Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Слънчева

138. Аз ще го възкреся

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Молитва за плодовете на Духа

Ний сме славейчета горски - 8-а песен от албума "На Учителя"

Молитвен наряд за край:

Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца - формула

Беседа, държана на 27 ноември 1921 г. в София.

Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен: и аз ще го възкреся в последния ден. (Ев. Йоан 6:54)

Ще ви прочета част от 6-та глава на Евангелието от Йоан – от 41-ви стих нататък. Някои изваждат заключение, че никой не е видял Бога. Не е тъй: мнозина са го видяли. Христос казва: „Никой не е видял Отца, освен онзи, който е от Бога: той е видял Отца“. Всеки, който е от Бога, той е видял Бога.

...От 8,000 години насам хората се хранят с плътта и кръвта на тия агънца. Христос иска да каже: „Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но вечния живот не добихте“ – това е по форма, в прав смисъл е вярно, но по отношение на неговото учение има нещо по-съществено: „Ако вие не ядете от тази плът, и не пиете от кръвта ми, вие няма да имате живот вечен“. Т.е. ако вие не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот. И после добавя: „В последния ден аз ще го възкреся“. Първата фаза: ще ядат и пият – тъй правят хората. Но това не е смисълът. Кога ще дойде този смисъл? – В последния ден! Т.е. ще ги възкреся, когато хората изменят този ред на нещата. Кой е този последен ден! – Онзи, от който всички се плашат. Той е ужасен ден! Казват: „Последен ден е той!“ Онзи търговец, който има да плаща 100,000, казва: „Последен ден е, утре ще дойдат“, а той няма нито пет пари. Съдят някого. Трепери му сърцето – последен ден е, може да го осъдят на 10 години затвор. Момата излиза от дома на баща си, отива при момъка – последен ден е, има едно преходно състояние. Следователно последен ден е онзи ден, в който почва великият живот. Великото, безграничното, туй, което има смисъл в себе си, започва все от последния ден. И следователно всеки един от вас, който не започне с този последен ден, той не може да се домогне до онази велика Божествена наука, която Бог е отредил и вложил в недрата на природата, т.е. до ония блага, които са приготвени за неговите избрани деца, които днес живеят на земята. Досега са ви проповядвали все за небето, и всички се готвите все за небето; как ли не си представяте рая, как ли не си представяте ангелите, светиите? Но всички тия неща са неопределени във вашите умове. Вие били ли сте на небето? Били ли сте? – Не сте били. Като казвам, че не сте били, аз подразбирам във формата на вашето сегашно съзнание, а не на миналото. С туй съзнание вие не сте били в рая. И когато някой каже, че е бил в рая, ние разбираме не такъв, какъвто е сега, но то е друго съзнание – свръхсъзнанието, чрез което той може да влезе.

Аз ще го възкреся

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Беседата е интересна и специфична. Но е предизвикателство.

Беседа, държана на 27 ноември 1921 г. в София.

Сега ще ви позанимая малко с математика: „И в последния ден – казва Христос – ще го възкреся“. От думата „възкресение“ колко пермутации трябва да направите, за да се осмислят? Ако вземете тази дума вие, които сте математици, колко пермутации можете да направите? Аз взимам за пример четири букви: a, b, c, d. Вижте колко пермутации аз правя от a, b, c, d: abcd bacd cabd dabc abdc badc cadb dacb acbd bcad cbad dbac acdb bcdacbda dbca adbc bdac cdab dcab adcb bdca cdba dcba – 24. То са все пермутации на тия числа. Това са математически съотношения на тия елементи, които влизат в тая редица. Ние направихме 24 пермутации от четиртях букви: a, b, c, d. Колко съединения вие може да образувате от думата „възкресение“? Аз бих желал да зная това. Следния път да ми кажете. Жените, които знаят, когато нямат друга работа, и ония от тях, които не знаят, да повикат мъжете си и втори път да пресметнете колко пермутации има. Трябва да се разбира основният закон на възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот. Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване. Следователно в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Вашият живот не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши погрешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса ще мине изцяло в пълно съзнание, а не в пробуждане и заспиване. То е една връзка на свръхсъзнанието. То е възкресение, то е новият живот вече. Следователно Христос казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен“. От низшето излиза висшето. „Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся“. Защо? Има си дълбоки причини, понеже Христос не искаше да изгуби своя капитал – Неговото слово да остане безплодно. Не е въпрос сега да се спираме, дали трябва да ядем плътта на Христа или не. То е друг въпрос. Казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. Вие сега сте в последния ден. Ако вие се решите днес да пробудите това самосъзнание, вие можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много телеса възкръснаха с него заедно и се явиха на мнозина свои приятели и ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“.

