Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Велина Василева

„Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите.“ П. Дънов

Recommended Posts

Еволюцията, в света, ще започне от Любовта към Бога. Там е Началото. Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите. А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание [придобито на нивото на съзнание, което има всяка обикновена земна личност – мъж, или жена], човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога [защото и човекът е само Мисъл, също както и Бог е само Мисъл (в съзнанието на човека), и затова –]. Само Божественото в човека [т.е. само Правата Мисъл, която съдържа Истината, в себе си], е в състояние да го направи силен Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите. Казвате ,че човек е същество, което мисли. Мисъл, без Любов, не съществува. Любовта действува, преди мисълта. Да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия. Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази Любов, той се самозаблуждава; той не е още човек. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — [Любовта към Бога е] всичкият ваш капитал [който капитал ще можете да ползвате – едва когато осъзнаете, първо – че сте само Мисъл, в Съзнанието на Бога и второ – че Бог е само Мисъл, във вашето съзнание; и трето – че съществува само Едно Единно Съзнание]. Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Бог е създал, човек трябва да люби Бога. Щом люби Бога – той мисли; и като мисли, с Любов – нещата му се откриват. Кой е резултатът на човешкия живот? Любовта. Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на Сили, отвътре навън. Понеже това движение излиза от един Център и се връща към същия Център, ние го наричаме Любов към Бога. Ако ОТНОШЕНИЯТА ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други ОТНОШЕНИЯ, ще бъдат правилни. Свържете се с Бога, у вас. Вън от съзнанието на човека, Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: Вън от съзнанието на човека, Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание.

Из: „Ключът на Живота

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „И тъй, за да се ползва от проявите на Живота, човек трябва да има ВЪТРЕШНО ОТНОШЕНИЕ, към тях.

Иска ли човек да се ползва от една Идея, самата Идея трябва да има ВЪТРЕШНО ОТНОШЕНИЕ, към него.

Ако Идеята няма никакво ОТНОШЕНИЕ, към човека, и ако човек няма никакво ОТНОШЕНИЕ към Идеята, всяко взимане и даване помежду им остава безпредметно.

Всяка проява трябва да има свой център, към който да се съсредоточават всички сили.

В този смисъл, човек представя равностранен триъгълник с общ център, към който се стремят всички негови енергии.

С други думи казано: човек е сбор от енергии, които се стремят към общ център.

И обратно: човек е сбор от енергии, които излизат от общ център и се разпръсват в различни посоки.

И при едното, и при другото положение, получаваме един и същи резултат.

Кой е резултатът на човешкия живот? Любовта.

Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на Сили, отвътре навън. Понеже това движение излиза от един център и се връща към същия център, ние го наричаме Любов към Бога.

Следователно, да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия.

Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога.

Отрича ли тази Любов, той се самозаблуждава; той не е още човек.

Казвате ,че човек е същество, което мисли. Мисъл, без Любов не съществува.

Любовта действува, преди мисълта. [И само Любовта движи мисълта, а „Мисъл е онова, в което има Истина“, казва Учителя; т.е. – не всичко онова, което "бръмчи" в главите ни, е мисъл. С други думи – Любовта, или – движението на Сили, в съзнанието ни, наречено: "Любов към Бога" – задвижва само Правите Мисли, защото само те, от Гледна точка на Божествения порядък, са Мисли (само Правите Мисли са Мисли – понеже само те съдържат Истината).]

Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Бог е създал, човек трябва да люби Бога.

Щом люби Бога, той мисли; и като мисли с Любов, нещата му се откриват [ И това става – по причина на действията на движението на Сили, в съзнанието ни, наречено: "Любов към Бога", към което движение, предварително – осъзнато сме се включили, след като сме се припознали – само като Чиста Възвишена Права Мисъл, за да бъдем задвижвани и ние, от Силата на Любовта; т.е. – да оживеем, от мъртвите].

Преди да види малките [несъществените, битовите си]  неща, човек трябва да види големите.

[Т.е. човек трябва да види Съществените неща, в Живота, от които зависят и несъществените, битовите, неща. В този смисъл – да види Любовта; т.е. да види Бога; да види Христос, като Движеща Сила, в съзнанието му – е началото на еволюцията на човека].

Първо трябва да видиш Големия Камък [т.е. първо трябва да видиш Бога; първо трябва да видиш Христос; първо трябва да видиш движението на Любовта, във Висшето си Съзнание; т.е.] пред себе си, а после ще видиш малката игла, поставена на известно разстояние.“

Из: „Правилно разбиране на живота - 1930 г.“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Псалми 118:22
Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
Матей 21:42
Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
Марк 12:10
Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
Лука 20:17
А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?
1 Петрово 2:7
За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Човек спада към Мисловия свят [т.е. Човекът е Мисъл]. Онова, което е станало, чрез Словото – е създаването на Човека. Щом дойде Вярата, тогава в тебе има един Велик Подтик и ти не можеш да стоиш на едно място. [Т.е. – задвижването на Мисълта, която си ти, идва с Любовта ти САМО към Бога (Който също е САМО Мисъл, в съзнанието ти) и така – ти, осъзнавайки че си само Мисъл, започваш да се движиш, едновременно с Него, който също е Мисъл и ставате – като ЕДНА МИСЪЛ; това е – Новорождение в Божието Царство.] Не можеш да бъдеш мъртъв [защото вече движението: „Любов към Бога“, те движи]. У вас има едно желание да знаете. В какво седи знанието? Да знаеш, значи: да направиш нещо [т.е. значи, че си осъзнал – че си задвижван, във всеки момент, от онова Движение на Сили, в съзнанието ти, което е наречено: "Любов към Бога", по причина – че си се отворил, към това Движение и си го допуснал, в себе си; т.е. в съзнанието си (припознавайки себе си – като Чиста, Безкористна, Възвишена Мисъл, която е облечена в човешко тяло; тялото  – е само нейна "работна" дреха). Това е Началото на познаването на Бога; това е Началото на Възкресението].
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всяко начало почва с Божественото.

Божественото – е Начало на всичко.

И след това ние идем до онова, което е станало чрез Словото; идем до човека, до създаването на човека.

Вие не можете да знаете смисъла на вашия живот, ако не знаете това Начало.

У вас има едно желание да знаете. В какво седи знанието? Да знаеш, значи да направиш нещо.

Човек спада към мисловия свят.

Човек [не е личността си, с нейните изопачени възгледи; личността принадлежи към един по-низш порядък и] не е едно същество от животинския свят.

Със своето тяло той се намира между животните, но със своята мисъл, той е един свят, който е недостъпен за животните.

Някой път вие се поставяте в положението на животните и казвате: „Аз живея“.

Ти не можеш да живееш, ако не познаваш това Начало [което поставя участието ти, като Чиста, Безкористна, Възвишена Мисъл, в движението на Мисли / Сили, наречено: „Любов към Бога“]!

Някой може да каже: „Аз вярвам“. Но вярата е вече един вътрешен подтик [да се включиш и ти, в движението на Мисли / Сили, наречено: „Любов към Бога“].

Ако кажеш, че имаш вяра и нямаш подтик, тогава ти не си разбрал смисъла.

Щом дойде вярата, тогава в тебе има един Велик подтик и ти не можеш да стоиш на едно място. Не можеш да бъдеш мъртъв.

[От Божествено Гледище, за да оживее една личност, тя трябва, припознавайки се като една Възвишена Мисъл; т.е. – припознавайки се като Висша Божествена Душа –  да възкръсне от безлюбието на мъртвите (т.е. от безлюбието на  мъжете / жените) и да се види като онази Висша Душа, която си е върнала Първата Любов, която е САМО към Бога – такава, каквато е била в Рая, преди грехопадението – КОГАТО, ОСВЕН АДАМ, не е имало никакви други хора.]

Ако в дадения случай, се намирате в една мъчнотия, вие лесно можете да излезете, но само като вярвате; като имате вяра.

Щом можеш да излезеш из мъчнотията, ти имаш вяра.

Щом не можеш да излезеш из нея, ти нямаш вяра.“

Из: „Трите картини
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е Закон. Щастието на човека – е в Любовта му към Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ако ОТНОШЕНИЯТА ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други ОТНОШЕНИЯ, ще бъдат правилни.

Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.

Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал [който капитал ще можете да ползвате – едва когато осъзнаете, първо – че сте само Мисъл, в Съзнанието на Бога и второ – че Бог е само Мисъл, във вашето съзнание; и трето – че съществува само Едно Единно и Неделимо Съзнание, на всички Същества и  че всички форми – са "пълни" само с това Едно Единно и Неделимо Съзнание, като всяка форма – е адекватна на достигнатата еволюционна степен на развитие на Съзнанието, което съдържа, в себе си].

Това е закон:
Щастието на човека, е в Любовта му към Бога.

[А – Любов към Бога – това е твоето участие в движението на Сили, в Единното Вселенско Съзнание, но едва след като си се припознал като Възвишена Мисъл; т.е. – след като си се припознал като Висша Божествена Душа, отказвайки се от досегашните си възгледи на личност (придобити в тъмнината на човешкия порядък, който е – диаметрално противоположен – на Божествения Порядък на Светлината).]

Всякога, когато човек призове Бога, с цялото си сърце, Той му помага отвсякъде.

Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна). Той значи трябва да се научи как да обича. Който увеличава Любовта си, той има бъдеще.

За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш Бога и да Му служиш.

Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите. Възлюбете Господа и всичко ще придобиете и всичко ще ви съдействува за добро.

Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е Началото.

А инволюцията е падането, отклонението от Бога.

Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога. Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас.

Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите.

Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата Природа.

Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота.

Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог.

