Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани

222. Господи, да прогледам! - Неделна беседа, 9 март 1924 г.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Кажи ми ти Истината - песен

Беседа: Господи, да прогледам!

Неделна беседа от Учителя, държана на 9 март 1924 г.

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. - формула

Господи, да прогледам! (Лука 18:41)

.....

Този бедният слепец се обръща към Христа и казва: „Господи, да прогледам!“ Казва му Христос: „Вярваш ли?“„Вярвам.“ – „Да бъде според вярата ти!“ И сега, понеже това е и ваше желание, аз пожелавам на всинца ви да прогледате, да имате тази Божествена виделина!

...

Най-първото нещо: ще любите Истината. Най-хубавото, най-красивото нещо е да говориш Истината, да няма абсолютно никаква лъжа! Аз ви говоря като на мои братя. Истината ви говоря! Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души! Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме. Това значи да бъдем свободни, велики хора.

...

Време е обаче, приложете тази велика Истина, за да бъдете силни и свободни, да почувствате вътрешния Божи глас в душата си, да дойде новият мир вътре във вас. Чуете ли Божия глас, смирението ще дойде във вас и ще бъдете доволни от всичко в живота си. Тогава ще се разбирате и ще си говорите братски. Аз ще попея, и вие ще попеете; аз ще поговоря, и вие ще поговорите; аз ще посвиря, и вие ще посвирите.

Турите ли в ума си мисълта да живеете без лъжа, Любовта ще потропа на вратата ви, ще чуете онзи тихия Божи глас в сърцето си, ще дойде онази мека светлина в ума ви и ще кажете: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.

Господи, да прогледам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В света съществува само една църква – царството Божие. Единственото реално нещо в света, това е царството Божие! То е един вечен порядък, на който ангелите са господари. От това царство Божие хората са извадили своята църква. В небето, между ангелите, няма никаква църква. Ще кажете: „Е, какво има тогава?“ – Има това, за което хората не са и сънували. В небето има Любов, и то такава възвишена Любов, за която ангелите са готови да жертват всичкото свое богатство, спечелено в милиони години. Когато един ангел види, че у Бога се зароди едно дълбоко вътрешно желание да прати някого от небето да помогне на някоя паднала душа, този великан ангел жертва всичкото свое благо за тази душа и слиза да ѝ помогне. Този ангел като дойде, няма да ти подаде ръката си да му я целунеш, но ще се яви като един велик извор вътре в живота ти, ще се яви като една велика мисъл, като един велик вътрешен стремеж, ще подигне душата ти към нещо възвишено и благородно. Той ще донесе отгоре онова калемче за присаждане и със своето ножче ще го присади на тебе. След като те присади, ти ще заживееш новия живот. Този момент се нарича „проявление на Великия Божествен Дух в човешката душа“. И ти, като погледнеш през това клонче, ще кажеш: „Сега разбирам, Господи, смисъла на живота, разбирам какво искаш да кажеш!“

...

Аз често ви говоря за Любовта, но трябва да знаете, че има известни сили в природата, с които шега не бива. Има един грях в света, за който не се прощава. И ще внимавате, ще се пазите от този грях. Казва Христос: „Нито в този век, нито в бъдещия няма да се прости на онзи, който в името Божие поквари Духа на Истината“.

Казвате: „Като отидем в другия свят, всичко ще се поправи“. Да, в онзи свят всичко е оправено. Аз в това не се съмнявам, но този свят не е оправен. Духовният свят е оправен, но тук, на земята, трябва най-първо да прогледаме, да научим великия смисъл на живота. И тогава всичките науки ще се осмислят. Ако един поет на земята напише едно поетическо творение и то се преведе между ангелите горе, ще знаете, че опитът му е сполучлив. Казвате: „Ама то е преведено на английски“. Може да е преведено и на френски, и на немски, на всички езици, това не е доказателство. Преведе ли се обаче между ангелите, това е меродавно. Туй творение с хиляди години ще върви в света. В него има живот. Ако сте един философ, богослов или какъвто и да е учен човек, и сте изказали една истина, и тази истина обърне внимание на ангелите, тя ще мине като велика Истина и те ще кажат: „Ние имаме на земята един честен човек, който говори Истината“. И ние се нуждаем на земята от хора на Истината! Ние се нуждаем от писатели, без да лъжат, от философи без да лъжат, от свещеници, от проповедници без да лъжат, от майки и бащи без да лъжат, от братя и сестри без да лъжат.

