Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Надеждна

259. Зазоряване - НБ, 25. 04. 1926г., София

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

 

Благост - песен

Песен за зората

Псалом 103

 

Беседа: Зазоряване

 

Молитвен наряд за край:

 

Молитва на Духа свят

 

Quote

Ако имате една мисъл, каквато и да е, която ви безпокои, не се стремете да я изхвърлите от себе си по механически начин, защото тя ще ви създаде някаква пакост, т.е сами на себе си вие ще си причините пакост. Загнезди ли се във вашия ум някоя мисъл, която ви безпокои, вие трябва да намерите точно противоположна на нея, която да я замести. По този начин ще се излекувате. За да се излекуваш, трябва да съединиш центъра на Земята с центъра на Слънцето.

 

*****

 

Благостта трябва да бъде метод в нашето възпитание. В чувствата си трябва да бъдем благи! Когато отиваш при един човек с цел да поправиш погрешката му, трябва да бъдеш към него внимателен, благ, защото ако го стреснеш изведнъж, ще му причиниш най-голямото зло. До този момент твоят приятел не е съзнавал грешката си и ако ти изведнъж му я посочиш, той може да се уплаши, да се обезсърчи, да се отчая и да каже: аз не знаех досега, че съм бил такъв развален човек.

 

*****

 

Да вярваме в Бога, това още не е задачата ни. Най-първо човек трябва да вярва в това, какво е неговото предназначение като човек. Не е важно какъв е той в обществото. Като държавник или като адвокат, но е важно каква е неговата работа като елемент във Вселената. Съзнаеш ли това, ти ще бъдеш в хармония с всичко, което те окръжава и ще бъдеш силен.

 

*****

 

Всеки трябва да има едно огледало, в което да се оглежда и да знае, че ако Бог го хареса и хората ще го харесат. И като се оглеждам, моите очи не трябва да бъдат нито като очите на орела, нито като очите на сокола, нито като очите на кукумявката, нито като очите на кокошката, нито като очите на гълъба, но те трябва да бъдат като очите на ангела и от погледа им да лъха любов. Като срещнеш такива очи, ти ще съживяваш, възкръсваш. Аз казвам: има такива очи в света, от които се съживяваш. И като срещнеш такива очи, не трябва само да се съживиш, но да станеш радостен и да кажеш: има защо да се живее. И този човек като те погледне, да бъде за тебе зазоряване и да ти каже: дерзай братко, стани! Аз съм първият лъч. Кой си ти? Аз съм първият лъч, който съм изпратен от Бога за тебе и за тебе ще ходя навсякъде.

Зазоряване

Редактирано от Надеждна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!
 

Казвам сега, думата зазоряване в живота означава внасяне на нещо ново в човешкото съзнание. Спирали ли сте се вие по някой път да мислите, каква роля като човек, като елемент в живота, може да изпълните?

Какъв елемент, обаче, сте сам по себе си! Вие казвате, че имате душа. Ако някой ви попита, какво нещо сте като душа, какво обяснение ще дадете? Как ще определите понятието душа? Вие ще кажете: аз съм човек, мисля. Не, определете се добре! Да мислиш, това още не значи, че си човек. Като казваме да любим, това още не значи, че ние любим. Да се обичаме, това още не значи, че ние се обичаме. Да си учен човек, това още не значи, че си учен. Ти може да си изучил теорията, това са хубави, красиви неща, но в общия живот има две положения: човек може да бъде и вътре в битието, човек може да бъде извън живота, а може да бъде и вътре в живота. Когато човек страда, той е извън живота. И когато човек се радва, той е пак извън живота. Значи, от едната страна извън живота отляво, именно има страдания, мъчения, ад, от другата страна на живота отдясно има радост, веселие блаженство, рай. Питам тогава: какво е същинското положение на живота? Значи, онзи който не знае къде да се постави в живота, ако се постави вляво, ще опита живота по един начин. Ако пък се постави надясно в живота, ще го опита по друг начин.