Те ви мразят, защото НЯМАТЕ ПРАВИЛНИ ОТНОШЕНИЯ КЪМ БОГА, Който е и в тях, както е и във вас.“

Из: „РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ, ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Външното е сянка на Нещата. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Едно разбиране има в света, то е Божественото! [А всички човешки разбирания, в които Божествената Любов не взема участие – са фиктивни.] И когато ние, всичките Същества, в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс. Някой казва: „Ние вече усвоихме Учението.“ Ти още не си придобил Любовта, не си придобил това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога.   Любовта се заражда в човека, само при съприкосновение с Бога. Това съприкосновение ще придобиеш, може би след 40 – 50 години работа. Тогава ще имаш състояние на Ангел. Можеш да станеш Ангел, за един ден, или за милиони години. Зависи от твоята работа. Първото нещо, което трябва, е: съприкосновение с Бога. Ще чакаме Господа [защото Бог е Любовта] и ще работим! Любовта е един вътрешен копнеж на човешката Душа. Човек я търси навсякъде [във времето и пространството, обаче тя не е там. „Любовта е извън времето и пространството“, казва Учителя].

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка, от известна гледна точка, са нечие "дете". Божественият Живот признава за Реални; т.е. признава за Истинни – само онези "деца"; т.е. само онези мисли, чувства и постъпки, които са родени, при участието на Божествената Любов. Всички останали  мисли, чувства и постъпки, в които Божествената Любов не участва – са фиктивни и затова са извън Живота на Безсмъртието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Христовото учение гласи: „Всяко дете, което не е родено от Любов, то е незаконнородено“ – без изключение!

[Това означава, че –] Всяко желание, всяка мисъл, всяко действие, в което не присъства – онази Висша Божествена Любов – то няма санкция ["няма санкция", тук, в смисъл: няма правни последици] в Божествения Живот.

[Но има последици, във физическия свят; т.е. – при всички мисли, чувства и постъпки, родени без участието на Божествената Любов – няма радост, като последица, обаче има страдание].

Така седи законът. Ние с хиляди години можем да четем Словото Божие, с хиляди години можем да разискваме върху нещата, но Любовта е извън времето и пространството.

И моралният живот не е вътре във физическия, той е извън него.

Във физическия свят няма никакъв морал. Морал може да съществува само между разумните същества, той е само ОТНОШЕНИЕ на нещата. Туй е морал, в този широк смисъл.

И животът има двояко значение, вътре в себе си. Той се намира и в материята, и извън материята.

Животът вътре в материята ние наричаме материален, а животът извън материята, ние наричаме Духовен.

Следователно, ако вие сте [личности; т.е. ако вие се изживявате като мъже и като жени] в материята, вътре, вие не можете да имате морал.

Мислите ли, че ако някой ми строши ръката, а вие дойдете при мене, ще мога да се разговарям, приятелски, с вас? Не, постоянно ще мисля за ръката си. Мислите ли, че вие ще можете да ми говорите за Любов, за разни благодеяния, за това-онова, и аз ще мога да ви слушам? Не, не, всичкото ми внимание ще бъде проникнато от ръката и ще ви кажа: „После, като оздравея, тогава ще обичам, тогава ще правя милостиня, това-онова!“

Е, казвам: Ръката на съвременния свят е счупена. Днес те уповават само на парите. Те са дясната им ръка. Щом се счупи тази ръка, те нямат упование, нямат разположение. И когото срещнеш днес, ще ти каже: „Без пари може ли да се живее?“

Чудни са тези хора, като мислят, че без пари не може да се живее! Това не е философия.

Светът може така да разисква, но онези, които отиват към Божествения свят, трябва да имат по-правилни отношения; по-правилни разбирания какво нещо са парите.

Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот.

Ами че всички тези здания днес построени, всички тези греди турени, всички тези железа, живи хора са ги изваждали от Земята. Хиляди дървета са пожертвали живота си! Знаете ли колко растения са пожертвали живота си, за вас?

И всички тези хора, за които растенията са пожертвали своето благо, казват: „Това е наша собственост“. Не, щом се спрем пред едно здание, трябва да преживеем всички онези жертви, които са дадени. Това е един Храм на жертвоприношение. Хиляди същества са станали жертва! “

Всички, които ме слушате, все сте от недоволните. По лицето ви това поне чета. Всеки има по един червей вътре в себе си. Всеки е недоволен.“ Сега ние трябва да се помръднем напред.

„Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го.“

Някои говорят за Истината. Не, ние [най-напред] трябва да разберем нашите ОТНОШЕНИЯ; смисъла на живота.

Кое е качеството на човека? Какъв трябва да бъде човек? Първото нещо за съзнателния човек: той трябва да бъде благодарен. За какво? – За всичко, което му е дал Бог.

А за да дойде тази благодарност, непременно Любовта трябва да бъде едно от качествата. Аз говоря [в този момент] за Любовта, в ограничен смисъл, [т.е. за Любовта, само] като качество на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката воля.

„Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.

Между този и духовния свят има една [грамадна] разлика.

Тъй, както сте облечени в материята, за Духовния свят можете да имате само една смътна представа.

Не мислете, че туй е един упрек. Даже много напреднали индивиди имат смътна представа за Духовния, за Божествения свят.

Аз ви казвам: Божественият свят е една красота, която не може да се опише със съвременния език и не може да се предаде на нашето съзнание, понеже у нас няма тези органи, тия усети, за да се възприеме тази красота.

Човек трябва само да види, за да си го представи.

Разгледайте сега живота на едно дърво! То има двояк живот: един горе, в клонищата [който е Духовният Живот на Ангелите; т.е. безсмъртният Живот на Висшите Божествени Души], и друг долу, в корените [който е физическият живот на личностите; т.е. на низшите астрални души, който временен живот – завършва със смърт].

Корените [или личностите; т.е. низшите астрални души] питат Клонищата [т.е. питат Висшите Божествени Души]: „Какво правите горе?“

Те казват: „У нас има голямо клатушкане“[Т.е. има голямо движение] .

А корените казват: „У нас няма никакво клатушкане“. Защо? [Няма движение (в съзнанията на личностите), в тъмнината на материалния свят, поради отсъствие на Божествената Любов, в съзнанията на личностите (които са низши астрални души); или символично казано – съзнанията на личностите са, като че ли – "сковани, в лед", в следствие на безлюбието на средата, в която живеят.]

Клонищата, Горе, се огъват на една или друга страна [от движението: Любов към Бога], но корените долу слабо, чрез отражение чувстват, че горе става едно малко клатушкане.

Долните части на дървото  [т.е. личностите], като не знаят метод да урегулират своето кръвообращение [т.е. не знаят, че могат да се включат и те в Движението: Любов към Бога, повдигайки се на по-висша степен на съзнание; т.е. на разбиране на Живота], то Невидимият Свят; Природата – им идва на помощ.

Чрез това клатушкане прави едно упражнение, за да урегулира и да изкачи нагоре нужните сокове на растението.

Горните части на растението не знаят какво правят долните, т.е. в Невидимия Свят има Същества, които не знаят какво правят долу [личностите, в материалния свят].

Когато дойде една подпочвена вода да осакати корените, Клонищата питат: „Какво става долу?“ – „Много е тежко, страдаме.“

Горните нищо не знаят, те са тихи и спокойни. Как ще се разберат?

Следователно Съществата, които живеят в Горния Свят, често слизат на Земята, за да ни изучават на опит, а не чрез съзерцание.

Даже и най-великите Същества чувстват необходимостта, поне един път, да слязат при дадените [долу, в тъмнината на корените] условия, за да добият истинското знание [като съберат земен опит, в Училището на Земята].

За да добием истинското знание, в този свят, който виждаме [когато сме Горе, в Клонищата], трябва да слезем там долу [в тъмнината на корените], в същността на Бога.

В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата.

Не се лъжете по промените, които стават с материята. Има една съществена част от материята [т.е. от префинената Чиста Материя на Божествения Свят], която не се променя и не се разваля. Туй е сега важното.

„Каквото чух от Отца си, явих ви го.“

Кога можем да кажем някому каквото чуем? – Когато го обичаме.

Само който те обича, той може да ти каже туй, което е чул [чрез Гласа на Отца]. Не ти ли го казва, той не те обича.

Сега, като казвам „не обича“, не ме разбирайте в крив смисъл [т.е. така, както личностите – криво разбират обичта].

Под „обич“ подразбирам всички да бъдем на еднакъв уровен, еднакво да схващаме нещата.

Някои казват: „Като ни обичаш, кажи ни“.

Но не трябва само аз да ви обичам. Под думата „обич“, разбирам в дадения момент, Бог еднакво да действа и във вас, и в мене.

Схващанията ни за Бога трябва да бъдат еднакви и за мене, и за вас.

Да кажем, аз съм един цар и разбирам гласа на Бога. Вървя с една каляска из пътя и срещна една бедна жена. Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!“ Да, но това не е Любов, това не е разбиране Гласа на Бога. Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от своята каляска, да взема тази жена на ръцете си, да я заведа у дома си и да ѝ прислужа. Това е Любовта!

Сега друг е въпросът, ако питате: „Ама това може ли да се направи, или не може?“

Туй „може, или не може“, това са философски разбирания.

И ние, съвременните християни, имаме една погрешка, тя се състои в това: ние постоянно отлагаме: Дойде една благородна мисъл, казваме: „Утре“. Дойде една светла мисъл, казваме: „Аз съм при особено разбиране, утре“. Не, това са човешки схващания.

Какво е твоето разбиране? – Едно разбиране има в света, то е Божественото!

И когато ние, всичките същества, в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс.

Сега, някои задават въпроса: „Може ли!“ – Може.
„Каквото чух – казва Христос – от Отца си, явих ви го.““

Из: „Каквото чух - 1923 г.“
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е, всъщност, реалното.

Важно е: можеш ли да обичаш у другиго това, което не виждаш, което е Същинският Човек – неговата [Висша] Душа, Божественото.

  Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте момъка, който я обича. Той казва, че тя е красива. Този момък е ясновидец, вижда в нея хубавото.

Да обичаш някого, това значи да намериш у него онова добро, което е скрито, от всички околни. И като го намериш, да се зарадваш и да благодариш на Бога, че с любовта си го намерил.

  Любовта се заражда в човека само при съприкосновение с Бога.

При първото съприкосновение с Бога, Любовта ще блесне в Душата ти като свършен факт и цялата местност ще се благослови от това съприкосновение на Бога, с тебе. Това първо съприкосновение с Бога ще внесе в тебе нов стимул, ти ще схващаш живота тъй, както никога не си го схващал, и ще почнеш да живееш, другояче.

