Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
maggee

07. Пълнене и празнене, 26.06.1917 г., София

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Песен: Благата песен, Молитва: Молитва за всеки ден, Формула: Господи, изпрати ми един ангел

Беседа:

Пълнене и празнене 26.06.1917 г., четвъртък, София; Цикъл беседи пред Сестрите, от книгата "Великата майка"

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Някой казва: „Аз зная, че Слънцето се върти.” Питам, твоето Слънце върти ли се? Казвате: „Зная, че Луната се празни и се пълни.” Питам, твоята Луна празни ли се, пълни ли се? Ето къде е Знанието – да знаеш кое е Добро и кое е зло. Гледайте вашето сърце пълни ли се с Добро и изпразва ли се от зло. Това е да знаете какво е празнене и какво пълнене.

Знаете, че Луната употребява четиринадесет дни за пълнене и четиринадесет дни за празнене. Така че четиринадесет дни вашето сърце ще работи за пълнене с добрини и четиринадесет дни вашето сърце ще работи за изхвърляне на всички помии от вас и от обществото. И след това да почувствате лекота. Когато хората видят, че някому е разстроен стомахът или има диария, веднага търсят лекар да спре това разстройство. Чакайте, нека болният повърне, та да му олекне, да изтече всичко насъбрало се. Някой се разфучал, развикал се – не го спирайте, нека си вика, та да излезе всичко навън. Ако това ви дразни, затворете ушите си, отдалечете се, не е ваша работа да спирате канала.

Много хора в началото на пътя, в старанието си да постигнат бърз успех, си поставят високи цели и започват да потискат своите мисли и чувства. Приемат механично препоръките и се опитват механично да ги приложат на практика. Резултатът е, разбира се, натрупване на напрежение и избухване в един момент, което води до обезкуражаване, до чувство за негодност, на неуспех, дори до отказ. За сетен път се убеждавам, че Учителя е казал всичко - за да освободим място в себе си за доброто, трябва първо да изхвърлим злото. И това е дълъг и постепен процес - трябва да знаем какво да очакваме, за да бъдем подготвени за тези епизоди на изчистване, които са неизбежни и необходими, трябва да знаем, че са част от напредъка.

Казва се в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. Аз перифразирам малко този стих и казвам: „С вяра се угажда на Бога.” Имайте предвид, че вярата е, която апелира към Господа. Писанието казва, че каквото попросим съгласно Волята Божия, дава ни се. Тази вяра не е общоприетата, не е онази, която имат хората, а е вярата на децата – при тях ще я търсите. Вяра детинска трябва да имате, а не вярата на възрастните.

Ако виждате една свещ и започнете да разсъждавате как тя свети, кога свети по-добре и т.н., полза няма да имате. Оставете настрана разсъжденията, а драснете клечка кибрит, запалете свещта и се ползвайте от нея.

Този Господ, за когото говоря, ви вижда, защото има милиони очи и уши. Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви, когато ги гоните. Господ вижда всичко, защото има много тайни места, през които наблюдава. Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях. Като ви види, че минавате покрай някоя круша или гледате някое цвете, Той знае вече намеренията ви. Всичко е известно на Бога. Когато пиете малко вода, Той чрез нея знае каква е вашата вътрешност.

Приближавайте се към Господа с вяра!

Казват, че всеки човек знае целта на живота си - целта на човека е детската му мечта. Казват, че мечтите на децата се сбъдват по-късно в живота им - вероятно защото на тях са им неприсъщи съмненията, които се натрупват в хода на живота, защото пътят пред мечтите им е свободен. Преди време си мислех - колко хубаво би било човек да има вярата и надеждата на детството със свободата за действие на зрелостта... На мен ми се случи да се върна отново там, макар че пътят до това състояние бе труден, успях да почувствам отново детето в себе си - нещо, което смятах за безвъзвратно загубено. Тогава осъзнах, че то никога не си е отивало, а е било затрупано под хиляди "важни проблеми", отегчавало се е, страдало е, плакало е, а никой не го е чувал. А когато детето в мен се усмихна, успя да се усмихне и порасналият човек в мен и светът отново върна цветовете си.

