Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Лъчезарна

258. И земята ще се изпълни със знание, Неделна Беседа, 11.04.1926 г.

Recommended Posts

Благодаря за беседата!
 

Ще се върнем към Божественото. Бог, който е създал човека, добре го е създал. И тогава, като изучаваме математиката, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме астрономията, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме биологията, физиологията и анатомията, ще ги изучаваме по друг начин. Всички науки ще изучаваме по начина, по който е устроен нашия мозък и по начина, по който нашите клетки схващат. Тогава казвате: Бог ще ни научи. Как, сега ли ще ви научи? Отдавна Бог е турил идеята да ни научи. Ние засега сме деца и още хиляди години ще минат, докато ни научат. Тия малки клетки аз наричам "ангелчета на смирението", които напущат своята благодат на небето и дохождат на земята, за да учат хората. После се връщат на небето и казват: ние живяхме еди къде си, помагахме. Ако един романист се заеме да опише човека, той ще напише най-хубавия роман за него. Някой ще каже: това са недоказани неща. Единствените неща, които са доказани в света, това са човешките престъпления. Навсякъде се доказват само човешките престъпления и разрушения. Никакви други доказателства нямаме. Някой казва: докажи това! - Само престъпленията са доказани досега. Как ще докажете добродетелта? Паметник на добродетелта няма. Има храмове на разрушенията, има училища, има обществени здания. И от миналата култура и от сегашната култура, навсякъде срещаме паметници на разрушенията, навсякъде срещаме недоволство. Това не е модерен строй. Това е едно преходно състояние, но Божественото работи в цялата култура. Сега Божественото работи в света! Светът няма да пропадне. Навсякъде в света има добри хора. Не гледайте само на лошата страна в света. По целия свят, навсякъде по света, има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на земята, и в другия свят, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: не бойте се, има добри хора на земята, има добри хора и на небето.

 

Та казвам: някой от вас сега, седят на кръстопът и мислят, кое учение в света е право. Учението, което дава разширение на твоята душа, разширение на твоя ум и разширение на твоето сърце, то е Божественото учение. Учението, което внася всеки ден, този Божествен нектар на живота; учението, което внася в тебе този импулс - да преодоляваш всички мъчнотии и да растеш, то е Божественото учение. Учението, при което не остаряваш, не губиш смисъла на живота, но всеки ден се подмладяваш, разбогатяваш и растеш, това е Божественото учение.

 

И земята ще се изпълни със знание

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Лъчезарна за представянето на тази НБ.Акцентите,които си сложила ми харесват също. Основното послание на беседата според мене се съдържа в следния абзац:

Та сега, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието или, как трябва да се култивира това съзнание. Ето въпросът, който предстои за разрешение от всички.

 

 

А ето още един акцент от тази беседа,свързан с основното и послание :

 

 

Специфичност има в чувствата. Има специфична проява на чувствата. И ние мислим, че е лесно нещо - да се обичаме. Не, това е една наука.Който знае тази наука, може да се постави в съответстващи условия.

 

Чудни сме ние, съвременните хора, като говорим за любовта и мислим, че тя може да влезе в нас тъй, както когато отваряме прозореца, за да влезе слънчева топлина и светлина. Да, действително любовта влиза, но има свой особен начин, по който влиза. Тя има свой специфичен начин за влизане. Питам тогава: кои са причините, по които загубваме любовта? Защо любовта изчезва? Защо животът изчезва?

 

От неразбиране на живота, от непробуденото съзнание на хората се раждат всички противоречия в света. И малките неща в нашия живот могат да станат причина за раждане на една вътрешна дисхармония.

 

Туй, което Христос е имал предвид, за нашето съзнание, Той е изрекъл в изречението: "Това, което не искате да правят вам, не правете и вие на другите". Или: "Туй, което искате да направят вам, правете го и вие"!

