Сянка
Entry posted by infinity1305 ·
975 прегледа
И ако пак си приютиш мечтата.
По Донкихотовски. И по момчешки.
И даже мелници да не блестят нататък.
И да е само врявата човешка.
И слънчевите пориви да сеят
не зърно за Жътваря, а безумие.
И ако в нея още само тлеят
останките от хвърлените думи.
И ако пак докоснеш мрака в нея.
И ако с дъх я възкресиш до песен.
/навярно да те срича не умее...
когато музиката е ранимо лесна.../
И ако пак в студените и пръсти
перото затанцува в нежен ритъм
и мислите и, валсово невръстни
надиплят рими, за да те опита...
прости и неугледната одежда
и дрипавите стихоплетства късни.
По листите си ще стаи надежда
в която шепотно да я откъснеш.
Ще приютят студените и длани
един разкъсан поглед, на момиче
побран в кристална капчица от нямане,
солена от безсмъртното обричане.
3 Коментара
Recommended Comments