 

Сега, вие искате да бъдете щастливи. Освободете умовете си от всички заблуждения и знайте, че всички вие сте щастливи. Вие можете да бъдете щастливи. Как? Вземете дясната страна на живота и всеки от вас ще бъде щастлив. Ако пък някой от вас се е наситил на щастие и на блаженство и иска за малко да се освободи от него, казвам му: лявата страна на живота! И сега аз виждам едни хора вървят вляво, други вървят вдясно, едни хора отиват в ада, други - в рая. Едните казват на другите: какво ви трябва да проповядвате, елате тук, има ядене, пиене, блаженство. Значи, те са лявата страна, това е животът в ада. Другите им казват: що ви трябва ядене, пиене, елате тук да проповядвате! Те са дясно в живота, това е раят. Значи, има два вида проповеди. И едните, и другите, обаче, имат кандилници и одежди. Едните, които проповядват за ада, имат кандилници и одежди. И другите, които проповядват за рая, имат кандилници и одежди. Гледам, някой кади със своята кандилница и го питам: колко ти плащат за това кадене? Все трябва да му плащат нещо! Ами онзи кръчмар, който ти проповядва за своето винце, т.е. който кади със своята кандилница, колко ще му платиш за това кадене? Колко ще му платиш за това винце? Туй не е упрек, но казвам, че все трябва да се плати за проповядването. Кръчмарят казва: аз съм проповедник. Който иска да слуша моето учение, да дойде при мен, а който не иска да го слуша, нека излезе вън от кръчмата. Защо? Че държавата е узаконила неговото право да продава, дала му е патент и седи човекът, продава на законно основание с патент. Някои казват: това не е морално. Хубаво, ако не е морално, как тъй държавата му е дала патент? Значи, морално е. Държавата е узаконила неговите права. Тя го е признала за морален проповедник, който кади в кръчмата си и праща хората в ада.

Истината трябва да се проповядва с голяма мекота и с пълно съзнание. Когато аз отивам при някой човек да му проповядвам, най-първо трябва да го обичам, да имам всичкото съзнание в себе си, че трябва да бъда в негова услуга и да го свържа с живите сили на природата, т.е. да го свържа с живата природа. Само тогава аз ще мога да му помогна. Не е нужно да се говори много на един човек. Кажи му само две думи, но тъй ги кажи, че каквото и да му говориш после, да ти повярва. Остане ли в душата му едно малко противоречие, ти ще влезеш в противоречие със себе си и с хората.

Всички хора си имат свое определено поле на действие. И сега, при този живот, в който се намираме, всеки трябва да знае какво представлява той. Всеки човек представлява един важен елемент в живота и в това трябва да се убеди. Да вярваме в Бога, това още не е задачата ни. Най-първо човек трябва да вярва в това, какво е неговото предназначение като човек. Не е важно какъв е той в обществото. Като държавник или като адвокат, но е важно каква е неговата работа като елемент във Вселената. Съзнаеш ли това, ти ще бъдеш в хармония с всичко, което те окръжава и ще бъдеш силен.

 

И тъй, казвам: зазоряване може да дойде само у тия от вас, у които съзнанието се е пробудило и у които прониква идеята за тяхното предназначение и кажат: ето, от толкова години вече се молим, какво сме придобили? От толкова години вече живеем за народа си, какво сме придобили? Не, в живота ви има една степен по-висока, а именно: вие трябва да живеете за цялото човечество. Вие трябва да живеете за Вселената. Значи, има по-висок идеал в живота ви от този, с който сега живеете.

 

Зазоряване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И тъй, важно за вас е да знаете, че всеки човек представлява един елемент в природата. Явяването на толкова милиарди хора в света, това не е случаен акт. Всеки човек е точно на мястото си. Той играе известна роля в природата. Без него Вселената не може. Ти като човек, като душа, без твоя ум, без твоето сърце и без твоята душа, Вселената не може да се прояви в своята хармония.

******

И тъй, казвам: зазоряване може да дойде само у тия от вас, у които съзнанието се е пробудило и у които прониква идеята за тяхното предназначение и кажат: ето, от толкова години вече се молим, какво сме придобили? От толкова години вече живеем за народа си, какво сме придобили? Не, в живота ви има една степен по-висока, а именно: вие трябва да живеете за цялото човечество. Вие трябва да живеете за Вселената. Значи, има по-висок идеал в живота ви от този, с който сега живеете.