Някой казва: „Ние вече усвоихме учението.“ Ти още не си придобил Любовта, не си придобил това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога. Това съприкосновение ще придобиеш може би след 40 – 50 години работа. Тогава ще имаш състояние на Ангел. Можеш да станеш Ангел за един ден, или за милиони години. Зависи от твоята работа.

  Когато те посети Любовта, тя ще ти изпрати една усмивка и ти ще кажеш: „Видях усмивката на Любовта!“

  Когато имате това първо съприкосновение с Бога, вие ще имате един ключ. И всеки ще иска да ви вземе у дома си.

  Първото нещо, което трябва е: съприкосновение с Бога. Ще чакаме Господа и ще работим!

  Любовта, която чувстваме, е Любовта на Бога, само че тя отчасти е отразена, защото не сме в състояние да я възприемем изцяло. Бог люби, чрез нас.

Всички желаете да бъдете обичани. От кого? От Бога! Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов. Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.

  Писанието казва: „Желанието е от Бога.“ Когато дойде у тебе копнеж, желание за нещо възвишено, Божествено, то е вложено в тебе от Бога.

  Радвайте се на Любовта, чрез когото и да се проявява тя. Защото Любовта е неделима. Любовта на когото и да е – е и твоя Любов!

  Любовта произвежда страдания у онзи, който не разбира, че тя е неделима.

  Като схванем единството на Любовта, нейната неделимост, настава Мир, в Душата ни.

А като не схващаме тази идея, имаме тревоги, безпокойства.

  Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби.

  Нашата любов е отражение на Божията Любов.

  Станете проводници на Новата Любов, която иде сега в света.

Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е –
едно с Бога.

  Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство.

Из: „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е важно, да се помни, че безлюбието, остаряването, всички болести, страданията, мъките, скръбта, смъртта – са дошли в живота на потомците на Адам и Ева, по една единствена причина: оставянето на Първата им Любов, която е била – САМО към Бога и заместването ѝ с любов към ближния, и в последствие – и с любов към себе си, които (са добри, обаче) са невъзможни (в тяхната искреност, дълбочина и пълнота), ако Първичното ОТНОШЕНИЕ на човека – на Любов, която е – САМО към Бога е опорочено. Сега, (поради тъмнината на материята, в която е потопен), човек не разбира защо това е така, но такова заместване на Любовта към Бога, с любов към ближния – е недопустима смяна на Първичното Отношение, на човека, защото  "Любовта към Бога и любовта към ближния, са две неща диаметрално противоположни", казва Учителя. Заместването на Любовта към Бога, с любовта към ближния, е довело до изгубването на ПЪРВИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ и така – първичната връзка, на човека, с Бог, тотално се е опорочила. С други думи – Адам и Ева, и всички личности – техни потомци, вече са престанали да бъдат Божии Синове и умират, по причина, че са изгубили Първичната Мярка за връзката си (т.е. изгубили са Първичната Мярка за ОТНОШЕНИЕТО си), с Бог, или – те са изгубили най-важното си ОТНОШЕНИЕ (от което, като правило, следват всички други отношения):  изгубили са Любовта си, САМО към Бога.

По този начин – изгубвайки правното си основание да останат във Висшия  Божествен Порядък на Нещата, и да се ползват от благата му – по неволя – низшите астрални души (това са земните личности), са създали свой низш човешки порядък на нещата, в който – хаосът, воюването, безлюбието, страданието, остаряването, болестите, смъртта и др. – са станали техни неизменни спътници.

Сега, въпросът – как да се върнем, обратно, в  Живота на безсмъртието – опира до възстановяването на  Първичното ни ОТНОШЕНИЕ, с Бога, а то е – връщането на онази Първа Любов, която е била – САМО към Бога.

Това ново, искрено и дълбоко любящо, смирено ОТНОШЕНИЕ на Любов, САМО към Бога – ще доведе до нашето Новорождение  и постепенна промяна на характерите ни, естествено водеща и до промяна на статута ни на низши астрални души, в безсмъртни Висши Божествени Души; т.е. – до Възкресението ни, както е писано в: Римляни 8:23  "... ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си."

И така – с оставянето на Първата си Любов, която е била САМО към Бога, в далечното минало, ние сме изгубили бащинството на Бога, но добрата вест е, че има спасителен Тесен Път и възвръщайки си, обратно, Първичното ОТНОШЕНИЕ, към Бога; т.е. възвръщайки Първата си Любов, САМО към Бога – постепенно (не изведнъж), ние ще бъдем отново припознати за Божии Синове.

Това, разбира се, е популярната библейска гледна точка на грехопадението, но тя не е единствената. Например, една по-висша гледна точка, към същия казус – изключва вината на Адам и Ева, като фактор, в тази епохална драма (но – тази гледна точка – всеки сам ще си я открие, в подходящия момент, с постепенното разширяване на съзнанието си, когато – по Принцип – се откаже да търси и да намира вина, у когото и да е, и за каквото, и да е. А това не е много лесна и бърза работа; иска време, търпение, чистота, безкористност и най-важното – осъзнаване на Вътрешното Ръководство).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Възгледите на хората за живота са различни, но желанието им да живеят [вечно], е едно и също. То е Божествен импулс. Това е и желанието на Бог, да се прояви. Той живее в [съзнанието на] човека.

Стремежът на всяко живо същество, колкото и малък да е, се заключава в желанието му да живее [вечно].

Следователно, когато се казва, че човек трябва да бъде безсмъртен, това подразбира, да стане той Божествен.

Хората умират по единствената причина, че Божественият [Вечен] Живот, не се е вселил в тях. Затова, именно, човешкият живот е кратък.

Нов живот е нужен на хората.  Ако в един дом, между членовете се яви недоразумение, там всички страдат. - Защо? - Нямат светлина. Щом майката и бащата не се разбират и децата страдат. - Кога хората не се разбират? - Когато живеят в недоимък. През деня, на светло, хората не се спъват, но вечер често се спъват. Значи, при недоимък на светлина [в низшите материални светове], всеки може да се спъне.

Сегашните хора са изгубили Първичната Мярка за връзката си с Бог, т.е. с Любовта. Казано е, че Любовта ражда Живота; където е Животът, там са и благата.

Не можеш да обичаш себе си, ако не обичаш Бог.

Да обичаш себе си, това значи, никога да не си пакостиш; никога да не си създаваш лоши навици; да не допускаш в ума си нито една лоша мисъл; да не допускаш в сърцето си нито едно лошо чувство и нито една лоша постъпка във волята си. От това гледище, който не спазва тези правила, той не обича себе си. 

Човек е дошъл на Земята не да се откаже от Живота, но да придобие [отново Вечен] Живот и да получи своето наследство - Божията Любов. Наследството на човека е Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина. Наследството на човека е Животът, Знанието и Свободата.

Даде_ми_се_всяка_власт

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Любовта към Бога – е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
Това е Закон: Щастието на човека – е в Любовта му към Бога.

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ, ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов.

Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.

Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е – Едно с Бога.

Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство.“

 ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


 Преди да проявят непослушанието си на Божията Воля, Адам и Ева са имали статут на Висши Безсмъртни Души, в Рая. Но в следствие на това, че те са оставили Първата си Любов, която е била САМО към Бога – Първичната им Връзка, с Бога е била компрометирана: те са изгубили Първичната Мярка за връзката си с Бог, т.е. изгубили са – Любовта си, САМО към Бог и така както те, така и потомците им – са се превърнали в низши астрални души – т.е. личности, или – обикновени мъже и жени.

Библията съобщава (чрез символичния език на Словото), че в следствие на това разпадане на Първичната Връзка на Адам и Ева, с Бога (което значи: компрометиране на Първичното им ОТНОШЕНИЕ със Създателя) – Бог ги е "облякъл в кожени дрехи", което ще рече – че Той ги е понижил, от ранг на  Висши Безсмъртни Души (каквито са били преди грехопадението), до ранг на низши астрални души (или – на личности – каквито са те и всичките им потомци, на Земята, след грехопадението) и (образно казано) ги е изгонил, от Рая. Когато Адам и Ева са съгрешили – Бог е изтеглил, от тях и Божествения Вечен Живот и така те, заедно с личностите – техни потомци – повече са нямали, нямат и няма да имат достъп, до Безсмъртието, преди отново да получат осиновението си, от Бога, и то – само когато отговарят на съответни критерии.

При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен“, казва Учителя.

Много е важно да се помни, че смъртта е дошла в живота на Адам и Ева и на техните потомци, по причина на оставянето на Първата им Любов, САМО към Бога (като израз на непослушанието на Божията Воля е било това, че те са яли от Забраненото Дърво), което е довело до изгубването на ПЪРВИЧНОТО им ОТНОШЕНИЕ,  с Бог. С други думи – след Адам и Ева – всички личности – техни потомци – умират, по причина, че са изгубили Първичната Мярка за връзката си (т.е. изгубили са Първичната Мярка за отношението си) с Бог, или –  Любовта, САМО към Бога и така – изгубвайки правното си основание да останат във Висшия  Божествен Порядък на Нещата, и да се ползват от благата му – по неволя, низшите астрални души (това са земните личности), са създали свой низш човешки порядък на нещата, в който – безлюбието, страданието, остаряването, болестите и смъртта – са техни неизменни спътници.

Нещо повече – Адам и Ева и техните потомци завинаги са заклеймени да бъдат – не Божии, а дяволски деца. Така е писано (или – така казва Исус Христос), за произхода на личностите; т.е. за родословието на низшите астрални души, в: Йоан 8:38 "Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща."  Йоан 8:44 "Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в Истината; защото в него няма Истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща."

Разбирането на Идеята: Христос (обаче – от Висша Божествена Гледна Точка, а не от изопаченото низше, човешко гледище), е Истинската Светлина, до която личностите (не знаят, че) нямат достъп. 

Низшите астрални души; т.е. личностите на Земята – без да го знаят, имат достъп само до тъмните низши материални светове, което значи, че те живеят в духовна тъмнина, защото низшата (т.е. гъстата; плътната) материя е лишена от Дух, а точно Духът е Светлината.

