Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    15
  • коментара
    52
  • прегледа
    24799

Сянка

infinity1305

573 прегледа

И ако пак си приютиш мечтата.

По Донкихотовски. И по момчешки.

И даже мелници да не блестят нататък.

И да е само врявата човешка.

И слънчевите пориви да сеят

не зърно за Жътваря, а безумие.

И ако в нея още само тлеят

останките от хвърлените думи.

И ако пак докоснеш мрака в нея.

И ако с дъх я възкресиш до песен.

/навярно да те срича не умее...

когато музиката е ранимо лесна.../

И ако пак в студените и пръсти

перото затанцува в нежен ритъм

и мислите и, валсово невръстни

надиплят рими, за да те опита...

прости и неугледната одежда

и дрипавите стихоплетства късни.

По листите си ще стаи надежда

в която шепотно да я откъснеш.

Ще приютят студените и длани

един разкъсан поглед, на момиче

побран в кристална капчица от нямане,

солена от безсмъртното обричане.



3 Коментара


Recommended Comments

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×