*******

 Някой казва: защо съм дошъл в света? Ти си един елемент в света и трябва да живееш за славата Божия. Като елемент, извършил ли си работата си? Сутрин, като ставаш, колко добри мисли минават през ума ти? Изпълнил ли си поне една от тия мисли? През деня ти се представиха хиляди случаи да направиш добро. Поне едно добро направи ли? Не е достатъчно само да говориш, но направи това, което казваш. Например, някой иска да се хареса някому. Хубаво, това е отлична черта, но аз мисля, че най-отлична черта да желаем да се харесаме на Бога. Всеки трябва да има едно огледало, в което да се оглежда и да знае, че ако Бог го хареса и хората ще го харесат. И като се оглеждам, моите очи не трябва да бъдат нито като очите на орела, нито като очите на сокола, нито като очите на кукумявката, нито като очите на кокошката, нито като очите на гълъба, но те трябва да бъдат като очите на ангела и от погледа им да лъха любов. Като срещнеш такива очи, ти ще съживяваш, възкръсваш. Аз казвам: има такива очи в света, от които се съживяваш. И като срещнеш такива очи, не трябва само да се съживиш, но да станеш радостен и да кажеш: има защо да се живее. И този човек като те погледне, да бъде за тебе зазоряване и да ти каже: дерзай братко, стани! Аз съм първият лъч. Кой си ти? Аз съм първият лъч, който съм изпратен от Бога за тебе и за тебе ще ходя навсякъде.

 

Станете сега, иде това Слънце. Зазоряване е това! Не трябва само да се афектирате, но да знаете, че всичко хубаво, красиво, което е посято във вас, ще израстне. Вложете обаче повече вяра! За всеки от нас, когато дойде този пръв лъч, той трябва да стане и да благодари на Бога. Това е вечният ден, в който човек става и благодари на Бога....... Тези лъчи идват вече в света. Те са проникнали и във вашите души. Имайте вяра в божественото, което е вложено във вас. Всички вие сте важни елементи, без които не може.

 

Зазоряване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, много хубава беседа!

 

Днес ще ви говоря на два езика: на един старовременен и на един съвременен език. Според съвременния език бих озаглавил днешната си беседа "Зазоряване", а според стария език бих я озаглавил “Да се любим, да се обичаме!”

 

Светът, това е един университет, universum, не зная как определят съвременните коментатори в своите диксионери думата университет. Uni значи един, versum значи същински живот. Тъй че думата университет означава проявление на същинския живот.

 

Сега, ние не говорим за нашата земя, ние не говорим за нашия малък свят, който е толкова тесен, че хората в него не могат да живеят в мир, но ние говорим за широкия свят, за цялата Вселена. Щом хората не могат да живеят в мир, това показва, че светът е тесен. Там, дето има много грехове, това показва, че хората са се събрали натясно. В един обширен свят не може да има разногласие между хората. Следователно, светът, това е нашият свят. Вселената е Божественият свят, великото, идеалното в човечеството, към което всяка душа се стреми. Аз не взимам думата "душа" в такъв смисъл, в какъвто я разбират всички. Не, аз говоря за онази душа, за която учените днес доказват и за която спорят дали тя съществува или не, дали човек има душа или не. Такава душа и животните имат. Думата "душа" произлиза от дишане и означава работа. Тази душа, за която говоря аз, нито се мъчи, нито страда, нито работи. Тя създава, тя е един вечен извор. Тази душа е идейното, Божественото в човека. Тази душа всеки от вас я усеща. Всеки от вас чувства нейното вътрешно влияние. Нейното вътрешно влияние, това са онези красиви моменти, при които чувствате, че в душата ви нещо блясва и вие сте готови да се примирите с цял свят. Но после, като премине този момент, вие казвате: дали това е действителност, дали е реалност, дали не съм спал и само тъй почувствах това нещо? Според вас реален живот е този на страдания, на мъчения, на загуби, на скърби и на смърт. Това, обаче, реален живот ли е? Това е живот на промени, на измъчвания. Това е някакъв далечен живот. Следователно, от това гледище, как трябва да обясним сегашния живот? Всички промени, които сега стават в света, не са нищо друго, освен фази на този вътрешен живот, който постоянно се мени, развива, както картините в един кинематограф...