Няма Светлина, в клетките на тялото на личностите, "изтъкано" от плътна материя и затова – заблужденията им, за живота, са многобройни. Обаче тъмнината, която всички личности си разменят, помежду си, те я считат за светлина, защото  не съзнават, че от Божествена Гледна точка, низшите астрални души са поставени в едно ограничено и тъмно място (в гъстата материя), където нямат достъп до Истинската Светлина (която само Духът има; т.е. Светлината е Висш Дух, а тъмнината е низша плътна материя).

Но, ако все пак, ние личностите, се смирим и така – успеем да прозрем теготата на положението си, като вибрационно паднали души и се откажем от възгледите, в съзнанието си, с които егоизмът ни – ни привързва към временните и преходни "блага" на материалното, и отново (като Висши Божествени Души) приемем Първата си Любов, САМО към Бога и Идеалното, за свое кредо – то само тогава – по наша изрична молба – Духът, образно казано – "ще напълни" клетките ни със Светлина; или – "ще събуди" дремещите Божествени Сили, у нас и само така ние ще започнем да различаваме Истината (от Божествена Гледна Точка) като повдигнем вибрационния си статус; т.е. – ние ще възвишим нивото си на разбиране на света; или – ще издигнем еволюционния статус на развитие на съзнанието си.

На Земята, поради помрачението на умовете им (докато живеят като мъже и жени, в ограничени в земното си самосъзнание) – всички личности – изопачено схващат Божието Слово, поради което – Земята (от една известна гледна точка, за която четем в беседите на Учителя) е оприличена на болница, а жителите ѝ – на болни хора. 

Но ако човек не е съгласен с това определение и счита себе си за духовно здрав и читав – в това няма нищо лошо; това е напълно приемливо, като избор;  пътят е широк и има възможности да се живее 50 – 60 – 70 – 100 години – относително "добре" (сравнено с животните!). Това не е осъдително, защото всеки е в правото си да мисли, да чувства и да постъпва, както може, към даден момент и в общия случай – е добре, човек да бъде доволен, от живота си, във всеки момент.

Обаче има много хора, които страдат, ужасно, без да разбират, че (независимо от това, какво им се привижда външно, т.е. – какво схващат, в тъмнината на плътната материя) – най-дълбоката причина, за ужасните страдания, които преживяват, е едно унаследено от бащи и деди – порочно ОТНОШЕНИЕ, в съзнанието им, към Първата Причина на Нещата, което ОТНОШЕНИЕ – не е както трябва да бъде, според Първичния Замисъл на Създателя.

Затова, първото нещо, за да настъпи едно общо подобрение на състоянието, на която и да е духовно "болна" (или страдаща) личност, е да влезе в състояние на СМИРЕНИЕ, пред Бога.

СМИРЕНИЕТО – това е тесният път, към възвръщане, отново, на статута ни на божествени деца. Ако личността може – тя, самата (слушайки само Вътрешната си Съвест и без да се занимава с критика на живота на други хора, и без да се опитва да влияе някому, ако той не търси помощ, от самата нея) – да си постави (сама на себе си) правилна диагноза за нищетата на своето бедно текущо духовно състояние, към момента и да си даде сметка – има ли стремеж, в себе си, към Глобална Промяна в живота си, в т.ч. и стремеж към безсмъртие и да се хване за вътрешната работа, над себе си, ако отговорът е утвърдителен.

Защото тези личности (или – тези низши астрални души), които искат Божественият Вечен Живот да се  всели, отново, в тях – само за тях е Тесният път на усилена вътрешна работа, върху самите себе си. Тези хора се познават по това, че те наистина много са страдали (в хаоса и тъмнината на човешкия порядък на нещата, където постоянно се спъваш) и затова – само те търсят МИР. Те може и да не знаят, че търсят точно Господа, но само Господ се изявява, в съзнанието ни – като МИР (МИР с всичко и с всички). Най-високото изявление на Бога е – МИР. 

Нека да не се спъваме в думите: Бог, Господ – това са изтъркани от употреба думи, които са изгубили много от значението си, през вековете; т.е. те много са се изцапали, също както златни монети и както скъпоценни камъни, се цапат, когато са пипани от нечисти ръце; но Бог и Господ – означават онова най-чисто, най-свято, най-свещено, най-мило; най-добро и пр. ОТНОШЕНИЕ (напр.) – което всяка майка на Земята, желае за своята рожба. Това е Господ.

Господ е само Мисъл, в съзнанието на човека. 

ОТНОШЕНИЕТО ни, към тази Мисъл, в съзнанието ни (т.е. отношението ни към Мисълта, наречена: Господ), в зависимост от знака и интензивността на вибрациите си – е ОТНОШЕНИЕ, означаващо предпочитане на Живота, или – предпочитане на смъртта. Така (от една известна гледна точка) – без да го знае – всяка майка желае – САМО Господ (т.е. желае САМО най-скъпоценното ОТНОШЕНИЕ) – за детенцето си (когато мисли за рожбата си, с умиление), без да знае, че, всъщност – това е Господ, Който мисли, в нейното съзнание.

На Земята, поради духовната тъмнина и докато се изживява като личност, т.е. в самосъзнанието на низша астрална душа, човек не може да постигне онова възвишеното Нещо (което е Идейният Живот), към което се стреми (защото в материалните светове, които са – физически, астрален и низш ментален свят – няма условия, за това и непременно трябва да се открие Причинния Свят, за да може човек да разреши всичките си противоречия). Например, човек не може да бъде щастлив, защото той не може да разполага с онази Сила, която идва единствено от първичното му ОТНОШЕНИЕ с Бога, с която да урежда работите си, на Земята.

Очевидно е, че осъзнавайки описаното отклонение, от нормите на Божествения Порядък, настъпило, в следствие на непослушанието на Адам и Ева и  довело до  изгубването на Първичната Мярка за връзката ни с Бог, т.е. с Любовта, САМО към Бога – днешните личности (или низшите астрални души), ако искаме отново да влезем в Божествения Порядък; ако искаме да станем отново Божествени – трябва да "скъсаме" връзката с предците си, по плът; връзката с Адам и Ева, която връзка ни дава статут на "дяволски деца". Което означава, че онова ограничено съзнание, наречено "самосъзнание", в което мъжете и жените съществуват, на Земята – не може да постигне безсмъртието.

За да постигне безсмъртието, личността трябва да се повдигне на по-висшата си степен на съзнание, т.е. – да влезе в Свръхсъзнанието си; в Космическото си Съзнание, където тече безсмъртният Живот.

Как става това: като се мине през процесите на Новораждането и на Възкресението. Ако е готова, за това, личността трябва да се откаже от възгледите на старото си самосъзнание и осъзнато  да допусне – Божественият Живот да се всели, в нея.

Когато, човек, сам за себе си, си изясни казуса на падението на душата, в плътната материя, той добива смелост и се самоовластява, като се  припознава  като Висша Божествена Душа и започва да се държи – т.е. да мисли, да чувства и да постъпва, по начина, по който го правят Висшите Души.

Човек се учи – какви са нормите на Божествения Порядък, като – самостоятелно работи – над самия себе си,без да се влияе от мненията на други личности, потопени, в тъмнина, също като него, самия.

В беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя – има всичко, което е потребно, за тази цел; но трябва търпение и време, защото благоприятните промени, в характера, стават постепенно.

Най-важното е – човек да се държи за Любовта, която е САМО Бога (знаейки, че Любовта към ближния, и любовта – към себе си, са само следствие от това правилно ПЪРВИЧНО ОТНОШЕНИЕ, към Бога); да постави Доброто, за ОСНОВА  на живота си и в никакъв случай – да не се осъжда за временните си неудачи, защото те са напълно естествени, и да знае, че когато работи над себе си; т.е. над ускорената промяна на характера си – той не е сам, а във всеки момент – е воден от Вътрешния си Ръководител.



