Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Пътят на Живота - молитва

Пак ще ви видя - беседа

Молтвен наряд за край:

Аз съм човек, служител на Доброто - формула

И разумя Исус, че щяха да Го питат. (Ев. Йоан 16:9)

Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как? Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука. Съвременната наука пита: „Как е станал света?“, а философията пита: „Защо е станал света?“.

Сега Христос схванал, че неговите ученици щели да му зададат някои важни въпроси. Такива важни въпроси се подигат във всички умове. Но въпросът е: Може ли да се даде един правилен отговор?

...Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение. Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбере вътрешния ѝ смисъл. И ония ученици, които сега едва започват с гамите, при тях се явяват само обикновените учители. И сега, някой път, тия ученици ще подигнат реномето на своите учители. Не, не, той е един обикновен учител по музика, нищо повече.

Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос. И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е. Защо е на скръб? Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. А онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва. И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.

...Преди няколко време дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала в пътя на това учение. Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето ѝ, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея. Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как? Защо твоето лице се е изменило?“ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение. Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове. Там само ангелите може да се борят. „Хубаво – казва, – но дяволът?“

Сега ще ви приведа друг пример. Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън. Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“. Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“. – „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо?“ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“. Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот. От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода. Другояче то няма смисъл.

...„И аз пак ще ви видя, и радостта ви тогава никой няма да отнеме.“

И тъй, искам да бъдете умни! Не говорете само за снемане на пардесюта, не говорете само за пост. Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване. Пост аз вземам в много широк смисъл. Пост има и умствен, и физически, и духовен.

Пак ще ви видя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата, Слънчева! :)

Има много интересни мисли. Например:

Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение.

...

Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям.

После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трябва да се научим да се празним и да се пълним.

...

Има неща в природата, които са извън нашите сили, извън нашия ум и извън нашите схващания. И ние смирено трябва да схванем този велик факт, да знаем, че ние сме деца на тази велика природа, и трябва да се учим, да бъдем прилежни и трудолюбиви.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение?... И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става. Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го. Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.

...

Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачане – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“

Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва. И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“. А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.

Замислих се и над тези думи:

„Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта,...

Цитатите са от разглежданата беседа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани, благодаря.

За да сме радостни и от несгодите, изпитанията трябва да знаем/откриваме причините за случващото се... и да се поправяме, да благодарим...

Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачане – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“

Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва. И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“. А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.

Пак ще ви видя

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Ев. Марко 12:10)

Какво интересно може да има в един отхвърлен камък? Ще ме запитате: „Какво съдържание, каква философия има в един отхвърлен камък?“ Такива изоставени камъни има днес с милиони в България. При граденето на всяка къща изоставят много такива камъни. Нещастието се състои именно в това, че има много изоставени камъни, и те представляват спънка в живота. Като прочетете цялата глава, ще разберете съотношението, което съществува между прочетения стих и останалите стихове и ще разберете защо са казани тези думи.

Ако нямаше зидари, не би се говорило за този камък, тъй че зидарите са виновници. Като градят някоя къща, зидарите събират камъни, разчупват ги и затова има изоставени камъни. Следователно под „камък“ разбираме процес на градеж.

„Този камък, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ Отде са го отхвърлили? Има едно предание, според което когато в Египет съграждали великата пирамида на Гиза, камъкът, с който щяла да се завърши тази пирамида, бил издялан най-напред и оставен настрана. Тази пирамида се градила с векове и затова зидарите подритвали този камък, като не знаяли смисъла. Като се завършила пирамидата, дошъл главният майстор и положил отхвърления от толкова време камък като връх, като глава на пирамидата. И така, този камък станал глава на ъгъла. Пирамидата показва човешката еволюция. Този камък, който трябва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човека, се подритва от едно място на друго. Днес всички философи подритват този камък. Знаете ли каква е била големината на тази пирамида? В нея имало материал близо 6,000,000 тона. Хора, които се занимават с изучаването на старините, на разкопките, казват, че за да се пренесе материалът на тази пирамида, се изискват 60,000 машини, всяка от които да събира по 100 тона. Може да си представите какви усилия на човечеството е коствала тази пирамида! Ще кажете: „Какъв смисъл има тази пирамида?“ – Тя има много голям смисъл, защото е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще. В нея се включва астрономията с всичките ѝ подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден. Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене истинско знание има само този, който може да хване смъртта и да я обуздае. Тъй че вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна, и вашият камък е отхвърлен. Писанието казва, че кривият камък е станал глава на този ъгъл. На кой ъгъл? – На Любовта и Мъдростта в невидимия свят. В създаването на света, в целия космос се крие една велика тайна. Вие мислите, че само сегашните хора се борят, само днес има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото. Тази злоба, тази омраза, тези неразбранщини между хората, всичко това не е продукт на настоящето, а е продукт на миналото. Това мога да покажа с ред факти.