Само ако изчистим подсъзнанието си се свързваме със съзнанието. Т. е. всички страхове, минал опит, неразбиране са в подсъзнанието ни. Когато бавничко го пречистваме се отърваваме от страховете, изучаваме живота. Разширява се, отваря се съзнанието ни. "Аз съм", здравия човек, който вече е идентичност. Но самосъзнанието, себепознанието е обръщане навътре, ново разбиране на причините за моето поведение, съществуване, смисъл на живот... А свръхсъзнанието, висшият "Аз" са именно връзките, разбирането за цялост на Битието.

Разбира се, моите мисли са повърхностни, маркиращи само.

От 8000 години светът е в непрекъсната борба, даже и между най-малките животинки. Съвременните хора наричат, че животът е борба. В борбата е животът. Това е един необходим импулс за живота. По левия път … е слизал към сърцето. Обсебването е било от неразумни сили, които не са се подчинявали на ума. Зараждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един Учител е бил Христос. Сегашните християни не са спирали Христовото учение.

Хората вярват, че идели от Бога и отивали към Бога. Важен въпрос: от где идем, защо сме дошли и къде ще отидем.

Земята е училище, гдето ще научим съвременните закони. В света има четири положения: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание...

Жените са левият път. Мъжете са десният път. Жените са потенциалната енергия, мъжете са кинетическата енергия. Жените трябва да изучават закона на левия път, мъжете – на десния. Двата, като се препречат, ще дадат волята – децата. Те са стимулът за всички благородни подбуждения.

Бащата и майката възлагат на децата своята надежда. Затова и Христос казва: „Оставете децата да дойдат при Мене.“

Под „малки деца“ Христос е разбирал Божествения път. За тоя път са потребни няколко качества:...

Десен и ляв път

И казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. Кога? – Когато той се научи да се съедини с Бога и да се разединява от света. Със света да е смесен, а с Бога да е съединен. Когато научи този велик закон – „Аз ще го възкреся“, той ще влезе в Божествения живот, да разбере великия закон, защо нещата са тъй, а не иначе. Сега, в този причинен свят се намират всички последствия на ред минали съществуания, през които човек е минавал. Тия последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот. Те са набрани в Божествения свят, ние не може да ги избегнем. И от тия причини великото начало – Бог – ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволява...

Слизали сме на земята, учили са душите ни, натрупали са някакъв опит, но е дошло време да го осмислим. Да разберем връзките и да ги "видим" отгоре, като на кинолента. Т. е. "следва продължение". Различно, но прекрасно, свързано с Първата причина, с Любовта. Защото Любовта е, която очиства кармата и прекъсва лошите връзки на миналото.

