Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

85. Като го видя Петър

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Фир-Фюр-Фен - Благославяй(песен)

Добрата молитва

О, Велика Любов (формула)

Евангелие от Йоан 21

Беседа: Като го видя Петър

Господи, изпрати ми един ангел (формула)

Господнята молитва

Заповедта на Учителя

Петър запита Христа: „Господи, а този що?” С други думи казано: Какво ще прави тоя? – Той ще философства цели три хиляди години върху въпроса, съществува ли Бог, възкръснал ли е Христос, кое общество е най-добро, коя църква е най-права, как ще се спаси светът. Едно е интересно в сегашния свят: хората разискват върху много въпроси, но не и върху самата истина. Съвременните християни са подобни на литературните критици, които са готови всеки момент да критикуват някоя книга, току що излязла от печат. Светът е пълен с критици, които постоянно прелистват Божествената книга, да видят, дали подлогът и сказуемото са поставени на място. Коя е мярката, с която определяш тия неща? Отиваш при един банкер, искаш му хиляда лева на заем. Ако ти услужи, казваш, че е добър човек. Отиваш някъде на гости и те приемат добре. Ти казваш, че тия хора са добри. Това е философията на пълния и на празния стомах. Това не е оная истинска, абсолютна мярка. Днес мериш по един начин, утре – по друг, според стомаха си. Значи, ако си здрав и те нахраня, добър човек съм. Ако си болен, със слаб стомах, и не те нахраня, лош съм. Не всякога даването е добро; и не всякога лишаването от известно благо е зло. Ще кажете, че болният се нуждае от лекар. Така е, но когато друг му е причинил болестта. Скарал си се с някого, стрелял си го, а после търсиш лекар. И в тоя случай лекарят е нужен, но сбиването и скарването между двама приятели може да се избегне. В който ден престанеш да се биеш, болестите изчезват, и хората не се нуждаят вече от лекари, от различни лекарски прибори и инструменти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Помнете: В Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причиняват сами на себе си страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя организъм. Като не разбират това, хората спорят, преследват се, убиват се. Тия спорове не ме интересуват, но и не съм в сила да ги спра. Те имат отношение към ония, които влизат в тяхното течение. Ще кажете, че такава е Божията воля. Ако ти попаднеш между зъбците на воденичното колело, ще мислиш ли, че това е Божията воля? Божията воля не е в смъртта на човека. Това е волята на майстора, който правил воденичното колело. Хората създават строги закони и казват, че чрез тях се изявява Божията воля, затова следят за тяхното изпълнение. Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи, да мислим и чувстваме като Него, да работим като Него. Това подразбира да носим силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата воля.

Може ли човек да бъде силен като Бога? – Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш? Бог говори на човека отвътре, съветва го, какво да прави и, ако не послуша, Той го остава свободен. Законът наказва човека. Въпреки това, човек си живее спокойно, мисли само за себе си, като същество, отделно от цялото, и гледа да се осигури добре. Светът е пълен с осигурителни дружества. Гробищата са пълни с осигурени хора. Като умре някой, близките му се заемат да го погребат, да го опеят и за всичко това плащат. За всичко мислят, но най-малко за това, де отива техният близък, ще живее ли и след смъртта. Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. – От колко хиляди години съществува учението за смъртта? – От грехопадението. Бог каза на първите човеци, че, ако ядат от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, ще умрат. Те ще умрат за живота в рая, но ще живеят на земята. Като изправят погрешката си, ще се върнат отново в рая. В това отношение, смъртта представя материята, а животът – духа. Дух и материя са двата полюса на Битието. В материята се крие горивото на духа. Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората. Добре е понякога хората да не вярват в нещо, например, в злото. Трябва ли, да вярваш във всичко, което се пише във вестниците? Обаче хората вярват в това, в което не трябва да се вярва, затова казвам, че те страдат от много вяра. Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Наистина, свършват се противоречията, но не и самият живот. Като изплатиш дълговете си, свършват се безпокойствата. С това заедно престава и вярата в лъжата. След това човек започва да вярва в живота, в доброто и в благото на своя ближен. Той започва да щади живота на своя ближен, както и своя.

Собственост е само онова, което носим в себе си. На тая собственост никой не може да посегне. Земята не принадлежи на никого. Никой не може да я владее. Тя е условие, средство, общо достояние на всички. Тя е широка, просторна, може да задоволи и най-недоволните, но съзнание се иска от хората.

