Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Надеждна

Свободно даване - ИБ

Recommended Posts

1. Песента Ще се развеселя

2. Добрата молитва

3. Псалом 91

4. Песента Венир Бенир

5. Красивата молитва

6. Евангелие от Йоана – 15 глава

7. Беседа "Свободно даване"от т. "Лъчи на живота", "Бяло Братство" 2010, 22.08.1937 г.

8. Песента Да имаш вяра

9. Формула: "Търсете първо Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи."

10. Господнята молитва

11. Песента Божията Любов ме озари

12. Формула: "Божият Мир и Божието благословение да залеят цялата Земя." (3 пъти)

Животът може да се развива правилно само тогава, когато всеки сам се разбира. Това значи всеки да се занимава със себе си, със своите работи, а не с работите на другите хора. Слънцето се занимава със своите работи, но когато Земята отправи към него своята молба, то Ă отпуща по-голям или по-малък кредит, според нейните нужди. Слънцето никога няма да слезе на Земята, за да види какво правят хората. То гледа отдалече, но не слиза на Земята. Колкото и да викате към него, то няма да слезе при вас. Слънцето помага на хората, но не урежда живота им. И хората могат взаимно да си помагат, но не могат едни на други да уреждат живота си. Погрешката на хората седи в това, че те очакват други да редят живота им. Никой човек не е в състояние да уреди живота на другите. Всеки сам трябва да нарежда работите си. Не разваляйте в себе си онова, което Бог е наредил още от създаването ви. Той е вложил във вас един голям капитал – сърцето ви, и от време на време ви посещава, за да види в какво състояние се намира този капитал.

Не е въпрос да те обичат хората, за да ги обичаш и ти. Обичай, без да държиш сметка обича ли те някой, или не. Който обича, той е силен човек; който не обича, той е слаб. Добрият е силен човек, лошият е слаб. Силният човек има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искат да бъдат силни, но не знаят, че за да бъдат силни, първо трябва да бъдат добри. Доброто е основа на разумния живот. По естество човек е добър, но доброто в него трябва непрекъснато да расте и да се развива. Ако човек не расте и не се развива в Доброто, животът му няма смисъл. За да използва живота си разумно, всеки ден човек трябва да прави поне по едно малко добро. Където и да е, при каквито условия и да се намира, човек има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В Доброто се крият придобивките на човешкия живот.Грешките на хората се заключават в това, че те не мислят за микроскопическото добро, което могат да правят, но искат да оправят света. Този, Който е създал света, Той мисли за него.

Аз познавам хората, зная кой от тях ще ме излъже, но все пак вярвам. Аз вярвам в доброто на човека. И при най-големите му слабости аз вярвам, че има нещо добро в него, че той може да се изправи. Колкото пъти и да ме излъже, аз пак вярвам, че ще излезе човек от него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажат от някого и престанат да му вярват, Бог остава последен при него и му казва: „Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успееш, ще излезе човек от тебе.“

Обичайте Бога, защото Той пръв ви е обикнал. Заради Любовта Му към вас

не очаквайте от Него богатство, къщи, имоти. Той ви е дал всичко, което

ви е нужно, но вие не сте работили, както трябва. Ако хората биха

работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на Земята. Хората,

непослушните деца на Бога, са причина да закъснее идването на Царството

Божие. За да научат урока си, Бог ги оставя да понесат последствията на

тяхната небрежност, да опитат горчивините на живота. Те ще разберат, че

няма изходен път от положението, в което се намират, освен чрез

изпълнение Волята Божия.

Свободно даване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Надя! :)

Беседата е много интересна! Ето какво ми направи впечатление:

Човек трябва да говори само за онова, което е опитал. Няма ли опитност за нещо, той не трябва да се произнася, да дава свое мнение. „Ама в ума на някого е дошла някаква мисъл.“ – Какво от това? В ума на всички хора влизат мисли, но важно е дали тия мисли са изпитани и преживяни. Всяка мисъл е вярна, когато е изпитана.

...

Като ученици вие трябва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вяра. Вярата ви трябва да е изпитана. Всеки човек трябва да се изпита...Философът, ученият трябва да поставят на опит своята философия и наука, за да видят докъде са достигнали. Тъй щото, когато някой казва, че вярва в Бога, неговата вяра трябва да допринася нещо и на самия него, и на окръжаващите. Не допринася ли нищо, тя не е истинска вяра. „Ама вярвам в Слънцето.“ – Ако вярваш в Слънцето и се ползваш от неговата светлина и топлина, твоята вяра има смисъл.