Господи, да прогледам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, каквото и да ви говоря, вие ще си кажете: „Това не се отнася до мене“. – Всичките неща се отнасят до всеки едного от вас. Всеки един от вас тази сутрин може да се запита: „Аз прогледал ли съм, добил ли съм онова знание, което внася светлина в ума? Добил ли съм онази свобода на моя дух, онова благородство, онова нежно чувство, онова снизхождение, та да имам към всички същества наоколо си такива правилни отношения, каквито Бог има към мене?“

„Господи, да прогледам!“

Туй вътрешно проглеждане е необходимо, но изисква се човек да приложи своята воля. Ние, съвременните хора, искаме да оправим света по човешки, започваме от единството и вървим към множеството. Ние искаме да оправим света, без да разбираме законите на туй множество. Например, искаме да подобрим положението на бедните. Как ще подобрим тяхното положение? Щом подобрим положението на бедните, влошаваме положението на богатите. Щом подобрим положението на богатите, влошаваме положението на бедните. Ако подобрим положението на лекарите, влошаваме положението на здравите. Да кажем, че тук, в България, може да има 2–3,000 души лекари. Тия лекари се молят да има повече болести. Туй е факт! Същото е и в Англия, и в Америка – навсякъде се молят да се увеличат болестите. Хората се молят да се махнат болестите, а лекарите се молят да се увеличават. Защо? Вижте адвокатите, и те се молят да има повече обири, повече кражби. Хората пък се молят да не стават обири, да не ги крадат. Съдиите се молят да има повече дела, за да им се плаща повече. Учителите се молят да има повече ученици. Но знаете ли как се раждат тези ученици? – С големи мъки, с големи страдания. И

майките казват: „По-добре да нямаме деца“. Те се молят да нямат деца. Защо? – Мъчно се отглеждат. Едва го отгледаш и после ти го вземат, не можеш да му се понарадваш. Питам: Ние, съвременните хора, радваме ли се на плодовете си? Коя майка се радва на своя син или на своята дъщеря? Ние седим и си задаваме въпросите: „Спасен ли съм, коя църква е права, какви може да бъдат моите отношения към нея т.н.?“ Това са маловажни въпроси в света. В кой хотел ще спра, като отида в един град, това зависи от моята кесия. Ако имам повече пари, ще отида в един по-хубав хотел, там ще имам най-добра прислуга, ще минавам за знатен, за почтен човек и каквото поискам, ще го имам. Ако обаче кесията ми е празна, хотелджията ще ми покаже гръб и ще каже: „Моля, господине, намерете си друг хотел, такъв като вас не го искам тука“. Туй, което става по хотелите, става и навсякъде по света. Щом дойде някой да говори Истината, ние мислим, че този човек ни напада. Какво може да ни напада той? Всеки човек сам себе си напада. Аз доколкото зная, животът е така устроен, че нито един човек няма да избегне последствията на своите дела.

