Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте! Реших да ви пиша защото напоследък се чувствам много подтисната. Имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми.

Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот.

След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована, защото почти не останаха свестни хора които биха могли да разберат човека отсреща и да не се възползват от добрината му и да мислят егоистично.   Имам проблем и с гневът, стресът и може би нещата, които са ми се случили в животаа ми дойдоха в повече и някак усещам че не мога вече да общувам нормално с другите, постоянно усещам че ме провокират и отношенията ни не завършват добре. Можете ли да ми дадете някакъв съвет  и да ми помогнете. Може ли някой психолог или психотерапевт да ми даде имейл за някакви онлайн безплатни консултации, имам нужда да поговоря с някого.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, добро момиче си, това се чувства и през буквите ти. Прекалено добро момиче. Държиш се с хората добре, като без да се усетиш, става твърде добре, което ги кара да започнат да те пренебрегват и нараняват. Разбираш ли, каквото повикало, такова се обадило. Не че не са останали готини хора... Фактът, че както сама си забелязала, повторяемо ти се случва "...използваха ме, забиха ми нож в гърба, злоупотребиха с мен, унижиха ме, изоставиха ме, пренебрегнаха ме...", вече говори много. Светът ни отразява.

Ето какво виждам за теб: фино и чудесно момиче, жадно за любов и взаимност - дотук добре. жадно за обич момиче, което обаче няма достатъчно висока самооценка, достатъчно стабилен вътрешен център от самостойна любов към самата себе си. Тъй като нямаш тази обич към себе си в дълбочината си, започваш автоматично да се потискаш при общуване, да се самонараняваш - за да угодиш на другия, за да не бъдеш изоставена. правиш го автоматично и неосъзнато! Така потискайки се и нагаждайки се прекалено много, от една страна сама се мачкаш и проектираш в обекта си на общуване това си самомачкане като преувеличеното убеждение, че той те тъпче и наранява - "  постоянно усещам че ме провокират". От друга страна, без да съзнаваш, поведението ти и подсъзнателните импулси, излъчвани към хората, са на жертва. Когато се общува с теб, отначало всичко е о'к. Малко по малко обаче, самата ти започваш да виждаш преувеличено и шегите и действията на другия като неглижиращи, неразбиращи, пренебрегващи те, но и той дехствително може да започне все повече да се отнася така с теб, тъй като, както писах току що, подсъзнателно даваш сигнали на жертва, а социално без да искаш, се държиш като такава. 

Каква е посоката ти на промяна? Поставяне на ясни граници, категорично себезаявяване, повечко твърдост и директност (отвъд вярването, че ти четат мислите и знаят какво искаш...). Когато така се учиш на себеаявяване, на асертивност, ти се налага в дълбочина да посрещнеш страха си от безлюбна самота и сама да го прегърнеш и разтопиш. Тогава в теб се ражда ядро от спокойна самоувереност, все по-висока самооценка, себеценене. Поставяш спокойно границите си, на фона на тази висока самооценка. Тогава в теб се ражда чар, заблестява харизма, появяват се умения за привличащо и магнетично съблазняване такива, че мъжете до теб си изпотрошават краката да искат да са наоколо, запленени от очарованието ти. 

Горните стъпчици в посока чародейството ти се вървят с помощта на психотерапевт! Когато осъзнаеш колко ти е важно, тъй като несъзнаванатаа ти психика определя изцяло живота ти на всяко ниво и във всяка сфера, тогава с благодарност би започнала и провеждала такава работа. Засега не те чувствам готова, а пиша това за други с подобни динамики, които ще прочетат. Пак повтарям - не осъзнаеш ли централната, огромна важност на преработката на описаните по-горе психични движения, присъстващи в теб, те неизменно движат живота ти за носа на автоматизирани механизми. Колкото и да обвиняваш света и другите, по-щастлива от това няма да станеш обаче... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В живота хората се събира и разделят. Хората се разделят, тогава, когато на някой липсва нещо. И това е урок, който учи двамата в една връзка. На какво те научи теб  този урок? Приятелят ти има его, всеки човек има его. Той не е поставил егото над чувствата, а е поставил чувствата над егото. Всички ние хората имаме нужда от смирение и може би това е твоят начин да се научиш да се смиряваш, но под смирение нямам предвид подчинение или робуване на някой, за да ссе харесаш. А под смирение имам предвид приемане на собствените кусури, недостатъци, виждането им, осъзнаването им. Всъщност недостатъкът на всеки един човек се явява уникалност, която ни прави безкрайно различни. И това е нашата сила на хора, да бъдем различни и в същото време безкрайно свързани. Това, което получаваш от хората, е отношение, което проявяваш към самата себе си? Към какво от теб изпитваш гняв? Какво искаш да не бъде така, но те е страх да промениш? Какво в самотата те плаши и защо си длъжна на всяка цена да бъдеш със някой? Това са важни въпроси, на който сама можеш да си отговориш. Докато човек не се научи да живее сам със себе си, обикновено животът му дава такива партньори, които да го учат, дори през болката, тъгата, мъката. Когато събереш сили и разкъсаш този кръг и си позволиш да бъдеш сама, да бъдеш изоставена, когато си позволиш да бъдеш себе си и да казваш каквото ти е на сърце, тогава ще дойде и човек, който ще те обича и уважава, заради това, което си, а не заради това, което той иска да бъдеш! 

Психотерапията ще ти даде нови перспективи, ще разбереш много неща за себе си, ще преработиш и отключиш много потенциал, така, че просто потърси и намери твоят човек, който да те поведе към промяната! Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×