Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Класически композитори

Recommended Posts

Аз нямам думи,те са слаби и бледнеят пред вълшебството в тази тема...

Редактирано от Атлантида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления Florestan за компетентната информация по темата и за това,че най-после във форумите се появи човек с

истински познания за класическата музика!!!Аз също слушам предимно класика и авторите,които

си изброил са сред от любимите ми.

Редактирано от pcheliza

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Florestan, благодаря! :)

Ето и от мен поздрав с любимата ми "Норма" на В. Белини

http://www.youtube.com/watch?v=C9-E1-JVpGI...feature=related

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново,

Доколкото разбирам, има и други професионални музиканти или хора с познания за класическата музика във форума. Бих могъл да спомена една случка с композитора Ференц Лист, за която се говори, че се е случила в края на живота му. Един ден, той имал видение, че неговият приятел Рихард Вагнер умира във Венеция и е понесен от черна гондола. След това, той написва произведението "Черната гондола", а не след дълго, в действителност последвала смъртта на Вагнер и то във Венеция. За Лист се знае, че е имал много мистични наклонности, както и че е писал произведения на най-различни теми - Соната "След пълното прочитане на Данте", Легенди за Свети Франциск и т.н. Някои музиканти смятат, че той е по-скоро голям виртуоз, а предпочитат други композитори, които считат за по-задълбочени, но аз лично не смятам така. За сметка на това, обаче, нямам особени предпочитания към музиката на Вагнер и за нея, например, не бих могъл да напиша почти нищо интересно. Ето Легенда No.2, "Свети Франциск ходи по водата":

Поздрави,

Ф.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Apocatastasis

Ференц Лист, или както е по-известен на запад - Франц Лист, е един от най-любимите ми композитори и ако да е бил най-великият пианист, то за мен е и един от най-великите композитори. За нещастие, а за някои пианисти вероятно и за щастие, нямаме негови аудио записи, но делото му като пианист, което е извършил (всеки музикант знае) е много голямо. От друга страна, наравно с това, композиторските му способности изпъкват особено силно в неговите симфонични поеми, в неговите блестящи пиано-концерти, в неговите рапсодии и пиано-произведения, както и в двете му титанични симфонии - "Фауст симфония" и "Данте симфония". Що се отнася до мистицизма на Лист, той е по-скоро религиозен мистицизъм, отколкото езотеричен такъв. Лист се е интересувал много от християнските мистици, а през последните две десетилетия от живота си става монах към Ватикана. Тези религиозни инфлуенции в творчеството му откриваме в неговите църковни произведения, като по мое мнение те се нареждат по значимост, заедно с Бетховеновата Missa Solemnis, към най-големите произведения в този жанр. Аз ви предлагам да чуем творбата на Лист Totentanz.

Споменатият Бетовен е също мой най-най-любим композитор. На него също могат да му се припишат мистически произведения или най-малкото - наситени с философски промисъл. Точно такова, във всички отношения, е знаменитата Девета симфония. Без пресилване можем да кажем, че в това произведение е скрито Битието. Да, ако Трета симфония пресъздава битката и велечието на победителя (независимо в какъв аспект), ако Пета симфония говори за колизиите на живота, превратностите на съдбата и за тази Сила, която в крайна сметка ръководи нашия живот, ако Шеста симфония рисува красотите и величието на Природата, спокойствието и идилията на селския бит, и ако Седма и Осма симфония претворяват цялата наситеност на чувства, страсти, мисли и противоречия в една велика душевност, наричана обикновено - гений, то Девета симфония ни изявява цялото Битие, цялото миросъздание във всеобхвата и многоизмерността му. Едно действително конгениално произведение, което буди нашето възхищение с дълбочината на посланията си и с широтата на - как беше - полипарадигмалните си дименсии в експлицирането си в сетивна форма.

Малер е друг мой любим композитор. При него имаме една много нежна и чувствителна душевност, която нерядко се издига до всеобхватна универсална мирова скръб и прераства в едно боголюбие, кънтящо и зовящо с фанфарните си екзалтации, подобно изстъпленията на Достоевскиевите герои. Една душа, търсеща да се съедини с Вечното, пише своите музикални поеми с поглед, обхождащ Земята и Небесата, прехласната от съзерцанията на Всевишното - това е Малер, това са неговите симфонии - един Космос. Би могло да се каже, че ако при Лист мистицизмът е религиозен, при Бетховен философски, то при Малер е поетичен. Освен блестящ симфоник и първокласен майстор в оркестрацията, Малер е бил и един от най-големите диригенти, като негов похват, по-късно възприет от друг голям диригент, негов приятел, Бруно Валтер, е да покаже драматизма в творбата, да обгрижи, така да речем, моралната съвест у слушателя и да събуди душевността му. Любимото ми негово произведение е Пета симфония и понеже в нея се намира едно от най-магичните неща, създавани в класическата музика, а именно четвъртата част, Adagietto, то ви предлагам едно откъсче от нея.

