Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

18. В начало бе...

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

"В началото бе Словото и Словото бе у Бога. И Словото бе Бог."

Молитва Добрият път-молитва на ученика

Формула Ученикът трябва да има...

Чете се Евангелие от Йоана 1:1

Беседа:

В началото бе..., Неделна беседа, 08.11.1914г.

Молитвен наряд за край:

Молитва Молитва на Духа Свят

„В начало бе Словото и Бог бе Словото.“ Нека се попитаме дали това Начало е у нас, дали ние сме в Бога и дали Бог е в нас. Не казвам, че не сте в Бога. Дори твърдя с положителност, че вие съществувате, живеете и се движите в Бога, но Бог не е у всинца ви. Защото човек може да бъде изсъхнал корен и може соковете на дървото да функционират, но в него да не проникват. Ако сте сух корен, Христос какво ще ви ползва? Трябва не само да сме в Бога, но и Бог трябва да бъде вътре в нашия ум и в нашето сърце.

Сега, какво разбрахте от днешната беседа? Запомнете следното нещо, което от чисто практическо гледище е важно за вас: трябва да си прокарате по една малка тръбичка от този извор вътре във вашия двор и отсега нататък да не безпокоите нито мен, нито свещениците. Казвате, че нашите свещеници не проповядват. Те не са ви хамали. Направете си чешма и пийте. Казвате, че свещениците били лоши. Защо? Защото не давали вода. Прокарайте си от извора чешма вкъщи и нека да престане този „Източен въпрос“. Когато прокарате от този извор чешма, всички спорове ще изчезнат.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото.“ Тук основната мисъл е Словото. Какво трябва да подразбираме под думата Слово? – Онзи разумен Божествен акт, изявен чрез известни вибрации, които можем да възприемем. Значи, когато нещата станат видими, осезаеми, достъпни за човешкия ум – нещо, което е сформирано, понятно за нас, това наричаме Слово.

В начало бе... 08.11.1914

Според сегашните ни разбирания в областта на физиката всяка област от пространството е наводнена с различни видове полета, изградени от вълни с различни дължини. Всяка вълна винаги има поне известно количество енергия. Когато физиците изчисляват минималното количество енергия, което една вълна може да обладава, те откриват, че всеки кубичен сантиметър от празното пространство съдържа повече енергия, отколкото сумарната енергия на цялата материя в познатата вселена!

Нашите мозъци конструират математически обективната реалност чрез интерпретиране на честоти, които са в крайна сметка прожекции от друго измерение, от един по-дълбок ред на съществуване, който е отвъд пространството и времето: Мозъкът е холограма, забулена в една холографска вселена.

Този синтез кара Прибрам да осъзнае, че обективният свят не съществува, най-малкото не по начина, по който сме свикнали да вярваме. Това, което е „извън нас", е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъглявина и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят.

М. Тoлбот - Холографската Вселена

Теория на суперструните (още може да се срещне и като суперструнна теория) е теория, която прави опит да обедини всички частици и фундаментални сили в природата в една теория, моделираща ги като трептенията на микроскопични суперсиметрични струни. Основната идея е, че фундаменталните съставни части на реалността са струни с дължината на Планк l_P = \sqrt{\frac{\hbar G}{c^3}} (около 10−35 м), които трептят в резонансни честоти. Силата на разтягане на тези струни (8,9х1042 нютона) е около 1040 пъти силата на разтягане на средна струна на пиано (735 нютона). Гравитонът (частица-носител на гравитационните сили) например, е предвидено от теорията да бъде струна с амплитуда на трептене равна на нула.

Теория на суперструните

М-теория

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И тъй, под думата Слово разбирам онова разумно начало, което твори и създава у нас и мислите, и желанията, и действията. И сега ние трябва да се върнем към туй Начало. Всички противоречия в индивидуалния живот и между народите ще изчезнат, само когато се върнем към него.

Това може ли да се разбира, че когато и където ние не усещаме с ума и сърцето си противоречия в индивидуалния си живот - сме намерили Пътя към Разумното начало?

Дали издигането над противоречията в индивидуалния ни живот и между народите е начинът да се върнем към Началото?

Или има друг път, а изчезването на противоречията е само крайният резултат от връщането?

Ние приемаме противоречията като източник на развитието и в този смисъл смятаме, че ако те изчезнат, развитието, творчеството ще спре...

Всъщност дали нашият ум не създава тези противоречия , а те реално да не съществуват. Може би развитието и творчеството ни не се движи от наличието на противоречия, а се спъва от тях?

За да преодолеем противоречията би трябвало да сме наясно кое ги създава в ума ни, след като Великото Разумно Начало не ги е заложило в него - значи е нещо, което сме създали ние - хората. Нещо, от което имаме нужда да се освободим, за да намерим Началото...

