Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

96. Аз съм онзи човек

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Псалом 31-молитва

Аз съм онзи човек-беседа

Молитвен наряд за край:

Аз вярвам в Един Бог...-формула

Казвате: Индуската философия крие дълбоки истини в себе си. Било е някога, но сега тя е изгубила 50% от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си. Има нещо криво в сегашната индуска философия. И евреите, като се считали за избран народ, искали са да бъдат първи между народите, но не могли да устоят. Бог ги е поставил на големи изпитания, но те пропаднали, не могли да издържат на тия изпити. Избраниците са хора на мъдростта, а не на любовта. Любовта търси умни, а не глупави хора. Момъкът, например, се влюбва в умна мома. Любовта се стреми към мъдростта. Ако си умен човек, на мнозина ще обърнеш внимание; ако си глупав, никой няма да те погледне. Любовта търси умни хора, а мъдростта – глупави. Ако си глупав, не можеш да бъдеш избраник на любовта. Казваш: Аз мога да служа на Бога без любов. Това е невъзможно. Никой не може да служи на Бога без любов. Любовта казва: Аз не се нуждая от глупави слуги. Моят свят е съставен от хора, които вършат работата ми без погрешки. Някои мислят, че любовта не е взискателна. Те се лъжат. Любовта е крайно взискателна. Тя не търпи никакво недоволство, никакво навъсване на лицето.

Великият Бог, Когото се опитвате да критикувате, даде своя живот в жертва за всички същества. Той пое техните страдания като свои. След това ще дойде малкият човек да казва, че Божиите пътища не са добри. А твоите пътища добри ли са? Наточиш ножа си и заколиш една кокошка. Това добро ли е? Щом колиш кокошка, и човек ще заколиш. Лекарите се опитват да доказват научно, че месната храна е по-добра от растителната. Де са техните данни за това? Поставете двама здрави хора на опит – единият да се храни с месо, а другият с зеленчуци и плодове и вижте, какъв ще бъде резултатът. Ще кажете, че всеки човек прави това, което може да подобри живота му. Вярно е, но всеки трябва да живее така, както му е определено. Ще избягваш да подражаваш на другите, но ще се концентрираш дълбоко в себе си, да разбереш, какво се иска от тебе и какво ти е необходимо.

Питам сегашните културни хора: Защо се повдигнаха едни върху други? Защо избиха милиони хора? При това, останаха много сакати, хроми, вдовици. Защо беше нужно това? Както и да разглеждам въпроса, виждам, че това не е никаква философия. В тая война се създаде една нова философия, че причините и последствията на нещата вървят неотклонно. Те не могат да се изменят. И, в края на краищата, човек дохожда до заключението: „Каквото правиш, това ще ти се въздаде.” И за най-малката, добра или лоша постъпка, ще ти се върне. Това се изразява с българската поговорка: „Каквото сееш, това ще пожънеш.”

Сегашният строй е поставен на фалшива основа. Вярванията на сегашните хора в основата си са една голяма лъжа. Всичко това причинява страдания. Ако днес дойде Христос на земята, ще се чуди на изопачените човешки умове, които са турили в устата на хората думи, които Той никога не е казал. Всички проповедници, свещеници и учители трябва да застанат на страната на Христа и да кажат: Няма да воюваме! Така е казал нашият велик Учител. Свещениците излязоха с кръст в ръка да се молят за благословение на оръжието и казаха: Трябва да се бием! Един Учител имате. Как ще се оправдаете, че не Го послушахте? С нищо не можете да се оправдаете. Това са християнски народи! Сега от небето изпращат комисия, да проучи положението. Старият кабинет е разтурен горе, старите методи са заменени с нови. Старият цар е детрониран. Новият цар е дал кандидатурата си от две хиляди години, и едва сега го коронясват. Всички хора със стари убеждения ще бъдат уволнени. – Кой ще ги уволни? – Христос. В продължение на няколко години хората ще разберат, може ли Христос да уволнява, или не може. Оня, който може да влезе в новото учение, да възприеме любовта и мъдростта в себе си и да живее с тях, той ще бъде назначен на служба от Христа.

Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой ученик.” Отричането от себе си подразбира отричане от стария ред на нещата. Върху стария ред са писани хиляди томове. В тях е застъпено човешкото, а не Божественото. Смешно е, ако един лекар иска ла ви убеди, че лекарствата му са добри, когато 99 души на сто умират от тях. Колко хора са умирали от старите системи и методи! Ще кажете, че това е карма. Не е карма това, но лъжливи учения. Не е право да се опълчвате против Бога и да Го обвинявате а несправедливост. Няма по-страшно нещо за човека от това, да се ползува изобилно от Божиите блага и след това да се обърне против Него и да Го хули. Кой баща не би се оскърбил от такива синове? И Бог се огорчава от своите синове, които Го хулят. Дали това правят българите, англичаните, американците, не е важно. Безразлично е, кой човек или народ постъпва така. За Бога няма величия. Пред лицето на Бога всички култури, всички народи са еднакви.