Освен тях, обожавам също и Чайковски, който трябва да е един от новите композитори, идващи с полъха на Шестата следатлантска културна епоха, също така нежният, богат душевно Григ, гениалният Шостакович, Брукнер с възторзите и размислите си, цъфтящият Салиери и много други. Към мистическите композитори обаче трябва да прибавим и още няколко любими имена. Това са задължително Вагнер, навлизащ в северно-европейските мистерии с оперите си, Дебюси и Ерик Сати, които са членували в езотерични ордени, Густав Холст, който написва своите астрологически Планети (може да чуете известният му

), както и повлиян от индийската философия, други произведения по текстове от Ведите, също така да не забравим съвременните композитори Кшиштоф Пендерецки и София Губайдулина, които навлизат в по-нови хоризонти на мистичното, и най-вече трябва да споменем и Александър Скрябин. Той, както се знае, е притежавал цветен слух, т.нар. явление синестезия - виждал е звуците, образно казано. Освен мистичните си и теософски интереси, Скрябин се е познавал лично и с известният суфи Хазрат Инаят Хан, който между другото е познавал и вдъхновявал Дебюси. Едно от най-гениалните произведения на Скрябин е неговият Mysterium с подзаглавие Подготовка за Последните мистерии - едно чудовищно, страховито произведение в три части, съответно озаглавени "Вселена", "Човечество", "Преображение". За това си произведение Скрябин пише, че "трябват специални хора, специални артисти и една изцяло нова култура". Можем да кажем - това произведение не е за хора със слаби нерви - то е подобно на Вагнеровите опери - тежко, могъщо и спиращо дъха.

Класическата музика се е развила изключително много от векове насам и ако тези и други големи имена предизвикват захласа и преклонението ни, то - убеден съм - идват нови такива композитори, които има какво да кажат на света с новата си музика. Можем само да ги чакаме и да ги разпознаваме, така както ни е подсказал това сам с творчеството си Учителя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На тези, които обичат Бах, самбата не им пречи - какво като е
?

Прелюд №3 на Вила Лобос е също посветен на Бах. Натози линк изпълнението е на Джулиан Брийм, след 3ти е 4ти прелюд, който пък е посветен на Бразилски индианци

Не мога да кажа, че съм свъх фен на класическата музика, но обожавам Рахманинов и то в негово изпълнение

Това е Концет за пиано №2

Аз повече съм фен джаза и на съвременната симфонична музика и най-вече на тяхното Third stream music, което не е много ясно дали е джаз или класическа музика. Нещо като това:

David Darling

Maria Schnieder

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Шопен може да ме върне и от онзи свят... А Бетовен да ме отведе обратно... Както и Кийт Джарет от съвременните пианисти и композитори.

Моцарт.Вивалди.Шопен-красота и блян-всичко е трептене и се оставяш звука да те води и се разтваряш в него!!!!

:thumbsup2:

Аз също много харесвам втори концерт на Рахманинов :3d_038:

http://www.youtube.com/watch?v=5ZRbko3UsnQ

http://www.youtube.com/watch?v=Gx_XfNWkf_s

http://www.youtube.com/watch?v=Bxwmg-YTAr0...feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=VlvibGCRDkY...feature=related

A eто и нещо много любимо от Шопен - поетът в музиката :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Има някои неточности този филм, но това е нормално за киното. Аз повече харесвам другия за Бетовен - Copying Beethoven, макар че той е измислена история, но играта на Ед Харис е блестяща. Филма го има също в споменатия от Ася сайт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Да, филма за Малер е хубав. По-скоро е не толкова романизиран и документализиран като тези за Бетовен, а по-поетизиран. Идеята му е друга. Режисьорът се е опитал да се вмъкне в личността на Малер и да провиди образите на душата му, дори да достигне най-големия праг на чувствителност и най-трансценденталните перцепции, които може да изпита душевността на този велик композитор. А те всъщност под една или друга форма са отразени в творчеството му - мащабната всеобхватност на чувствата му, дълбочината на радостта и страданието му, нежността на любовта му, тръпнещите, ефирни ласки на занемялата му сърдечност, срещнала неразбирането на приятелството или сблъсъка между най-красивите идилии на въображението и твърдата, грапава повърхност на действителността. Ако, както казват и аз съм съгласен с тях, Бетовен е първият романтик, то за мен Малер е последният. И в същото време е началото на новата класическа музика, дори на филмовата музика. Но по ескалация на чувствата е ненадминат, поне за мен, и поне за своето време. Може би след това едва Шостакович успява да достигне тази ескалация и то, претворявайки в музика войната. Ако Малер намира тази борба между идеалът и реалността вътре в себе си и опияняващо я пресъздава с езика на музиката, то Шостакович няма нужда да я търси, защото тя е пред очите му - Втората световна война е същата тази борба, която срещаме понякога в творчеството на Малер, но обективирана пред очите на човечеството. Вечната светлина на щастието остава завинаги непрестанен импулс в душите на тези композитори, които я изразяват в своето гениално творчество.