Като разглеждам природата, виждам, че тя е пълна с динамически сили, които се присаждат. За в бъдеще учените хора ще изучават закона на присаждането. Една енергия може да се присади в човешкия организъм тъй, както може да се присади една череша или една праскова или една слива или каквото и да е друго растение. Тази енергия може да бъде или добра, или лоша; или във възходяща, или в низходяща степен. Някои от вас имате тази опитност. До известно време вие сте много кротки, смирени, благи, но след време вашият характер се изменя, вие ставате нервни, избухливи и се чудите какво става с вас. Питате се: „Защо се измени моят характер?“ – Върху теб е присадена една отрицателна енергия. Тогава казвате: „Какво да правя?“ – Ще отчупиш туй клонче от твоя ум и от твоето сърце, за да може Божественото в тебе свободно да расте. Така също може да се присаждат Божествените енергии върху лош човек. Ако върху един лош човек присадиш едно Божествено клонче, той ще стане добър. По присадката върху човека вие може да познаете дали той е добър или лош. Ако на един човек, на вид добър, отчупите присадката и той стане лош, значи само присадката му била Божествена, а естеството му, подложката – лоша. Ако пък отчупите присадката на някой лош човек и той стане добър, значи присадката му била лоша, а подложката – добра. Следователно два вида подложки има в хората: едната подложка е добра, другата – лоша. Лошите подложки по някой път може да се присадят с добри присадки, а добрите подложки може да се присадят с лоши присадки. Това психологически е вярно. Ние можем да направим опит, да видоизменим характера на човека. Бащите и майките искат да възпитат децата си, но не знаят как, не разбират закона на присаждането...

Ние, съвременните хора, оставяме държавниците да оправят света. Ние, съвременното общество, църквата, не можем ли да оправим света? Не можем ли да помогнем на бедните? – Можем. Как? – Като им създадем работа. Но първо трябва да им посочим истинския път, да ги научим на Божественото учение. Когато отворя кесията си пред един беден да му дам пари и той почне да ми благодари, аз не считам, че е благороден човек, не считам, че е беден. Ако онзи беден, комуто дам пари, ми каже: „Господине, аз ти благодаря, но едно нещо искам от тебе, създай ми работа! Тежко ми е да получавам пари, без да работя. Аз трябва да работя!“ Този беден човек е благороден. А при това и онзи, богатият човек, който подаде с ръката си помощ на един беден само за да се оправдае пред хората, това е позор, това е унижение за човека в моите очи! Той трябва да каже: „Братко, тия пари аз ти ги давам, но аз съм един пощаджия. Те са едно писмо и аз съм пратен да ти го предам, но не зная какво съдържа. Ти ще вземеш писмото и няма да ми се сърдиш. Аз само го нося, не го писах. Аз само ти услужвам“. Но ако този пощаджия ме срещне и ми каже: „Знаеш ли каква услуга ти направих аз? В училище те изпратих, човек те направих“. Не, светът днес от такива благодетели страда. И погледнете, днес в Америка, в Англия, в България, навсякъде другаде са турили паметници, статуи. На кого? – На този, който е подигнал Англия, Америка, България. Още на кого? – На тия, които са погинали за отечеството си. Това са само лъжи! Онзи, който е подигнал света, това е само Божественият Дух на Любовта. Ние можем да турим статуята на когото искаме, но това са само идоли! И доколкото зная аз, когато турим статуята на някой умрял човек, това е статуя само от сълзи. Той постоянно рони сълзи от небето. Същото е и с образа на Христа. На външния образ на Христа всички се кланят, кръстят и сълзи ронят, но никой не изпълнява Христовото учение. Какво се ползва Христос от този образ? Срамота е това! Днес Христос ще дойде с множество ангели и ще повика тия, които познават Истината. Още по-голямо е осъждането на хората, които казват, че знаят Истината, а не я изпълняват.