 

...Казвам сега, думата зазоряване в живота означава внасяне на нещо ново в човешкото съзнание. Спирали ли сте се вие по някой път да мислите, каква роля като човек, като елемент в живота, може да изпълните? Съвременните учени хора казват, че светът е създаден от около 70-80-100 елемента. Всеки от вас може да отвори химията и там, в периодичната система на елементите от Менделеев, ще види, че има още празни места, които отговарят на неоткрити засега елементи. Може би за в бъдеще друг Менделеев ще открие някои от тия елементи, но все пак може да останат и още празни места. Защото наистина във Вселената има доста празни места.

 

Какъв елемент, обаче, сте сам по себе си! Вие казвате, че имате душа. Ако някой ви попита, какво нещо сте като душа, какво обяснение ще дадете? Как ще определите понятието душа? Вие ще кажете: аз съм човек, мисля. Не, определете се добре! Да мислиш, това още не значи, че си човек. Като казваме да любим, това още не значи, че ние любим. Да се обичаме, това още не значи, че ние се обичаме. Да си учен човек, това още не значи, че си учен. Ти може да си изучил теорията, това са хубави, красиви неща, но в общия живот има две положения: човек може да бъде и вътре в битието, човек може да бъде извън живота, а може да бъде и вътре в живота. Когато човек страда, той е извън живота. И когато човек се радва, той е пак извън живота. Значи, от едната страна извън живота отляво, именно има страдания, мъчения, ад, от другата страна на живота отдясно има радост, веселие блаженство, рай. Питам тогава: какво е същинското положение на живота? Значи, онзи който не знае къде да се постави в живота, ако се постави вляво, ще опита живота по един начин. Ако пък се постави надясно в живота, ще го опита по друг начин.

 

Сега, вие искате да бъдете щастливи. Освободете умовете си от всички заблуждения и знайте, че всички вие сте щастливи. Вие можете да бъдете щастливи. Как? Вземете дясната страна на живота и всеки от вас ще бъде щастлив. Ако пък някой от вас се е наситил на щастие и на блаженство и иска за малко да се освободи от него, казвам му: лявата страна на живота! И сега аз виждам едни хора вървят вляво, други вървят вдясно, едни хора отиват в ада, други - в рая. Едните казват на другите: какво ви трябва да проповядвате, елате тук, има ядене, пиене, блаженство. Значи, те са лявата страна, това е животът в ада. Другите им казват: що ви трябва ядене, пиене, елате тук да проповядвате! Те са дясно в живота, това е раят. Значи, има два вида проповеди. И едните, и другите, обаче, имат кандилници и одежди. Едните, които проповядват за ада, имат кандилници и одежди. И другите, които проповядват за рая, имат кандилници и одежди...

 