Ако в един дом преобладават момчетата, ще се яви гордостта. Същото нещо се забелязва и в природата. Същото се забелязва и при създаването на света. Бог първо създаде мъжкото дете, Адам. Второто дете, което Бог създаде, беше Ева – женското дете. Адам беше първият син на Бога, а после Той създаде Ева. Тъй щото и Адам беше създаден от Бога, и Ева беше създадена от Бога. Бог направи Адама от червена пръст, но той взе тази пръст от животните. Те създадоха, те направиха червената пръст. Бог направи Адама от най-ранната пръст, която животните направиха, а после създаде Ева от най-фината материя на Адама. Той извади от него две ребра и създаде Ева. Сега човек има 12 ребра, а от 13-тото направи жената – Ева. Според Писанието всичкото нещастие на човека седи в това, че бил направен от едно ребро само. Не, двойни са били ребрата, от които Бог създал жената. Тогава Адам имал всичко 13 ребра, от едната страна имал шест ребра, а от другата седем. В него имало едно разногласие. За да освободи Адама от разногласие, Бог извадил седмото ребро от една му страна и по този начин извадил разногласието на Адама отвън, да може по-лесно да се справя с него. Следователно, числото 13 е преодоляващото влияние на мъжкия принцип. Че е така, това се вижда от факта, че Ева се съблазни с втория принцип. Когато в рая влезе един млад момък, един кавалер като Адама, Ева се влюби в него. Там е грехът. Грехът се роди с преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това се вижда от факта, че след като Адам и Ева се задомиха, трябваше да излязат вън от рая и родиха тогава две мъжки деца. Те нямаха синове и дъщери, но родиха само момчета, с което дадоха преимущество на мъжкия принцип и по този начин изопачиха нещата, спънаха човешкото. Това се дължи на една грандиозна идея в първия човек да бъде като Бога. Значи, първите хора нямаха доверие на онова, което Бог им даде, те искаха да станат като Него. Те станаха като Бога външно, но откак излязохте от рая, те създадоха сегашния свят. Тъй щото, сегашният свят е направен от първите хора. Всички вие, които излязоха от рая, сте направени по метода на Адама. Сега вие искате щастие от един плод, който е чисто човешки. Този плод е Адамов плод. Този плод е Адамов плод. В него не може да има никакво щастие, в него не може да има никакво съвършенство, в него не може да има никакво блаженство. Това е едно училище, от което ние тепърва трябва да излезем. Сега от жената трябва да се вземе едно ребро и да се тури на място. При това трябва да се тури още едно, че вместо 12 да станат 14 ребра. Сега вие разглеждате въпроса по вашему, но аз ви давам обяснение. Сега аз ви казвам, че трябва да излезете от този порядък на нещата, но не ви казвам, че трябва да напуснете живота. Вие трябва да дойдете до същото състояние, до което аз съм дошъл. Младият не разбира състоянието на стария, но той трябва да дойде до същото състояние да го разбере. Невежият не разбира състоянието на учения, но той трябва да дойде до неговото състояние да го разбере. Слабият не разбира състоянието на силния, но той трябва да дойде до неговото състояние да го разбере.
Тази заповед приех от Отца си

Между цитираните беседи има връзки, допълнения, но е добре да се четат целите.

Тъй, от думата „любовь“ на български език стават 720 пермутации. Те не са малко за българите. Ако българите разбираха начините, по които Любовта може да се прояви, ако те работеха да се проявят всички нейни елементи, те щяха да бъдат най-великият народ. Ако само разбираха пермутациите на тази Любов! И тъй, първото съединение, което трябва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената Любов, и в такова едно съединение ще се яви новият живот, който Христос нарича възкресение. Опитвали ли сте се вие да се съедините с Бога? Но бъдете спокойни! Вие по някой път се стискате и казвате: „Тя няма да я бъде“. Ще я бъде тази работа, ще я бъде, не се обезсърчавайте, ще я бъде. Разбирате ли? „Няма да я бъде.“ Аз казвам тъй: В Любовта, чрез нея, всичко може, трябва само да се научат всичките нейни пермутации.

