Тревожност и гадене

[anaconda94]

Здравейте на всички!
От близо една година имам проблем, който вече започва да ми тежи страшно много и ми трябва помощ, защото вече не идържам.
Ще се опита да обясня максималко ясно проблема.
На 23 съм и преди една година срещнах моят приятел, с който се обичаме и дори заживяхме заедно. Аз съм студентка в трети курс. Разбираме се много добре и с него проблеми нямаме. Имам прекрасна работа, за която винаги съм си мечтала. До тук всичко е повече от прекрасно. Преди една година, когато се запознахме, той реши да ме запознае с неговите приятели. Тук е моментът да кажа, че по принцип съм срамежлива и се сближавам трудно с някои хора, с други се сближавам изключително бързо и не ми трябва никакво време, за да се отпусна.
С неговите приятели ,обаче, нещата не стоят така. Вече година аз не успях да се сближа с тях. Знам, че сега ще ми кажете "ами не излизай с тях", но няма как да не се виждам с тях, след като те са част от неговия живот и са важни за него. 
Всеки път, когато трябва да се виждам с тях започва тази тревожност, стомахът ми се свива, сърцето ми започва да бие бързо, започва да ми се гади и често дори отивам да повръщам. Отиваме там и през по-голямата част от врмето аз мълча и ми е напрегнато. На тях естесвено им прави впечатление и ме питат "Защо мълчиш?", "Кажи нещо" и това ме напряга още повече. Кара ме да е чувствам все едно ми има нещо, все едно съм изрод в техните очи. Приятелят ми също се опитва да ми помогне. Казва ми, че трябва да си повиша самочувствието, да не се притеснявам какво ще кажа, да казвам това, което мисля на мига и да не го премислям прекалено много. Въпреки това, аз не мога да се справя с този проблем. Истината е, че имам ниско самочувствие за себе си, не вярвам в себе си, постоянно мисля какво ще си кажат за мен, как ще ме възприемат. Вървя сама срещу себе си, като че ли. Започвам да се чувствам наистина зле, днес дори останах сама и плаках от безсилие. От яд, че не мога да се преборя с този мой проблем. 
Моля Ви, посъветвайте ме нещо. Нещо, с което да променя мисленето си. Дори и книга или нещо от сорта, която да прочета. Понякога дори започвам да си мисля, че когато трябва да се срещна с тях полуавам панически атаки.
Благодаря на всички предварително!!!   

Редактирано Декември 17, 2017 от anaconda94

[Андрей Филипов]

Почти всеки, поне веднъж в живота си, е изпитвал тревога и напрежение в различни социални ситуации, които са свързани с общуване и носещи потенциалната „опасност” човек да бъде преценяван, сравняван, избиран и т.н. Социалната тревожност /социална фобия/е едновременно свързана с огромното старание да направим добро впечатление и ужасната ни несигурност, че ще бъдем отхвърлени.
Тези страхове не рядко могат да предхождат с дни и часове самото събитие и да са свързани с интензивни телесни прояви (треперене на ръцете или гласа, внезапно изчервяване, заекване, изпотяване, прилошаване, сковаване, подкосяване на краката и т.н.). Този вид преживявания карат хората да се опитват по всякакъв начин да избягват участието си в общуване и в някои случаи това може да доведе до изразена социална изолация.

Силно препоръчвам да се консултирате с психолог и като книга ви препоръчвам "Теория и терапия на неврозите" на Виктор Франкъл.

Успех!

[Василена Христова]

Здравейте!

Работа с психолог както казва Андрей Филипов е това, което ще Ви помогне. Четенето също. Необходимо е да работите по самооценката си. Когато тя е стабилна и Вие сте сигурна в себе си, рядко ще изпадате в такива ситуации. 

И да - желанието да се представим добре е основното, което води до притеснение. 

В комбинация с работата с психолог препоръчвам и да прочетете Луиз Хей - Излекувай живота си.

Поздрави!

[anaconda94]

Здравейте,

Много благодаря за съветите. Със сигурност ще се вслушам в тях!!!