Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте! Не знам с кого да се съветвам и за това се обръщам с голяма молба към вас да открия отговор или да ме упътите. Не съм човек, който лесно търси съвет от другите, но вече не знам какво да правя. Изглежда, че майка ми развива депресия, а аз се оказвам безсилна да й помогна. Преди няколко месеца я пенсионираха, тя тежжко го изживя. Оставиха нейни колеги, на работа след пенсионна възраст, изглежда с връзки, а нея я отпратиха. Няколко месеца преди пенсионирането тя започна със сърдечни проблеми и като че ли повишена тревожност. Много се притесних, беше и в болница. За първи път започна да взима лекарства, което я накара да се почувства остаряла. Когато дойде вестта за освобождаването й от работа, започнах да я окуражвам и да се опитвам да я убедя, че сега тъкмо няма да се натоварва, ще си почива, заплатата й така или иначе беше доста ниска, няма да има началници над нея, ще разполага с времето си и ако толкова иска да работи аз ще й измислям задачи и ще й плащам. Но явно на нея й трябват контакти, тя има нужда да е сред хора, а сега се чувства ненужна и отхвърлена от обществото, все това разправя. Изпадаше в емоционални кризи, плачеше, жалваше се, много ме натъжава, към което се отнася с безразличие. Все казва, че животът й е минал, че иска да го промени, че всичко ще продаде и ще пътува, че нищо не я интересува вече или че ще си потърси да живее с някой човек, ще стане монахиня и все такива нереалистични неща. Аз й казвам, че сама ще й организирам някакво пътуване, но че трябва да се стабилизира с лекарствата и че не е разумно, тя добре го знае, купувам и билети за концерти, събирам я с хора, но един ден и радостта отминава, пак се започва...Правят й впечетление все тъжни събития по новините, постоянно си спомня за моменти с починалите й близки и роднини, а не дава шанс на радостите в живота й. Когато й кажа хайде да отидем тук или там, тя винаги в началото е не, или като й кажа обади се на този или онзи, обещава да се обади и не го прави...Като изляза някъде, ми казва, че добре съм си живеела, а не като нея...

Гледам да прекарвам повече време с нея, но така действам в ущърб на връзката си, вече и аз не знам къде се намирам. Не я лишавам от нищо, каквото ме помоли, го изпълнявам, говоря с нея, но сякаш рекурентно започват някакви изблици. Точно преди празниците й намерих една възможност за работа, тя се зарадва, после започна да се притеснява дали ще се справи, дали няма да е по-тежко от това, което е било до момента, но аз я убеждавам, че трябва да опита, за да не съжалява. От време на време я виждам, че е много обезкоена за това, а и докато свикне като започне, няма да й е лесно.

Подреждах й елхата, без да искам помощ от нея, само, за да е празнично. Тя се прибираше вкъщи и започна да ми вика, че тя не искала, че изобщо не й е до празник, започна да я бута, щеше да я събори, не повиших тон, запазих самообладание до един момент, в който бликнаха сълзите ми тихо, защото реално не знаех дали да я прибера или да я извадя, беше ми все едно. Аз просто исках да я зарадвам! После нещата се стабилизираха, бавно, но се оправиха, до след два дни, когато пак изпадна в криза...

От време на време става еуфорична, прекалено, а в следващ момент е апатична и нищо не й се прави, натъжава се, не може да спи - заспива към 12, събужда се през нощта или рано сутринта и после й се спи цял ден. Когато плаче, има проблем с кръвното на следващия ден. Когато не е в настроение и искам да я прегърна, ме отблъсква, а в същото време може да изляза някъде и да ми се обади 5 пъти, за да ме пита за различни маловажни неща. Нямам сили вече!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит

Здравей,

не съм сигурен дали разбрах за кого всъщност питаш - за себе си или за майка си?

Пенсионирането е житейска криза за тези, които споделят идеята, че "човек или се намира в криза, или излиза от някоя криза, или се е запътил към поредната криза в живота си".  И това кризисно мислене е характерно за хората, които изпитват страх, отчаяние, губят смисъла, лутат се. За да се случва сега това с майка ти - цял живот е било характерно за нея. Но скрита зад маската на отъждествяването на себе си със служебните си ангажименти е останало незабелязано за теб и околните. Необходимо е усилие, за да се промени мисленето от кризисно, в ефективно такова.

Майка ти се намира в последният етап от т.нар. стадии на психосоциално развитие. В него, според Е. Ериксън, е важно да се случи следното:

"Интегритет срещу отчаяние (старост - над 65 години)
Този последен етап се фокусира върху възприеманото завършване или осъществяване на собствения жизнен цикъл. Последната добродетел, която трябва да възникне, е мъдростта. Мъдрият човек разбира относителната природа на познанието и приема, че собственият му живот е трябвало да протече по начина, по който е протекъл." 
(от уикипедия)

Две изречения, но за да станат факт е възможно само в процес на психотерапия.