 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи, се отправят мощни СИЛИ, към човешката ДУША. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат, върху етерното тяло, органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
~~~~~~~~~~~~~~
Последователи на Учителя → Влад Пашов: „Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по Дух.
 
Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране".
 
На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл.
 
Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл.
 
Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш Духа в Павла, в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там."
 
Същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение.
 
Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
 
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа.
 
Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос, като Духовно Слънце изпълва и прониква целия Духовен свят, като една Светлина, без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света".
 
Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.
 
За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.
 
В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.
 
Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв.
 
В това време, душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле, след като го събудят.
 
Но в настоящата епоха, след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.
 
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание, ученикът въздейства на етерното тяло, чрез четене на мистични слова, като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
 
Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа, Аз вливам нови Сили, във вашата душа".
 
Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат, върху етерното тяло, органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
 
Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне, чрез душата, чак до физическото съзнание.
 
Това става, когато ученикът мине последователно през седем степени, в пътя на окултното развитие.“
 
 
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикновените хора; т.е. личностите на Земята (които са детерминирани и са със статут на низши астрални души – съществуващи вън от хармоничния Порядък на Божието Царство) – прилагат унаследените от бащи и деди –  изопачени МЕРКИ на ОТНОШЕНИЯ, вместо Първично установените, от Създателя МЕРКИ на ОТНОШЕНИЯ, гарантиращи Божествен Порядък на Нещата – както следва: на най-високо място – Съществата са задължени да поставят Любовта си – САМО към Бога, на втора, низходяща степен  –   любовта си към ближния и на последна, низходяща степен – любовта си, към самите себе си. Това е естественият ред на Нещата, в Божествения Порядък. Но когато, в живота, се приложат  не тези; т.е. не Истинските; не Първичните, а други, криво разбрани отношения на любов, които са ИЗОПАЧЕНИ МЕРКИ на ОТНОШЕНИЯ, съгласно правните норми на Първичния Божествен Порядък (или –  когато се наруши Закона за Отношенията) –  тогава и новосъздаденият "порядък" (по тези криви мерки на отношения)  – е изопачен; човешки порядък, пълен с противоречия, катастрофи, страдания, дисхармония (а не – Първично замисленият, от Създателя – Божествен Порядък на свобода, хармония, мир и радост, за всички Същества). Защото в Природата съществува строг и неумолим Закон на Отношенията, по който нашите предци – Адам и Ева – бяха санкционирани, защото го нарушиха и ние, земните личности – техни потомци (по плът, което значи: потомци, по тъмнина) – все още не можем да излезем от духовната тъмнина, в която попаднахме, превръщайки се от безсмъртни Висши Божествени Души – в смъртни личности; т.е. в  низши астрални души. Това е само  поради нарушаването, на този Закон на Отношенията, от страна на Адам и Ева, които поставиха любовта си към ближния, по-високо от Любовта си – САМО към Бога

Ако ОТНОШЕНИЯТА ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други ОТНОШЕНИЯ, ще бъдат правилни, казва Учителя. Наистина си струва, нещата, свързани с  БОЖЕСТВЕНИТЕ МЕРКИ на ОТНОШЕНИЯ да се знаят, за да могат – когато се разберат – да се приложат, за доброто на всички.

В този смисъл –  отношенията могат да бъдат разумни и неразумни, което значи – хармонични и дисхармонични. Когато отношенията са неразумни; т.е. дисхармонични, в живота се явява разрушаване. Когато отношенията са разумни; т.е. хармонични – навсякъде в живота виждаме растеж. С други думи – хармоничните отношения произвеждат Живот, а дисхармоничните – смърт.

Законът за Отношенията следва да се разбира и да се спазва, от всички Същества, но личностите – низши астрални души, го неглижират, поради затрудненията, които имат с ограниченото си съзнание, което е потопено в тъмнина (тъмнината – това е неразбиране на вътрешната страна на Живота).


Мъчнотията лежи в неразбиране на Живота, казва Учителя.

Затова – всяка личност, която се е уморила да страда, на Земята – ако желае да повдигне степента на разбирането си (на Живота) – следва, задължително, да надрасне личния  живот (на ограниченото си самосъзнание) и да се повдигне на по-високата степен – т.е. да премине в живота на Свръхсъзнанието си, за да може, в Светлината на Духа, да вижда ясно духовните реалности и така – да се съобразява, с тях, без да се спъва, в тъмнината на низшите материални светове (а те са: физически свят, астрален свят и низш ментален свят).

~~~~~~~~~~~~~~
Боян Боев, по Петър Дънов – Учителя: „Що е "скиния" или "храм", в истинския смисъл на думата? Това е мястото, дето Безграничният живее, дето Той се изявява на човека.

Скинията съществува „горе". А онази скиния, която Мойсей трябва да построи на Земята, трябва да бъде направена по мерките, които му са дадени „горе".

С други думи [Храмът, който е образец на мерките на ОТНОШЕНИЯТА, в Творението, или] скинията, която е „горе", трябва да се свали долу, на Земята.

Това не се отнася само за една външна постройка. Това има отношение и към самия човешки живот.

Апостол Павел казва в едно послание: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий?"

За този именно храм загатва и Христос, като казва: „Съборете този храм и Аз в три деня ще го възобновя". И казва се там, че Той говорил за тялото си.

За вътрешния смисъл на скинията, е казано ясно и в Откровението: „Скинията на Бога е с човеците. Той ще обитава в тях" (глава 21, ст. 3).

Значи самият човек става скиния  [т.е. Храм на Бога когато отговаря на мерките на ОТНОШЕНИЯТА, изначално заложени в Творението; валидни за Божествения Порядък; т.е.] когато Възвишеното [в пълнота] се проявява, чрез него.

И както е казано на Мойсей да построи скинията, долу, по мярката, дадена за скинията, която е горе, тъй и човешкият живот трябва да се нареди по мерките [на отношенията], които съществуват горе.

[Понеже Бог е Любов, то и Цялото Творение е потопено в среда на Любов, т.е. – в средата на Бога, който прониква всичко, но се проявява различно (у различните Същества), в зависимост от съответната степен на развитие на съзнанието на дадено Същество; т.е. – на мярката на ОТНОШЕНИЕТО му, към Първата Причина на Нещата.  А мерките на отношенията на Съществата, към Любовта (значи – към Бога) – са строго определени, от Закона на Отношенията и не подлежат на произволна промяна, която да остане несанкционирана и без Съществата-"нарушители" на този Закон – да изпаднат в нежелани състояния на съзнанията си.]

А когато в човешкия живот се вложат други мерки [на отношенията, вместо първичните: на най-високо място – Съществата да поставят Любовта си САМО към Бога, на втора, низходяща степен  –   любовта си към ближния и на последна   – любовта си, към себе си, т.е. когато в живота се вложат не тези; изначално определените, а други – изопачено разбрани и приложени отношения на Любов, които не са според правовите норми на Първичния Божествен Порядък, но са], произволни – а не тия, които съществуват „горе", тогава и строят ще бъде човешки, пълен с противоречия, катастрофи, страдания, дисхармония, а не Божествен.

Скинията [т.е.Храмът – образец на мерките на ОТНОШЕНИЯТА, в Творението] съществува „горе"!

Това означава, че там Съществата са реализирали, в своя външен и вътрешен живот, такъв строй, че Безграничният обитава, всред тях.

Всички минали култури са загивали, понеже им е липсвало нещо съществено. Те не са били направени по образеца, който съществува горе.

Животът им се е отклонявал от Великите Закони, които лежат в основите на Битието.

Животът „горе", е израз на тия Закони. И виждаме резултатите: хармонията, която съществува в цялата Природа.

Човек копнее за един идеален строй, за един идеален живот. Фактът, че той копнее за него, показва две неща: Първо, че този строй го има някъде, че той някъде е една реалност, защото човек не би могъл да копне за нещо, което не съществува никъде. От друга страна това показва, че този идеален строй е вложен и в човешкото естество; ето защо, той е строят, който самата човешка природа изисква.

Този идеален строй, за който копнее човешката Душа, за който тя бленува, – това е животът на напредналите, светли Същества, които живеят „горе". Те са надраснали личния живот. "Техният живот е: мир, хармония, красота, разумност, взаимопомощ, любов, служене!

Както Мойсей построи тук долу, на Земята скинията, по образеца, който видя „горе", тъй и човек днес трябва да свали долу Идеалния строй, който съществува горе.

Животът горе, трябва да се свали долу.

Тия напреднали Същества дирижират процесите в цялата Природа. Те нямат никакъв личен интерес, в това. Тяхната дейност е служене на Безграничния. Дейността им е служене на най-малките, на най-слабите, в името на Великия!

Когато някой от тях се намира в нужда, всички други се притичат на помощ, и затова всички те имат най-добри условия за развитие и дейност.

Винаги там, дето царува взаимопомощта, има изобилно благословение и преуспяване. За тях радостта на едного, е радост на всички; напредъкът на едного е напредък на всички и дарбите на едного, са дарби на всички. Тия същества са силни, с грамадни знания и с велики дарби, защото тоя вид дейност дава условия за разцъфтяване на дарбите.

Радостта им е в служенето. Техния живот е жертва за другите.

Поради това, няма нужда да се измисля някакъв нов строй на Земята. Той е вече готов, той е опитан в течение на хилядолетия. Остава само да се осъществи на Земята.

Човечеството е опитало всички други стари методи. Целият му досегашен живот не е ли опитване на последните? То е придобило вече опитност. То вижда вече, че всички други методи водят към мъчнотии, безизходност.

Едничкият изход от днешното положение е да се свали оня Идеален Строй, който съществува горе, в който живеят ония Същества, които са завършили отдавна своята човешка фаза на развитие.

И когато този строй се свали долу, тогава на Земята ще се реализира красотата, която цари „горе". Тогава на Земята ще се пренесе и оная радост, която царува „горе".

Някой може да каже, че този строй, който искаме на Земята, е утопия, че той е невъзможен. Но той вече съществува там „горе"!

Самият факт, че съществува някъде, показва, че той е възможен. И не само че е възможен, но той е едничкият начин за разрешение въпросите, на днешния живот!

Той е възможен и приложим още и затова, защото законите му са писани с вечни незаличими букви, в човешката Душа.

...
„Що е "планина", в окултната символика?

В езика на символизма, под "планина" се разбират Висшите области на умствения свят.

Затова Христос се преобразява на планината Тавор. Пак на планината той държи своята „планинска" проповед.““

Из: „СКИНИЯТА
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
„Животът има две страни: външна, или физическа, и вътрешна, или духовна. Докато гледа на живота, от физическата му страна, човек го познава, отчасти. Същото може да се каже и за човека. Докато разглеждате човека външно, вие го познавате, отчасти. Казвате за този човек, че има красиво лице, хубави очи, правилен нос, красиви уши и уста, но нямате никакво ОТНОШЕНИЕ, към него. Обаче, ако се свържете с неговите мисли и чувства, вие изпитвате особено разположение към него. Щом го срещнете, вие сте готови да споделите с него своите радости и скърби. Сега вече го наричате свой приятел. Кой човек наричате приятел? Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, а скърбите и страданията изчезват. Приятелят е в състояние да подобри условията на вашия живот.“ „Когато ние се познаем ОТВЪТРЕ, то е истинското познаване. Вие не може да познаете един човек, докато не го обичате. Любовта е Закон за опознаване на Душите.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Сега, не искам да имате едно [външно] знание, [за] което хората [се] държат, но да имате едно знание, което е дошло, ОТВЪТРЕ.
 
Когато ние се познаем, ОТВЪТРЕ, то е истинското познаване.
 
Вие не може да познаете един човек, докато не го обичате. Любовта е Закон за опознаване на Душите.
 
Без Любов [към Бога], вие ще бъдете нещастни, чужди, [немили], несретни. Нищо не може да постигнете.
 
[„Еволюцията, в света, ще започне от Любовта към Бога. Там е Началото. Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич, и ще служиш на другите. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на Сили, отвътре навън. Понеже това движение излиза от един Център и се връща към същия Център, ние го наричаме Любов към Бога. Ако ОТНОШЕНИЯТА ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други ОТНОШЕНИЯ, ще бъдат правилни. Свържете се с Бога, у вас. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. Вън от съзнанието на човека, Бог не съществува“, казва Учителя.]
 