Сега, вие казвате: да се любим! Не може да любиш човек, на когото душата не трепти като твоята. Или не можеш да любиш човек, умът на когото не е в същия път като твоя, или който не мисли като тебе. Не казвам, че този човек трябва да мисли точно като тебе, но неговият ум, неговата мисъл трябва да бъде на същия терен, на същата площ като твоята, а въпреки това в мислите може да има голямо разнообразие. Има хиляди начини, по които човек може да се прояви. Следователно, човекът, когото обичаш, трябва да мисли тъй, както ти мислиш, той трябва да чувства тъй, както ти чувстваш и да действа тъй, както ти действаш. Това не значи, че той трябва да мисли, чувства и действа точно като тебе, но трябва да има едно съгласие, една хармония между твоите и неговите мисли, чувства и действия. Ти можеш да обичаш само такъв човек. Казва се в Писанието, че можем да обичаме Бога. Кога? Когато вършим Неговата воля. А изявлението на Божията любов ще бъде само тогава, когато ти вървиш в съгласие с Бога. Значи, ако ние сме съгласни с неговия път, с неговия живот, с неговата истина, той всякога ни слуша. В света има много християни, много верующи, които казват: има една велика сила, която е направила всичко, която е създала целия свят. Това са само твърдения. В един смисъл това е вярно, а в друг смисъл не е вярно. Ако аз посея едно житно зърно и кажа, че аз направих това зърно, вярно ли е това? Не, това е погрешно схващане. Когато казвам, че аз направих тази къща, то е все едно да мисля, че аз направих това зърно. Да, но когато кажа, че аз посадих това житно зърно, туй вече има смисъл. След като го посея, аз мога да го поливам и да го наглеждам. Когато кажа, че възпитавам и морализирам един човек, какво придобивам от това? Някой иска да му покажа начин как да вярва в Бога. Не поставяйте човека в заблуждение да мисли, че Бог е извън него. Не поставяйте Бога вън от човека. Значи, ти поставяш Бога вдясно или вляво. Щом го поставиш вдясно или вляво, ти имаш вече криво схващане за Бога. Нима онези, които са в ада, нямат Бог? Имат, как не! Онези, които са вляво, имат Бог също тъй, както и онези, които са вдясно. Когато искаме да възпитаваме хората, когато искаме да вдъхнем в тях онова истинско възпитание, онова истинско понятие за Бога и за религията, подразбираме, че трябва да събудим в тях онова, което от памтивека живее дълбоко скрито в душите им. Бог е вложил нещо хубаво във всяка душа. Във всяка душа има сили, които трябва да се развият. Туй трябва да се вдъхне във всеки обезсърчен човек. Всеки болен, всеки отчаян човек е спънат. Следователно, няма какво да го морализираш, но иди при него и премахни препятствието. Виждаме един учен човек, който изучава тиквите, например и намира един род тикви, които са малко притиснати през средата. Чуди се той, защо са така притиснати? Коя е била причината за това? Един селянин, като садил тикви в градината си, една от тиквите израснала до един доста голям прът, та като расла, този прът останал през средата и по този начин тя се притиснала през средата. Станало едно вдлъбване през средата на тиквата. Тъй че тиквата израснала от двете страни на пръта. След този селянин ред поколения садили все такива и разказвали на децата си, че се раждат особен род тикви, притиснати през средата.

 

Туй е един недостатък, който се предава по наследство. Така се предава и пиянството. Прадядото пил, дядото пил, бащата пил, всички пили по една, и по две, и по няколко чашки, докато най-после синовете проявят същите недостатъци. И след това хората казват, че това нещо е наследство от рода му. Откога? Още от времето, когато дядото садил тикви и един прът влязъл в средата на една тиква, та по този начин се създала тази черта, която учените хора наричат наследствена черта. Има ред други черти, които се наследяват, но последното не е реално. То може да се прояви и след това да изчезне...

 

...Да се върнем сега към мисълта си. На всеки народ липсват известни качества. И на всеки човек в света липсва нещо, т.е. не му липсва нещо, но има нещо недоразвито. Например, понякога ни липсва справедливостта. Някой път вие сте несправедливи спрямо себе си, някой път спрямо домашните си, някой път спрямо своите приятели, някой път спрямо своите слуги, някой път спрямо държавата, някой път спрямо своите убеждения. Навсякъде може да се яви несправедливостта. Днес човекът е несправедлив, а той трябва да бъде справедлив! Вие искате всички хора да бъдат към вас справедливи, да ви обичат. Отлично е това, идеално е да ви обичат, да ви любят. То е реалното в живота, но вие поставяли ли сте се сами на такъв изпит? Любовта, това е положителната, дясната страна на живота. Това е силата, която твори. Обичта пък е лявата страна на живота. Любов има и долу в краката. Десният крак има любов. Ако вие говорите за семейната любов, за тия приятни представления, които стават по някой път, това е друг въпрос. Някой път се водят приятни разговори между баща и син. Такива разговори се водят между десния и левия крак. Някой път бащата, като влезе в къщи, мълчи, неразположен е духом. Вземе стола, седне на една страна в стаята, мисли. Майката седнала на друга страна в стаята, и тя е неразположена, мисли. Обърнала гръб към мъжа си, недоволна е нещо. Синът седнал на друго място в стаята, и той мисли. Дъщерята на трето място, и тя мисли - всички мислят, мълчат, имат едно квакерско събрание на мълчание. Не се минават и 1-2 часа, току-виж бащата се обажда: няма ли тук хора, какво сте замълчали всички? Обажда се от другия край неговата другарка: какво искаш да кажеш с това? Подир нея се обажда дъщерята, после синът и виждаш започнал един приятен разговор. Ние можем да се увлечем от това положение, а онзи, който не е опитал тия неща, може да се смее, но това не е за смях работа, това е сериозно нещо. Вие трябва да знаете, че всеки ще мине през това гърне. Всеки, който е дошъл в живота, трябва да знае, че ще мине през всички положения. Това е една фаза на живота: ще те поставят и в мълчание, ще те поставят и в разговор.