 

И земята ще се изпълни със знание

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Специфичност има в чувствата. Има специфична проява на чувствата. И ние мислим, че е лесно нещо - да се обичаме. Не, това е една наука.

Който знае тази наука, може да се постави в съответстващи условия. Ако вие искате да посадите каквото и да е семе, ако вие искате да отгледате някое благородно растение, трябва най-първо да проучите неговата почва, на каква почва то расте и се развива, да проучите специфичната топлина, при която то се развива, специфичната светлина, при която расте, и тогава да се отглежда това растение. Ако не спазите съответните условия, вие можете да повредите целия зародиш. Чудни сме ние, съвременните хора, като говорим за любовта и мислим, че тя може да влезе в нас тъй, както когато отваряме прозореца, за да влезе слънчева топлина и светлина. Да, действително любовта влиза, но има свой особен начин, по който влиза. Тя има свой специфичен начин за влизане. Питам тогава: кои са причините, по които загубваме любовта? Защо любовта изчезва? Защо животът изчезва?

 

И земята ще се изпълни със знание

 

Защото може би очакваме Любовта по своята изкуствена представа и не забелязваме, че тя вече е дошла по начина, най-добър за нас.

По същата логика имаме своя лична представа как е редно да проявяваме и даваме Любов и често заради нея прикриваме и подтискаме истинската в себе си и я заместваме с някаква конвенционална, за която други да кажат "ето, този е добър и правилен човек", но растението, което поливаме, да изсъхне или да изгние от неподходящите ни грижи. Ако просто наблюдаваме своите растения и изучаваме всеки момент от какво се нуждаят, за да живеят пълноценно и не ги сравняваме с растенията на другите и с техните грижи... 

По живота на растенията ни ще познаем дали още Любов имаме...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, много хубава беседа!

 

 

Ще прочета 6 глава от Първо послание към Тимотея.

 

Това послание е писано при изключителни времена, при изключителни условия на Римската империя.

 

Ако бих говорил върху някое положение върху съвременния живот, бих го озаглавил "пробуждане на човешкото съзнание". Същата тази идея е прокарана и в Стария завет. Пророкът казва: "И земята ще бъде изпълнена със знание за Господа". В Евангелието на Йоана, Христос каза: "Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно".

 

Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. Цялото творение, от единия край до другия, от началото и до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее. Бог учи хората, как да живеят. Всички науки, преподават и на най-малките животни, как да живеят. Аз започвам от най-малките буболечици, пък и преди тия буболечици, и след тия буболечици, до човека и до ангелите, във всяка наука, Бог учи хората, как трябва да живеят. Под думата "ангели" не разбирам "служители" в обикновения смисъл на думата, но разбирам същества, у които, съзнанието се е тъй разширило, че те светят като слънце. Тяхното разбиране за живота е особено. Техният обществен строй е особен. Ако бихте посетили едно ангелско общество, ще намерите при тях друг ред и порядък, различен от този, който съществува на Земята.

 

Съвременните хора, или съвременната култура, имат за ангелите такова понятие, каквото имат мравките за нас. Както и да си представяме ангелите, ние си ги представяме подобни на нас, с тази разлика само, че имат някакви крилца. Крилцата, обаче, не са нещо особено, те са човешко изобретение. Ние си представяме ангелите като хора, но сме им махнали мустаците и брадата, турили сме им хубави лица, пълнички, добре охранени, нежнички; като царски дъщери, на които служат 10 слугини и те нищо не пипат с ръцете си. Ръцете им са бели, чистички, като да не ги е видяло това наше слънце, което хапе и гори. Това палещо слънце хапе. То одира кожата на лицето и на ръцете ни, то прилича на нас. Като се излагаш от 2 до 10 дни направо на слънцето, почерняваш. То дава нещо, но и взема нещо. Днес, другояче се говори за Слънцето. То може да има друго разположение към нас, да е приветливо във всички случаи; но, понеже, ние още не сме склонни да го разбираме, нашето естество е такова, че още не знаем, как да възприемаме слънчевите лъчи, затова то ни хапе и гори. Причината за това е, че около нашата Земя се образува един черен пояс - от изпаренията на нашите мисли, на нашите чувства и на нашите желания и вследствие на това, се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че, ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение.

