Okolombo Добавено Февруари 2, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2017 Здравейте! Аз съм момче на 21-години и бих искал малко помощ от по-опитни Историята е следната: Бих искал да се разделя с приятелката ми. Накратко познаваме се от 1 година, ходим от 2 седмици, ако може да се нарече "ходене". На 17 е. Когато започвахме да си пишем по Фейсбук я намирах за доста здряла за годините си, но скоро сбърках. Почна да ми държи сметка за нещата, които правя, да ме контролира с кого си пиша, да ми върти номера и поставя условия. Лятото на 2016та година, се скарахме и не поддържахе контакт около 1 месец и половина. Звънна ми за рожденния ден, звучеше променено. Уж почнала да работи, да се развива...... с други думи и дадох 2-ри шанс. От скоро просто не съм на себе си. Винаги съм правил компромиси с нея, само за да е добре на госпожицата... Общо взето трябваше да си навия на масрафа да й дам шанс да ме обикне и така аз ще си дам шанс. Но с времето за пореден път се убеждавам, че тя не е човекът за мен. Да не говорим за всичките сцени на ревност и театри, които разиграва........ Обича сценарии ала Стивън Кинг, където я изнасилват, обират и там други бози, а мен ме няма да й помогна, защото си пиша с бивши съученички и за мен тя е никаква. Ами да, с времето ми става никаква! Хахаххаха. ( Ако трябва да бъда честен, никога не съм я поискал истински, от сърце, както се казва). Искам да сложа край на връзката, докато е още в зародиш. Сексуален контакт нямаме, което е добре за мен, предвид факта, че си имам работа със, за мен, лабилен човек. Не се виждаме и толкова често. Лошото е, че тя е епилептик. Винаги съм толериал хората и нямам проблем с каквото и когото и да било, но тук се опасявам, че това ще доведе до по-сложен край. Винаги съм й обяснявал, че трябва да е готова за всичко, казах й, че не я обичам, а я харесвам като човек. Хората се разделят, търсят напасване и не успяват. С други думи интелигентно и фино се опитах да й намекна, че краят все някога ще дойде. Но имам чувството, че смисъла на думите ми не стигат до мозъка й. Наместо това, тя ми повтаря: " Айде свикваме.... Айде, айде моля те" ... и други подобни. Бил съм на гости у тях. Техните ме приеха все едно съм им син........ черпиха ме, комплименти правеха........жив подкуп! Искам пътищата ни да се разделят за винаги и го искам от сърце! Не й мисля злото, не съм такъв човек. Но определено ме задушава цялата нейна любов.... обсебваща и манипулативна. Моля, споделете как да процедирам. Имам 2 варианта. И двата са свързани с директен контакт (очи в очи), но единия планира отчуждаване и държане на дълга дистанция всячески ( телефони, вайбъри, виждания и прочие) и накрая финален разговор. Другия е да го направя сега ( т.е. след няколко дни ) без да увъртам и да чакам да "изстинат" отношенията. Много пъти съм й казвал, че нито аз съм я вързал, нито тя мен. И самата тя ми е потвърждавала, че за една връзка трябват 2-ма. А такива неща не стават ей така. На сила хубост не става! Притеснява ме факта, че е епилептик и не знам дали няма да си посегне или да извърши друга глупост. Не защото ме интересува какво ще прави, а защото не искам да си слагам черно перде на сърцето и да се чувствам гузен за глупостите, които тя е избрала сама да направи. Наречете ме егоист, ако искате, но съм човек, който прави компромис веднъж, може би два пъти, но все някога ми мръдва бръчката и йок! Нека се разделим и дотам. Даже и приятелство не искам, защото съм го опитвал вече с нея и тя пак си продължава с нейните неща. Може би съм подценил ситуацията и съм реагирал късно, но това е. Все някога човек разбира с какво си има работа и трябва да прецени. А моят окончателен избор е край на отношенията ми с нея. Въпросът е как да го поднеса? Благодаря и поздрави! Ако се нуждаете от още разяснения, ще ги предоставя! марсин 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Февруари 2, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2017 (edited) Сам казваш, че не се чувстваш комфортно в тази връзка. Колкото по-скоро я прекратиш, толкова по-скоро ще се почувстваш свободен и търсещ своята половинка. А това, че тя има заболяване, си е неин проблем. Ти не си й длъжен с нищо, нито - тя - на теб, ако ти беше болният. Има си родители, да си я обгрижват те! Минали сте някаква част от житейския си път заедно. И всеки е научил по нещо от вашата заедност. Приключвате връзката помежду ви и всеки продължава по своя собствен път. Колкото по-дълго отлагаш неизбежното, толкова по-трудно ще бъде. Щом нито я харесваш, нито я обичаш, щом си стигнал дотам, че колкото повече я опознаваш, все по-малко искаш да я познаваш, няма какво повече да му мислиш. Редактирано Февруари 2, 2017 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Okolombo Добавено Февруари 3, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 3, 2017 Благодаря за отговора! Възможно е да съм се наплашил покрай нея, но просто съм свободолюбив човек и твърде многото притискане от друг човек ми действа задушаващо, че чак гърлото ме стяга. Това е първата по-сериозна връзка в живота ми, но както казах, или става или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 3, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2017 Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32 марсин 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.