Аз бих желал, когато човек има известна дарба, нека прояви тази своя дарба, но той трябва да бъде скромен, той трябва да бъде последен помежду всички. Най-великите художници, най-великите музиканти, най-великите писатели са излизали последни. Те не бързат. Като свирят другите музиканти, най-великият музикант ще излезе последен. Най-първо оставят да излезе най-слабият. Той свири – всички ръкопляскат. След туй излиза вторият. Той свири по-хубаво – пак ръкопляскат. После излиза третият – всички ръкопляскат. Когато излезе последният, всички замлъкват, никой не ръкопляска. Казват: „Това е музика!“

И тъй, в края на тоя век ще дойде Христос. Как ще дойде? – Той ще излезе на сцената и ще каже Истината. Не само ще я каже, но което каже, ще направи. Христос като дойде, няма да ви каже да вярвате, но ще ви покаже Истината. И тия от вас, събралите се тук, у които има интензивно желание да търсят Бога, да Го славят, те ще разберат тази велика Истина. Вие, като онзи блудния син, сте забравили Бога. И някой ви погледне малко накриво, казвате: „Пренебрегнаха ни, обърнаха ни гръб“. Питам: Кой от вас не е обърнал гръб на Истината? Вие, през целия си живот, във всичките си постъпки, били ли сте коректни? Ще кажете: „Не, аз направих една малка погрешка“. Как? За съвършения човек погрешките са изключени! Още като направи погрешката, той я изглажда. Кой от вас има доблестта да излезе да изповяда прегрешенията си? Аз познавам само двама души в света, които са направили изповед за своите прегрешения. Единият е Августин, а другият – Толстой. Макар че се смеят на Толстой, но в него имаше душа! Той излезе пред света и се изповяда. И след това Толстой трябваше да работи върху себе си усилено 20 години, за да направи една палма от греховете си. Не е лесна работа! Не мислете, че е лесно да се жертва човек! Не мислете, че царството Божие тъй лесно може да се добие!..

Аз вече от 20 години насам говоря тук между българите и някои ми казват: „Говори ни Истината!“ Чудно ми е, че след това те пак се съмняват. Някои казват: „Знаеш ли, за тебе това говорят, онова говорят“. Казвам: Е, това е развлечение за мене, една препоръка е то. Казва се в Евангелието на Матея, глава 5: „Радвай се, ако кажат за тебе някоя дума на лъжа!“ Казвам: Ако е лъжа, то е в моя полза. Което е истина, казвам, това е право. Един ден ще се срещнем с тия, които са говорили лъжа за мене. Нека не мислят, че тъй ще мине. Не, има видов ден.

Казва Христос: „Който се отрече от мене пред человеците, и аз ще се отрека от него пред ангелите“. Един ден казвам: Господи, нека пред Твоето Лице се изкаже Истината! Нека кажат Истината, затова ги благослови. Няма да ми мръдне окото. Нека всяка Истина, всяка Правда да се изяви пред света! Нека се знае, че има един Велик Закон, който е свещен за всички хора. Нека кажем на всеки човек Истината. Ще му кажа: Приятелю, туй, което вършиш, не е по Бога, не е право, то спъва твоето развитие. Въпросът не се отнася до вашия личен живот, той не ме интересува. Но ако тези хора, чрез тия лъжи, искат да спънат другите и не дават възможност на тази Истина да проникне в сърцата на тия, у които трябва да проникне, които я търсят, те носят отговорността за това. Не е въпросът нито за моето лично благо, нито за вашето. Когато Христос проповядваше, Той казваше: „Не дойдох да сторя моята воля, но волята на Тогоз, Който ме е проводил“. Един от еврейските пророци е казал: „Няма да се върне Божието Слово назад, да не принесе своя плод“...

Господи, да прогледам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, каквото и да ви говоря, вие ще си кажете: „Това не се отнася до мене“. – Всичките неща се отнасят до всеки едного от вас. Всеки един от вас тази сутрин може да се запита: „Аз прогледал ли съм, добил ли съм онова знание, което внася светлина в ума? Добил ли съм онази свобода на моя дух, онова благородство, онова нежно чувство, онова снизхождение, та да имам към всички същества наоколо си такива правилни отношения, каквито Бог има към мене?“

„Господи, да прогледам!“

Туй вътрешно проглеждане е необходимо, но изисква се човек да приложи своята воля.

Господи, да прогледам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×