Слънчева

427.Дигнете камъка-НБ, държана на 30 ноември, 1930 г. София. – Изгрев.

4 мнения в тази тема

Молитвен наряд за начало:

Изгрев Молитва

Дигнете_камъка - беседа

Молитвен наряд за край:

Ученик съм - служител съм на Бога

Ученик съм - служител съм на Бога. Ученик съм - живея в Бога, с Бога и за Бога. (три пъти)

 

„Казва Исус: „Дигнете камъка!““ *)

Това е един велик процес, който става в човешката душа. Това е велико изкуство, което човек трябва да научи. Докато не се справи с методите, по които става този велик процес, човек всякога ще се натъква на разочарования в своите мисли, чувства и действия. За да се съгради човешкият живот, нужна е здрава основа. Ако съградиш личния си живот на такава основа, ти ще бъдеш щастлив; ако съградиш семейството си на такава основа, целият ти дом ще бъде щастлив; ако на същата основа съградите държавата, и тя ще бъде щастлива; ако съградите дома на цялото човечество, на цялото небе, и то ще бъде щастливо. Това е един вътрешен процес. Следователно, всички елементи, които взимат участие в този процес, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. Човек трябва да знае, как да се справи с тях. С камъка мъчно можеш да се справиш, защото е твърд. Има начини, по които можеш да се справиш с него. Ако го пущаш от върха на планината, той ще те слуша, ще се търкаля надолу. Но ако го караш да върви нагоре, той няма да те слуша. Камъкът може да върви надолу, но не и нагоре. Под „камък" разбирам онези навици у хората, придобити от памти-века. Това са наследствени черти, по които вървят всички хора. Обаче, камъкът не е разумен. Има нещо разумно в него, но само в една посока. Като знаете това, работете върху себе си, да премахнете мъчнотиите в живота си. За да прояви доброто, човек трябва да премахне мъчнотиите в живота си. Ако в личния си живот имаш една мъчнотия, трябва първо да я премахнеш и после да проявиш доброто. Ако в дома си имаш мъчнотии, трябва да знаеш, как да премахнеш и тях. Например, как ще се справиш с един камък, поставен на пътя ти? Като го дигнеш, ще го премахнеш. Допусни, че камъкът е много тежък, например, до 100 или 500 кг. Какво ще направиш? Ще повикаш няколко души да ти помогнат.

„Дигнете камъка!" Питам: Кой тури камъка върху гроба на Лазара? Той не беше, сам по себе си, там. Така и хората ще ти турят един камък отгоре, и после, викай, колкото искаш. Като те заровят, и да викаш, никой няма да те чуе. Докато хората се убедят, че си жив, и те разровят, ти ще умреш отново.

Съвременните хора си служат с философията на крайните отрицания. Те отричат съществуването на Бога. Те казват: Дали съществува Бог, или не, не знаем. Всеки човек си има по един Бог. Във всеки дом има по един Бог. Някой път мъжът е божество, някога – жената; някога синът е божество, а някога – дъщерята. Всякога силният става божество, и той заповядва. Хората страдат под тежестта на един такъв камък, турен на пътя върху умовете и сърцата им, и всички казват: Ако дойде днес един спасител, той ще каже: Вдигнете този камък и излезте вън! Тогава всички хора ще се изправят. Но трябва да дойде някой да вдигне този камък. Важно е, тези камъни от там да се махнат. – Защо? – Защото, ако Лазар иска да излезе, този камък ще му препятства. Аз правя аналогия между камъка върху гроба на човека и камъка върху ума и сърцето. Вдигането на камъка е вътрешен процес. Да вдигнеш камъка, това значи, да знаеш, как да се справиш със силите в своя организъм. Ти си гладен – трябва да знаеш, как да се справиш със своя глад. – Имам вяра. – Имаш вяра, но трябва да знаеш, как да се справиш със своята вяра. Има случаи, когато с тази вяра можеш да отидеш далеч, дето не трябва. Някога вярата може да те заведе в правата посока, а някога може да те заведе толкова далеч, че да те направи нещастен. Беден си, но срещнеш царската дъщеря, влюбиш се в нея и започваш да мечтаеш, че можеш да се ожениш за нея. Вярваш, че ще се ожениш за царската дъщеря. Вяра ли е това? Не, то е суеверие. Вяра е само това, което моментално се реализира, а не след години. Това, в което вярвате, се отнася за днешния ден. Щом остане за другия ден, то е суеверие. Казваш: Аз вярвам. – Сега вярваш ли? – Мъча се да вярвам. – Щом се мъчиш, това е вярване. – Утре ще се реализира. – Щом остане за утре, то е суеверие. – Ще се уверя, но като прочета, какво са казали философите. – Остане ли философите да те уверяват, това е суеверие. Че философите още не са видели Господа, не са се разговаряли с Него. Те си правят предположения...

Дигнете_камъка

Розалина, Надеждна и Рассвет харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря!

Цитат

Животът не е в индивидуалността и личността, но в единението ни с Първата Причина. Животът е в обединението на всички добри и разумни хора. Когато аз обичам хората, и те ще ме обичат. Това е животът. И когато всички ние обичаме онова Начало, от което сме излезли, това е вечният живот. Щом придобием това ново разбиране за живота, ще се създаде новата култура. Тогава няма да става такава криза, като сегашната.

Дигнете камъка 

Розалина и Слънчева харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единственото мощно нещо в човека е неговата душа – безсмъртният принцип в живота. Умът и сърцето му са нейни служители. Душата наричат с много имена, но аз я наричам „разумният принцип". Когато душата възкръсне, умът и сърцето заемат своето определено място; ако тя не възкръсне, умът и сърцето пропадат. Дето няма ум и сърце, там няма и душа. Когато душата присъства в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето - добро и благо. Следователно, ние говорим за душата, само ако умът на човека е светъл, а сърцето – благородно.

Дигнете камъка

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И тъй, за да разберете Христовото учение, трябва да Го приложите. То има лично приложение. Като Го прилагате, всеки от вас трябва да увеличава своя капитал. Всеки ден трябва да имате по едно ново схващане за Божественото начало. Ето какво разбирам аз под думата „Божествено начало." Ако ти си малък извор, който има малко вода, едва тече, втория ден водата ти трябва да се увеличи; третия ден да се увеличи още повече, докато станеш голям извор. Всеки ден трябва да имаш по един малък придатък, докато станеш виден човек. Това значи проява на Божественото начало.

Аз не поддържам онази крива философия, че трябва да бъдеш пустинник, или да прекарваш постоянно в църквата. За мене, слънцето, звездите, месецът – всичко живо е църква. Всеки човек, когото срещна и видя, че мисли и чувства, той е запалено кандило. Казвам: Слава Богу, че срещнах едно запалено кандило. Всеки човек, който помага на бедните и страдащите, за мене той е един добър свещеник и владика. Аз не търся свещениците и владиците в църквите, а вън, в света. Тези в църквата са поръчани. Също така, поръчани актьори са тези в театрите, а истинските са вън, в света.

Дигнете камъка

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!


Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.


Влизане Сега