С Любовта, всичко може да постигнете. Тогава [т.е. като естествен резултат от Любовта – САМО към Бога – ще дойде и любовта към ближния, и любовта, към себе си], ще дойде знанието, ще дойде Свободата.
 
Без Любов – нищо не се постига, [защото "Мисъл, без Любов – не съществува. Любовта действува, преди мисълта", казва Учителя.]
 
Та казвам сега: Турете ОСНОВА – ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва ДА ОБИЧАТЕ.
 
Ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да се учите; ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да обичате Свободата [на душата си], за която всичко да жертвувате [в полза на това – да се издигнете, в съзнанието си – на чисто, на светло и на топло; т.е. извън недоволството, тъмнината и студа на низшите материални светове: физически, астрален и низш ментален свят].
 
Това са правила, това са пътища.
 
Казва: „Какво е Новото Учение?“ Това е Новото Учение: да обичаш, да учиш и то с жар!
 
И всякога да имаш известна Любов към знанието [което идва ОТВЪТРЕ; т.е. от Вътрешния Учител], и да обичаш Свободата [на душата си – която идва, с вибрационното ѝ издигане – в Духовния Свят.
 
С други думи – чрез вътрешното знание, трябва сам – да убедиш, себе си, че Свободата на душата ти е отвъд материалните светове: физически, астрален и низш ментален свят, защото тези низши светове – на външното знание – са "потопени" в тъмнина].“
 
Из: „Трите родословия - 1935 г.“
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Разумният Живот е Живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот, е дял на човешката [Висша Божествена] Душа [която живее извън времето и пространството].

В него всичко се проявява, на своето време.

В този Живот няма смущения, а постоянна работа.

Животът, сам по себе си, е Един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот – са три велики прояви на Целокупния, Единния Живот.

Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели.

Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.

Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.

А Божественият живот нито се изменя, нито се променя.

Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на Едно Цяло – на Целокупния безграничен Живот.

За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.


Из: "Живот"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Петър Дънов – Учителя: Разумният Живот [който е Живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения] включва три неща: да познаеш Бог, чрез Любовта - Великото благо на Живота. После, да познаеш ближния си, пак чрез Любовта. Най-после, да познаеш себе си.

Не е нужно да умре човек, за да научи Истината [която не е от низшите материални светове: физически, астрален и низш ментален свят]. Тя се учи при Любовта [към Бога], в училището на Земята [обаче Мисъл, без Любов – не съществува. Любовта действува, преди мисълта, казва Учителя]. Човек е дошъл на Земята да служи на Бог, на своя ближен и на себе си.

Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона.

Предстои им да се качват нагоре: от третия закон - любов към себе си, да минат към втория - Любов към ближния, а оттам към първия - Любов към Бог. Този е еволюционният път на развитие.

Бог живее в нашата [Висша Божествена] Душа и в нашия Дух.

Следователно, като познаеш Бог, ще почувстваш такъв мир и радост, в себе си, които ще осмислят твоя живот.

Любовта към ближния е пъпка, която започва да се разпуква и цъфти. Тази любов дава условия на пъпките да цъфтят и зреят.

Божията Любов дава Живот.

Любовта към ближния дава условия за цъфтене и зреене на плодовете.  [„Разбирането е плод“, казва Учителя.]

Любовта към себе си, е узрял плод: Това е човек с убеждение, който знае, че има една Сила в света, наречена Бог [Която урежда всичко, за добро].

При всички грешки на хората, той [човекът, който има правилно разбиране за Нещата (защото само правилното разбиране е узрял плод) –] седи тих и спокоен, само наблюдава, без да говори. Така Бог проявява своята Любов.

Из: „Даде_ми_се_всяка_власт

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хора; множеството, съставят Цялото, образувано от милиарди Души, свързани заедно, в Единицата. Казваш: „Не мога да обичам всички хора“. Ако под „всички“, разбираш сенките на хората [т.е. ако разбираш техните личности – мъжете и жените, които са само сенки на Висшите си Божествени Души], прав си, не можеш да обичаш сенки. Но ако под „всички“, разбираш Великата Реалност, наречена Бог, можеш да ги обичаш. Ще обичаш Бога и в Неговото Лице ще обичаш всички. Тази Идея трябва да проникне, в умовете ви. [Защото Висшите Божествени Души – това са онези благородни, възвишени МИСЛИ, които никой, с нищо, не може, да премахне, а личностите на Земята – това са само техни временни "сенки".]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Това, което изчезва, е илюзия на живота. Всичко, което се изменя, отвън, е привидно. Който не познава Реалността, не може да си даде отчет на това, което става около него. 

Реалността никога не остарява. 

Като напусне Земята, човек взима със себе си само онова, с което е дошъл. То е Реалното.

[Само онзи] ЧОВЕК, КОЙТО ЛЮБИ ВСИЧКИ, ЖИВЕЕ В РЕАЛНОСТТА.

Казвате, че е невъзможно да любиш всички. Според мене най-мъчно е да любиш един човек. – Защо? – Ще ви отговоря на ваш език.

Единицата, човек е толкова малка величина, че с микроскоп не можеш да го видиш, не можеш и да го хванеш.

Много хора, множеството, съставят Цялото, образувано от милиарди души, свързани заедно, в Единицата.

Казваш: „Не мога да обичам всички хора“.

Ако под „всички“, разбираш сенките на хората [т.е. техните личности – мъжете и жените], прав си, не можеш да обичаш сенки [или – не можеш да обичаш всички низши астрални души].

Но ако под „всички“, разбираш Великата Реалност, наречена Бог, можеш да ги обичаш. Ще обичаш Бога и в Неговото Лице ще обичаш всички. Тази Идея трябва да проникне, в умовете ви."

Из: "Истинско познаване"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
В книгата: „Българската Душа“, Учителя казва: „АЗ СЪМ оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, от мен, да премахне. За мене, да вярвам в Душата си, е извор на радост. Аз съм повече от моята дреха, или от моето лице.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 Висшата ни Божествена Душа е оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, да премахне, а низшата астрална душа, или личността ни, на Земята – е само нейна временна "сянка".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Петър Дънов – Учителя: „Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе. Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене.

Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло.

Из: „Закон за частите и за Цялото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място.
Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа. Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога, никаква култура не може да съществува. Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода. Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На Земята, щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от Духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Противоречията се дължат на отсъствие на Божествена Светлина, в човека. Като няма Светлина, човек сам си създава противоречия. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. Казано е, че има нещо – извън времето и пространството. То е Реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата Реалност. Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с Реалността [а Реалността е извън времето и пространството]. Въздухът е емблема на Божествената Мисъл; Водата е емблема на Божествения Живот, а твърдата почва е емблема на Добродетелите. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода, със златна чаша, внася Живот, във вас; който ви дава вода, със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода, със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Ти си свободен да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка, в продължение на 120 години. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас. Човек ако сам не се самовъзпитава, никой не може да го възпита. Под думата "самовъзпитание", разбираме съдействието на ума, сърцето и човешката воля.Учителя
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност.
 
Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с Реалността. Въздухът е емблема на Божествената мисъл; водата е емблема на Божествения живот, а твърдата почва е емблема на добродетелите.
 
Ти трябва да умееш да се нагласяваш към хората, за да ти бъдат приятни и да ги търпиш. Това значи да си се домогнал до основния тон на живота. Ти се нагласяваш към простите хора; учените се нагласяват към тебе.
 
Значи, простият трябва да се нагласи към тебе, а ти ще се нагласиш към учения.
 
Всички хора се нагласяват едни–други: родителите нагласяват децата си; приятелите се нагласяват едни към други.
 
Живата, разумна Природа – не позволява на човека да си играе с нея.
 
Знай, че каквато линия и да теглиш, [т.е.] каквато мисъл, или каквото чувство и да проявиш, един ден всичко това ще даде резултат.
 
Какво ще кажеш, ако линията е крива? [т.е.] Какво ще кажеш, ако чувствата и мислите [ти] – са криви?
 
Имаш ли право да ядеш бонбони и да хвърляш парченца от книжките по Земята? [Т.е. имаш ли право, да се ползваш от благата на живота и да обръщаш гръб на онези Идеи, които не разбираш (защото, по Принцип, всичко, което идва до теб, във всеки един момент – има своя разумен смисъл, който трябва да намериш и да оцениш)?]
 
Разумната Природа не търпи никакви нечистотии. Духовният свят се отличава с абсолютна чистота. Ако влезете в Духовния свят с нечисти крака [Учителя казва: „Краката представляват добродетелите на човека“], веднага след вас ще дойдат Същества да чистят. Там не се допуска никакъв прах, никаква прашинка. [Учителя казва: „...онова, което ви дразни, то е прах.“ „Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея“.]
 
Някои мислят, че като отидат в другия свят, ще ги приемат с музика и песен, с угощение и веселба. Не, там ще ви впрегнат на работа, ще ви накарат да чистите [егоизма и користолюбието си, защото] не можеш да оцениш чистотата, докато сам не си чист. Чистотата е здравословно състояние. Ако не си чист [от користолюбивите и егоистични заблуждения на личностите, живеещи в ниските вибрации (на своята "лична" отделеност, от Великото Цяло)], не можеш да бъдеш здрав [т.е. не можеш да бъдеш на онова разумно ниво на разбиране на Живота, което има само чистата Висша Божествена Душа].“
 
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е Реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата Реалност. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. “
 
 
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Разумността е качество на Божествения свят. Под „разумност" разбираме Божествената светлина, която носи всички условия за повдигане на човека.
 
Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече Божествена Светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена Светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие.
 
За разумния човек – противоречия не съществуват. Изобщо, противоречията се дължат на отсъствие на Божествена светлина в човека.
 
Като няма светлина, човек сам си създава противоречия.
 
Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На Земята, щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна.
 
Ледът нищо не дава. На него нито се оре, нито сее.
 
Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм.
 
Разгледан от духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг.
 
Главата и сърцето на егоиста [образно казано] са покрити със сняг и лед. Защо? Защото той живее повече на своя северен полюс.
 