Като си помисля, колко често се произнасяме и "философстваме" за неща, които не сме изпитали...А вярата?

. Както хлябът е необходим за физическия живот на човека, така и доброто е необходимо за неговото сърце. „Защо ми е сърце? Ако нямах сърце, нямаше да страдам.“ – Не е така. Причина за страданията е самият човек. Те нямат нищо общо със сърцето. Обаче сърцето е необходим уд в човешкия живот. Без сърце живот не може да съществува. Животът минава през сърцето. „Как може човек сам да си причинява страдания?“ – Той взема една игла и започва да се боде. Щом се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте сами болки! Не оплитайте сърцата си със сърцата на другите хора! Не се влюбвайте! Любете, без да се влюбвате. Не залагайте сърцата си! Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че още със слизането си на Земята те залагат сърцата си. Сърцето е капитал, който за нищо в света не трябва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърцето си? Ще кажете, че в замяна на вашето сърце ще получите сърцето на друг човек. Да, но с чуждо сърце не се живее. Казано е в Писанието: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“ Единственият, Който има право на нашето сърце, това е Бог. От време на време Той преглежда нашите сърца, гледа в какво състояние се намират, и ако има нужда, пречиства ги.

Интересно, това не бях го срещала преди - да любиш, без да се влюбваш?!? Трудно ми е за разбиране...?

Често хората се оплакват, че никой не ги разбира. Някой се оплаква от приятеля си, че му е дал сърцето си и пак е останал неразбран. Там е грешката на човека. Никой никого не може да разбере. Човек трябва сам да се разбере, да не очаква хората да го разбират. Земята, Слънцето, звездите сами трябва да се разбират, да не очакват други да ги разбират. Животът може да се развива правилно само тогава, когато всеки сам се разбира. Това значи всеки да се занимава със себе си, със своите работи, а не с работите на другите хора.

Всички говорят за Любовта, но не я познават. Те не знаят какви са качествата на Любовта. Като разискват върху Любовта, най-после те казват, че са готови да обичат, но ако и тях ги обичат. Не е въпрос да те обичат хората, за да ги обичаш и ти. Обичай, без да държиш сметка обича ли те някой, или не. Който обича, той е силен човек; който не обича, той е слаб. Добрият е силен човек, лошият е слаб.

Това според мен има връзка с безусловната любов. Но малко трудно е да се обича личността на всеки. Божественото във всеки - да, но да обичам някой престъпник, убиец...? Малко в повече ми идва.

Всеки човек е бременен с някаква мисъл, с някакво чувство, с някаква идея. Като знаете това, пазете себе си, пазете и ближните си, за да родите благополучно. Мнозина могат да ви нашепват, да внасят във вас отрицателни мисли и чувства, но вие трябва да се противопоставяте на тия нашепвания. Те са чужди мисли, които идат от извънземния свят. Това са мисли на ненапреднали същества, които искат да ви спънат. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се поддавате на външни влияния...

Не си правете никакви илюзии! Не допущайте никаква лъжа в себе си! Човек трябва да познава силите си, да знае какво може да направи, а не да ходи от един човек на друг, да иска тяхното мнение...

. Когато всички хора се откажат от някого и престанат да му вярват, Бог остава последен при него и му казва: „Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успееш, ще излезе човек от тебе.“ И наистина, както казва, така става.

Вярвайте в онзи, когото обичате! Вярвайте и в себе си, когато обичате! Любовта е мярка за нещата. Когато Бог ви люби, това е реалността в живота. Когато ние любим, и това е реалност. Вън от Любовта никаква реалност не съществува. Щастието се определя от Любовта. Без любов животът не е реален. Едно от качествата на Любовта е, че тя изключва всякакъв страх от себе си. „Какво ще стане с нас?“ – Каквото е определено. Има страдания в живота на човека, които по никой начин не могат да се избегнат. Където и да се скрие той, те ще го намерят. Бог всичко е предвидил и за всичко има грижа.

Има още много интересни неща в беседата! :feel happy:

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек трябва да говори само за онова, което е опитал. Няма ли опитност за нещо, той не трябва да се произнася, да дава свое мнение. „Ама в ума на някого е дошла някаква мисъл.“ – Какво от това? В ума на всички хора влизат мисли, но важно е дали тия мисли са изпитани и преживяни. Всяка мисъл е вярна, когато е изпитана.