 

А ако търсиш съвет за теб, как да постъпиш в тази ситуация... след като положиш всички усилия да бъдеш до нея, съпричастна и с готовност да помогнеш да направи вътрешната си трансформация, но все пак всичко това остане без ефект и ти без сили, най-разумното е да се поотделиш от нея:

" Уважавай тези, които са щастливи, недей да уважаваш хората, които живеят в мизерия и си я създават сами. Те са болни, патологични. Това и за тях ще бъде от голяма помощ, ще бъде истинско състрадание за тях. Ако не ходите при тях, те ще се върнат към живота. Но вие продължавате да ги уважавате, да удов­летворявате егото им. Така нещастието се превръща в една голяма инвестиция. "

Понеже и за теб ще е трудно да предприемеш този ход, защото това все пак е майка ти, разумно би било да поработиш с психолог, за да възвърнеш силите си и увереността.

Поздрави!

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, кризите станаха много - на детето на 2.5 по поставяне на граници, на 3 и 4 по себеналагане, на 5 по харесване, на 7 училищна, на пубертет, криза на двадесетте, на тридесетте, на средната възраст, на късната възраст, на всяка възраст. И разбира се, за всяка криза, тимостабилизаторче, антидепресантче и транквилантче.

Първо, кризите до огромна степен са натрапени, създадени са изкуствено от западната психология. Един вид, чупим прозорци и после идваме да слагаме стъкла... Второ, самото проблемно мислене става част от проблема, докато всъщност няма кризи, а нормални житейски етапи  и предизвикателства. 

Георги ти е дал добри насоки: известно отдръпване. Защото иначе храниш състоянието ѝ, а тя влиза в несъзнавана манипулация към теб. 

Майка ти сама дава някои идеи - да заживее с човек, да продаде това онова и да попътува. Това плаши ли те, какво те кара да мислиш, че е нереално? Майка ти е личност и наистина иска да преживее остатъка от живота си качествено. Да бъде с партньор, това е чудесна идея.

Като цяло, преживяването от мама е често срещано. Да, била е вкопчена в работата си. Сега, когато я няма, няма ги и социалните контакти, няма го и чувството за нужност и реализация. Няма го дори дневния режим. Хората не съзнават, че една от основните мотивации да ходят на работа не са само  парите, а усещането, че са част от общност, че преследват цел, зададена им от някого, дори интригите и клюките и напреженията и търканиците са им нужни... 

Искам да ти дам пример с двама мои клиенти. Единият, мъж на 72, собственик на заведение. Идваше, защото както казваше: "Чувствам, че мисленето ми някакси закостенява, а искам да имам младо мислене и емоции, не искам да съм мрънкащ дядко!" - поработихме. Препоръчах му курсове, среда, обучения. Започна да ходи по туризъм с групи, записа се на език и танци. Върна се към четенето на книги - започна да чете класиците, нещо което беше искал цял живот, но все е няма време... :) Това на фона на активните социални контакти покрай заведението му. Сега е жив и здрав е, с дух на младеж!

Другият случай: жена на 76 год., с деца големи и внуци. Живееше при майка си, в къща. Майка ѝ на 98 и също жизнена и активна. :) Оплакваше ми се, че майка ѝ я будела рано да ходят да се занимават с градината... Заявката на тази жена беше: "Знам, че имам да живея още поне 25 години. Вече не съм на работа. Искам обаче да живея активно. Помогни ми да видим какво да правя, в какво да се вложа!". Една силна заявка. Намерихме подходящи социални дейности, наситени с много алтруизъм - помощ на деца, животинки, активно общуване, книги, културни дейности. Една от целите ѝ беше да "си хвана партньор". И си хвана! :) Сега ходят заедно с него по планините, четат автори, ходят постоянно на театри и концерти, ползват активно интернет... Жената дори се чудеше дали да не запише психология - пита ме дали има огранчение във възрастта. Няма ограничение... Не записа, но я насочих към книги... :) Включи се в духовна група също така. 

Какво искам да кажа с горните примери? Живеем, докатосме живи. На 60 човекът не е много по-различен, просто тялото се е посъсухрило, но отвътре човекът има нужда от общуване, приемане, контакти, приятелства, ангажименти, хобита, работа. Много баби компенсират тази нужда с грижи за петте си внучета примерно - има ли ги? А ако не, може би е добре да помогнеш да ги има! :) 

 

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви г-н Балджиев и г-н Баев. Мисля, че прочитайки вашите насоки изградих представа за ситуацията отстрани. Този форум е много ценен и полезен за хора, които изпадат в затруднения. Желая и на двама ви една ползотворна и щастлива година!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×