 

Та казвам: човешкият живот започва с пробуждането на съзнанието. Всички хора не мислят еднакво. Туй е вярно, както по отношение на индивидите, тъй и по отношение на видовете животни - всички не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на обществата. Всички общества не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на народите. Всички народи не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на всички същества изобщо. Всички същества не мислят еднакво. Вземете пример с най-простото наблюдение. Вие виждате един мъж и една жена, но какво можете да кажете за тях? Ако един физиогномист погледне някой човек, той ще види това, което вие не виждате. Той ще може да опише и миналото на този човек. Ще види майка му, баща му, дядо му, или прадядо му и ще може да каже, как е живял този човек в миналото и т.н. А вие, какво ще видите? - Ще видите един човек с хубаво лице, със сини очи, с хубави устни, добре угоен човек и т.н.

 

Но не това е човекът. Физиогномистът, като го види, ще може да опише, какви са основните качества на този човек, какво се крие в него и т.н. Вземете, после, един френолог, той другояче ще опише човека. Ти можеш да кажеш за този човек, че има валчеста или продълговата глава, но един френолог ще види това, което ти не виждаш. Като дойдем до учените хора, които гледат под микроскоп и вие, които също може да погледнете под микроскопа, каква ще бъде разликата между вашето виждане и това, на учения? Вие ще кажете: тук виждам една малка животинка. Ученият човек, като погледне под микроскопа, ще каже: много неща има тук. Той ще види това, което ти не можеш и да си помислиш. Вземете онзи астроном, който гледа през някоя тръба. И ти можеш да погледнеш през тази тръба, но ще виждаш обикновени неща, а този астроном, като погледне през тази тръба, ще види движението на тази планета и ще направи своите изчисления. Изобщо, той ще види това, което ти не виждаш. И схващанията им за живота също се различават. Трябва да се пробуди съзнанието на човека, за да се разбере, какво нещо е животът...

 

...Днес виждаме един човек, който живее, но утре, или след няколко, дни той изчезва. Къде е отишъл? Ние казваме: той е отишъл на другия свят, при други, специфични условия. Това са предположения още, но казваме: ние тук засягаме низшия живот. Онези от вас, които, от толкова години се занимават с духовния живот, с онази велика наука за Бога, които са достигнали до известни познания за Бога, трябва ли да се спрат до там? Вие трябва да имате онзи вечен импулс - на малките деца. Трябва у вас да дойде онова разширение, което ще внесе истинска светлина. Това, което се казва в стиха, че "земята ще бъде пълна със знания за Господа", тази Земя сме ние. Под думата "земя", в първоначалния език, се разбирало - всеки човек, който е роден на Земята, и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнание трябва да се прояви знанието за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствания, трябва да проникват Божиите закони. Съвременните хора говорят, че какъвто е малкият свят, такъв е и големият, какъвто е микрокосмоса, такъв е и макрокосмоса. Макрокосмосът е външния свят, микрокосмосът е вътрешния свят. Малкият свят не е отражение, но има нещо подобно на големия свят. От неразбиране на живота, от непробуденото съзнание на хората се раждат всички противоречия в света. И малките неща в нашия живот могат да станат причина за раждане на една вътрешна дисхармония. Сега, в съвременното общество, във всички учени хора, във всички общественици, във всички религиозни хора, има желание да се подобри света. Всички хора желаят това и от хиляди години те правят опити - един, два, три и повече, и всички тия опити са допринесли нещо за културата. Приготовление е това! И преди Христа, до идването Му, имало такива приготовления, но когато Христос дойде, хората не бяха готови да възприемат този изобилен живот. Когато Христос дойде, хората можаха да издържат, едва три години, такъв живот и казаха: доста е вече!