Тук-таме на неговите тропически места ще видите някаква растителност.
 
Лоши са условията на северния полюс. И до днес още хората носят последствията на ледената епоха, и в материално, и в морално отношение.
 
Ледената епоха [т.е. епохата на егоизма] се създаде след излизането на Адама, от Рая [по причина на оставянето на Първата му Любов, която е САМО към Бога]. Тогава, именно, Каин уби Авела. Тогава се яви убийството в света. Защо хората се убиват? За да вземат нещо.
 
Ученикът [т.е. всеки човек, на Земята, който е разбрал, че е дошъл в тези земни условия, за да се учи] трябва да приема всяко нещо, с Любов. Любовта трябва да бъде негова храна. Не се ли храни с Любов, той ще прави много погрешки.
 
Любовта е най-здравословната храна за човека [който, в най-дълбоката си същност – е само една възвишена благородна Мисъл – скрита, у личностите-егоистите – зад преградата на изопачени схващания за себе си и за Живота].
 
Какво става с ония [низши астрални души; т.е. – с ония мъже и жени; личностите], които не се хранят със здрава храна? Те отслабват и започват да боледуват. Какво трябва да прави човек, за да не боледува?
 
Той трябва да се храни с плодовете на Духа. [ „Любовта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно, и Любовта се осмисля, когато се яде. Ако Любовта не се яде, не принася никаква полза.“ „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.]
 
Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност.
 
Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо [само] за себе си. “
 
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Казвам: Всички не сте еднакви чучури. Някои от вас, които сте на юг, имате хубава вода [т.е. любов, каквато личностите я разбират]; някои от вас сте на север и водата ви не е толкоз магнетична.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Толкоз години слушате, аз говоря за любовта към Бога.

Какво разбирате под думите любов към Бога?

Като как разбирате любовта [от гледна точка на мъжа и на жената]?
 
Хората [на нивото на съзнание, което имат низшите астрални души; т.е. личностите] разбират любовта, като вода. Понятието на хората за любовта е вода. Когато обичаме някого, ние го обичаме по простата причина, че изтегляме от него една вода, много ефирна, една магнетична сила.
 
Когато някой човек е пълен [с тази любов; с тази вода], някой иска да се подвижи [към него]; да го целуне, [и така] той изсмуква тази вода.
 
Целувката [за мъжете и жените] е пиене на вода. [Все едно че] отиваш на курната.
 
Казва: „Що ходи да целува?“ Взема си водица.
 
Хората [със съзнание на мъже и жени], като се обичат, са чучури, всеки иска да пие. Като пие, намира или че водата е хубава, или не е хубава. Казва: „Да го целунеш.“
 
Когато вие искате да пиете вода, от някоя чешма, има ли престъпление? Ако водата не е добра, тогава ти става тежко на стомаха.
 
Казвам: Всички не сте еднакви чучури. Някои от вас, които сте на юг, имате хубава вода; някои от вас сте на север и водата ви не е толкоз магнетична.
 
Та, казвам: Онази [не човешка, а Божествена] Любов, която носи Живот в себе си, е ценна. Водата е проводник, минава през растенията и тя улеснява живота.

Та, казвам: Първото нещо, трябва да се научите да се самовъзпитавате. Човек ако сам не се самовъзпитава, никой не може да го възпита. Под думата самовъзпитание разбираме съдействието на ума, сърцето и човешката воля.
 
Аз замествам човешката воля с човешката душа.
 
Душата е, която работи чрез ума и сърцето.
 
Някои считат душата полуматериална.
 
По-лесно може да разберем душата [т.е. низшата астрална душа] като материална [и работеща във времето и пространството], отколкото [Висшата Божествена душа, като] нематериална [и работеща извън времето и пространството].
 
Материално е туй, което е достъпно за човешките сетива, за човешкия ум.
 
Видиш едно дърво [един човек; една душа], може да си го представиш. Ако туй дърво изчезне, как ще си представиш?
 
Казвам: Ние [от Божествено Гледище], познаваме Любовта, като плод [т.е. като разбиране, защото разбирането е плод].
 
Едно дърво [т.е. един човек] ако има плод, ние го познаваме; ако няма плод, не го познаваме.
 
Любовта е, която ражда плода. [Защото Любовта е, която ражда разбирането на Божествения Порядък на Нещата, тъй като – където е Божествената Любов, само там е и Божествената Светлина.]
 
От плода, който ражда Любов, се познават хората. [Т.е. от онова разбиране на живота, от което се ражда Любов, се познават низшите астрални души, за които любовта е вода и Висшите Божествени Души, за които Любовта е Плод; т.е. Любовта е Разбиране на Живота.]
 
Някои от вас имате едно хубаво разположение. Искате да бъдете меки.
 
Но мекотата и твърдостта може да се съединят заедно [ако работите във Висшия Божествен Порядък на Нещата (докато в низшия човешки порядък – те съществуват, като идеи – само поотделно)].“
 
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Изучавайте Любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране.
 
Никой няма право да казва, че тоя, или оня, не го обича.
 
Ти си свободен, да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята Душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат.
 
Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят.

Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората.
 
Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода със златна чаша, внася живот във вас; който ви дава вода със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала.
 
Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място.
 
Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка в продължение на 120 години.
 
И тъй, според погрешките, които правят хората, аз ги деля на четири категории: едни от тях правят всеки ден по една погрешка – 365 погрешки в годината; втората категория правят по една погрешка в седмицата – 52 погрешки годишно; третата категория правят по една погрешка в месеца – 12 погрешки годишно; четвъртата категория правят по една погрешка в годината. Значи, имате отношението 365:52:12:1. Числото 365 представя децата, числото 52 – младите моми и момци, от 19 – 21 годишна възраст, 12 – възрастните и единицата – старите, т. е. мъдрите хора.
 
Следователно, ако всеки ден правиш по една погрешка, ти си дете; ако всяка седмица правиш по една погрешка, ти си млада мома или млад момък; ако всеки месец правиш по една погрешка, ти си възрастен; ако един път в годината правиш по една погрешка, ти си мъдрец.
 
Представете си, че, вместо погрешка, ти си длъжен да даваш на някого по един лев дневно, но забравяш да му дадеш. После ти си спомняш и даваш по два лева. Единият лев, който си дал повече, е погрешка.
 
Това е погрешка от гледището на моя господар и от мое гледище, но от гледището на Природата е благо. Губя ли аз, ако вместо един декар жито посея два декара? Ще хвърля два пъти повече семе, но ще имам и два пъти повече приход.

Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота.

В Божествения свят е невъзможно да направиш една погрешка. – Защо? – Защото всяка погрешка причинява такава болка на човека, че той предпочита да се откаже от нея, отколкото да прави погрешки и да страда. Можеш ли, при това положение, да грешиш? Направената погрешка ще ти причини такова страдание, каквото никога не си изпитвал. Вместо да направя една погрешка и да страдам, по-добре е да направя едно добро, чрез което да се благословя. В доброто се крие благото на живота. Трябва ли да се откажа от пресния, топъл хляб, от чиста пшеница, и да приема разваления и мухлясал хляб?
 
Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа.
 
Мойсей проповядваше това на евреите, но те не го разбраха. Дойде Христос. И Той проповядваше на хората любов към Бога, но и Него не разбраха. След това всички се питат, защо страдат евреите, защо страдат християните. Евреите страдат, защото не приеха Христа. Християните страдат, защото не приложиха Христовото учение. Това учение трябва да се приложи.
 
Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога никаква култура не може да съществува.
 
Понеже не проявяват любовта, хората се оплакват от недостиг на хляб, на пари, на знание.
 
Който проявява любовта си, той е богат, всичко има – и хляб, и пари, и знание. Каквото поискаш от него, всичко има и е готов да услужва. Само любовта към Бога е в сила да ни научи, как да постъпваме. Това означават думите: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Значи, всички ще бъдат научени от Любовта.
 
Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода.
 
Сега, някои седят и мислят, как да възлюбят Господа. Други мислят, че това е лесна работа. Да любиш Господа, нито е мъчно, нито е лесно – от сърцето зависи. Ако сърцето е много твърдо, както коравата захар, трябва по някакъв начин да се смекчи. Като туриш захарта във вода, веднага се смекчава в топлата вода по-лесно, отколкото в студената. Ако нямаш вода, захарта си остава твърда. Тя казва: Без вода не отстъпвам от своето право. Захарта се смекчава с вода.
 
С какво се смекчават мисълта, чувството и постъпката? Мисълта се смекчава от светлината, чувството – от топлината, а постъпката – от силата. Ето защо, обвий мисълта в светлина, чувството в топлина и постъпката в сила, за да се използват правилно. Светлината, топлината и силата са Божествени условия, чрез които нещата се постигат лесно.
 
Често хората са недоволни от себе си – липсва им нещо. – Какво им липсва? – Участието на някой мозъчен център в живота им: или отпред на челото, или горе на главата, или отзад на главата, или отстрани някъде. Постави с вяра ръката си на горната част на главата, на челото или отстрани на главата, за да събудиш оня център, който ти е необходим.
 
Казваш: Тоя човек се пипа по главата. – Това пипане има смисъл, той черпи енергия оттам. Важно е, да знае, на кое място по главата да се пипне.
 
Спасението на човека е в самия него. Той сам може да си помогне. Който не знае това, очаква на други, те да му помогнат. Това е губене на време. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас.
 
Из: „Най-мъчната работа - 1943 г.“
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само при съвършенство на Духа и чистота на Душата, ние разбираме какво изисква Бог от нас, в даден момент. Ще изучавате Закона да бъдете добри, към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този Закон, животът ви ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. В живота, всички сме така свързани, че прегрешенията на едного, са прегрешения на всички и Добродетелите на едного, са Добродетели на всички. Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Според мене, недъзите ви се дължат на недоразвити Добродетели. В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного, са прегрешения на всички и Добродетелите на едного, са добродетели на всички.

Що е прегрешение? – Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага.

Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот.

Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има и други възможности.

В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и Душата си, да мине Божията благост през тебе и да отиде у всички хора.