Донка благодаря за препратките към беседата.

Намерих много интересни неща,свързани с Числото 153-колкото са рибите извадени от морето в библейския разказ

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да се оправи обществото? Как ще с оправи то? Някои мислят, че болшевиците ще оправят света. Те ще го объркат, но няма да го оправят. Там дето има убиване и бесене, животът не може да се оправи. Болшевиците са незаконните деца на аристократите и царете. Това незаконно дете казва на баща си: Ти ме изостави, пусна ме в света да скитам, от всички гонен, хулен. Намерих те вече и ще ти отмъстя за злото, което ми направи. Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят, какво всъщност е собственост. Собственост е само онова, което носим в себе си. На тая собственост никой не може да посегне. Земята не принадлежи на никого. Никой не може да я владее. Тя е условие, средство, общо достояние на всички. Тя е широка, просторна, може да задоволи и най-недоволните, но съзнание се иска от хората. Ако си недоволен от земята, подай заявление до Господа да те премести на друга планета – на Марс, на Юпитер, на Сатурн – дето желаеш. Той ще изпрати слугите си да те вземат от земята и пренесат, дето пожелаеш.

Петър запита Христа: „Господи, а този що? Господи, този какво ще прави?” Христос отговори: „Йоан е човекът на любовта. Негова е задачата на бъдещето.” Следователно, когато дойде денят, да разберем, какво трябва да правим, тогава ще дойде любовта. Жената пита мъжа си, какво да прави. Той й казва: Ще ме гледаш, ще готвиш добре, ще ме переш и, ако не изпълниш задълженията си към мене, ще те накажа. Така казват и на чиновниците и на свещениците: Всички ще работите и, ако направите едно опущение, ще бъдете наказани. На свещениците се заповядва да опяват умрели, да кръщават дена, да венчават младите. На владиците се казва да разглеждат дела на съпрузи, които не живеят добре, и да се произнасят, може ли да им се даде развод, или не. След това всички учители, чиновници, съдии, свещеници ще кажат: Господи, благодарим, че изпълнихме Твоята воля. Дали е Божията воля, или човешка воля, това е друг въпрос.

Значи ако не сме доволни от нещо, то не сме разбрали Бога. Не сме наясно със себе си и с Волята Му. Ще ни връщат, докато не разберем, че трябва да сме благодарни за условията, в които ни е поставил, за да се учим и да идем при Него.

Ако се грежа за мъжа си, децата си, ако върша работата си без някой да ми казва и върша всичко с любов, и съм щастлива, то значи съм разбрала защо съм тук, на Земята. :)

Някои от вас приличат на оная мома, която иска да се представи пред своя възлюбен за много скромна, и току затваря очите си и поглежда надолу. Не, отвори очите си, покажи се такава, каквато си. Нека твоят възлюбен те види в истинската красота, още отначало, че да не се изненадва после. Момата слуша съветите на майка си, да се представи пред възлюбения си много скромна. Като се ожени, тя се представя в истинския си вид. Едва сега той разбира причината за благородството и скромността й. Когато се срещнат мома и момък, не трябва да затварят очите си, но широко да ги отворят и да си кажат: Такива сме, каквито ни виждате. Защо ще се представяш по-благороден и честен, отколкото си? Момъкът излъгал десет моми, а говори за честност и чистота. Понякога и момата има такива грешки и се представя за чиста и почтена. Като се оженят, чудят се, защо им се раждат лоши и хилави деца. Пазете се от своите вътрешни недъзи, от слабостите на сърцето си, за да не обвинявате Господа за последствията.

Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате, кой съм всъщност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант. Може да питате и за Христа, кой беше и отде дойде. Това не е моя работа. Аз мога да говоря само за себе си. Казвате: Какъв е произходът на фамилията, в която дойде? – Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, здрав човек, като дъно. От тая дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето – интересно е, за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно. Горко на оня, който няма дъно! Ето защо, когато ви наричат „Дъновисти”, ще знаете, че не сте мои последователи, но сте хора с дъно. След всичко това, трябва ли да ви наричат дъновисти? Аз не съм ви турил дъно. Думата „Дъновизъм” е прозвище. Ако се говори за чешма, желая тя да няма дъно. Ако се говори за човек, желая той да има не едно, не две, а много дъна. Горко на оня, на когото се запушат гърлото и червата! Отде ще влезе и излезе храната? Нещастен е оня, който има само по две дъна – в ума и в сърцето си. Едно от дъната на човека трябва да бъде плоско. Върху него Бог ще се проектира като светлина, да осветява човешките умове.