Днес си мисля - дали ако трябва да запалим свещ, не е по-добре да се доверим на детето в себе си? Да драснем ние клечката кибрит, но да се доверим на неговото усещане за това кога и как да го направим, да забравим за миг ежедневното си усещане за една обикновена свещ и да се порадваме на светлината и толпината на огъня по детски?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гледайте вашето сърце пълни ли се с Добро и изпразва ли се от зло. Това е да знаете какво е празнене и какво пълнене.

Знаете, че Луната употребява четиринадесет дни за пълнене и четиринадесет дни за празнене. Така че четиринадесет дни вашето сърце ще работи за пълнене с добрини и четиринадесет дни вашето сърце ще работи за изхвърляне на всички помии от вас и от обществото. И след това да почувствате лекота. ....

Как се пълни нашето сърце с добро - като се пълни с радост, мекота, благост и благосклонност, миролюбие и светлина.

Как се пълни с това - като отваряме очите и сърцето и ума си за красивото и доброто около нас. Като създаваме светли, меки, радостни мислоформи и мечти - като творим мир с мислите и сърцето си. Малко по-късно го виждаме всичко това материализирано в хората, в събитията, в живота около нас. И не преувеличавам - опитайте и ще се убедите сами.

Как се празни от помиите сърцето ни? Помията я разбирам като негативните и мрачни мисли и емоции, които ни навестяват понякога просто защото сме хора и се учим тук. Вместо да ги притискаме и смятаме за срамни - пред себе си да ги извадим и да ги разгледаме с благосклонност. какво в нас ги е произвело тези помии?

Ето например, от любов и уважение към децата, с които работя, си поставям задачата да постигна някакъв резултат - да значт и могат повече. Да, но... не стават нещата както ми се иска и... започвам да се тревожа или дразня или разочаровам, или разколебавам в силите на детето и своите. Това е помия. В сместа от любов и добронамереност е попаднала бактерия - амбицията да се реализира резултат определен от мен, суетата да се радвам на успех, гордостта да докажа, че мога... Бактерията е вкиснала добронамереността. Станала е помия... Изхвърлям я, но си оставям поуката и вниманието...

И това ми направи силно впечатление, защото отдавна работя над този урок:

Някой се разфучал, развикал се – не го спирайте, нека си вика, та да излезе всичко навън. Ако това ви дразни, затворете ушите си, отдалечете се, не е ваша работа да спирате канала. Това е философията на Новото учение, това е Учението на християнството.

Някой ........ви се разсърди за нещо, кара се, а вие искате да го спрете. Чакайте, нека си повърне. – „Да, но ще ме оцапа!” Ти стой настрана, а не отпреде му;дай му легена и стой отзад, а той нека си повръща. Не го спирай, помогни му и благодари, че се е освободил от тази тежест.

Да не го спираме - според мен това в конкретно поведение означава да не съдим човека, че е болен от негативни мисли и омраза или че носи в себе си помия и дори и се радва. Това е неговата свобода с какво ще храни ума си и сърцето си. Да не се опитваме да го поправим или да го поучаваме как да изчисти помията в себе си...и дори че това е помия. И пържолите на едни ухаят неустоимо, а други се отвръщат от това ухание.

Какво значи да дадем леген - да оставим човека да излива помията си на отделеното за това място.... Дори да му го направим... Ако има някой, на който тази помия ухае - нека му прави компания.... На когото не харесва - ще се занимава през това време с нещо стойностно и ще благодари че другият се чисти....

Ако човек умее да почиства навреме ума и сърцето си с любов и не ги блъска с развалени тежки храни (макар и да ухаят първо) - няма да има нужда от леген..... Но ако все пак има ... Учителят ни е дал много точен съвет....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като ви види, че минавате покрай някоя круша или гледате някое цвете, Той знае вече намеренията ви. Всичко е известно на Бога. Когато пиете малко вода, Той чрез нея знае каква е вашата вътрешност.

