Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих


Guest Еси

Recommended Posts

  • Отговори 505
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

някога тежи, дори често ме боли

мира не ми дава светски нрави и окови,

искат да ме впримчат

душата да поробят, в стандартния пакет статистика да ме поставят

не, душички мили хора земни и унили

в сърце ми огън да пламти

в духа ми зов да гори

душата ми да полети желае

не ще ви слушам сиви нрави, зовът отвътре друго повелява

плоски мисли, плоски чувства, двумерни цели - не ще ви следвам аз

тихо отминавам и ви се усмихвам

красота и светлина жадувам

сила вечна пролет непреходна

...

Хич ме няма по стиховете - като слон в стъкларски магазин съм, ама тва съм, кво сега ...

Линк към коментар
Share on other sites

набирам инерция :dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

някога тежи, дори често ме боли

мира не ми дава светски нрави и окови,

искат да ме впримчат

душата да поробят, в стандартния пакет статистика да ме поставят

не, душички мили хора земни и унили

в сърце ми огън да пламти

в духа ми зов да гори

душата ми да полети желае

не ще ви слушам сиви нрави, зовът отвътре друго повелява

плоски мисли, плоски чувства, двумерни цели - не ще ви следвам аз

тихо отминавам и ви се усмихвам

красота и светлина жадувам

сила вечна пролет непреходна

...

Хич ме няма по стиховете - като слон в стъкларски магазин съм, ама тва съм, кво сега ...

Много е хубаво...

...

Линк към коментар
Share on other sites

Инфинити, погледнах блога ти - единия от разказите прочетох: за старата жена в послдния и ден: много стилно, много изящно, мног онаситено с истина, с предаване на момента, със слово българско, с чувството на жената и илюзията на света - сравних те мислено с тези писатели които сме учили в училище - българските. А сега си мисля-защо не със световните. Честно и смирено: много талант има в перото ти! И то пишеш не научни статии, а живо творчество, като караш мигът да оживее, предаден така, че като прочита човек и сякаш гледа филм, но повече - преживява го с всичките сетива, даже с душевните!

:sorcerer: :sorcerer: :sorcerer: Не те лаская - така е!

Линк към коментар
Share on other sites

И разбрах,че сме с двойни тела -

и деца и животни.

Външно виждаш омраза и страх,

а отвътре самотни!

Ер Малък Ь

Ееееееееееееееее стига с тази меланхолия де, я го карай малко по-весело. Я виж, света е пъстър и ти се усмихва, усмихвай се и ти
:)

Редактирано от Ла Горда
Линк към коментар
Share on other sites

И разбрах,че сме с двойни тела -

и деца и животни.

Външно виждаш омраза и страх,

а отвътре самотни!

Ер Малък Ь

Ееееееееееееееее стига с тази меланхолия де, я го карай малко по-весело. Я виж, света е пъстър и ти се усмихва, усмихвай се и ти
:)

Това не е мой стих. Авторът е посочен. На него говоря. Иначе съм доста усмихната.

Редактирано от dina_qneva
Линк към коментар
Share on other sites

IT CAN BE DONE

Somebody said that it couldn't be done,

But he, with a chuckle, replied

That maybe it couldn't, but he would be one

Who wouldn't say so till he tried.

So he buckled right in, with the trace of a grin

On his face. If he worried, he hid it,

He started to sing as he tackled the thing

That could't be done, and he did it.

There are thousands to tell you it cannot be done,

there are thousand to prohesy failure;

There are thousands to point out to you, one by one,

The dangers that wait to assail you;

But just buckle in with a bit of a grin,

Then take off your coat an go to it;

Just start in to sing as you tackle the thing,

That couldn't be done and you'll do it.

After W.D. Gann

Линк към коментар
Share on other sites

И разбрах,че сме с двойни тела -

и деца и животни.

Външно виждаш омраза и страх,

а отвътре самотни!

