Hopeful Добавено Юни 15, 2017 Доклад Share Добавено Юни 15, 2017 Здравейте! Опитвам отново да публикувам моята болка, с надежда за помощ. Не знам от къде да започна и как да формулирам проблема си... Напоследък изпитвам огромни затруднения в общуването и възпитанието на дванадесетгодишния ми син. Струва ми се, че го губя с всяка изминала минута, а не мога да намеря правилния подход към него и поведението му спрямо мен, моите родители, както отговорността му към училище и нормалните задължения за едно дете на неговата възраст. Струва ми се безотговорен в степен от която вече ме боли, незаинтересован, своенравен и без никакъв респект и грижа. Тотално му е объркана представата за задълженията му и начина на подготовка в училище /не само на него, а и на повечето връстници, с които контактува/. Не поглежда и не учи, отлага и отказва да се подготвя, започна да пропуска и домашни – счита това за не толкова важно и е достатъчно да мине между капките… В къщи не поглежда нищо друго освен: компютър, таблет, конзола или смартфон. Всичко останало – дори и елементарна помощ като купуване на хляб и хвърляне на боклук- приема на нож, като досадно, излишно натоварване и губене на време. Отговаря троснато, не комуникира спокойно – особено ако бъде помолен да свърши нещо за дома или за училище. Отказва да се прибира навреме. Не спазва елементарна хигиена от мързел и не се грижи за дрехите си и външния си вид. НЕ СПАЗВА ПОЕТИТЕ ОБЕЩАНИЯ! Лъже, за да спести критика и забележки. В споровете между нас винаги изтъква това, че вечно съм недоволна от него, това което прави и не прави. Защото го санкционирам с това, с което смятам, че ще постигна някакъв контрол /забрана за компютър и др. подобни/. Но уви – дори напротив L Опитах приятелски в началото. После с приказки, наказания, забрани, спорове, скандали… Сега почти не ме отразява. И не се впечатлява от това дали го моля, заповядвам, ограничавам, поставям ултиматум или викам дори – юнака просто прави каквото си е решил. И обикновено е точно обратното. Може и да е нарочно и напук. Обстоятелствата при нас са специфични: - С баща му сме разведени от близо десет години - С баща му не се разбираме добре - Двама със сина ми живеем при родителите ми /по финансови причини/, като делим една стая /пак по същите причини/. - Под един покрив сме три поколение, което неизменно води до конфронтации помежду ни. Родителите ми са пенсионери, а баща ми е в напреднал стадий на онкологично заболяване. - Финансово не мога да обезпеча сина си така, както може би са други деца около него. - Аз съм един доста взискателен перфекционист, което направо ме побърква като гледам и слушам собственото си дете и съзнавам, че вече съм една от „отровните родители“ както наскоро прочетох в откъс от една книга… Не зная дали основно проблема е в мен или в него – т.е. не зная с кого трябва да се работи повече. И то час по-скоро. Но трябва да се случи! Защото той вече заплашва, че ще се „изнесе“ при баща си, че не може да ме понася и пр., изпадаме периодично в нервни кризи, като се редуваме двамата с него в „окото“ на грандиозни скандали, в които си казваме „тежки“ думи и дори си посягаме… И защото косите ми интензивно побеляват, макар и на 41, а времето в което се чувствам подтисната, ненужна и използвана личност, провалила живота си и невиждаща бъдеще в нищо и никой, преобладава. И яде. Бавно, но славно. Много бих желала да чуя професионално мнение от специалист. И се надявам да получа такова. Предварително Ви благодаря! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 19, 2017 Доклад Share Добавено Юни 19, 2017 Здравей, колегите може би ще изкажат по-обстойни мнения. Аз бих искал да те насоча към автор, който е признат в областта на комуникацията с децата. Казва се Юлия Гипенрейтер, а това са книгите и, издадени на български - https://www.orangecenter.bg/author/yuliya-gipenreyter.html Прочитането и прилагането е минималното, което можеш да направиш. Неведнъж в подобни на твоята тема е даван съветът момчето да има мъжка фигура до себе си, чийто модел да възприеме - независимо дали втори баща, чичо, дядо или пък близък на семейството. Сама със собствени усилия трудно ще промениш тези диагностични описания на сина си. Може много да се пише за причините, поради които се е стигнало до тук, но за мен по-важното е какво може да се направи оттук насетне. В резюме е това - силна мъжка фигура и малко школуване от твоя страна в комуникационни подходи. Ако книгите не стигнат - специалистите психолози и терапевти са за това - за помощ в подобни ситуации. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hopeful Добавено Юни 22, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2017 Здравейте, Благодаря Ви! Имах нужда... Това е първия и единствен отговор откакто пуснах темата - съмнявам се, че колегите Ви ще индикират отношение по въпроса. Това, което ме съветвате е напълно резонно и вече работя по въпроса. Още преди седмица споделих всичко това с баща му в спокойна атмосфера, спазвайки добрия тон в името на общата "кауза". Осъзнах, че това е единствения правилен подход за момента и оттук насетне... И виждам, че вече има резултат Детето има мъжкото рамо, което е по крепко от моето. Освен това има режим и контрол и върши смислени и полезни неща, с които се справя и много се радвам за него. Обнадеждаващо е и се надявам да продължи така и нещата да се нормализират. Но ще прочета и книгите. Ще ми бъдат полезни. И със сигурност ще помогнат. Радвам се, че получих Вашето мнение и подкрепа И аз си пожелавам успех... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 22, 2017 Доклад Share Добавено Юни 22, 2017 Точно така - с целенасочени усилия и умело изпробване на различни варианти, без значение каква е моментната успеваемост, всичко ще се подреди. Приеми го и като твой път, твое предизвикателство - справиш ли се, печелите поне двама. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 23, 2017 Доклад Share Добавено Юни 23, 2017 (edited) Поздравления за напредъка Аз ще взема отношение като педагог. Винаги ми е било болно, когато родителите приемат живота на детето си като "домашни, уроци, контролни, оценки, обещания, задължения..." Но вие нямата вина, това е вашата беда... А какво знаете за детето си отделно от изброените по-горе неща? Влюбен ли е? Кои са неговите приятели? За какво разговаря с тях? Какви мечти таи в душата си? Какви страхове измъчват ума му? На какво се радва и кое го прави щастлив? Какво е за него страданието и смъртта? В кое е най-силен и умел, а кое му е трудно? Бъдете сигурни, че на неговата възраст момчетата се вълнуват от всичко това.... А дали може да го сподели с вас? Защо не? Всъщност бихте ли го изслушали, ако започне да ви разказва "вредни глупости"? Редактирано Юни 23, 2017 от Донка Hopeful 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hopeful Добавено Юни 23, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 23, 2017 (edited) преди 2 часа, Донка каза: Поздравления за напредъка Аз ще взема отношение като педагог. Винаги ми е било болно, когато родителите приемат живота на детето си като "домашни, уроци, контролни, оценки, обещания, задължения..." Но вие нямата вина, това е вашата беда... А какво знаете за детето си отделно от изброените по-горе неща? Влюбен ли е? Кои са неговите приятели? За какво разговаря с тях? Какви мечти таи в душата си? Какви страхове измъчват ума му? На какво се радва и кое го прави щастлив? Какво е за него страданието и смъртта? В кое е най-силен и умел, а кое му е трудно? Бъдете сигурни, че на неговата възраст момчетата се вълнуват от всичко това.... А дали може да го сподели с вас? Защо не? Всъщност бихте ли го изслушали, ако започне да ви разказва "вредни глупости"? Благодаря Ви, Донка! Както казах: работя по въпроса. В резултат на което да получа искрените Ви поздравления. Понякога е нужно да се наваксва... В това е моята беда и уви - моята вина... Дано случи детето на добър и разбран педагог като вас Поздрави! Редактирано Юни 23, 2017 от Hopeful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hopeful Добавено Юни 23, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юни 23, 2017 В 22.06.2017 г. at 22:35, Георги Балджиев каза: Точно така - с целенасочени усилия и умело изпробване на различни варианти, без значение каква е моментната успеваемост, всичко ще се подреди. Приеми го и като твой път, твое предизвикателство - справиш ли се, печелите поне двама. Поздрави! Днес намерих първата книга. От утре стартирам... Поздрави и на Вас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.