Сега ще ви приведа един пример. Той е една моя опитност. Този пример е верен само по съдържание и смисъл. Няма да го вземате буквално. То беше преди 15 години, когато правех своите научни наблюдения и изследвания. Бях в Пловдив. След една от моите сказки повика ме един българин, който имал две деца, едното с един естествен недъг, а другото – едно малко момиченце на 10 години. Отивам в дома им. Виждам, жена му – една високоинтелигентна, строга, с един доста завършен характер. Момиченцето, красиво дете, идва с майка си, тя му казва да ми целуне ръка, а то отговаря: „Не искам да му целуна ръка“. – „Целуни!“ – „Не искам.“ Казвам: „Оставете момиченцето!“ Това момиченце бързо излиза навън. Майката се чуди, че за пръв път се явява едно противодействие в туй дете: „Не искам да му целувам ръката“. Казвам на госпожата тъй: „В характера на детето ви има една доблестна черта, иска да каже: „Аз по заповед не целувам ръка, имам си особено мнение“. И ѝ казвам: „Бъдете спокойни, вашето дете е отлично, мене много ми се харесва“. Отивам аз при момиченцето, виждам, то си играе и ми казва: „Ти знаеш ли защо не ти целунах ръка?“ Казвам: „Не зная“. – „С туй целуване знаеш ли колко съм страдала? Нито мама знае, нито тате знае. Тук преди един месец дойде една леля, майка ми ме накара, целунах ѝ ръка, но после бълвах, бълвах. После, имам един чича, и неговата ръка целунах, но пак бълвах“, и ми разправи още на кой поп целунала ръка и пак бълвала: „Та като те видях и тебе, не искам вече, защото ако и твоята ръка целуна, ще ме заболи корем“. Казвам, в туй момиченце толкова е развито обонянието, щото целуването ѝ причинява болки. Казвам ѝ: „Много хубаво направи, че не ми целуна ръката“. Тя ми каза: „Защото ако я целунех и ме заболеше корема, после и за тебе щях да мисля, както и за другите хора“. Казвам: „Много хубаво направи“. Вие ще кажете: „Тези неща са преувеличени“. Не е тъй, вашият нос трябва да има туй чувство. Туй дете вече разбира характера на хората. Тя казва: „Колко ужасно миришат хората и какво да правя, и в училището се мъча“, и постоянно туй детенце се мъчи: „Пък и на мама не смея да кажа, ще ме считат... тъй... малко... но на тебе ще кажа. Е-е, какво мислиш?“ Казвам ѝ: „Тебе Господ те е благословил да познаваш хората. Хората не са чисти“. – „Не са чисти, не са чисти, нещо много лошо виждам в хората, какво да ги правя?“ Е-е, питам сега, ако във вашия нос туй чувство беше така силно развито, и онези от вас, които обичате тъй да целувате моята ръка, бихте после повръщали, щяхте ли да целувате? Тогава и аз щях да бъда свободен, и вие щяхте да бъдете свободни. Във вас сега има едно притъпяване на мислите, чувствата и желанията. Вие сте изгубили смисъла на думите за благородното, за възвишеното.

Ще ви приведа друг пример. Някои хора мислят, че ги осъждам. Ще ме извините, това не е за упрек. Аз имах една видна ученичка, която много се интересуваше от окултизма и постоянно настояваше да ѝ открия някои работи. Казвах ѝ: „Не си готова“. Изискваше се благородство, а не че не щях да ѝ кажа. Един ден ѝ казах: „Ще направя един опит“. Дохожда тя, завеждам я в моята стая; като влезнах, аз заключих вртата, тя погледна наоколо, тогава аз отворих вратата и ѝ казах: „Ще извините, не сте още готова, това показва съмнението ви. Друг урок искам да ти дам: Твоето сърце трябва да бъде заключено, то трябва да се отвори само за Бога и за никого другиго да не се отваря. Този урок исках да ти дам. А твоето сърце е отворено, следователно никаква тайна не може да ти се даде“.

Казва някой: „Ти какво мислиш?“ Една мисъл трябва да има в твоя ум: или чест, или безчестие; или правда, или безправие; или истина, или лъжа. Не може да играеш ролята на актьор: и тук, и там. На нас не се позволява това. Една определена мисъл всякога трябва да има в твоя ум; да знаеш, че винаги има една велика душа, която наричам Бог, Която следи, гледа и не извинява. По израза „не извинява“ разбирам, че тя всичко хроникира и отбелязва правото. Когато някой светия съгреши, тя отбелязва, че тоя светия е съгрешил. Тя справедливо хронологически отбелязва всички ваши действия и погрешки и върху тях гради бъдещия ваш живот. Вие ще кажете: „Какво ни очаква?“ – Съединете се с Любовта и разединете се от света, и вие ще бъдете свободни. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте с никого.