Ер Малък Ь

Ееееееееееееееее стига с тази меланхолия де, я го карай малко по-весело. Я виж, света е пъстър и ти се усмихва, усмихвай се и ти
:)

Това не е мой стих. Авторът е посочен. На него говоря. Иначе съм доста усмихната.

Научих нещо нова, благодаря
:feel happy:
Как съм ги пропуснала
:blink:
нямам представа
B)

Линк към коментар
Share on other sites

IT CAN BE DONE

Somebody said that it couldn't be done,

But he, with a chuckle, replied

That maybe it couldn't, but he would be one

Who wouldn't say so till he tried.

So he buckled right in, with the trace of a grin

On his face. If he worried, he hid it,

He started to sing as he tackled the thing

That could't be done, and he did it.

There are thousands to tell you it cannot be done,

there are thousand to prohesy failure;

There are thousands to point out to you, one by one,

The dangers that wait to assail you;

But just buckle in with a bit of a grin,

Then take off your coat an go to it;

Just start in to sing as you tackle the thing,

That couldn't be done and you'll do it.

After W.D. Gann

Отговора ми изненадващо е "заминал" недовършен... :whistling:

aorhama,исках да кажа, че за мен е доста силно и въздействащо това стихотворение.Би ли дал и твоя превод,моля.Имам няколко бели полета,а стиховете си заслужават.

Линк към коментар
Share on other sites

IT CAN BE DONE

Може да бъде

Някой рече: "Това е невъзможно"

Но той цъкна с език и каза :)

"Дори да е невъзможно, не бих го твърдял преди да опитам"

И той си препаса колана със лека усмивка

И да е имал съмнения, те станаха минало.

И почна да пее, опитвайки невъзможното.

И го направи.

Хиляди ще рекат: не може да стане.

Хиляди ще предсказват неуспех.

Хиляди, всички ще сочат

Хиляди опасности по твоя път.

Просто сложи си колана със лека усмивка

Свали си палтото и почвай!

С обич и песен почни да работиш

И невъзможното, така ще направиш :feel happy:

:thumbsup2:

извира“ имам предвид, в музиката „до“. „Извира“, значи известни мъчнотии, които се разпукват. И вие в себе си имате известни мъчнотии, стеснителни условия имате. Някой път се мъчите в себе си, нещо ви стяга. Във вас се образува една сила, която иска тия мъчнотии да ги премахне. Но за да се премахнат, тази вашата сила трябва да извира и да ѝ се даде път да тръгне някъде. Изворът извира, реката потече. Каквото тече, то е вече „ре“. Реката потича и двата бряга мие. Туй е вече „ми“. Тревата изниква, това е „фа“. Растенията цвят дават, имате „сол“. Плодовете връзват, имате „ла“. И на човека храна доставят, това е „си“.

Програмата в живота

:feel happy:

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

За Атлантида:

Преводите на поезия са трудно и отговорно нещо, с което аз не се наемам - опитни филолози не си го позволяват, камо ли аз.

Прати ми неясните фрази на ЛС - за теб ще има изключение.

Линк към коментар
Share on other sites

Не ставам за черква –

камбана в морето,

престърган от воя в солено език.

Брегът ми се губи,

а Бог е далеко -

навярно задрямал е само за миг.

Не ставам за черква –

и макът сред нива

под голо небе е разсипана жар,

със хляба си зимен

по въглен ще мине,

прегазил последното лято жетвар.

От север се свличат пътеките вълчи

и нафора късат –

душа е и плът.

Какво да пречиствам със вино когато,

слънцата се плащат с угасваща кръв?

Щом плисне в очите седефено синьо,

в безвремие светло щом рейна с крила,

тогава прелитам отвъд хоризонта -

и черква,

и път съм,

и просто Жена.

Лили Качова

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy:

"дъжд вали, капки от божи сълзи, вали, в мене вали.

Дъжд вали, иска да ни промени, вали само вали"

Т.Янкулов - безкрайно много му се радвам на тоя човечец

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...