Бог иска Неговата благост да мине във всички Души.

Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, това е достатъчно.

Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ума си, да дойде Божието благо“. Това е Божията воля, Бог иска Неговото благо да дойде върху нас, както идат слънчевите лъчи.

Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемате слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, аз ще ги отворя; ако са заковани отвътре, там е лошото.

Някои казват, че хората не са добри. Каква философия има в това? Аз тълкувам така: От хиляди години хората са затворили душите си; в тях има набрана излишна енергия и като не могат да я употребят разумно, те създават пакости, както за себе си, така и за окръжаващите.

– Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея, както се ползваме от клековете, които горим сега. Те ще кажат: „Тия хора се качиха на Мусала. Ние им помагахме, дадохме толкова жертви, заради тях животът ни отиде. Да видим те какво ще направят сега“.

Клековете ще бъдат свидетели, на вашия живот. Днес те са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, ще се срещнете с тях и те ще заговорят.

Помнете: те са живи същества.

Вие мислите, че престъпленията могат да се скрият. Не, няма нищо скрито-покрито в Природата. И камъните ще кажат какво добро и какво зло сте извършили.

Вие мислите, че Природата е мъртва. Тя е Жива.

Всичко, което виждате наоколо, това са спящи същества. Когато проговорят, те ще кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието и на смирението“.

От милиони години Божественият чук е играл върху тия камъни, но те още не са научили своя урок.

Вие ще кажете: „Ние не сме спящи Същества; ние сме оживели“.

Вие, които сте оживели, защо ви доведоха на Мусала? – Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му.

Не е мъчен езикът на Бога, но вие не го разбирате. Той ви казва: „Трябва да се обичате!“ – „Как трябва да се обичаме, Господи?“

Аз да ви питам: Как трябва да се обичате? – „Да си прощаваме всички грешки и обиди.“ Това е наполовина право. Можете ли да простите на онзи, който не се разкайва?

Сега аз искам да изтълкувам думите ви. Какво ще стане с умрялото магаре [алюзия за злото], ако слънцето [т.е. ако Любовта] го пече цял ден? – То ще се разложи и ще започне да мирише. Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише.

Мъртвия трябва или да го заровим, или да го занесем далеч някъде, да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи нов човек от нея. Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение, той е мъртъв. Какво трябва да правим с него? Как трябва да проявим любовта си, към този човек? Ако магарето е живо, ще му дадем малко зоб и водица. Ако е болно, ще го лекуваме. Щом оздравее, то ще зареве, а ревът на магарето е признак, че то е здраво и може да работи. Ти го питаш: „Какво има? Защо ревеш?“ – „Сега вече може да туриш товар на гърба ми.“

А какво трябва да правиш с човека? И на него ще дадеш това, от което се нуждае.

Днес ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, но то е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показа, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха, те ще ни спънат.

– Кога един човек може да ни спъне? Ако този, който се качва на Мусала, има много Добродетели, но същевременно [ако мисли, че има] и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога.

Следователно този недъг трябва да се превърне в Добродетел, за да не спъваш нито себе си, нито другите.

Казвал съм, че човек може да има недъг. Така е, но кога? Докато е в закона на развитието.

Дойде ли да служи на Бога, той трябва да бъде съвършен, без никакъв недъг [в мисли, в чувства и в постъпки].

Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи свещен момент на нашата Душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си чистота и съвършенство; с чистота и святост в своите мисли, желания и действия.

Само при съвършенство на Духа и чистота на Душата, ние разбираме какво изисква Бог от нас, в даден момент.

Питам: Как ще носите новото учение в света? Душите ви трябва да бъдат отворени. Ако влезете в света с недъзите си; ако имате същите желания, каквито имат и хората от света, какво благословение ще им занесете?

Ако аз проповядвам Словото Божие и очаквам да ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мене? Мислите ли, че по този начин аз проповядвам правилно Царството Божие?

Кажете коя домакиня, като работи вкъщи, или отива на нивата, облича венчалната си рокля? Разумната домакиня отива на работа със старите си дрехи. Това е правилно. Новите си дрехи тя оставя за специални случаи. – За кога? – Когато отиваме при Бога. При Бога ще отидем с най-хубавите, с най-чистите си дрехи – без никакво петно по тях. [„Мисълта е облекло на човека“, казва Учителя. ]

Помнете: Когато нивата е посята, дъждът е благословение. – Защо днес вали дъжд? – Защото човек има големи недъзи, той [човекът] е голям егоист.

– Лош ли е човек? – Не, той е добър, но само за себе си. Той е по-добър, отколкото трябва, но за себе си. – Тогава да бъдем добри. – Към кого? Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива.

Важно е да бъдете добри към Господа и за Него.

Доброто се проявява в три направления.

❇ Човек може да бъде добър към себе си;

❇ той може да бъде добър към ближния си, а

най-идеалното е да бъде добър, към Бога.

Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучава изкуството да бъде добър, към Господа. Това е най-важното, което се изисква от нас.

Вижте майката, която отглежда детето си, не е ли добра за него? – Добра е. Малката пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях? – Добра е.

Но пчелата не е научила, не е разбрала още Великия Закон – да бъде добра към Бога. Вземеш ли малко медец, тя веднага те жилне – нищо не дава за Бога. За себе си всичко е наредила отлично: къщичката си също наредила, изчистила; самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра към Господа.

И ние сме като пчелите. За себе си, за ближните си сме много добри, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние му показваме жилото си.

Значи отсега ще изучавате Закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този Закон, животът ви ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука.

Из: „Малкият стрък - 1925 г.“
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек [погрешно] мисли, че сам; без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата Истина, изказвана и днес чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата Правда" всичко друго, от което има нужда, ще му се даде. Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи Висш Порядък, който съществува, в Целокупния Живот. Трябва да разбереш света, в който ти живееш. Ти си вече и в онзи свят, и в този свят, едновременно. Животът започва с нереалното. Сега вие играете роли, като актьори. Какво търси Безсмъртния Дух, в тленната материя? Търси да осъзнае и докаже Своето безсмъртие, както и своята абсолютна власт, над материята. Методите на Любовта, са методи на трансформирането. [Обаче –] Разбирането е [като узряването на] плод. Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази Истина даде онова разумното, което крие в себе си: Плода, [защото, изразено на символичен език] – разбирането е Плод.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Свободата [от дълбоко вкоренената традиционна обусловеност на мисленето, в гъстата материя; т.е. на Земята] е единственото условие, при което Божественото в нас може да се прояви, защото Свободата е атрибут на Духа. Светлият лъч се пречупва в по-гъстата материя и изменя посоката си.
 
А средата на Свободата е чистата непречупена, незамъглена Светлина.

Ние не можем да извоюваме духовната си Свобода, без Светлина, [т.е.] без [напълно ново] вътрешно виждане - вярно, истинно, необусловено от човешките ни разбирания и предразсъдъци.
 
"Бъдете в света, но светът да не бъде във вас", да сме свободни от оковите [на традиционната обусловеност на мисленето, чувстването и постъпките] на света.
 
Тук идеята за света, е идеята за "падналия човек" - забравил своя Източник и потънал дълбоко в материални грижи и осигуряване.
 
Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек мисли, че сам без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата истина изказвана и днес, чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата правда" всичко друго от което има нужда, ще му се даде.
 
Не беше ли сам Учителят жив пример на тези святи думи? Кой от нас не копнееше да Му подаде дори чаша вода, или да Му направи и най-малката услуга, от искрена любов?
 
Не хвърлиха ли хората дрехите си по пътя на Спасителя при влизането Му в Ерусалим, за да мине Той по килима на проявената им любов, защото сам непрестанно бе раздавал Любов, на всички! А Той драговолно отиваше към своето разпятие.
 
Какво търси безсмъртния Дух в тленната материя? Търси да осъзнае и докаже Своето безсмъртие, както и своята абсолютна власт над материята.
 
Какво търси Любовта, на кръста на безлюбието? Да бъде осъзната и разбрана, от заблудения свят, който я разпъва.
 
Лъчът става видим в тъмнината и на тъмния фон изпъкват най-ярко светлите образи на художника. Божественото се проявява и осъзнава при най-лошите външни условия, защото то ги преобразява.
 
Методите на Любовта, са методи на трансформирането.
 
От [трансформирането на] горчивите земни сокове; [когато те, трансформирани от светлината и топлината, се издигнат] в плода – Светлината [Мъдростта] и Топлината [Любовта] създават най-ароматните и вкусни сокове на Земята - съвършените плодове, които хранят човека, с небесната манна.
 
[Разбирането е Плод. Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази Истина даде онова разумното, което крие, в себе си: Плода.“ П. Дънов ]
 
"Лошият човек, казва Учителят, е неузрял, стипчив плод [т.е. той, все още, няма истинско разбиране, за нещата], но с време той ще стане сладък." Това прави Любовта.“
 
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който ви обича, ще знаете, че Бог, чрез него, ви обича. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вчера се разговарях с една млада сестра за Любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието ѝ на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам ѝ, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро.

Същото се отнася и до любовта към Бога.

Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости.

По това ще познаете и Бога и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича.

Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш.

Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш.

Пази чистотата на Душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте!

Из: „Главните точки
 

Петър Дънов – Учителя, за ПЪТЯ на ИСТИНСКОТО ВЪТРЕШНО РАЗБИРАНЕ: „Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи, като тебе.  Ще кажеш, че те не разбират. - Не, и те са на същия уровен, като тебе; и те имат същите мъчнотии, като твоите. Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

▲ Само един начин има да намериш Бога - изучаване на Словото Божие.

▲ Човек трябва да бъде благодарен от живота, каквото и да му се случи.

▲ Винаги да работи, без да роптае.

▲ Животът е велик, разумен процес.

▲ Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи, като тебе.

▲ Ще кажеш, че те не разбират. - Не, и те са на същия уровен, като тебе; и те имат същите мъчнотии, като твоите.

▲ Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях.

▲ Този е ПЪТЯТ на ИСТИНСКОТО ВЪТРЕШНО РАЗБИРАНЕ.“

Из: "Истински поклонници"

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×