А начинът за повръщане към него е да олекнем. Ако една река, която слиза от извора надолу и отива към морето, ме попита какво трябва да направи, за да се повърне към своето начало, аз ще ̀и отговоря, че трябва да се изпари, да поолекне, да се повдигне във въздуха, за да я понесат ветровете пак към извора, към главата, от която е изтекла. И на вас казвам, че трябва да приложите същия закон. Този закон е самоотричането. Ето защо Христос казва: „Ако не се отречеш от себе си и не Ме последваш, няма да бъдеш спасен.“ Трябва да се отречем от материята, от къщите, децата, от нещата, с които сме свързани като с хиляди въжета. Казвате, че искате да отидете при Господа. Никога няма да отидете при Него, ако не изрежете въжетата, с които сте свързани.

Какво означава да се самоотречем и да се отречем от всичко в този свят? - Нали и него сме го получили от Разумното Начало?

Съвсем не означава да изоставим всичко и да го презираме - тялото си, личността си, ролите си в този живот - те са нашият учебник - Учителя много пъти ни го напомня.

"Никога няма да отидете при Него, ако не изрежете въжетата, с които сте свързани."

Според мен самоотричането означава да се отнасяме с любов към всичко в този свят, но да не позволяваме то да влияе на любовта, с която се отнасяме към него.

За мен лично това означаваше да мога да освободя хората и нещата, които обичам, от своите грижи и чувство за отговорност. Последните ме бяха подвели да си мисля, че това, което обичам, няма да оцелее без мен...

И тогава някой ще попита как може да се повдигне и да отиде към Бога. – Ставайте сутрин, когато Слънцето изгрява, наблюдавайте Бога и ще намерите пътя. Някои смятат, че всякога трябва да мислят за Бога. Не, у вас може да има една мисъл, но може да ̀и трябват известни условия, за да започне да действа. Зародишите на вашето спасение са поставени, но само когато започнат да действат, вие ще се повдигнете.

Кое можем да наричаме зародиша, поставен в нас и как може да започне да действа?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, много хубави въпроси за размисъл :) благодаря!

Когато ние сами започнем да търсим обяснение на някои закони, тогава сме на Пътя. Онова Разумно начало е частицата Божествена Любов поставена в нас. Дуализма си е в нашите глави и явно е необходимо условие до определен момент, когато душата натрупа достатъчно опит и разбиране.

Струва ми се, че ни трябва само да се освободим от цялата логичност на нашият ум. От неговите за и против, от ограниченията, които ни налага.

Когато гледам хората, които седят и казват сега, че са направени по образ и подобие Божие, аз се смея през глава, защото пред мен стоят хора карикатури, на които мислите, умът и сърцето са съвсем развалени. Картината, за която казват, че имала образ и подобие Божие, е развалена, не е такава, каквато е била. И когато Словото, чрез което всичко е станало, видяло, че това, което е направило по образ и подобие Божие, се е превърнало на карикатура, то пратило Христос да слезе от Невидимия във видимия свят и да каже на заблудените: „Стига сте лъгали – това, което имате сега, не е образ Божи, това е вашият образ.“ Ще възразят: „Ама в началото аз съм създаден от Бога, роден съм от Него.“ Как си роден от Бога? Това начало е било в себе си бистро и чисто, а във вас сега има известен примес.

Сега наистина ние приемаме нещата различно, като отражение. Светлината на ума, когато ни огрее Слънцето-може би това е усещането и "шепота на душата", нещо извън логиката и обяснението.... :feel happy: Може би това са различни честоти, за коита се настройва ума чрез опитностите...

Сега вие ще кажете: „Аз вярвам в Христа.“ Добре. – „Той ще ме спаси.“ И това е добре, но дълго време ще падате при дънера на дървото, докато семката узрее във вас. Само когато узрее, тогава ще имате духовна Свобода. Единственото богатство, което човек ще отнесе от Земята на Небето, е този малък зародиш. А когато отиде на Небето, човек ще започне пак да го посява за нов живот, защото там е същото училище, там също се работи. И когато там ви проповядват висша наука, как ще я разберете, ако нямате способности, ако на Земята не сте се научили да направлявате вашите мисли и желания? Ако искате да разберете Христовото учение и да имате положението на разбойника, разпнат отдясно, комуто Христос рекъл: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“, вие трябва да работите. Ще кажат някои, че и те са разпнати. Да, но от коя страна? Ако сте отляво, съжалявам ви, с вашите страдания няма да влезете в Небето; ако сте разпнати отдясно, радвам се, защото вашето избавление е дошло. Всички, които са разпнати отдясно – учители, свещеници, философи, царе, ще бъдат спасени, но ако сте разпнати отляво, отново ще се повърнете на работа в този свят. Такъв е Божественият закон.

"Ако сте разпнати отдясно, радвам се, защото вашето избавление е дошло..."-именно това е притихването на ума и включване на нашата интуиция-чувство-усещане... на вибрациите и скрития смисъл на думите....

Да сме отрязали въжетата не значи да се отречем буквално от близките си, но да имаме доверие в Бога и да ги оставим в негови ръце. Така, както детето има пълно доверие в майка си и баща си, така и ние да се доверим на божествения план... Не да ги контролираме с нашите желания и ограничености...

Това е мое си разбиране ;)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×