 

Питам: сега, след толкова хиляди години очакване на Христа, ако дойде Той, колко време ще го търпят хората? Казват: нека някой математик направи едно изчисление, да види, колко време хората биха могли да изтърпят Христа, да живее между тях. Всеки от вас, който се занимава с висша математика, може да направи едно изчисление, според закона на вероятностите. Пък и за себе си може да направите едно изчисление. Ако Христос дойде, ще можете ли изведнъж да Го познаете, или не. Трябва да знаете, че всяко познание изисква наука. Вие може да кажете: този прилича на Христа, и да започнете да доказвате това с аргументи. Туй, което се доказва чрез аргументи, то е по закона на вероятностите. За да познаеш Христа, трябва да Го познаеш, като Петра. Христос го запита: "Ти какво мислиш за мене"? - "Ти си Син Божий" - отговори Му Петър. Христос му казва: "Това плът и кръв не са ти го открили". Значи, това не си открил по пътя на човешкото знание. И Христос му каза: "Ти сега ще мълчиш, никому няма да казваш за това, докато аз си замина. След като си замина, ти можеш да говориш за твоята опитност". Знаете ли, защо Петър трябвало да мълчи?

 

Аз ще ви приведа един пример, за разяснeние на мисълта си. Представете си, че вие сте син на много богат баща. По едно съчетание на обстоятелствата, баща ви е станал гарант на една фирма и така се е оплел, че след време, всичкото му имущество е отишло подир тази фирма. И синът се оплел в тази фирма, за да покрие всичките дългове, за които бащата станал гарант. Така е, щом познават сина на този богат човек, и той ще се оплете. Затова се казва: мълчете, не казвайте, че баща ви е богат. Когато ние изгубим това, което очакваме, всякога можем да се разочароваме в своите идеи. Разочарованието иде от чисто физическия свят. Казваме: в това време, даже и Христовите ученици не можаха да се повдигнат, да разберат смисъла на Христовото учение. Те Го разбраха след смъртта Му, след страданията Христови. Тогава дойде пробуждане на съзнанието им. След Христа са изминали вече 2000 години. Две хиляди години, това са два Божествени дни. От гледището на хората, 2000 години са много, но от становището на Бога, това са два Божествени дни. И на третия ден, Христос ще се върне. По какво ще се отличава сега, идването на Христа в света; или, казано на друг език: по какво ще се отличава идването, проявлението на Бога, при сегашните условия? - Специфично е сегашното проявление на Бога. Сегашното проявление ще бъде - прославянето на Синовете Божии на земята, или, казано на съвременен език, то ще бъде побратимяването на всички хора. Туй е едно от качествата.

 

Всички хора искат едно побратимяване в икономическо отношение, уравновесяване на всички условия. Всички хора искат да се задоволят, всички хора искат да имат своя къща, да имат къде да живеят, а не, както сега, да те хука този-онзи хазяин. Така е и с птиците. Чудни сме ние, съвременните хора! Птиците са разрешили този въпрос. Всяка птица има свое гнездо. Тя предварително ще го направи и тогава ще снесе в него яйцата си. Докато хората, предварително снасят яйцата си, без да имат къща. И ако ние приложим в живота си закона на птиците, ще кажем: първо си направи къща, а после се жени. Сега хората се женят, без да имат къща. Ти нямаш никаква дупка и ще ходиш от къща в къща, та ще харосаш. Не е въпросът, да се плодят хората, но въпросът е - да се раждат хора в света. Не е въпросът да раждаме синове и дъщери, които да дойдат, да се удоволстват в света, но да се раждат синове и дъщери, които да изпълняват волята Божия, да почитат баща си и майка си и да работят разумно...

 

 

Много е важно вече да разбираме, какво ни казва Учителя с "почитане на баща си и майка си". Това са нашата душа и Духа...

 

 

Казва се в Писанието, че земята ще бъде изпълнена със знание за Господа. Значи, нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече в нашето съзнание....

