Изпитвам ужасни чувства.

[didiiii123]

Когато бях на 12 ,навлязох в пубертета. Два месеца след идването на менструацията ми,ми стана лошо (на 1  учебен ден) прилоша ми,не можех да виждам за секунда имах бяло петно пред очите.От там започна ужасът ми.Ставаше ми лошо от нищото от малкото напрягане,било то дори за щастие.Слизах по стълбите в училище получих  чувство за нереалност и мислех,че  умирам,ставах  бледа,всичко  от  пубертета,еди  кво  си.Спрях да  излизам,от  страх  да  не  ми  стане  лошо  докъто съм сама  и да не  умра.Минаха  няколко  години  така.Намерих си  приятел,излизах само с него.Един ден бях у нас с нетърпение да го видя,изпаднах в един ужас,сърцебиене,лошо ми е,главата все едно ми бръмчи,дразнене от говорене от всичко,все едно полудявах,ужасът беше огромен,не се успокойх.След  това,по лекари-нищо от никъде,здрава! А мисля,че не съм добре.Толкова време бях в къщи ,толкова хубави години..На 16  съм а нищо не спира.Имам и натрапливи мисли ужасно е.Постоянно изпитвам ужас,страх ,не извържам,никъде не искам,нито у нас нито навън,не знам какво искам,много ми езле,като изпадна в това състояние ме е много страх,мисля,че ще се побъркам и все мисля за миналото за това как децата се забавляват а аз като бабичките..От всичко се притеснявам.В  болницата бях с пневмония 7  дни,най-ужасните ми.Съсипвам се,не мога да живея  така,наранявам  и близките  си..Моля ви помогнете ми..Говорят ми какво ли не..Не мога да махна това чувство..И с кръвното съм много зле до  200  стигам.Не знаете  какво преживявам и постоянно мисля? Как да се махне този ужас? Мисля да ида на баячка добра  идея  ли  е? И  нормален ли  е  този  ужас  в  пубертета? И  да  не  ми  се  живее? Побърквам ли се? Не  бях  такова  дете.Помогнете ми ,моля ви!

[Диляна Колева]

Разбирам, че са те водили на всякъде, но не и на психолог. Логично е тялото да реагира по различен начин на преживявани емоции и хормонални изменения. Доста тийнове са тревожни, при някои това ескалира в тревожно състояние. Тук има много написано за тревожното състояние, отвори произволна тема и чети, постепенно ще разбереш, че нищо страшно не ти се случва. Кръвното е също от реакциите на тялото при тревога и страх, когато тези чувства си дойдат на мястото и то ще си отиде на своето. 

Говори с родителите си и посетете психолог, психотерапевт работещ с тревожни състояния.