*

Като ученици вие трябва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вяра. Вярата ви трябва да е изпитана. Всеки човек трябва да се изпита.

*

Сега аз не искам да оспорвам вашата вяра и вашето знание, но не искам да се заблуждавате, да мислите, че това, което знаете и в което вярвате, е последната дума на знанието и на вярата. Вие сте едва в началото на вярата.

*

Човек първо вярва, а после идат фактите. Кой не е мислил и не мисли в себе си, че ще стане велик музикант, поет, художник, учен или общественик. Във всеки човек има един скрит вътрешен стремеж към нещо. Добре е човек да се стреми и да вярва в реализирането на своя стремеж, но как може да провери, че това, в което вярва, е истинно? Казвам: вярата се различава коренно от суеверието. В Природата съществуват едни точни везни, които определят теглото на всички неща, които могат да се реализират. Ако нещо не отговаря на определеното тегло, то не е постижимо и не може да му се вярва.

*

...човек не трябва да се моли и да вярва на образи вън от себе си. Той трябва да вярва в четири образа, които се намират в самия него. Човек трябва да вярва в образа на своята душа, в образа на своя дух, в образа на своя ум и в образа на своето сърце. Когато сърцето на човека е добро, той е щастлив. Доброто е храна за сърцето.

*

Човек трябва да разбира смисъла на нещата, за да ги постави на местата им. Като не ги разбират, хората постоянно се оплакват. Щом ги сполети някакво нещастие или страдание, те казват, че не им се живее вече, че им е дотег¬нало да страдат. Който се оплаква от страданията, той не е разбрал техния смисъл, той не е изучил съдържанието им. Във всяко страдание, във всяко чувство, във всяка мисъл е вложен известен капитал, който човек трябва да използва за градиво на своя живот. Човек трябва да се изпита, за да дойде до положение да познава качествата на нещата.

*

Каквото и да стане в света, всичко е предвидено. В Божествения свят няма случайности. И за създаването на новия свят Бог продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислил за създаването на сегашния свят.

*

Не си правете никакви илюзии! Не допущайте никаква лъжа в себе си! Човек трябва да познава силите си, да знае какво може да направи, а не да ходи от един човек на друг, да иска тяхното мнение.

*

Вярвайте в онзи, когото обичате! Вярвайте и в себе си, когато обичате! Любовта е мярка за нещата. Когато Бог ви люби, това е реалността в живота. Когато ние любим, и това е реалност. Вън от Любовта никаква реалност не съществува. Щастието се определя от Любовта. Без любов животът не е реален. Едно от качествата на Любовта е, че тя изключва всякакъв страх от себе си. „Какво ще стане с нас?“ – Каквото е определено. Има страдания в живота на човека, които по никой начин не могат да се избегнат. Където и да се скрие той, те ще го намерят. Бог всичко е предвидил и за всичко има грижа.

*

Степента на доброто в човека определя неговия кредит. На всеки човек ще дадете толкова, колкото е кредитът му. Не можете да дадете всичко само на един човек. След него идат още много негови братя, на които трябва да се даде нещо. Всеки има право на своя дял, но не и на дяла на другите хора. Всеки човек трябва да направи поне най-малката услуга на своя ближен. В това седи изпълнението на Волята Божия.

*

Вяра е нужна на хората. ... Влияйте се от Божието добро, което е във вашето сърце. Влияйте се от Божествената светлина, която е във вашия ум. Влияйте се от Божествената сила, която е във вашия дух. Влияйте се от Божествената свобода, която е във вашата душа.

*

Вярвайте в доброто на вашето сърце, както и в доброто у другите хора!

Вярвайте в светлината на вашия ум, както и в светлината, която е в умовете на другите хора!

Вярвайте в свободата на вашата душа, както и в свободата, която е в душите на другите хора!

Вярвайте в силата на вашия дух, както и в силата на духа, който е в другите хора!

Вярвайте в Бога, любете Го и приложете Неговия закон!

Свободно даване

„Господи, укрепи вярата ми, усили духа ми, облагороди сърцето ми, осени ме с Твоята вечна Любов, за да Ти служа с радост!“

„Господи, помогни ми да изпълня Твоята блага Воля!“

„Да бъде Волята Божия!“

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×