В тоя ранен час на деня,когато хватката на битието още е сънена или пък спи,аз отхвърлям условностите и се наслаждавам просто да съм. Споменах за наряд и молитва,защото на няколко пъти ,в един по-голям ,като присъствие кръг, се случваше да има такива.Не знам братските песни,но те ме довеждат до едно спокойствие и умиление.Не знам текстовете на всички молитви и псалми ,но ги слушам с интерес и също ме изпълват със спокойствие. Няма много хора,а дошлите сме от една категория на първопроходци с малки изключения.Направо заставаме в кръга.А и прогнозата е за дъжд с гръмотевици,та искаме да изпреварим времето. Може ли някой да изпревари времето?Илюзия.Но в полусънното ми състояние, само лека мисъл минава и отзвучава. Вече съм застанала в кръга .Оглеждам се и разбирам,че аз съм 7 човек и ще играя сама.Това не ме безпокои.Много пъти сме играли поединично.В тоя миг,една сестра, от срещуположния край на кръга, подаде реплика,която беше нейното разбиране за шега,но мен тая "шега" ме порази силно .Направих грешката да я приема лично.Изненадана бях да усетя, колко много ме нараниха случайните думи.Наитина казаната дума е като хвърлен камък.В мен се надигнаха обида и болка до задушаване.Тези баобаби.Как неочаквано се събуждат и колко бързо растат.За части от секундата си помислих,че трябва да напусна кръга,но в тоя момент дойде една закъсняла сестра и застана до мене,почти едновременно с първите звуци на музиката.Краткото ми колебание , отряза пътя за отстъпление и останах в кръга.Това ,което последва беше урок,който мисля,че ще помня дълго.Играех,но обидата се трансформира на някакаво физиологично ниво и процеса ме задушаваше.Неконтролируемо от очите ми потекоха сълзи.Не издадох нито звук,за да не обезпокоя останалите в кръга.Едва дишах от напрежението на усилието.Правех невъзможното да се овладея .На няколко пъти си мислех да изляза от кръга,но мисълта ,че с това действие ще създам смут ,ме възпря.На всяка цена трябваше да се овладея до упражнението „Запознаване” ,за да не предам на партнъора си бурята.В бърз ритъм ,мислите препускаха в ума ми и търсех спасителната,която да ме изведе.Спомних си едно мнение от форум,в което се казваше,че човек трябва да влиза в кръга вътрешно хармонизиран и балансиран.И аз съм го твърдяла винаги и съм го спазвала за себе си.Не следва да замърсяваме кръга с нашите неотработени отрицателни емоции.Не знам какво се случи в този ден с мене.Нямаше нищо от вън ,което да провокира толкова бурната ми реакция на думи.Знех,че сестрата,която произнесе тези думи,не целеше да ме нарани..Просто има по -остра губерка.Обаче не е виновен,който яде баницата,а който му я дава.В предишни случаи съм подминавала без изобщо да се впрегна.Голямо чистене падна, и чак към упражнението „Побеждаване” успях някак да овладея бурята в душата си. Мисля,че музиката и текстовете на паневритмия ме извадиха от неразумното състояние,в което сама се озовах,макар и неволно. Когато за пръв път срещнахме погледи със сестрата,с която се случи да играем,тя с изненада разбра ,че съм силно развълнувана.Безкрайно съм и благодарна.Без нейната чиста помощ нямаше да довърша тази паневритмия и щях да прибавя към обидата и чувство за вина. Много мислих после у дома,как и защо реагирах така.Спомних си,че сутринта се появи една слаба мисъл да пропусна паневритмия днес.Отхвърлих я веднага и дори се изненанадах,че изобщо си го помислих.Винаги трябва да се вслушваме в мислите си.Нужно е да сме будни,дори,когато ни се иска да се отпуснем и разтворим сред познати лица,с които сме били и мислим,че познаваме. Още една поука си извадих в тоя ден.Разбрах колко е важно да се тонираме и хармонизираме,преди да се заемем с каквото и да е духовно занимание-паневритмия,четене на беседа .По нов начин видях ролята на песните,молитвите ,които образуват т.нар. наряд.Спомних си друго преживяване ,с група хора,сред които преобладваха хората с опит .Там нарядите ,песните се правят по един естествен и ненапънат начин.В групи от новаци,сред които няма ядро от опитност, това е една опасност-да се захванеш направо с игра ,без да се тонираш за тази игра.Никак не е случаен факта(сега го разбирам),че една от най-пупулярните книги за тези братски практики от Боян Боев се казва „Акордиране на човешката душа”.Колко е хубава тази дума –акордиране.Тя говори много на хората на музиката.Но може и да се подмине от несведущ човек,докато един такъв опит не му отвори очите.

