Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

75. Голямата вяра

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Бог е Любов(песен)

Добрата молитва

Псалом 23

Беседа: Голямата вяра

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете: Матей 15

Голямата и малката вяра представят два полюса на човешкия ум. И голямата, и малката вяра са потребни в живота – според случая. Това са контрасти, без които не може. Те съществуват и в природата. Навсякъде ще видите големи и малки планини, големи и малки реки, морета, езера, големи и малки градове, държави и т.н. За да каже Христос на жената, че вярата й е голяма, това показва, че Той я подложил на изпитание. – Защо трябваше да я изпитва? – За да разбере, дали може да се излекува дъщеря й. Ако някой купи много земя и започне да я обработва, първият въпрос, който ще му задам, ще бъде, има ли вода на разположение и какво количество. За много земя е нужна много вода. Ако водата е малко, по-добре да не се заема с обработването на земята. Вярата представя особен род енергии в човешкия живот. Колкото по-голяма е вярата на човека, толкова по-енергичен е той и толкова по-голяма работа може да свърши. Христос зададе на жената няколко въпроси и, след като тя отговори разумно на всички въпроси, Той й каза: „Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата“. А тя рече: „Ей, Господи, но и псетата ядат от трошиците, що падат от трапезата на господарите им“. Тогава Христос й каза: „Жено, голяма е твоята вяра. Да бъде според вярата ти!“

Голямата вяра

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Молитвен наряд за начало:

Бог е Любов(песен)

Добрата молитва

Псалом 23

Беседа: Голямата вяра

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Голямата вяра

Понеже човек е свободен в своите действия, погрешките в живота му идат като естествено последствие от неговата свобода. Обаче, едно се иска от него: изправяне на погрешките.

В една друга тема тук писахме(и аз в т.ч.) за свободния избор-дали го има в космическата игра на Всевишния и ако да ограничен ли е или не.

Днес в тези две изречения ,на днешната неделна беседа, аз намирам отговор.Кратък,ясен и логичен.Не само твърдение,а и път,изход-изправяне на погрешките,чрез смирение .

Кой изправя погрешките си? – Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението. Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други – насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият- по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? – Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е този, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изучавайте качествата и проявите на животните и подражавайте на доброто в тях. Вижте как овцете се подчиняват на своя пастир. Не трябва ли и хората да се подчиняват така на своя Отец? Вижте как копринената буба се смалява постепенно, докато се завие в пашкули и прекара в сън известно време, докато се превърне на пеперуда, и литне в широкия свят. Не трябва ли и човека да научи изкуството да се смалява и увеличава, когато условията му диктуват едното или другото положение.

Като слушат да се говори така, мнозина ще възразят, че е свободно, мислещо същество, независимо от условията. Наистина човек е мислещо същество, но той е господар на условията само когато мисли, чувства и действа правилно. Иначе, той е роб и слуга на условията.

Велико нещо е вярата. Според някои вярата е резултат на добро разположение. Не е така. И животните имат добро разположение, играят си весело, скачат, но не може да се говори за вяра в тях. Колкото по-добър и разумен живот води човек, толкова повече се усилва вярата му. Лошият и неразумен живот става причина за отслабване на вярата. Понеже вярата има отношение към ума, за това силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум. Няма ли тези качества, умът става причина за заблужденията на сърцето.

Веднъж се облякъл в плът, човек не може да се отрече от нея. Той може да й стане господар и да не задоволява всичките й желания, но няма право да я унищожава. Плътта е форма, в която са поставени душата и духът, да изучават живота. Корените на живота са в плътта, а клоните – в духа. Понеже корените се стремят надолу, към центъра на земята, а клоните – нагоре, към слънцето, затова духът и плътта се движат в две противоположни посоки и се противят един на друг. Благодарение на противодействието, между плътта и духа се ражда живота. Така, именно, плътта и духът извършват велика работа. Следователно, за да има равновесие в човешкия живот, плътта трябва да върви надолу, а духът – нагоре. Мнозина искат да унищожат плътта, да се отрекат от нея. Това е невъзможно. Докато е на земята, човек се нуждае от плът. Той не е нито ангел, нито светия, не разполага с техните знания. Само ангелите и светиите могат да живеят без плът, но, когато са на небето. Слязат ли на земята, и те се обличат в плът. Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие. В този смисъл всяка форма изпълнява известна служба. И най-малкото същество, което изпълнява службата си както трябва, отива нагоре, към клоните. И обратно, ако човек не изпълнява волята Божия, той е в положение на корени, които се забиват дълбоко в земята. Следователно, не е важно каква служба изпълнява човек, а как я изпълнява.

Изкуших се да оставя този цитат цял, въпреки че е доста дълъг. С него само допълвам казаното вече или хвърлям светлина върху още един аспект от "отговора", който и пред мен се открива, както при Klaudia - "изправянето на грешките", смирението или приемането на "службата", която ни е отредена, съзнанието за необходимостта от това да смирим плътта и духа в телесната ни форма... Житейският ми път до сега мина през много перипетии. Себе си нареждам между "глупавите",които не можеха да предвидят злото и се натъкваха на него, но от позицията на настоящето си съм благодарна на "неудачите", които в крайна сметка ме доведоха до тук.

Който иска да се удоволства, плаща скъпо. Тази мисъл Христос изразил чрез стиха: „Не мога да взема хляба от децата и да го дам на псетата.“ Аз превеждам думите на Христа по следния начин: Не съм дошъл за хора, които искат само да се удоволстват. Жената хананейка отговори на Христа: „И аз искам да вляза в добрия път, който показваш на хората.“ Христос каза: „Жено, голяма е твоята вяра!

Голямата вяра

Благодаря за беседата! За мен тя има ключово значение за всеки, който търси свързващото стъбло между корените и клоните на живота си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×