Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Denicafileva

Тревожност, себепознание, ОКР, бременност

Recommended Posts

Здравейте. Та да премина към проблема, дете на разведени родители, чувствителна емоционална и усещаща хората, имах изключително бурно тинейджърство алкохол, наркотици, безсъние. Така го карах до към 21 години, когато започнаха ПА и натрапливости "лекувах"  ги няколко месеца с алкохол и в един момент най - вероятно чувството ми за самосъхранение и изтощение на тялото доведе до по сериозни паник атаки много силни, които промениха живота ми. Взех решение да се променя. Спрях да пия, реших да уча. Започнах да се развивам и да търся причината, какво беше станало с мен. В един момент целия стрес, травми и страхове изплуваха на повърхността и за известно време просто не бях на себе си може би около 2,3 години.Имах и ОКР симптоми и много силна тревожност и социална тревожнаст, всичко....  Но тогава не събрах смелост да потърся специалист или да кажа на някои, та деаствах на проба грешка. След много четене, изучаване на себе си, йога, упражнения започнах да идвам на себе се 5 години след първата паник атака. Работих няколко месеца с гещалт терапевт и отработих травмата свързана с родителите си. Голяма част от натрапчивите мисли се преобразуваха и изчезнаха приети и осъзнати. Наложи се да спра терапията, защото забременях  и сега нямам финансовата възможност, а имам нужда да поработя върху грешните вярвания и убеждения и силната тревожност и страхове от новото, което предстои  ми образуват натрапливите мисли. Благодарение на коментарите, които чета от вас и други ваши колеги осъзнах, че тези мисли са тук за да ми покажат грешните вярвания и убеждения и да ме пазят. Когато ме връхлетят имам сърцебиене, коета с годините съм преодоляла. След като имам натрапливости за дадено нещо го проучвам и виждам колко различно съм го възприемала. Като цяло съм творческа личност, занимавам се с танци, с деца работя, рисувам и пиша статии и стихове. Станах треньор по йогалатес и тренирах 6 пъти седмично.Пробрема е че за момента нито мога да дойда до София нито имам финансовата възможност, нито мога да тренирам по молба на генеколог. Как да постъпя за да закрепя нещата докато родя, защото виждам и усещам че имам нужда от работа с терапевт?

 Ще се радвам да получа съвет и да прочета вашето мнение. Имам желание да работя върху себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, @Denicafileva,

Това, което можеш да направиш сама, за да преобразуваш погрешните (тази дума не е съвсем подходяща - грешки няма, но по-скоро са деструктивни) си убеждения е да ги записваш сама в някакво тефтерче или тетрадка - вариант е да ги записваш директно, след което да ги реструктурираш.

Случаен пример:

"Искам да нараня/мразя най-добрата си приятелка." > "Аз съм любяща и искрена приятелка и заслужавам да имам такива приятели също. Вярвам дълбоко на себе си и на тях." 

Приложи сама, което можеш, от работеното с твоя терапевт, спомни си хода на терапията, как е протичала тя, щом е била подходяща и работеща за теб. В терапевтичната работа една от целите е постепенно да станем сами терапевти на себе си - да умеем да бъдем самостоятелни и да приемем трудностите като неизбежни от житейския си път - когато ги видим дълбинно си даваме сметка, че те са много повече от гадни неприятности. 

Бременна си, предстои ти раждане - нормално е нивото на тревожност да е по-голямо, все пак ти предстои голяма промяна - хубава промяна! 

Можеш да запишеш и позитивни утвърждения, свързани с бременността, раждането, майчинството. Това не е толкова дълбок метод, според мен, но е работещ - щом си творческа натура, можеш да украсиш, нарисуваш, да превърнеш в естетическа наслада за себе си тези утвърждения и да ти е приятно да ги гледаш и четеш.

Естествено е да се връщаш дори несъзнавано в своето детство и, вероятно, в преживените страхове, будещи опасенията, че може в твоя живот да се повтори отново подобен сценарий като този на родителите ти. 

Затова можеш да си запишеш и следното:

Животът на родителите ми си е техен живот, а моят живот мой живот!

Те са имали техни проблеми, но те остават за тях - не е нужно ти да ги носиш - не ги носи, не са твоя отговорност. 

___________________________

Опитай и, ако желаеш, пиши тук как ти повлиява това писане. 

Успех! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×