Аз ще го възкреся

Сами вървим по Пътя си, устремени към Центъра, към Единството... Много е важно да разберем защо нещо се случва, да видим онзи, скритият смисъл, не повърхностния, който разделя и слага етикети... Но без насилие и фанатизъм. С нашето си темпо. Защото в мига, в който се пробудим, виждаме че никога не сме били сами... Така ще бъдем в света, но не от него, защото ще го виждаме по друг начин, от друг ъгъл и височина, с Ново разбиране на причините...

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“. В ущърб на висшия ум се е развил низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас.

Вие често се питате и не може да си обясните защо има борба между плътта и духа? Това не е борба – мнозина се мамят, – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. И той се обуславя от следния факт: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразят, и ги турите на една греда или дъска, под която има пропаст, единият е на единия край, другият – на другия край, и двамата са поставени над една опасност, – какво трябва да направят? Ще напуснат всеки спор. Те не бива да се приближат. Трябва да пазят равновесие.

Ако плътта се противи на Духа, има си причини; и ако Духът се противи на плътта, пак си има причини. Защото ако те нарушат равновесието, и двамата губят. Съвременните хора цитират стиха: „Трябва да унищожим плътта, защото тя се противопоставя на Духа“. Не, не трябва да унищожите плътта или пък да премахнете Духа, защото Духът и плътта са два елемента в Божествения свят, необходими за развитието на човешката душа и на човешкия ум. Тук няма вътрешен антагонизъм и вътрешен спор. Спорът е само за условията, при които се намират Духът и плътта.

***

Кислородът и азотът са смесени и тъй образуват въздуха, не са съединени, а само смесени. Докато са смесени, нашето развитие върви правилно, но в деня, когато се съединят, образува се една отрова. ... И вие питате: „Защо са тези нещастия?“ – Защото има не смешения, а съединения. Всичките експлозии произтичат все от съединения. ... при тия условия, при които живеем, съединение не се позволява. Има само един закон, той е следният: Ние имаме право да се съединяваме само с Бога, и с никого другиго в света. С Бог – понеже той е едно същество неизменяемо в себе си. С него можем да се съединим и резултатите ще бъдат добри: а всяко друго съединение, при каквито условия и да е, ще причини повече вреда, отколкото полза. Следователно трябва смешение, сдружаване, а не съединение. Нотите съединени ли са или са смесени? Музиката е съставена по закона на смешението.

***

И казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. Кога? – Когато той се научи да се съедини с Бога и да се разединява от света. Със света да е смесен, а с Бога да е съединен. Когато научи този велик закон – „Аз ще го възкреся“, той ще влезе в Божествения живот, да разбере великия закон, защо нещата са тъй, а не иначе. Сега, в този причинен свят се намират всички последствия на ред минали съществуания, през които човек е минавал. Тия последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот. Те са набрани в Божествения свят, ние не може да ги избегнем. И от тия причини великото начало – Бог – ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват.

***

Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението. Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азота отделно и кислорода отделно, за да функционират като смесени елементи.

***

Когато говорим за Любовта, ние не разбираме тази любов, която иде отдолу, а онази, която слиза отгоре. Ако вие я повикате, тя ще ви освободи от робство и ще ви даде сила да знаете да се справяте с всички мъчнотии. ... Любовта трябва да се изучава като жива сила, която работи, а не като едно приятно чувство, не като един приятен стремеж. Не. Когато тази Любов почне да идва, вие ще почувствате във вашето съзнание, дълбоко във вашето битие, една малка светлинка, тя ще почне да се развива, да става все по-голяма и по-голяма, обемът ѝ ще се увеличи, ще обхване мозъка ви, сърцето ви, след което вие ще почнете да ходите в светлина. Във вас ще се яви едно разширение, като че сте господари на целия свят. И каквите мъчнотии да ви се явят, за вас ще бъдат нищо. ... първото съединение, което трябва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената Любов, и в такова едно съединение ще се яви новият живот, който Христос нарича възкресение. Опитвали ли сте се вие да се съедините с Бога? Но бъдете спокойни! Вие по някой път се стискате и казвате: „Тя няма да я бъде“. Ще я бъде тази работа, ще я бъде, не се обезсърчавайте, ще я бъде. Разбирате ли? „Няма да я бъде.“ Аз казвам тъй: В Любовта, чрез нея, всичко може, трябва само да се научат всичките нейни пермутации.