Отхвърленият камък

Зидарите, свободните мъже, четат, присъстват в този форум... Може би е време да погледнат света по друг начин...:feel happy: Учителя ни е дал методи да поставим Новите основи-на Любовта и Мъдростта.

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум.

*

Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда.

*

Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания. На жадния – да пие; болният – да оздравее. На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди. „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди. – „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.

*

И казва Христос: „Аз ще ви видя пак, и ще се зарадвате“. Кога ще ви види? Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина. Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин?

*

Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил! Не, не, ти не си любил още. Твоята любов... хайде, да не казвам една дума. Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.

Ние трябва да любим, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов. Да го възприемем в себе си, да го опитаме. А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост. По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на Любов. „А-а, тя люби!“ Как люби? Не, не, да любим тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.

Пак ще видя

„Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта,...

Когато пия от кристалния планински извор, утолявам жаждата си. И на душата ми става чистичко, чистичко...

Когато хиляди крака минат през потока на този извор, те го размътват. Как да пия тази размътена вода.

Може да утоля жаждата си, но с водата в мен ще влезе и мръсотията...

Понякога се налага, но дали имам онова цедило, което да прецеди водата.

А понякога, и моите крака минават през този поток...

И тъй, искам да бъдете умни!

Пак ще видя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пак ще ви видя

Здравейте съфорумци.

От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода. Другояче то няма смисъл.

„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“. И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен.

Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш. Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле. Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.

И тъй, искам да бъдете умни! Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост. Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване. Пост аз вземам в много широк смисъл. Пост има и умствен, и физически, и духовен.

В тази беседа на няколко места се говори за поста.Има едно ценно указание,което си отбелязах и то е ,че пост се прави до 40 дни.

Светлина и Любов :3d_053:

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става. Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го. Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много и различни неща се улавят в беседите, свързваме ги постепенно, за да се получи цялостното Знание... прилагаме мъничко, бавничко... просветва ни.:feel happy:

При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем. Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта?“ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа.

Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво. Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“. Като ги чета, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“. Не трябва да бъдем деца.

Хубаво е да сме прогледнали и да знаем, че има нисши и висши духове. Има пакостливи и такива, които ни помагат, но Човекът може да заповядва на духовете и важно е да не се смущава/страхува...

И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога?“, как ще отговорите на тия хора? Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш?“ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода?“ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл...

„Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта,...

Да, защото всеки се стреми да покаже, колко и какво е разбрал, да поучи... И аз съм го правила, но хубавото е, че се осъзнах и знам, че всеки си има свой, собствен Път. А само Живота и Духа са истинските Учители... Изворът е Един и всеки трябва да се стреми към Него, малките поточета, които излизат от Него също са полезни, но може да бъдат и размътени...

Пак ще ви видя

Три пътя към Бога

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.

- Има ли Бог? – попитал той.

- Да, има Бог - отговорил Буда.

След обяд се е появил друг мъж.

- Има ли Бог? - попитал той.

- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.

Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:

- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.

- Учителю, та това е абсурд, - казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?

Просветленият отговорил:

- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

:sorcerer:

Да, много точно е казано в тази притча, Слънчева! :)

Но понякога се налага и да питаме. Обикновеният човек задава въпроси, търси, хлопа. Новороденият вече няма нужда от това. Духовното пробуждане започва според мен с въпроси.

Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как? Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука. Съвременната наука пита: „Как е станал светът?“, а философията пита: „Защо е станал светът?“

Сега Христос схванал, че неговите ученици щели да му зададат някои важни въпроси. Такива важни въпроси се повдигат във всички умове. Но въпросът е: може ли да се даде един правилен отговор?

Пак ще ви видя

Но може би не трябва да се очаква пълен отговор веднага? Трябва да поработим сами върху въпроса. Отговорът който ни се дава от друг човек е винаги свързан с неговия специфичен път. Той може да ни е от полза, можи и да не – това сами трябва да проверим.

Не винаги и невидимия свят дава отговор. Необходимо е да знаем как и кога да „хлопаме” и търпение да изчакаме отговора.

Сега аз ви показвам пътя, по който трябва да вървите. Виждам, че сте хлопали на много врати, навсякъде хлопате. Знаете ли, по колко пъти трябва да се хлопа на Божествената врата? Някога ангелите са много заети; малки промеждутъци от времето им е свободно. Хлопайте тъкмо по това време, когато те са в почивка. Тогава съзнанието им е обърнато към хората. Не мислете, че ангелите могат всякога да се занимават с вас. Вие всякога ли мислите за растенията и животните? – Само някога мислите. Следователно, и вие трябва да спазвате това изключително време, когато ангелите могат да ви обърнат внимание. Писанието казва: „Търсете ме, когато съм близо до вас.“

Ново съзнание

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×