 

Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: извинете, аз ви обидих. Допуснете, че при вас дойде някой беден, чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най- после, се решава да попроси нещо отнякъде, да дойде при вас, а вие, веднага започвате да му четете морал и да му казвате: ти трябва да работиш, да не си мързелив и т.н.! Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие почувствате скръбта му. Разбирате, че не сте постъпили добре. Какво ще правите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? - Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по Божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направиш не само един път, но девет пъти. При това, не само един път през годината, но девет години наред, ще трябва да правиш това. И той ще каже: да, имало душа у този човек. Той наистина ме нахока, но в него имало и добра страна. - Това се отнася до външния начин, но другояче стои въпросът в съзнанието. Туй, което Христос е имал предвид, за нашето съзнание, Той е изрекъл в изречението: "Това, което не искате да правят вам, не правете и вие на другите". Или: "Туй, което искате да направят вам, правете го и вие"! Всеки отива при Господа и се моли: Господи, туй да ми дадеш, онова да ми дадеш, да ме благословиш и т.н. Първото нещо - хората започват все с материални работи. Всички молитви започват все с материалното. Първоначално, никой не отива да се моли за нещо духовно. Например, ако душата ти е пълна с любов и умът ти е пълен със знания, и ако си богат, ти няма да се молиш. Ще си кажеш: за какво да се моля на Господа? Но щом осиромашееш, щом децата ти се разболеят, щом дойдат страданията, ти веднага ще отидеш да се молиш, специално за децата си, за пари, че да можеш да дадеш образование на децата си, или пък, ще се молиш, да се подобри обкръжаващата среда.

 

С това започва човек. Това състояние, в което човек се намира, аз го наричам "анормално състояние". Ние още не се намираме в същинските условия на живота. Ние се намираме при условия, които, според източната философия, се наричат закон на кармата. Значи, от хилядите години, които човек е прекарал на Земята, почвата, на която е живял, толкова се е покварила, че ние сега, трябва да употребим големи усилия, за да я подобрим. Тази почва се е видоизменила...

 

Сега, тъй както започва живата природа, в нея има друг един закон. С какво започва Божествения живот? Аз ще направя едно сравнение, една аналогия, като си послужа с някои примери от растителното царство. Ако вземете едно обикновено растение, ще видите, че коренчетата в него се развиват съразмерно и то, според тяхната големина. Ако вземете едно малко коренче, което е израсло 25 см на големина и го сравните с друго някое, което е израснало повече, какво ще видите? Ще забележите, че между тях има една съразмерност. Изобщо, има една математическа съразмерност в растенето на коренчетата и клончетата на което и да е растение. Едно малко клонче може да израсне до 5-10-15 см, например. Добре, но ако туй малко клонче се намира на едно дърво, което е расло 10-15-20 години, колко голямо може да стане? При обикновения живот, това малко клонче може да израсне много малко, но ако вие вземете това малко клонче и го присадите на някое голямо дърво, то ще стане много голямо и ще може вече да се развива правилно и самостоятелно. Следователно, ако вземем когото и да е и го присадим при Божествените условия, той ще може да се развива добре. Значи, разширение става в него. Тъй щото, сега в живота, става едно такова присаждане. Христос е казал, че който не напусне баща си и майка си и не тръгне подир Него, той няма живот в себе си. - Той е подразбирал, именно, закона на присаждането и за него е говорил. Онези, които не разбират присаждането, ще кажат: ние не разбираме тия неща. Когато дойде Онзи, който присажда, ще те пита: ти искаш ли да се откажеш от майка си и от баща си; от брата си и от сестра си; и да те присадя на тази дивачка?

 

И в други беседи Учителя ни говори за присаждането. За това, че човешкото и Божественото ще се преплитат, ще сме нестабилни,но ще дойде миг, когато само Божественото ще е в нас, то ще е водещо...

