Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ISTORIK

Изследване, развиване и разширяване на собственото съзнание

Recommended Posts

Защо трябва да изучаваме и да развиваме съзнанието си?

Вашата мощ като човешко същество е свързана с вашето съзнание. Това е седалището на вашата свободна воля, способността ви да избирате (например – между добро и зло или между нужно/потребно и ненужно/непотребно). Ако можете да подобрите способността си да използвате своето съзнание, бихте могли да промените радикално живота си към по-добро. В действителност, развитието на вашето съзнание ще ви направи много по-добри в дългосрочен план, отколкото - всички други умения, които бихте могли да се развиете.

Начинът, по който използвате своето съзнание до голяма степен предопределя това, как усещате реалността, как определяте всяко събитие, което ви се случва. Например, ако вие възприемате своето съществуване като болезнено по някакъв начин (прекалено трудно, депресиращо, скучно, достойно за съжаление, и т.н.), тогава може да се опитате да решите този проблем по два начина. Можете да работите, за да промените външната реалност (да спечелите повече пари, да смените работата си или да работите на няколко места, да завършите висше образование, да отслабнете, да намерите своя идеален партньор, да смените вида на прическата или на брадата си, да смените цвета на косата си, да мързелувате, и т.н.). Или можете да развивате съзнанието си до достигане на точката, откъдето вие ще бъдете в състояние да упражнявате по-голям контрол над мислите си и по този начин ще можете да прогонвате чувството на болка.

Независимо от това какво решение ще вземете, то зависи от това, как определяте източника на болката. Ако определите нещо външно за себе си като източник на болка, тогава ще трябва да се справите с този външен източник. Понякога това е лесно, но друг път е почти невъзможно. И ако имате външен източник на болка, който не може да бъде елиминиран, ще бъдете в състояние на безпомощност и щ продължавате да изпитвате болка.

Все пак, ако определите източника на болката си като произхождащ от вашите собствени мисли, тогава вашето решение е да бъдат променени нежеланите мисли. Това е едно от ключовите умения на съзнанието. Ако ви липсва това умение, не бихте могли надеждно да използвате този метод за премахване на болката. Вие просто ще пресъздавате мислено чувството на болка.

Например, може да се чувствате стресирани и притеснени и да не можете да спрете мислите, които предизвикват дистрес и тревога в тялото ви. Но ако развивате все по-голямо умение да управлявате своето съзнание, бихте могли да научите как да създадете мир чрез промяна на своите мисли. Това е най-мощното решение на този проблем, защото тогава няма да има значение какво се случва отвън, винаги ще намирате начин, по който да прогоните болката от тялото си или – да излизате от ситуацията, която ви причинява болка.

При ситуации на силен външен стрес (дистрес) и на големи трудности не винаги човек може да контролира успешно съзнанието си и да „поправи” околната среда. Но с практиката можете да се научите да използвате съзнанието си по такъв начин, че да успявате да се изплъзнете от страданието и да не създавате сами емоционална болка и страдания на себе си.

Дотук говорехме само за емоционалната болка, но има хора, които са успели да развият съзнанието си до такава степен, че те могат да отстраним дори и физическата болка.

Затова е ясно, една от причините да изучаваме съзнанието си е фактът, че го притежаваме. Друга добра прчина е тази, че ако се научим как да го развиваме, ще направим живота си много по-лесен. Точно както можем да се научим да използваме своето съзнание, така че да не създаваме болка за себе си (независимо от това, какво се случва с нас), можем също да се научим да създава удоволствие за себе си чрез предизвикване на приятни състояния на ума, например – покой, щастие, мир и др.

Понякога е много полезно да чувстваме физическа болка. Физическата болка може да бъде симптом за някакво заболяване. В този случай тя не бива да бъде игнорирана или овладявана, преди да разберем нейното послание. Но след като вече сме разбрали посланието й, вече не се нуждаем от нея.

