Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Канел

Селото на Слънцето

Recommended Posts

Анастасия не е секта, а няколко книги, които се ползват с голям успех из целия свят. Има хора, на които им харесват тези идеи и започват да ги осъществяват. Не става дума за бягство, а за личен избор. В края на краищата всеки има прави да живее както му харесва, нали така? И при положение, че не нарушава нито Божиите, нито човешките закони, няма никакъв проблем. Относно мизерията - въпрос на гледна точка. Всеки сам избира приоритетите си, без да ги налага на другите. Един харесва последен модел кола и готов да си съсипе здравето и често и душата, за да я има, друг предпочита чистия въздух и чистата храна. Някои пък избират да живеят в отшелничество, други - да не се хранят. Въпрос на личен избор. За мене истинската мизерия е тази в градовете, тази в душите на хората също. Човек, който не зависи от парите и от системата, който живее в самодостатъчност, сред природата, яде здравословна храна и води здравословен начин на живот не е в мизерия.

А предаванията по БТВ бяха една грозна медиййна кампания, пълна с лъжи и клевети срещу един прекрасен човек и учител и фондация Мечта в Благоевград. Предаванията бяха едни тендециозни пъзели, представящи доста изкривено идеите на Анастасия. Етикети като "секта", "култ", "опасно" бяха лепени без никаква обосновка, съвсем произволно. Не можете да си представите каква вълна на защита и признание към този учител и фондация Мечта се отприщи вследствие на клеветническата кампания на БТВ. Но това медиите не го отразиха. Петицията е събрала вече над 700 подписа в негова защита.

Горко на уважаемите зрители, за които телевизията е висша инстанция и критерий. В интерес на истината има десетки много позитивни предавания за хора, които напускат системата и града и отиват да живеят сред природата, пример за безпристрастна, обективна и позитивна журналистика. Любомира Бенатова съвсем не пример за такава.

Аз съм благодарна на тази тема, защото миналата година тук намерих съмишленици, готови да действат. И направихме изключително много от май 2011 до днес. Осъществяваме мечтата си, така ни харесва, това ни прави щастливи.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много се радвам, Теодора! Може ли да ни разкажеш повече, когато имаш време?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много се радвам, Теодора! Може ли да ни разкажеш повече, когато имаш време?

Донка, имаме Фейсбук страница, където има публикации и снимки https://www.facebook.com/dabrava

Ние сме три жени на златна възраст, които се запознахме в тази тема и във форума Жив дом миналата година. През пролетта започнахме да се срещаме във Варна, започнахме да оглеждаме земи в близките села. Избрахме едно чудесно място южно от с. Солник. Започнахме да ходим там на палатки всеки уикенд, докато издирвахме имоти и собственици. За един месец приключихме с покупките и започнахме работа. Първо сондирахме за вода, изкопахме езера, оградихме парцелите заради селските стада и засадихме много дръвчета. през есента изорахме, защото там земята не беше обработвана дълги години и като за първи и единствен път ни посъветваха да изорем, за да улесним растежа на култури и дръвчета. Беше къртовски труд в лятната жега, особено правенето на езерата. Висяхме до багера под слънцето през целия ден, за да го направляваме да прави нещо, което ние правехме за първи път и имахме информация само от книги, интернет и съмишленици, минали по тоя път. Често си имахме работа с недобросъвестни работници, които си вършеха работата през пръсти. Вечер бяхме уморени, но доволни.

Аз тази година не направих много, освен да ожъна шпелтата, която бях засяла. Сега затворих кръга на хляба - собствена земя, собствена шпелта, саморъчно мелене с ръчна мелница, саморъчно направен хляб със саморъчно направен квас. Беше голяма суша и някои дръвчета не оцеляха, а езерата се пресушиха. Но не и водата в сондата на моя парцел. Татяна направи най-много - повдигнати лехи на принципа на пермакултурата, зася много зеленчуци, плодове и дръвчета, построи си една глинено-дървена къщичка , а покрива насипа с пръст, за да поникне трева отгоре. Принципът на собственоръчния труд не е възможно засега да го спазваме и доста често прибягваме до платена работна ръка и до машини (до машини всъщност все по-малко) защото нямаме партньори в живота, които да ни помагат и да споделят нашите идеи. Това специално на мене доста ми тежи. Сигурна съм, че ако имаме верни и безкористни другари до себе си, щеше да по-лесно и по-приятно. Другият проблем е, че арендаторът внезапно се активира и в нашия район и оре и третира с химия всяка педя земя в близост до нашите парцели. Сега си давам сметка, че може би е трябвало да си купим земя в по-забутано място. За сметка на това пък в съседното село има детска градина (с 5 деца) и защитено училище. Защитено в смисъл, че колкото и малко да са учениците, няма риск да го затворят.

Но каквото, такова. Надявам се всичко да си дойде на мястото с времето.

Третият член на нашата малка общност Светлана накупи доста земя, повече, отколкото трябва за едно родово имение. Тя е фен преди всичко на Зеп Холцер и се надява да създаде една самодостатъчна самообновяваща се био система на нейния терен. Такава е всъщност и нашата цел. След 10-ина 15 години, ако междувременно не сме скокнали в следващото измерение, ще заприлича на нещо. :-)

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все си мислех, че за да се реши човек да живее сред природата (не на село), а направо в гората така да се каже, ще му трябват много средства. Тия дни изгледах една весела лекция от семинар “Дом за живеене” на Иван Андонов, в която той ни разказва за живота си сред природата. Със снимки и обяснения към тях Иван разкрива сътворяването на един интересен свят в планината - спане между върховете на дърветата, градинарство, парници, езеро, цветя, джакузи под звездите. :)

 

“Човек, за да е готов да живее сред природата, трябва първо да си е извървял пътя в града. Трябва да си смирен, наистина да си смирен.” (Иван Андонов)

 

“Идеята е да запазиш колкото може повече природата.” (Иван Андонов)

 

Ето филмчето с разказа на Иван:

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все си мислех, че за да се реши човек да живее сред природата (не на село), а направо в гората така да се каже, ще му трябват много средства. Тия дни изгледах една весела лекция от семинар “Дом за живеене” на Иван Андонов, в която той ни разказва за живота си сред природата. Със снимки и обяснения към тях Иван разкрива сътворяването на един интересен свят в планината - спане между върховете на дърветата, градинарство, парници, езеро, цветя, джакузи под звездите. :)

 

“Човек, за да е готов да живее сред природата, трябва първо да си е извървял пътя в града. Трябва да си смирен, наистина да си смирен.” (Иван Андонов)

 

“Идеята е да запазиш колкото може повече природата.” (Иван Андонов)

 

Ето филмчето с разказа на Иван:

 

Така е, Ани. Сред природата може да живее човек, който е загърбил градския живот. Аз не мога да се представя и ден, без да виждам познати/непознати хора. Може и думичка да не си промълвя с тях, но трябва да съм сред тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×