 

...И ако кажеш, че си готов, Той ще те клъцне и ти ще изпиташ една малка болка. Той ще те тури на тази присадка и дълго време ще боледуваш, но ще се свържеш с този живот, който не се диференцира, но живот, който дава условия. Аз наричам "дивачките" непроявен Божествен живот, който трябва да се прояви чрез нас и който има условия за проявяване. Ще те турят като присадка на тази дивачка.

 

Следователно, в това отношение, всеки трябва да се присади. И тук действа същият биологичен закон, както и в растенията. Ти ще седиш на тази дивачка, докато се измени твоето естество. Павел казва на едно място, че "ти си едно маслинено дърво". Ти трябва да седиш на тази дивачка ред поколения, та, като минава Божествения живот през тебе, след време, сам ще станеш подобен на Бога, ще заприличаш на Него. Един ден ти ще дойдеш при условия, при които, плодовете като падат, ще могат да израстват отново. Тогава и корените, и присадката, няма да имат нужда от ново присаждане. Докато хората дойдат до тези условия, дълго време ще трябва да се присаждат. И тези страдания сега в света, произтичат от този закон - че човешкото съзнание се присажда. И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа. Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася, или по-право - присажда - едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. Ще бъдеш разумен, да не вдигаш много шум, иначе ще счупиш присадката. Като почувстваш тази скръб, това страдание, ще зараснеш отгоре на дивачката. Тогава ще дойдат дъжд и бури - условия, при които страданието започва да расте.

 

Казвате: всички ние очакваме Христа. Да, очакваме Христа, това е тъй естествено, както е естествено да очакваме слънцето всяка сутрин. След като залезе слънцето, какво настава? Имате ли ясна представа за движението на слънцето? Как се движи слънцето? Всички вие, или поне повечето от вас, сте учили астрономия. Как се движи слънцето? Струва ми се, че слънцето, като че ли, прави своите обръщения от изток към запад. Но, ако вие сте горе, в пространството над земята, ще видите, че слънцето обикаля от север към юг, от северния полюс към южния. В нашето полушарие цялото движение става около половината земя и всички звезди, и слънцето, се завъртят все около една хоризонтална плоскост на движение.

 

От гледището на Земята нам се вижда, като че Слънцето се движи около нея. Учените хора казват, обаче, че Земята се върти. На какво се дължи това въртене? Това нещо окултистите обясняват, като казват, че Земята е жива и в нея има едно живо съзнание, както и у хората, и тя обръща ту едната си страна, ту другата си страна към Слънцето. Тя не се движи механически, но с едно вътрешно условие. Значи, този процес на движение става съзнателно в нея. И в това движение, с което тя се движи, ние, някой път, изгубваме този такт на движението на Земята. И щом изгубим този такт, в нас се заражда една вътрешна дисхармония. Съвременните учени хора забелязват това нещо и по цялата земна повърхност. Че става едно движение на твърдата почва на около 25-30см дълбочина, това и окултистите знаят. Цялата почва се вдига и спада, става тъй нареченото "дишане" на земната повърхност. Ето защо, в духовния живот, ние трябва да дойдем във връзка с туй специфично движение на Земята, със специфичното движение на Слънцето, със специфичното движение на слънчевите лъчи, да вземем в съображение, какво влияние упражняват човешките мисли изобщо. И онези, които се упражняват в окултната наука, които я прилагат, имат особен начин, по който могат да се обновяват. Те сега развиват духовното си тяло - вечерно време оставят физическото си тяло на Земята, а с духовното си тяло излизат извън земната зона, на планинска разходка. Там те се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство; за тях този процес става несъзнателно. Такива хора стават сутрин доволни и разположени духом и казват: много добре спах тази вечер. Това показва, че този човек е направил тази разходка, извън зоната. Някой казва: снощи не спах добре, цяла нощ ме гониха. Значи, той е останал под тази зона. В това седи истинската хигиена. Казвам: като си лягаш вечерно време, ще се освободиш от всички земни тревоги, които си имал през деня и тогава ще отидеш на разходка. Там ще подишаш чист въздух, ще се обновиш и като се върнеш в тази рудница, ще бъдеш бодър и весел, готов да работиш. Земята е тази рудница. Аз наричам тази разходка - излизане из тази рудница, отиване горе, на повърхността, и после връщане отново. И тъй, ние имаме едно постоянно излизане и връщане. В този случай, спането представлява един метод за почивка. Туй е обикновен метод.

