Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте.Много моля някой да ми помогне,защото се чувствам ужасно.Жена на 29 съм.Всичко започна преди повече от седмица.Една сутрин се събудих с ужасното усещане,че всичко наоколо е нереално.Чувството беше и все още е,че все едно сега ставам и нито съм будна нито заспала.По цял ден се опитвам да се концентрирам,но не мога.След нея сутрин всичко се промени.Не ми минава от нищо.Сякаш съм се напила и не мога да отрезнея.Побърква ме това.Не мога да изляза навън,защото чувствам тялото си изтръпнало и не знам как да го обясня.Като че ли гледам всичко през някаква фуния и не виждам ясно.Преди 2 дни реших да почна антидепресантите,които спрях преди 3 месеца.Взех едно хапче и незнам дали от него,но щях да умра.Пулс 170,огъваха ми се краката,изтръпнаха ми ръцете,виках че умирам,крещях.В спешното ми казаха да дишам нормално и бавно и след час всичко се нормализира,концентрирах се,но имах ужасно стягащо чувство в слепоочията и напрежение в ушите цяла вечер.На другия ден пак се събудих в това гадно заспало състояние.Тялото ми трепери,друса се все едно,вечер имам понякога режеща болка в сърцето секунди след като се унеса.Главоболие всеки ден.Вечер като ми се приспи се усещам сякаш по-добре и започвам да плача.Не искам да се чувствам така.Пия бета блокер за сърцебиението,магнезии и валериан,но чувството си е същото.Какво е това състояние?Имам правени всякакви изследвания и са добри.Искам да си цапна главата някъде за да се фокусирам.Искам да се събудя а не така да съм като в сън по цял ден 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да добавя още за това чувство.То е като че ли гледам с притворени очи.Не виждам всичко добре и напълно.Като в полубудно състояние

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дереализация, деперсонализация, тунелна визия - най-обичайни симптоми на тревожност. Безобидни са сами по себе си. Идват от повишеното количество а адреналина, което в слаба степен оттегля кислорода от мозъка и причинява споменатите преживявания. Самите симптоми вече насочват към характерови убеждения и страхове, които подлежат на преработка. Когато тревожността намалее, симптомите също отшумяват. Въпросът е, че когато настройката е "искам да се махне всичко това", липсва свързване на точки, тоест виждане на връзка между симптомите, водещи право до характеровата работа, предстояща да бъде вършена. А отсъства ли такава визия, влизаме в "зле ми е, кажете какво да направя, че да го няма това!"... А такава настройка е далеч от съдържанието на споменаваните уроци и научаването им. 

Тоест, на кръстопът си:

- Наляво, има широк път, в началото на който на огромна табела пише: "Болна си - имаш промени в неврохимията - започни да пиеш тези хапчета!" Този път не е лош, поне за малко. Не е за отхвърляне. Успокоява, механично - но колкото повече се върви по него и единствено по него, става все по-трънлив, по-тесен и тъмен... 

- Надясно - в началото дори не прилича на път, а на стръмна, тясна и вършинна пътека. На малка и невзрачна кора от дърво, пише: "Имаш да учиш, да се акордираш по пулса на Живота!"... Тази пътека постепенно става все по-равна, по-широка и стратегически устойчиво сигурна. 

Двете не си противоречат. Първата е подходяща, ако нямаш намерение да се учиш и растеш. или докато започнеш активно да го правиш. Втората - в стратегически план, когато преживяваното е просто психогенно тревожно състояние, е тази, която води до цялостен смисъл, мъдрост и смелост! 

......

Един млад джентълмен, който пише и тук, преди време написа един чудесен текст за тези чудесни преживявания, които ти избираш как да възприемеш и какво да правиш с тях: Дереализацията - път към себе си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за отговора.А възможно ли е от тревожността да имам вече трети ден бодежи в сърцето,гърба,вратът и изтръпване на лявата ръка?Също усещам,все едно някой е седнал на гърдите ми и нямам въздух,чак не мога да спра да кашля.От както се почна тръгнах по лекари и в момента чакам час за кардиолог.Снощи дори се усъмниха за ангина пекторис мисля ,че се казваше.Правиха ми кардиограма и кръвни изследвания за инфаркт,но нямаше нищо.Преди месец и нещо си бях в БГ.Там посетих кардиолог.Прави ми и ехокардиография,беше наред.А може ли от кардиограмата само да се разчете дали има проблем със сърцето?

 

И още нещо.От тревожността може ли да имам постоянен пулс около 90 и да се усилва само ако стана или от малки физически усилия.Дори и само да вървя пак се покачва.По цял ден имам жълтеникав вид на кожата.Взимам пропранолол,но не мисля,че има ефект.Постоянно съм задъхана,дори до другата стая да отида 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, от тревожността са тези безобидни усещания - задействан е симпатикусът. А зад него е психиката ти, с нейните страхове, които имаш да виждаш, осъзнаваш и трансформираш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×