Редактирано от Деян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, филма за Малер е хубав. По-скоро е не толкова романизиран и документализиран като тези за Бетовен, а по-поетизиран. Идеята му е друга. Режисьорът се е опитал да се вмъкне в личността на Малер и да провиди образите на душата му, дори да достигне най-големия праг на чувствителност и най-трансценденталните перцепции, които може да изпита душевността на този велик композитор. А те всъщност под една или друга форма са отразени в творчеството му - мащабната всеобхватност на чувствата му, дълбочината на радостта и страданието му, нежността на любовта му, тръпнещите, ефирни ласки на занемялата му сърдечност, срещнала неразбирането на приятелството или сблъсъка между най-красивите идилии на въображението и твърдата, грапава повърхност на действителността. Ако, както казват и аз съм съгласен с тях, Бетовен е първият романтик, то за мен Малер е последният. И в същото време е началото на новата класическа музика, дори на филмовата музика. Но по ескалация на чувствата е ненадминат, поне за мен, и поне за своето време. Може би след това едва Шостакович успява да достигне тази ескалация и то, претворявайки в музика войната. Ако Малер намира тази борба между идеалът и реалността вътре в себе си и опияняващо я пресъздава с езика на музиката, то Шостакович няма нужда да я търси, защото тя е пред очите му - Втората световна война е същата тази борба, която срещаме понякога в творчеството на Малер, но обективирана пред очите на човечеството. Вечната светлина на щастието остава завинаги непрестанен импулс в душите на тези композитори, които я изразяват в своето гениално творчество.

Споделям твоето мнение Деян,много точно казано!

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Макар че не бях много прав да определям кой е първия и кой е последния романтик, защото това са духовни течения, които засягат определени творци, а не самоволни оригинални идеи на същите такива творци (примерно). Ето, да кажем, че Шьонберг създава системата на додекафонията, може би ще сме прави, но да кажем, че еди кой си е създал романтизма или класицизма, си е нелепост. Определени творци се изявяват с новия си дух и така се създава определеното течение в изкуството. Но понякога, както е случая с Шьонберг, това е и самоинициатива, но дори и тогава Духът на епохата влияе тъкмо за това. За късен романтик се счита примерно и Сибелиус, който е живял с цели 46 години повече от Малер, но пък е започнал да твори дори по-късно от него. Но като цяло май наистина след Малер, че дори и по негово време, новите композитори вече творят нещо съвсем различно. Същото е и с Бетовен - преди него музиката е съвсем друга, дори неговата ранна музика е от "старата школа". Едва в един определен момент (първото десетилетие на XIX в.) романтическото започва да навлиза в неговата музика, а после и в тази на, примерно, Шуберт. Интересното е, че това навлизане е свързано не само с музиката, но и с политиката (Наполеон), философията (Новалис, Шелинг, дори Хегел може да влезе), литературата и поезията (Новалис, Клайст, Шатобриан, братя Шлегел, Блейк), живописта (Фридрих, Търнър) и др. Интересна епоха. :)

Редактирано от Деян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Учителят ни е заръчал...когато слушаме музиката на Моцарт - да знаем че тя още и ...подмладява , Бетховен - да усилим вярата и смелостта си, Вагнер - музика на славата, Бах - тайните и величието на природата...

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Здравейте,

аз имам много любими композитори, не мога да кажа само 2-3 имена, много са. Всеки един от тях има своят принос към човечеството. Като се започне от Барок (Бах, Хендел) , та се мине през виенските класици (Хайдн , моцарт, Бетовен) и оттам към Романтизма - Шуберт, Шуман, и още мнооооооооооооого . Но все пак композиторът, който ми е най-близък е Сергей Рахманинов :)

Доколкото за Бах , музиковедите свързват музиката му най-вече с Господ, тъй като той е написал голям брой произведения за църквата ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте хора музиканти :-).

Наскоро започнах да се уча да свиря на пиано и си търся партитури на походяща по трудност , класика или на Дънов, нещо вдъхновяващо. Изтеглих си Моцарт, защото много ме радва, но нанизаните хиляди осминки не ми се удават добре. Благодаря :-)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето част от едно изключително произведение на Джовани Перголези "Stabat Mater",но е хубаво да се чуе цялото произведение,

въздействието е изключително.

Спомням си,че преди много години за първи път го чух във финалната част на един много хубав филм "Исус от Монреал".

,а това е любимото ми изпълнение на/Emma Kirkby/,

невероятна е!!! Поздравявам всички вас! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×