Розалина

Розалина

 

Любима поезия

Любов необяснима Недялко Йорданов Любов необяснима, любов невероятна, не пухкава и зрима, не топла и приятна, не лека и минутна, от щастие обзета край печката уютна до плюшени пердета. Любов необяснима, рискована и тайна, любов необходима, до болка всеотдайна, без никакви облаги и ордени, и сметки, изгаряна на клади, затваряна в решетки. Любов необяснима, без думи и без звуци, с разтворени зеници и стиснати юмруци - от многото любови единствено възможна, за да останем хора в епохата тревожна. Любов необяснима, най-истинска и свята, прониквай във главите, навлизай във сърцата, когато те обстрелват със бомби и куршуми, когато те замерват със камъни и думи. Любов необяснима и винаги нелесна, понякога горчива, но непременно честна, убият ли те днеска, ти утре ще възкрзснеш във чистите сърца на внуците невръстни. Любов необяснима, любов необяснима, във всяка светла пролет, във всяка страшна зима, ах, трябва да те има, да, трябва да те има, любов необяснима, любов необяснима.

Розалина

Розалина

 

ЧАША КАФЕ

Чаша кафе "Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални". Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета. Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота. След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..." Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!" Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота: 1. Живей просто. 2. Обичай щедро. 3. Желай от сърце. 4. Говори мило и приятелски. Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед

Розалина

Розалина

 

История за идеалната жена

ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното. Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена. В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала: -Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра! -Вървях година!-Котката прилегнала до крачето на фотьойла. -Защо? -Домъчня ми!-вдигнала очи Котката.-Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото? -Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди? -Първоначално да,-въздъхнала Котката-но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима. -И станах!-гласът на жената предателски трепнал. -Поздравления,-прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно. През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал. ... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос:"Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата. -Пусни ме, моля! -Тръгваш ли си?!-в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб. -Успокой се!-измъркала Котката.-Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ... И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена. Притча за пеперудата Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Aко ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим. ================================= Благодаря Пламен !

Розалина

Розалина

 

"Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал що дрънка." (I. Кор. 13:1)

Този стих, от посланието на ап.Павел към коринтяните , е мотото на една от най-силните за мен беседи на Учителя Беинса Дуно: Любовта Тази беседа е от цикъла неделни беседи и е държана на 06.07.1914 година. Винаги си отбелязвам датите и вътрешно се дивя,как словото ,когато е божествено и истинско ,въздействува, въпреки годините,които за нас човеците са много.От произнасянето на тази беседа до днес, са изминали 96 години.Знам ,някой ще се усмихне.Какво съм се зачудила,като само в материалния ,човешки свят ,отдаваме толкова голямо значение на времето?С ума си го разбирам,но нещо в мен ме кара винаги да се удивлявам. Ето няколко мотива от беседата:

Розалина

Розалина

 

Любовта в нас

Веднъж един мой малък приятел,само на 14 години,ми сподели това откровение.Благодаря Теди! Любовта в нас Когато Бог създавал света, измежду всички вселенски същности, които ползвал, забелязал една, по нищо несравнима с другите. Където се появяла тя, цветовете засиявали по-ярко, звуците били изпълнени с нежност, пространството притихвало, доволно от своята пълнота. - Коя си ти? - попитал Бог. - Аз съм Любов. - Остани с мен. Искам с теб да споделям Радостта от Сътвореното. И тя останала. Но там долу, нещо се случвало. Синьото на небето вече не било така копринено, кафявото на земята - така топло, а жълтото на Слънцето помръкнало. Помръкнал и младия Бог. Тогава влюбената Любов го прегърнала и потекла надолу, като благодатен дъжд, който пропил със своята магия всичко. Бог дал на човеците най-скъпото си,своята Любов и за да запази спомена за нея жив той направил Дъгата.Направил я там ,където срещнал Любовта.Направил я видима ,макар и за кратко,защото най-същественото е невидимо за очите.Бог искал хората да си припомнят, че са живи, топли и цветни, защото Бог им изпраща своята Любов.. Това е определението на майка ми за Любов. Попитах някои от хората, които обичам, как те разбират Любовта и получих следните отговори: „Любовта е вълшебната пръчица, която Бог е оставил в ръцете ни“ „Любовта в мен е Слънцето, което огрява и най-тъмните кътчета на душата ми и прави живота ми прекрасен.“ „ Любовта в мен са моите деца.“ „Доброто, което даряваме и доброто, което получаваме.“ А един малък мой приятел каза сериозно,като ме гледаше учудено как не разбирам и защо питам: „Обич е приказка, а Любов е целуване.“ А аз питам,защото все още не знам и не мога да кажа какво е Любов.Мисля си, че част от Любовта в мен е за хората,които попитах и чиито отговори записах тук.

Розалина

Розалина

×