Изпитала съм последствията на това, че не съм била себе си, че се крия зад маска. И сега понякога го правя, неволно. Често хората се засягат, защото съм пряма. Вътрешните ми "недъзи" се подредиха, но ми костваше доста шамарчета от живота. Но съм благодарна. :)

Из Като го видя Петър

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно време, когато тръгвах от слънцето за земята, запитах Господа, какво да кажа на българите.

Той ми отговори:

Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи.

Ако хората на стомаха спазят тия изисквания, ние, чрез своята артериална система, ще им изпращаме нужната енергия. Ако не живеят, както трябва, ние ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия.

Това изискват слънчевите жители от вас. Това изисква Бог от вас.

Сега всички се оплаквахте, че нямате плодородие. – Защо? – Защото не проявихте това, което се искаше от вас Тая година се отпуща голям кредит на България – ще има голямо плодородие.

Ако българите бъдат добри, честни, умни и справедливи, изобилието ще е все по-голямо. Като казвам, че съм дошъл от слънцето, вие мислите, че това е мъчна работа.

Едно се иска от вас: Да отворите очите си, т. е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на слънцето. Отваряй очите си за доброто и за любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Viki3,много хубав цитат от беседата си ни извадила.

Ето още нещо,което аз си отбелязах в тази беседа:

Какво се разбира под „любов и обич”? Любовта означава закон на самопожертване, т. е. движение, пътуване на далечни места. Под „обич” се разбира щедрост, т. е. движение с по-малка сила от това на любовта. При любовта ти носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта градиш. Под „дух” разбирам проява на сила, затова казваме, че духът крепи света.

Питала съм се преди каква е разликата между тези две думи в българския език.Търсила съм примери.Това,което казва тук Учителя за любов и обич е много интересна тема за размисъл.

И още едно понятие е коментирано в беседата:

Под „лъжа” аз разбирам истина без съдържание и смисъл. Всяко празно шише е лъжа. То е обвивка, в която може да се вложи съдържание и смисъл.

Когато започнах да влизам по-редовно в този форум на Портала прочетох ,че в неделните беседи се съдържат основните принципи на Учението.Поставих си за цел да ги следя ежеседмично.Откривам разлика в това да чета просто напосоки някоя книга или беседа,което съм правила преди и да следвам последователността на неделните беседи.Едното не изключва другото.Аз продължавам да чета и други неща,но ми прави впечатление как при неделните беседи се следва сякаш една нишка.Приказната ми асоциация е за нишката на Ариадна или приказките на Шехерезада.

Любовта ражда изобилието. Ако работите с любов, ще имате плодове. Ако обработвам с любов един декар земя, ще изкарам толкова, колкото и от десет, и от сто декари. Ще кажете, че това е много казано, че имам високо мнение за себе си. Аз мисля за себе си така, както Господ мисли за мене. Когато работя земята, аз се обръщам към Господа с думите: Господи, помогни ми в работата, да покажеш на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото ако очакват на себе си. Направете опит, за да се убедите в думите ми. Още днес може да направите опита и да видите резултата на своя опит. За мнозина е дошло време да се изменят и да заживеят добре. Не направят ли тоя опит, ще дойде някаква катастрофа да ги помете. За някои не е дошло още времето. Първите са в пашкула си вече и трябва да се превърнат в пеперуди. Вторите едва се завиват в пашкул. Те ще чакат времето на своето излюпване. Ще кажете, че спасяването на човека е в църквата. Спасяването на човека е в пашкула, който скоро ще се пробие. Спасяването на човека е в пеперудата. Ако си пеперуда, ще влезеш в мисълта на някой виден писател и ще извлечеш оттам сладки, вкусни сокове. Казват, че Свещеното Писание е живо слово. Ако е така, турете го на главата на болния и вижте, ще оздравее ли. – Не може да оздравее. – Значи, Свещеното Писание не е живо слово, но съдържанието му внася в човека жизнена енергия. Превърни тая енергия в живот, и болният ще се излекува. Постави ръката си върху главата на болния с всичкото си разположение и любов и виж, как ще се отрази на здравето му. Твоята любов и добро желание към болния ще се превърне в мощна, жизнена сила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×