 

Та, като казвам, че нашето съзнание трябва да бъде будно, да живеем хармоничен живот, това ще ни помогне да отиваме за 10-15 мин. на такава разходка и да се обновим, за да продължим успешно дневната си работа. Хората отиват на курорт, на разходки, но, ако биха знаяли този начин за обновяване, те биха го използвали. Как именно? - Ще отидеш под някое дърво, ще се облегнеш на него, ще излезеш извън тялото си и след като направиш разходката си, ще се върнеш пак назад, но вече обновен, с пресни сили и здраве. А сега, хората, какво правят? - Ще отидат на курорт, ще ядат, ще пият, ще се простудят и най-после, ще кажат: не можахме да използваме курорта, както трябваше. В какво седи техния курорт? - Само в ядене и пиене. Да, това е само едната страна на курорта. За всеки човек, за всеки индивид, има специфична храна, определена от самата природа и ако ние пазим своето съзнание будно, и ако сме свързани с това съзнание, за всеки ден ще ни се дава специфична храна, която аз наричам "царска", идеална. Добийте това съзнание, за което ви говоря и ще видите, че закона е много верен. Вие ще имате тази специфична храна. После, направете опит, да видите, до какви размери са достигнали вашите мисли и чувства, изобщо, вашето развитие. Може да направите следния опит, за да видите, докъде е достигнала будността на вашето съзнание. Насадете, например, някое деликатно растение и вижте, как ще се развива от вашите грижи и внимание. Какво става обикновено. - Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, не се минава много време и то изсъхва. Защо? - Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази среда. Има ред такива факти. Някои хора насаждат круши, ябълки и грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Защо се яви филоксерата в Европа? Още когато се роди в човечеството идеята за война, което стана в 45-та година, за пръв път се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя в Европа. Оттогава лозата почна да чезне. Лозата е емблема на човешкия живот. Филоксерата пък показва, че ще дойде една такава филоксера и в света, между хората и ще ги поразява. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Сега у нас присаждат лозите на особени подложки. Важният въпрос сега е, че ние изучаваме живата природа, учим, как да присаждаме лозите, как да обработваме крушите и ябълките, как да орем нивите си, а най-важното е, как да орем и обработваме себе си. Този въпрос е изоставен. Като гледам съвременните методи на възпитание, намирам ги много примитивни. Като наблюдавам, как се прилагат тия методи, чудя се, как тия деца са останали живи, но си казвам: благодарение на природните методи, които живата природа противопоставя срещу човешките, та има едно примирение в резултатите...

 

...Ще се върнем към Божественото. Бог, който е създал човека, добре го е създал. И тогава, като изучаваме математиката, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме астрономията, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме биологията, физиологията и анатомията, ще ги изучаваме по друг начин. Всички науки ще изучаваме по начина, по който е устроен нашия мозък и по начина, по който нашите клетки схващат. Тогава казвате: Бог ще ни научи. Как, сега ли ще ви научи? Отдавна Бог е турил идеята да ни научи. Ние засега сме деца и още хиляди години ще минат, докато ни научат. Тия малки клетки аз наричам "ангелчета на смирението", които напущат своята благодат на небето и дохождат на земята, за да учат хората. После се връщат на небето и казват: ние живяхме еди къде си, помагахме. Ако един романист се заеме да опише човека, той ще напише най-хубавия роман за него. Някой ще каже: това са недоказани неща. Единствените неща, които са доказани в света, това са човешките престъпления. Навсякъде се доказват само човешките престъпления и разрушения. Никакви други доказателства нямаме. Някой казва: докажи това! - Само престъпленията са доказани досега. Как ще докажете добродетелта? Паметник на добродетелта няма. Има храмове на разрушенията, има училища, има обществени здания. И от миналата култура и от сегашната култура, навсякъде срещаме паметници на разрушенията, навсякъде срещаме недоволство. Това не е модерен строй. Това е едно преходно състояние, но Божественото работи в цялата култура. Сега Божественото работи в света! Светът няма да пропадне. Навсякъде в света има добри хора. Не гледайте само на лошата страна в света. По целия свят, навсякъде по света, има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на земята, и в другия свят, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: не бойте се, има добри хора на земята, има добри хора и на небето.