 

Та казвам: всички съвременни хора казват, че трябва да се проповядва на света. Аз бих желал всички съвременни религиозни хора, всички съвременни учени хора да проповядват, но да знаят как се проповядва. Как трябва да се проповядва? Истината трябва да се проповядва с голяма мекота и с пълно съзнание. Когато аз отивам при някой човек да му проповядвам, най-първо трябва да го обичам, да имам всичкото съзнание в себе си, че трябва да бъда в негова услуга и да го свържа с живите сили на природата, т.е. да го свържа с живата природа. Само тогава аз ще мога да му помогна. Не е нужно да се говори много на един човек. Кажи му само две думи, но тъй ги кажи, че каквото и да му говориш после, да ти повярва. Остане ли в душата му едно малко противоречие, ти ще влезеш в противоречие със себе си и с хората. Но казвам: при туй състояние, в което сега се намирате, има известни идеи, за които още не сте готови. Например, мнозина търсят любовта. Че нали я опитвате! Младите опитват любовта, но не могат да я задържат. Старите опитват любовта, но също не могат да я задържат. Не е въпросът само да се опитва любовта, но тя трябва да се задържи. Като дойде любовта, човек се пропуква и не може да я задържи. Всички вие сте опитали любовта, но колко от вас сте я задържали? Колко от тази любов сте задържали за себе си? Всички сте чувствали нещо хубаво, но това още не е любов. Аз наричам любов онази сила, която е непреривна във всички свои действия и каквато е била от началото, такава да си остане и до края. Тази сила никога не се намалява. Тя е единствената мощна сила в човека. Кога човек изгубва тази сила? Когато нишката на любовта се огъне, соковете й се пресичат, престават да текат. Същото нещо и в растенията. Докато коренчетата на едно растения са здрави, не са огънати, то може да черпи соковете, които отиват да хранят растението нагоре. Престанат ли тия сокове, растението умира. Ние учим, докато любим. Престанем ли да любим, преставаме да учим. Бащата и майката са мощни, докато има за кого да работят. Учителят е мощен, докато има ученици. Адвокатът е мощен, докато има да защитава дела. Войникът е мощен, докато се бие. Държавникът е мощен, докато има кого да управлява. Писателят е мощен, докато има кой да чете произведенията му. Свещеникът, проповедникът е мощен, докато има на кого да проповядва. Всички хора си имат свое определено поле на действие. И сега, при този живот, в който се намираме, всеки трябва да знае какво представлява той. Всеки човек представлява един важен елемент в живота и в това трябва да се убеди. Да вярваме в Бога, това още не е задачата ни. Най-първо човек трябва да вярва в това, какво е неговото предназначение като човек. Не е важно какъв е той в обществото. Като държавник или като адвокат, но е важно каква е неговата работа като елемент във Вселената. Съзнаеш ли това, ти ще бъдеш в хармония с всичко, което те окръжава и ще бъдеш силен.

 

И тъй, казвам: зазоряване може да дойде само у тия от вас, у които съзнанието се е пробудило и у които прониква идеята за тяхното предназначение и кажат: ето, от толкова години вече се молим, какво сме придобили? От толкова години вече живеем за народа си, какво сме придобили? Не, в живота ви има една степен по-висока, а именно: вие трябва да живеете за цялото човечество. Вие трябва да живеете за Вселената. Значи, има по-висок идеал в живота ви от този, с който сега живеете...