Пълнене и празнене

"Марсел Вогел...."Това е факт: човек може да общува с растителния свят и наистина го прави. Растенията са живи, чувствителни създания със свое място в пространството. Те може да са слепи, глухи и безсловесни от гледна точка на човека, но няма съмнение, че са изключително чувствителни инструменти за измерване на човешкия емоционален свят. Те излъчват енергийни сили, които са благотворни за човека. Човек може да ги усети! Те подхранват собственото му силово поле, което на свой ред излъчва обратно енергия към растението."

Растенията.....

Водата - "Д-р Емото вярва, че водата отразява съзнанието на човечеството и може "да се замърсява духовно". Японският учен смята, че под влияние на мислите водата се изменя мигновено. Ако човек се обръща с добри мисли към водата, благославя е, казва й "благодаря", качествата и се подобряват и тя има положително въздействие върху човека. "

Ако виждате една свещ и започнете да разсъждавате как тя свети, кога свети по-добре и т.н., полза няма да имате. Оставете настрана разсъжденията, а драснете клечка кибрит, запалете свещта и се ползвайте от нея.
Пъленен и празнене

Какво разбирате под "свещ"? - Дали е ситуация, или човек, или някаква мисъл, чувство, постъпка....?

Кога нямаме полза от тази "свещ"? И каква е ползата от горящата свещ?

Какво значи да "драснем клечка кибрит"? - Да приложим духовността си? Или да приложим безусловна любов?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свещта може би е нещо, в което е заложен потенциал. Огънят е енергията, с която този потенциал се реализира.

Ако това нещо е вътре в мен, то може да бъде моя заложба или качество, някаква мисъл, идея, емоция, порив...

Ако аз започна да разсъждавам дали мога да работя с деца, дали позитивните емоции, които усещам, когато си го представя, наистина са достатъчни, за да се справя. Ако започна да се готвя за тази работа на теория само, честно - сега си давам сметка, че сигурно щях да се разколебая и да се откажа.

Бях на 18, когато ми предложиха да отида като помощник възпитател в един детски лагер - младо - морето е до колене- не му мислих много - приех. Там събитията се стекоха така, че 1 седмица по-късно се наложи да бъда едновременно отговорник на група от 15 деца, отговорник за забавленията на целия лагер и след още 2 дни, отговарях и за продуктите в кухнята... Нямаше път за отстъпление... нямаше и време да мисля дали мога да се справя... Справих се както можех тогава. И осъзнах малко по-късно, че ми е хубаво с тях и че Мога да работя това, което ме влечеше сърцето...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гледайте да не бъде всичко пресилено и в сърцето ви да е всякога топло.

Пълнене и празнене

Кога и защо волно или неволно минаваме границата и започваме да пресилваме нещата? Кой може да прецени кое е пресилено - ние самите или човекът, който ни наблюдава?

Ако сме ние самите - тялото има перфектни сетива за пресиленост и средства да ни предупреди и дори възпре. Има ли такива сетива умът, а душата?

Ако е друг човек - това, което за един е пресилено и престорено, за друг може да бъде естествено и искрено. На благостта често лепят етикет лицемерие само защото още не са я усетили в себе си или са избрали борбата за свой Живот.

Как и защо може да изстине сърцето?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази вяра не е общоприетата, не е онази, която имат хората, а е вярата на децата – при тях ще я търсите. Вяра детинска трябва да имате, а не вярата на възрастните. Аз искам тези, които ме слушат, да не мислят, че са възрастни.

По какво се различават двете вери?

Днес ми се наложи да ги сравнявам....

Едната вяра е "сериозната" - вярата, която поставя правилата и съди, вярата, която носи отговорност и поради това налага своите разбирания за добро.

Детската вяра със сигурност не е това - но какво Е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Детската вяра със сигурност не е това - но какво Е?

Тя е истинска. Тя е чиста, неподправена, безкористна. Искрена. Освобождаваща. Смирена; възприемаща всичко което е светло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×