Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Рассвет

Мисли на Учителя за поезията

Recommended Posts

Поезията

Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея.

Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена.

Според мене истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот. За каквото и да пишеш, трябва да си го преживял и опитал.

Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват.

Всеки поет знае до известна степен, кога се четат съчиненията му. Ти си поет и се чувстваш радостен. Това е защото си написал нещо хубаво – като го четат, чувстваш приятност. Някой път си писал нещо лошо – като го четат, чувстваш неприятност.

Поет може да бъде само онзи, който още горе на Небето е пожелал да бъде поет. На всекиго е определено когато да е, да стане поет и то първокласен. Във Вечността има ред, условия, при кои го човек може да се прояви. Има закони за това. Ще чакаш своето време. Няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: "Излез да се проявиш!" Тогава цялото Небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? Следователно, всеки от вас трябва да се готви за този велик момент.

В България за в бъдеще ще се родят големи поети.

Поезията и музиката са две страни на Живота. Музиката е външната страна, а поезията – вътрешната.

из «Изворът на доброто»

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил.

Възможни постижения

Поезията е вътрешно състояние. Който няма това състояние в себе си, нищо не може да постигне. Без поезия, като състояние на душата, човек не може да бъде щастлив. Щом има поетично настроение, човек пише, мисли, твори вътрешно. След това той може да изяви поезията си навън. Обаче без вътрешна поезия външната е само декламация. Следователно истински поет е този, който живее това, което пише. Човек трябва да бъде поет, философ, мистик, учен вътрешно и когато му остане свободно време, тогава може да изнесе вътрешното навън, пред света.

Упътвания и наставления

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света. Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си. Той излива, щедро дава от изобилието на своето сърце и на своя ум. Поетът описва преживяванията на сърцето, на ума, на душата, затова хората обичат неговата поезия.

Божият глас

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно стихотворение на някой поет, да почувстваш едно трептение в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел. Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат тъгата, да се утеша.

Аз всякога имам съчувствие към слабите хора, искам да им помогна. А някои хора нямат нужда от мен. Казва се за някого: „Той е чист, той е свят“. Но други забелязват: „Защо с нас не постъпваш тъй?“ – Нямате нужда от мен. Тъй е постъпвал и Христос. Той не е дошъл за праведните, но за страдащите и за болните, слабите и бедните. Един ден и с вас ще се съберем. Аз другояче зная: при болните ще ида с аптеката си, а между вас ще нося само цигулката на гърба си, и като вляза в дома ви, ще свиря и всичките ви деца и вие ще ме слушате и ще кажете: „Много хубави неща свириш, от Бетховен, от Моцарт, от Бах, я изсвири още едно парче – тръгнал да оправя света с цигулка“. Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл: още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече: музиката и поезията. И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега това ще ти дам като подарък и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя. Изведнъж то не може да се приложи, но постепенно: веднага светии не можем да станем. Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, който живее в нас, във всинца ви говори същото. Когато отивате някъде да направите зло, той казва: „Недей, потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „Не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи животът. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „Не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“. Следователно това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е Божественото в нас, които постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината. Ако ние ги различаваме във всеки един момент, каква поезия, какви Божествени стихове можем да пишем! А знаеш ли хубаво да пишеш, ще можеш и да пееш, а щом можем добре да свирим, да пеем и да пишем, знаете ли какви хубави мисли, желания и действия могат да дойдат у нас и да се извършат от нас?

Които вас приемат

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×