Какво значи да растем като съзнателни хора? Това включва откриването на целта на нашия живот (разбира се, целта на живота не е той да свърши!), нейното приемане, възможността да се чувстваме по-мотивирани, по-енергични, и по-страстни, да постигнем стабилно финансово изобилие (но не – за сметка на нашата честност!), да правим това, което обичаме; да направим някакъв принос към човечеството, да осъзнаем истината за заобикалящия ни свят, да постигем будност на съзнанието си, самоконтрол, самопознание, просветление… Да изчистим паяжините в ума си…

Трябва да носим отговорност за собственото си здравословно състояние, за развитието на кариерата си, за своите финансови доходи, за своите емоции, за своите навици, за взаимоотношенията ни с хората, животните и растенията около нас, за своите духовни убеждения.

Трябва да можем да изразяваме и да споделяме своите знания и своите творчески дарби, да даваме и да получаваме любов, а също така – и да бъдем щастливи. Всичко това ще отнеме време, но не бива да забравяме, че процесът на духовно израстване продължава през целия ни съзнателен живот. Невъзможно е да се създаде някаква универсална рецепта за това, как да израстмен духовно, тъй като всеки човек върви по своя житейски път (а може и да кривне по някоя странична житейска пътека!), следва своята собствена карма и научава своите индивидуални уроци. Ако си представим процеса на духовно израстване като път или като стълбище, не бива да прескачаме нито една стъпка, нито едно стъпало по него.

Трябва да постигнем вътрешен баланс, при който нашите мисли, чувства, действия, и всички наши знания и умения заработят заедно, за да създадем живота, който желаем и заслужаваме.

Личностното развитие е трудна работа. Това изисква много време, търпение, воля, вяра и последователност. Невъзможно е в рамките на един човешки живот да се постигне съвършенството. Затова съвършенството е идеал. Но желанието този идеал да бъде постигнат е първата крачка по Пътя към постигането му.

Трябва да поемем командването на своя собствен живот, да се научим да взимаме правилните решения, да превърнем света, в който живеем, в свой съюзник.

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://www.stevepavlina.com/

http://www.stevepavl...-consciousness/

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Част втора. Разбиране на същността на човешкото съзнание. Какво (не) знаем за него?

Съзнанието е основен елемент на човешкото съществуване. Това е едно от основните понятия, с които боравят философията, психологията и социологията, обозначаващо способността за идеално възпроизвеждане на действителността, а също - и специфичните механизми и форми за такова възпроизвеждане на различни равнища.

Определят се две форми на съзнанието: индивидуално (лично) съзнание и обществено съзнание.

В материалистическата философия съзнанието се разглежда като свойство на високоорганизираната материя за психологическо отразяване на действителността, като осъзнато битие, като субективен образ (или - субективно отражение) на обективния свят, като субективна реалност в противоположност на обективната, като идеално в противоположност на материалното, но - в единство с него.

В по-тесен смисъл под "съзнание" се разбира висша форма на психично отражение, свойство на обществено развития човек, идеална страна на целенасочената трудова дейност на човека.

В социологията съзнанието се тълкува като съвкупност на всички форми на духовен живот на обществото.

В психологията съзнанието се разглежда като психична дейност, която осигурява целенасочено отражение на външния свят; отделянето на човека от обкръжаващата го среда и противопоставянето му сам на себе си (като субект на обект); като целенасочена дейност, т.е. - предварително, мислено построяване на действията и предвиждане на техния резултат; то контролира и управлява ума и поведението на личността.

Доколкото предмет на съзнанието е не само външният свят, но - и самият субект - като носител на съзнанието, едно от неговите производни понятия е самосъзнанието.

В сферата на психоанализата на български език се използва предимно терминът "съзнавано" или се използват заедно "съзнание" и "съзнавано", като опозиция на противоположните термини - "несъзнавано" и "предсъзнавано".

Съзнанието e обект на изследване не само от страна на философията (съществува философски раздел, наречен "философия на съзнанието"), но - от страна и на други научни дисциплини, например – от психологията, през невробиологията, неврологията, невропсихологията, анестезиологията, психотерапията, психиатрията, медицината, когнитивната наука, социологията, лингвистиката, семиотиката, та чак - до квантовата физика (има опити за квантово-механично обяснение на природата на съзнанието).