 

Та казвам: някой от вас сега, седят на кръстопът и мислят, кое учение в света е право. Учението, което дава разширение на твоята душа, разширение на твоя ум и разширение на твоето сърце, то е Божественото учение. Учението, което внася всеки ден, този Божествен нектар на живота; учението, което внася в тебе този импулс - да преодоляваш всички мъчнотии и да растеш, то е Божественото учение. Учението, при което не остаряваш, не губиш смисъла на живота, но всеки ден се подмладяваш, разбогатяваш и растеш, това е Божественото учение. Някой път, когато някои от вас се безпокоят, дали ще видят своите заминали, аз казвам: те живеят, живи са, но вие не ги познавате, не знаете, какви са горе на Небето. Ще дойдат времена, когато хората ще живеят най-малко 120 години. В Писанието се казва, че хората, които се обичат, Господ ще ги тури да живеят на Земята най-малко 120 години и когато се наситят на този живот, целокупно ще напуснат Земята и ще се преселят горе, на Небето. Докато са тук, на земята, ще си направят една колиба, ще ходят, ще обикалят света, накъдето си искат - докато се наситят. Това е животът...

 

...Цялото човечеството представлява едно условие на божественото дърво, на което може да расте. Ти не можеш да растеш без да обичаш човечеството. Божественото в света се крепи на човешкото, тъй както човешката глава е символ на цялото тяло и се крепи на него. Човешката глава, която е символ на Божественото се крепи на човешкото. Аз говоря за едно здраво, а не за едно хилаво тяло. Здравата глава се крепи на здраво тяло. Та казвам: божественото се крепи на човешкото. И когато ние имаме една клетка, която може да извърши волята Божия, имаме всичките блага, на които се крепи цялото човечество. И тогава всеки болен, който се разболее но върши Волята Божия, няма защо да търси лекари щом е в унисон с Божиите закони. Ще отправи своята мисъл в Америка или другаде. Ще се свърже с всички добри по лицето на Земята и горе на Небето и ще оздравее. Да кажем, че някой човек е в лошо финансово положение. Тогава той ще отправи мисълта си към всички добри хора в България. Те ще възприемат мисълта му и ще му се притекат на помощ. Те ще кажат: да се отпуснат на еди кой си господин тия пари. Ако вие сте чиновник без работа, тия братя като разберат положението ви ще кажат: назначете този брат. Тия хора действат навсякъде по света. Това са сили, които действат. А сега някой като види друг, че страда казва: тъй трябва да бъде. Не, ще се подчините на тия сили, които действат за добро. Някой казва: няма какво, ще се приспособим към условията на живота. Не, смешно е това. Каквато и да е твоята длъжност, приспособи се към условията на любовта. И тогава, на онези хора, на които искаш да слугуваш, ще можеш едновременно със своята работа да се отзовеш и на тях. По този начин ще изпълниш Волята Божия и ще имаш божието благословение...

 

Благодаря! Изпитах това. Помогнаха ми много хора за операцията на Лори. Сега е мой ред, да благодаря и да съм полезна. Дано успея да го направя.

 

 

И земята ще се изпълни със знание

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×