***

Ръцете са емблема на нашата воля. Вашата воля трябва да се очисти от всички мръсни действия. Като погледнеш към Бога, ще кажеш: „10 пъти ще се измия и после ще ти похвана ръката“, защото и Бог има ръце. А ние го барнем и казваме: „А-а, на Господа мирише ръката“. Това са съвременните философи. ... Тази чистота е необходима за нашето развитие, за благото на нашия ум, за благото на нашето сърце, за благото на нашата душа – тия неща са необходими. Вие не може ни една крачка да направите, ако не се съобразите с тоя закон – тогава вас ви чакат нещастия връз нещастия. Това не става по механически начин. Не мислете, че това трябва веднъж да стане. Бог ще извърши всичко заради вас.

***

Затова иде Христос сега, да ви изведе от този затвор на вашия егоизъм, да ви заведе във великата природа, дето ще играете и ще скачате при изворите. За вас е това! Това е новият живот, който иде сега. Това е възкресението! И то ще бъде пак на земята, но не в тази материя. Тази материя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще получите духовни тела, ще влезнете в астралния свят, в една материя по-рядка. И там има твърда земя, и там има вода и въздух; едно нещо е само, че тази твърда земя се различава много от нашата земя. Вие ще кажете: „Какво е туй нещо?“ Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: „Това, което око не е видяло и ухо не е чуло“. Днес има хиляди очи, които са видели това – и в Англия, и в Германия, и в Америка хиляди хора има, които са ходили в рая и са се върнали, и това те разправят от своята опитност. И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. Ще дойде този ден и ще кажете – какво ще кажете? Да, ще бъде!

Аз ще го възкреся

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Акценти които ми правят впечатление:

*...И каква е философията? Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединят. При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият – като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си....

*....Следователно трябва да има смешение. Вие искате да се съедините. Не, никакво съединение не бива да има между вас. Ще се съедините само с Бога, а между вас да няма никакво съединение! А който се съединява, ние ще го изпъдим навънка, навънка! Защо? Защото е вече опасен. „Изпъждане“ аз разбирам – ще го турим в някое шише, ще го запушим, като киселина – тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори. Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението. Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азота отделно и кислорода отделно, за да функционират като смесени елементи. И тъй, щом в дома си имате някакво нещастие, аз казвам: Има азотна киселина у вас. Тогава какво се изисква? – Ще разлагате, смешение трябва да има....

*....И тъй, първото съединение, което трябва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената Любов, и в такова едно съединение ще се яви новият живот, който Христос нарича възкресение. Опитвали ли сте се вие да се съедините с Бога? Но бъдете спокойни! Вие по някой път се стискате и казвате: „Тя няма да я бъде“. Ще я бъде тази работа, ще я бъде, не се обезсърчавайте, ще я бъде. Разбирате ли? „Няма да я бъде.“ Аз казвам тъй: В Любовта, чрез нея, всичко може.....

*....Казва някой: „Ти какво мислиш?“ Една мисъл трябва да има в твоя ум: или чест, или безчестие; или правда, или безправие; или истина, или лъжа. Не може да играеш ролята на актьор: и тук, и там. На нас не се позволява това. Една определена мисъл всякога трябва да има в твоя ум; да знаеш, че винаги има една велика душа, която наричам Бог, Която следи, гледа и не извинява. По израза „не извинява“ разбирам, че тя всичко хроникира и отбелязва правото. Когато някой светия съгреши, тя отбелязва, че тоя светия е съгрешил. Тя справедливо хронологически отбелязва всички ваши действия и погрешки и върху тях гради бъдещия ваш живот. Вие ще кажете: „Какво ни очаква?“ – Съединете се с Любовта и разединете се от света, и вие ще бъдете свободни. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте с никого. Момата казва на момъка: „Аз ще ти бъда вярна“ – свързва се с момъка. И той същото прави: и той ѝ обещава. Я ми кажете, колко души са опазили туй обещание. Аз в България нямам нито един ученик, който да е издържал изпита си. ...