 

Например, някой иска да се хареса някому. Хубаво, това е отлична черта, но аз мисля, че най-отлична черта да желаем да се харесаме на Бога. Всеки трябва да има едно огледало, в което да се оглежда и да знае, че ако Бог го хареса и хората ще го харесат. И като се оглеждам, моите очи не трябва да бъдат нито като очите на орела, нито като очите на сокола, нито като очите на кукумявката, нито като очите на кокошката, нито като очите на гълъба, но те трябва да бъдат като очите на ангела и от погледа им да лъха любов. Като срещнеш такива очи, ти ще съживяваш, възкръсваш. Аз казвам: има такива очи в света, от които се съживяваш. И като срещнеш такива очи, не трябва само да се съживиш, но да станеш радостен и да кажеш: има защо да се живее. И този човек като те погледне, да бъде за тебе зазоряване и да ти каже: дерзай братко, стани! Аз съм първият лъч. Кой си ти? Аз съм първият лъч, който съм изпратен от Бога за тебе и за тебе ще ходя навсякъде.

 

Станете сега, иде това Слънце. Зазоряване е това! Не трябва само да се афектирате, но да знаете, че всичко хубаво, красиво, което е посято във вас, ще израстне. Вложете обаче повече вяра! За всеки от нас, когато дойде този пръв лъч, той трябва да стане и да благодари на Бога. Това е вечният ден, в който човек става и благодари на Бога. Един млад момък писал нещо за вечния ден. Всеки от нас трябва да бъде един лъч от вечен, от този божествен ден. Тези лъчи идват вече в света. Те са проникнали и във вашите души. Имайте вяра в божественото, което е вложено във вас. Всички вие сте важни елементи, без които не може. За да образуваш една мисъл трябват няколко елемента. За да образуваш една киселина също трябват няколко елемента. За да се образува една ябълка или круша, или слива, също тъй трябват няколко елемента. Тези елементи носят сладките сокове. Следователно, ние сме елементи, които носим хубавото, красивото за един идеален свят. И тези божествени лъчи идват във вас, за да ви събудят. И нека сега вашият хоризонт бъде широк! Вие искате да знаете защо живеете? Казвам: за Бога живеете. Казвате: аз не съм почувствал неговата любов. Казвам: излез да посрещнеш първия лъч и ще почувстваш Божията любов. Прочети първата дума на писмото, което Бог ти е написал тази сутрин!..

 

...Днес за пръв път в България е дошла поща от невидимия свят. Прочетохте ли я? Ако не сте я прочели, след като се върнете от беседата прочетете я и вижте какво ви пишат. Втори път пак ще ви питам, какво ви пишат майка ви и баща ви. Ще ви питам само каква е първата дума на писмото, повече не искам. Мене ме интересува само първата дума, а съдържанието е нещо свещено. То се отнася до вас. Аз искам да го прочетете. Като го прочетете ще имате ангелски очи. И когото погледнете с вашите очи, той ще оживее, ще възкръсне. На стар език ви казвам, че той ще възкръсне, а на нов език ви казвам, че в живота му ще има едно вечно зазоряване. Вие ще видите, че вашият живот започва от сега нататък. Учените хора казват, сега започваме. По това именно се отличава новата култура, че сега започва новото в нея. Новата фаза иде сега, а новата култура сега започва. Желая всички да имате очите на ангелите. Желая всички да имате тази светлина, тази вътрешна интелигентност, с която те проявят живота си и тази воля, с която те извършват своята служба.

 

Само така можем да носим името чада божии, както е писано в Свещената книга. Вие казвате: ние сме чада божии. Казвам: не се е явил още този, който казва това, но като се яви, ще бъдем подобни нему.

 

Зазоряване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Не, в живота ви има една степен по-висока, а именно: вие трябва да живеете за цялото човечество. Вие трябва да живеете за Вселената. Значи, има по-висок идеал в живота ви от този, с който сега живеете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×