Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

232. Красотата на Душата - Утринно Слово от Учителя, 6 февруари 1938 г.

Recommended Posts

Молитвена програма за начало:

Добрата молитва

Махар Бену Аба

 Формула: Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен. Аз ще Те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля.

Рвангелие Йоан - глава 15

Беседа: Красотата на Душата -  Утринно Слово от Учителя, държано на 6 февруари 1938 г.


Молитвена програма за край: 

Песен Блага дума

Господнята молитва

Формула: Мир! Мирът носи Божията радост. 

 

 Няма човек, който, като види душата, да не се влюби. Лошото за нас е там, че като я видим, тя веднага се скрива. Ходиш, плачеш, търсиш я, но не можеш да я намериш. Следователно, това, което човек търси и за което плаче, е красивата човешка душа. Тя не стои на едно място.

Отвреме-навреме тя само посещава човека за момент и веднага изчезва. Струва си, човек да живее хиляди години на земята само за този момент - да зърне красивата душа, да се наслади от красотата на живота, да види, с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята красива душа! Целият свят ще те посети, всички хора ще се трупат около тебе и те да вземат участие в твоята радост. Как ще се справите с всички хора? Милиони души ще се редуват, всяка на свой ред, да зърне красотата ви. Какво ще правите тогава? Ще се молите на Бога, да ви закрие по някакъв начин, да си починете малко. Ето защо, Бог е скрил красотата на човека даже от самия него и я е оставил като негово бъдещо наследство. Казвате, че има красиви хора в света. - Колкото да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с красотата на душата. Неизмерима е нейната красота.

  Красотата на Душата

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря !

Ако търсиш щастието си в Бога, в Божественото в себе си, ти си на прав път. Съзнай, че в тебе са вложени несметни богатства, които трябва да цениш. Между Бога и твоята душа трябва да има вътрешна връзка. Като съзнаваш това, ти всякога ще Му благодариш. 

***

Да зърнеш красотата на душата, това значи, да видиш Христос. Той е във всеки човек. Не е достатъчно само да Го зърнеш, но трябва да бъдеш като Него. - Какво да правим, за да дадем място на Христос в себе си? - Не цапайте душата си! Не засенчвайте лицето на красотата! Това значи: Не грешете. Грехът е тъмнина, която закрива светлото лице на душата. - Защо хората не живеят в душата си? - Защото не учат. Един мисли, че е беден; друг - че е лош; трети - че е слаб, болен, невежа. Това отчасти е вярно. Важно е, как може човек да стане богат, здрав, силен, учен. - Като учи. Най-големият неприятел на човека е мързелът - не иска да учи. Големи усилия са нужни, за да заставят човека да учи. Малко хора съм срещал, които учат от любов. Без любов нищо не се постига. Истинска работа е само тази, в която любовта взима участие.

***

Няма по-красиво нещо от това, да бъде човек тих и спокоен, да носи мир в себе си. Погледни към небето и благодари в душата си за всичко, което ти е дадено. Когото и да срещнеш, виж в него присъствието на Онзи, Който е създал света. Добре е навсякъде да виждаш Бога. И във всички противоречия да виждаш скрито Божественото начало. Това е новото учение. То изисква от всички да отворят сърцата и умовете си, да видят истината, вложена от векове в тях.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Защо страдат хората? - Защото не оценяват човешката душа. Христос дойде на земята да повдигне човешката душа, да я освободи и да покаже, че в нея са вложени несметни богатства. Казват, че Христос дойде да спаси погиналите. Аз пък казвам, че Христос дойде да спаси човешките души; да извади скритите богатства от тях и да покаже истинската им стойност. Когато греши, човек не оценява душата си. Тогава той слиза в ада, в света на мъчението. Като съзнаваш това, не търси щастието си отвън, в този или онзи човек, а го търси в себе си.

Под "себе си" разбирам Бога в човека. Ако търсиш щастието си в Бога, в Божественото в себе си, ти си на прав път.

Красотата на Душата 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря  :-) Стана ми светло  :-) спомних си един слънчев лъч ...

 

"Казваш: Скръб имам, тежко ми е. - Изпъди скръбта навън. - Не мога. - Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението. Като хване човека, лесно не го пуска. Ако се опита да я изпъди, тя още повече се закрепва. Тя ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе. - Как да се освободя от нея? - Като я обикнеш. - Това е невъзможно. - Друг цяр няма. Този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр - да извикаш радостта и да я поставиш на същото място, заедно със скръбта. "

 Красотата на Душата 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изобщо, всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му. Щом го обикне или се примири с него, то пада от гърба му. - Защо се мъчи човек? - Защото не обича мъчението. Като го обикне, то го освобождава. - Не обичам мъчението. - Щом не го обичаш, то заема централно място в сърцето ти. Мъчението никога не сяда на последно място. - Докога ще седи в сърцето ми? - Докато го възлюбиш. Щом го обикнеш, то слиза от мястото, което е заемало. Иначе, ще ходиш, ще пъшкаш, ще го носиш в себе си и ще го гледаш като писано яйце.

Казваш: Скръб имам, тежко ми е. - Изпъди скръбта навън. - Не мога. - Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението. Като хване човека, лесно не го пуска. Ако се опита да я изпъди, тя още повече се закрепва. Тя ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе.

- Как да се освободя от нея? - Като я обикнеш. - Това е невъзможно. - Друг цяр няма. Този е първият цяр.

Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр - да извикаш радостта и да я поставиш на същото място, заедно със скръбта. Често аз правя такива опити. Като видя, че скръбта се е загнездила в човека и не мисли да го напусне, поканвам радостта при него, да му гостува известно време. Тя отива на същото място, където е скръбта и между тях се започва разговор. Радостта пита скръбта: Сестро, как си? - Добре съм, занимавам се с моя господар. Той често не е разположен, но търпи. - От колко време си тук? - От две-три години. Като видя, че се позабави малко, стисна го, напомням му за себе си. Той се сепне и казва: Благодаря, че ме разтърси. Така прекарваме двамата. - Докога ще седиш тук? - Още малко ми остава. Щом ти си дошла, ще го напусна.

Питате: Реално ли е това? - Дали е реално, или не, това е въпрос на разсъждение. Обаче, реално е, че страдаш. Можеш ли да откажеш, че страдаш? Може да спорите върху въпроса, дали радостта и скръбта се разговарят и как се разговарят. Това е философски спор. Аз мога да кажа, че съм слушал, как се разговарят скръбта и радостта. Отличен разговор водят те. Как водят разговора си те, не казвам. Въпреки всичко, скръбта е реалност. Някога, като скърбиш, казваш: Няма да забравя тази скръб, но щом дойде радостта, всичко изчезва. Като че ли никаква скръб не си имал.

- Защо човек не обича скръбта? - Аз намирам в скръбта нещо много хубаво, нещо ценно. Тя е като майка, която поощрява своята ленива дъщеря да учи...

Красотата на Душата 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×