*...Затова иде Христос сега, да ви изведе от този затвор на вашия егоизъм, да ви заведе във великата природа, дето ще играете и ще скачате при изворите. За вас е това! Това е новият живот, който иде сега. Това е възкресението! И то ще бъде пак на земята, но не в тази материя. Тази материя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще получите духовни тела, ще влезнете в астралния свят, в една материя по-рядка. И там има твърда земя, и там има вода и въздух; едно нещо е само, че тази твърда земя се различава много от нашата земя. Вие ще кажете: „Какво е туй нещо?“ Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: „Това, което око не е видяло и ухо не е чуло“. Днес има хиляди очи, които са видели това – и в Англия, и в Германия, и в Америка хиляди хора има, които са ходили в рая и са се върнали, и това те разправят от своята опитност. И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. Ще дойде този ден и ще кажете – какво ще кажете? Да, ще бъде!Желая сега да ви се отвори по-голям прозорец, да бъдете готови. Някои от вас още днес ще възкръснат, някои утре, някои след 10 дни, 15, 20, някои след една година, 2, 3, а някои, може би, след хиляда, две, след 10,000 години. И казвам, на когото времето е дошло, да не закъснява нито с една стомилиона част от секундата. Вие трябва да бъдете като онова пиле, което се е замътило, а черупката се изтрила, и то каже: „чик-чик, чик-чик!“ ....

Аз ще го възкреся

Редактирано от Светлина и Хармония

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ще го възкреся

Здравейте съфорумци.

Днес малко късничко се включвам в четенето на тази хубава неделна беседа.Слънчева,права си ,че беседата,която четем днес е едно предизвикателство.

Ето и аз споделям с вас мислите от беседата,върху които се спрях при прочита.

Вашият живот не е онзи,който вие очаквате.Като съзнаете всички ваши погрешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението.

Вие сега сте в последния ден. Ако вие се решите днес да пробудите това самосъзнание, вие можете да възкръснете.

Вие често се питате и не може да си обясните защо има борба между плътта и духа? Това не е борба – мнозина се мамят, – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. И той се обуславя от следния факт: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразят, и ги турите на една греда или дъска, под която има пропаст, единият е на единия край, другият – на другия край, и двамата са поставени над една опасност, – какво трябва да направят? Ще напуснат всеки спор. Те не бива да се приближат. Трябва да пазят равновесие. Ако плътта се противи на Духа, има си причини; и ако Духът се противи на плътта, пак си има причини. Защото ако те нарушат равновесието, и двамата губят. Съвременните хора цитират стиха: „Трябва да унищожим плътта, защото тя се противопоставя на Духа“. Не, не трябва да унищожите плътта или пък да премахнете Духа, защото Духът и плътта са два елемента в Божествения свят, необходими за развитието на човешката душа и на човешкия ум. Тук няма вътрешен антагонизъм и вътрешен спор. Спорът е само за условията, при които се намират Духът и плътта.

Нещата трябва да станат много ясни във вашия ум, за да няма спор. Сега да ви обясня друг един закон. Старите алхимици са взимали земята, водата, въздуха и огъня като четири основни елемента, а съвременните химици имат за основни: въглерода, водорода, азота и кислорода. Тъй, тия елементи са като основни, водородът – като един от най-леките. Сега тия 4 елемента играят важна роля в човешкия живот. Кислородът и азотът са смесени и тъй образуват въздуха, не са съединени, а само смесени. Докато са смесени, нашето развитие върви правилно, но в деня, когато се съединят, образува се една отрова. Казва някой: „Ние не сме пратени на земята да образуваме съединения, а само да бъдем смесени“. Казвате: „Образуваме братство чрез съединение“. Казвам: Вие не може да се съедините, за да образувате братство, защото ако се съедините, както кислородът и азотът, ще образувате една отрова и ще отровите цялото човечество; но можете да се сдружите. Следователно не е позволено за въздуха да се съедини кислородът с азота му, защото тогава въздухът ще изчезне. И каква е философията? Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединят....................

Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример: на много майки и бащи, на които измират децата, причината е, че те са съединени и вследствие на това те отравят организма на своите деца.

Следователно трябва смешение, сдружаване, а не съединение. Нотите съединени ли са или са смесени? Музиката е съставена по закона на смешението. И ако хората съединят тези ноти, какво ще излезе? – Най-голямата бомба, при която всички музиканти биха хвръкнали във въздуха. Ако един музикант би се осмелил да направи едно съединение, в музиката би произлязъл един от най-големите взривове, какъвто светът не е изпитвал.

Смешение и сдружаване ,а не съединение.

Тия три думички са много близки по обикновения си смисъл.Но очевидно Учителят ,влага в тях нов смисъл.Този смисъл е според окултната наука и си струва да се опитаме да го разберем.

Сега някои, като ме слушат, казват: „Този език не е религиозен“. Аз отдавна съм се отказал да говоря на религиозен език. И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: Всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената граматика: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките – там как ги казвате, – всичките тия неща трябва да се научат. Знаете ли колко велико е това нещо?

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първият ключ ,към разбиране на разиката между трите думички-смешение(смесване) и сдружаване от една страна и сливане от друга страна,намираме в самата беседа, в следния пример за жизнено важните елементи :

Кислородът и азотът са смесени и тъй образуват въздуха, не са съединени, а само смесени. Докато са смесени, нашето развитие върви правилно, но в деня, когато се съединят, образува се една отрова.

И каква е философията? Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединят.Единият е като кислорода, а другият – като азота във въздуха.

Вторият ключ ,за да се разбере разликата в действията,които олицетворяват тези думички е от областта на музиката:

Следователно трябва смешение, сдружаване, а не съединение. Нотите съединени ли са или са смесени? Музиката е съставена по закона на смешението. И ако хората съединят тези ноти, какво ще излезе? – Най-голямата бомба, при която всички музиканти биха хвръкнали във въздуха. Ако един музикант би се осмелил да направи едно съединение, в музиката би произлязъл един от най-големите взривове, какъвто светът не е изпитвал.

И третият ключ , е даден в следния пример:

Ще ви приведа друг пример. Някои хора мислят, че ги осъждам. Ще ме извините, това не е за упрек. Аз имах една видна ученичка, която много се интересуваше от окултизма и постоянно настояваше да ѝ открия някои работи. Казвах ѝ: „Не си готова“. Изискваше се благородство, а не че не щях да ѝ кажа. Един ден ѝ казах: „Ще направя един опит“. Дохожда тя, завеждам я в моята стая; като влезнах, аз заключих вратата,тя погледна наоколо, тогава аз отворих вратата и ѝ казах: „Ще извините, не сте още готова, това показва съмнението ви. Друг урок искам да ти дам: Твоето сърце трябва да бъде заключено, то трябва да се отвори само за Бога и за никого другиго да не се отваря. Този урок исках да ти дам. А твоето сърце е отворено, следователно никаква тайна не може да ти се даде“.
Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега ще ви позанимая малко с математика: „И в последния ден – казва Христос – ще го възкреся“. От думата „възкресение“ колко пермутации трябва да направите, за да се осмислят? Ако вземете тази дума вие, които сте математици, колко пермутации можете да направите? Аз взимам за пример четири букви: a, b, c, d. Вижте колко пермутации аз правя от a, b, c, d: abcd bacd cabd dabc abdc badc cadb dacb acbd bcad cbad dbac acdb bcdacbda dbca adbc bdac cdab dcab adcb bdca cdba dcba – 24. То са все пермутации на тия числа. Това са математически съотношения на тия елементи, които влизат в тая редица. Ние направихме 24 пермутации от четиртях букви: a, b, c, d.

Този пасаж ме подсети за "Цветето на живота"-Д. Мелхиседек. Колко много смешения, разклонения може да сътвори Живота. Но по-важно е, ние, колко ще приемам и разберем...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×