Медицинският подход спрямо съзнанието е практически ориентиран. Той произтича от необходимостта да бъдат лекувани хора с нарушена мозъчна функционалност, в резултат от заболявания, увреждащи мозъка, или поради поглъщане на токсини или на наркотици. В медицината съзнаниетo се оценява чрез наблюдаване на възбудата и отзивчивостта на пациента и се разглежда като континуум на състоянията му, които може да варират от пълно съзнание, тоест - пълна будност и разбиране на случващото се около него, както – и възможността да отговаря на въпроси и да изпълнява команди; през дезориентация, деменция, делириум, загуба на смислена комуникация; временно прекъсване на съзнанието (при припадък или епилептичен припадък); и най-накрая - загуба на движение и липса на реакция (рефлекс) в отговор на визуални, слухови, физически и болкови стимули. Изследва се как наличието на съзнание може да бъде използвано при пациенти с нарушения на съня, при тежко болни, при пациенти в кома и при анестезирани (упоени) хора, и как да се използва конкретното състояние на пациента при лечение на нарушено или разстроено съзнание.

Когато казваме, например: “Пациентът загуби съзнание.”, разбираме какво точно означава това. Или пък, когато ни кажат: “Ти не осъзнаваш какво говориш.”, също разбираме какво искат да ни кажат. Дори в случаи на по-сложни изрази от типа: “Лицето Хикс (не) притежава ясно изразено етническо (национално, религиозно, класово, екологично, сексуално) (само)съзнание.”, ние общо взето разбираме за какво става въпрос, въпреки че виждаме тук понятието “съзнание” в една по-друга роля.

Парадоксът се състои е в това, че употребите на понятието “съзнание” са ясни, но отговорът на въпроса “Какво представлява съзнанието?” все още не е съвсем изяснен. Оказва се, че не можем да изведем този отговор от употребите на понятието "съзнание". Не можем да избягаме от въпроси като: "Да, за нас е ясно какво означава, че пациентът е загубил своето съзнание, но какво точно е това, което той губи, всъщност?" Или - "Какво означава това, да говорим съзнателно или несъзнателно?" Учените все още търсят отговорите на въпроси като: „Свойство, явление или процес е съзнанието?”, „Част от физическия свят ли е съзнанието или е нещо принципно различно от физическия свят?”, „Съдържанието на съзнанието негов продукт ли е или е нещо външно (чуждо) на самото съзнание?” и „Каква е връзката между съзнанието и мозъчните процеси?”. С други думи, яснотата на различните употреби на думата "съзнание" не може да измести въпроса за същността на природата на човешкото съзнание, и въпроса за размера и съдържанието на съзнанието.

Според Уилям Джеймс човешкото съзнание е подобно на поток. В своята книга „Принципи на Психологията” от 1890 г. той описва т. нар. от него „поток на съзнанието". Подобно понятие се появява и в будистка философия, където то се разглежда като източник на „шум”, който отвлича вниманието на хората от неизменната реалност.

В „Macmillan Dictionary of Psychology” (от 1989 г.) съзнанието е определено така: „Това е сборът от възприятия, мисли и чувства. Съзнанието е интересен, но все още неуловим феномен; невъзможно е да се определи какво е, какво прави, и защо се е развило.”

Други определения на термина "съзнание" са:

- Чувството за лична или колективна идентичност, комплекс от нагласи, вярвания и чувствителност, характерни за даден индивид или за дадена група.

- Ясното състояние на осъзнаване на себе си и на окръжаващата среда.

- Субективното осъзнаване на аспектите на когнитивната обработка на съдържанието на собствения ум.

- Състоянието на осъзнаване, отзивчивостта на мозъка към впечатления, придобити по сетивен път.

Повечето философи свъзват думата "съзнание" с връзката между ума и света. А авторите на духовни или религиозни теми често я свързват с връзката между човешкия ум и Бог. Терминът „Кришна съзнание”, например, се използва, за да обозначи интимната връзка между ума на поклонника и на бог Кришна (едно от превъплъщенията на бог Вишну). А терминът „космично съзнание” се използва за да обозначи информираността на човека за живота на Вселената и реда и законите в нея.

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://en.wikipedia....i/Consciousness

http://medical-dicti...n consciousness

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×