Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
batepesho

Имам п.р. от три месеца

Recommended Posts

Здравейте д-р Първанов и Орлин Баев!

Прочетох мненията които изказвате относно ПР и бих желал да получа коментар за моето състояние което ще изложа подолу

Аз съм мъж на 32 години.В края на 2009 г. отидох на профилактичен преглед при личният лекар. Изследванията които ми назначи бяха ок, единствено кръвното налягане беше високо 150/90. Отидох отново следобяд в кабинета и - кръвното беше 145/90. Не ми назначи лечение. Отидох отново през пролетта на 2010 година тогава кръвното ми беше 150/90. Тя ми изписа Лориста. Пих я една седмица и отново отидох на преглед. Кръвното налягане не се повлия от това лекарство след което тя ме насочи към кардиолог който ми изписа Лориста Н. Също каза че при мен проблемът е от нервите и ми изписа Деанксит. Не започнах веднага да пия Деанксита защото не повярвах че проблема ми е от нервите. Няколко дни след приема на Лориста Н усетих че нещо като бучка преминава през сърцето ми. Отидох при личния лекар, той ми направи ЕКГ - всичко беше ок. Потърсих друг специалист кардиолог който ми изписа Конкор кор 2,5 мг. също ми направи и ехокардиография, която показа липсата на каквито и да е проблеми със сърцето.Така започнах да пия Конкора, от него свалих кръвното но се чувствах подтиснат. Скоро след проблемите ми със сърцето бях съкратен от работа. Това ми се отрази зле. Започнах да пия Деанксита който ме приспиваше, скоро след което го спрях и продължих с конкора. Така измина цялата 2010 година.От лятото на 2011 година започнах да получавам замайване и усещах краката си все едно са гумени. През месец октомври 2011 година започнах нова работа която ми допадаше. През пролетта на 2012 година започнах да се чувствам зле и реших да отида на кардиолог който да ми смени хапчето за кръвно. Той ми каза че сърцето ми е абсолютно здраво и че мога да спра лекарството за един месец за да видим какво ще се случи. Спрях го и наистина се почувствах по - добре. Междувременно личният лекар ме изпрати и на невролог, който заключи че всичко с нервната ми система е ок. Така измина около месец и една сутрин се събудих със силно главоболие. Отидох при личния лекар той отново ми направи ЕКГ и ми измери кръвната захар - всичко беше ок. В кабинета му обаче получих треперене и загубих глас. Според него това беше нервна криза. В следващите два дни имах силно сърцебиене а на третият ден през ноща получих отново треперене. Отидох при личния лекар - този път той ме изпрати на психиатър който постави диагноза ПР епизодична пароксизмална тревожност.

Изписа ми ксетанор, ривотрил и тритико. Аз обаче реших да се лекувам с хомеопатия и посещения при психолог. Така започнах да посещавам психолога и да пия хомеопатията. Междувременно отидох на екскурзия в Италия - там се почувствах много добре. Преди няколко дни получих паническа атака. Оттогава имам панически атаки. Отидох при друг психиатър който потвърди диагнозата и ми изписа Тиалера 12,5 мг 2 х 1. Според психиатъра лечението с антидепресанти и посещенията при психолога са начин за справяне с ПР. Разтревожен съм за състоянието си и ще се радвам да изкажете мнение!

Пздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което ми прави впечатление в изложението ви, е че тревожността ви силно се е вкопчила в хипохондрични страхове... Аз не можах да изброя колко лекари сте посетил в последните години... Паник атаките сами по себе си са безобидно състояние, но справянето със здравната ви тревожност е доста по-трудна работа. :) Защо? Защото подсъзнанието ви силно вярва, че поддържането на страх от болести ще ви защити и спаси живота. От много лекари сте чул, че сте здрав, но дълбоко в себе си се съмнявате в това. Дори сега, питайки ни в това електронно пространство, долавям подтекст: "Какво се случва в тялото ми, каква е тази неведома и ужасна болест, която така добре се прикрива с тези симптоми? Каква е истинската болест в мен, която лекарите не виждат и ми говорят, че всичко било само от мисленето ми?"... :)

Няма да говоря за паниката ви или за симптомите ви - за тях вероятно си говорите с психолога, който посещавате. Искам да кажа само няколко думи за смелостта ви, за вярата ви в тялото ви, в живота, в себе си и Бога. Tревожността ви може да бъде видяна като проблем - в такава перспектива обаче ще живее единствено невежество и откъснатост от целта на преживяваното. Може да бъде видяна и като възможност! Възможност за учене, себепознание и развитие! Страх ви е от болести - повярвайте в мъдростта на собственото си тяло, в съдбата си, в смисъла на живеенето ви в този така кратък живот. Повярвайте в ... мъдростта на смъртта си! На изток мъдрите казват, че най-силната медитация е тази върху смъртта. Казват, че смърт няма, а само връщане към себе си като истинна същност. Казват, че вие самият никога не сте се раждал и никога не можете да умрете - защото сте същество от сила, обич, светла мъдрост! Страх ви е от неизвестното? Тогава се научете да скачате в непознатото и осъзнайте, че непознаваемото е ваш роден дом! ... :) :) :)

Има хора без ръце и крака, които водят мотивационни тренинги, има катерачи без крака, има парализирани гениални учени! Казват, че привидните трудности катализират креативност, която при цветущи условия би била дремеща... :) Moжете ли да приемете, че преживяването на повишен стрес присъства в живота ви като чудесно мощно гориво, тласкащо ви към допир до вродената ви мъдрост? Или си мислите, че можете да разрешите страха от смъртта зад здравната тревожност без допир до тази любяща мъдрост?!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×