Мнозина казват, че истините, които проповядвам, били прости. Сега ще ви дам няколко формули: a + b = c; a2 + b2 = c2; a3 + b3 = c3; a4 + b4 = c4. Това са величини от първо, второ, трето и четвърто измерение. Вие знаете ли, какво означава първото измерение? Можете ли да се движите по права линия? Правата линия е Божествена. Тя образува всички плоскости. С нея се измерват всички величини. Следователно, като имате някакво страдание, вижте де е то: в правата линия, в плоскостта, или в куба. Правата линия е тялото ви: а + b = с; плоскостта е сърцето ви: а2 + b2 = с2; кубът е вашият ум: а3 + b3 = с3. Ако не мислите право, логично, идат страданията. Душата ви е четвъртото измерение: a4 + b4 = c4. Четирите измерения представят страданията на човека в четирите полета. Това е велика наука – на построяване. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че в телата ви става такъв строеж, какъвто и на физичния свят. Навсякъде в нашия живот се забелязва движение в права линия, в плоскост, в триизмерното и в четириизмерното пространство. Който не разбира тия движения, трябва да каже: Аз съм оня човек, който не разбрах жезъла на Бога. Разбереш ли тия движения, блажен ще бъдеш. Тогава ще кажеш: Всичките ми гвоздеи минаха през огъня и разбрах смисъла на Божията тояга. Блажен си, защото чрез страданията разбра общността на Божията Мъдрост, която ще се изяви в бъдеще.

Ние се нуждаем от обширна философия, която да преобрази обществата и народите. Опитайте се чрез тая философия първо да свържете момък и мома, да им създадете един щастлив живот. Ще кажете, че им трябват пари. Всички богати нали имат пари? Защо не живеят добре? Значи, друго нещо им липсва, а не пари. Парите са условие в живота, но не главен елемент. Знайте, че всеки, който ме слуша днес, като българин, може да допринесе нещо на своя народ. – Мога ли аз да направя нещо? Мога ли да помогна на България? – Може би, ти си последният, който, като минеш, ще скъсаш конците и ще освободиш оня, който от години е вързан. – Това не е моя работа. – Ако не е твоя, чия работа е? – На поповете, на учителите – те трябва да освобождават хората. Смешно е да се мисли така. Всеки е длъжен да работи за благото на своя народ. Това е Божията воля. Когато вършиш Божията воля, ти си Син Божи.

Мислила съм си, защо хора с модни коли, с пари и имоти са мрънкащи и недоволни? - Липсва им магийката-Любов. Липсва разбирателството, външният блясък е само скрит комплекс. Няма нищо лошо и в материалните блага, но ако имат вътрешно съдържание...

Христос казва: „Аз съм Син Божи, понеже върша Божията воля.” Ако и ние вършим Божията воля, ще бъдем Синове Божии. Искам всички да се заемем да скъсаме тоя конец. Няма време за отлагане. Остава само половин час до последния трен. Ако сега го пропуснете, ще чакате хиляди години, отново да дойде. Това е в преносен смисъл. Половин час, но като го изчислите с друга мярка, ще видите, колко години остават до това време. Преди две хиляди години се казваше, че е наближил денят Господен. Сега аз казвам: Ние сме в деня Господен. Остава само половин час до последния трен. Горко на оня индивид, на оня народ, който дотогава не уреди сметките си! Всички ще бъдете изобличени. Така се казва отгоре. Ако Европа не изправи своите погрешки, тая тояга ще се сложи отгоре й. Големи страдания я чакат. Казано е: „Горко на тебе, Ерусалиме!” Сегашната Европа е тоя Ерусалим. Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх, и трябва да се освободим от него. Ако така разберете живота, любовта ще ви посети. Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите, как се възпитават младите. – Ние си имаме мярка. – Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втората мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба. Това значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба. До вчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител – главна гъба, и казваш: Аз имам право да ям повече, да се обличам по-добре. Всичките ни разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план. Няма прости и главни гъби. Те съществуват само между умопобърканите хора. Казват за някого: Той е от високо произхождение. Питам: Добър ли е тоя човек, любещ ли е, мъдър ли е, справедлив ли е, честен ли е? Ако е такъв, това значи благороден човек, от високо произхождение. Като види отворена каса, минава и заминава, без да посегне към нея.

Да, в Европа има култура, всичко е подредено и прекрасно. Но, техният стандарт е за сметка на други...

Казвам: Освободете се сега от всички политически връзки. Мислете, че сте царски синове и дъщери. Вие сте хипнотизирани. И до днес ви казват, че сте големи грешници. Не се обезсърчавайте, други са ви заблудили. Бог ви казва: Деца, излезте от тая кал. Доста сте се забавлявали. Върнете се в плодната градина. Не казвам, че хората са лоши, но още се кланят на икони. Колкото пари имам, готов съм да купя вашите икони. Ония, които служат на Господа, ще имат достатъчно жито, храна, плодове. Всичко това ще дойде отгоре. Бъдете весели и бодри. Носете тая веселост навсякъде. Знайте, че Бог е вече в света между хората. Той ви е хванал в ръцете си, и всички треперите. Всички престъпници ще се открият. Всички беззакония ще станат явни, няма да остане нещо скрито – покрито. Горко на ония майки и бащи, синове и дъщери, които вършат престъпления! Така казва Господ, Който е горе на небето и долу на земята. Като направиш едно престъпление, Господ те хваща и те пита: Ти разбра ли? Ти не си син на дявола, но Син Божи.

Аз съм онзи човек

Много работа имаме и трудна. Всичко ново, трудно си пробива път. Избрала съм "партията на Бога".

Мисъл на деня: Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов. Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите. Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов. Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.

Ако някой иска да знае за индиговите деца, нека прочете тази беседа. Те си "плащат" дълговете с радост и благодарност. За да влязат в Новия живот.

Изключително вдъхновяваща беседа, много важна за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания.

Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало.

Който иска да мине по-лек път, да приеме любовта.

Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта – един от двата велики принципа.

Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения.

Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога, и Бог ще направи жилище в него.

Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта.

*

Избраниците са хора на мъдростта, а не на любовта.

Любовта търси умни, а не глупави хора. Момъкът, например, се влюбва в умна мома.

Любовта се стреми към мъдростта. Ако си умен човек, на мнозина ще обърнеш внимание;

ако си глупав, никой няма да те погледне. Любовта търси умни хора, а мъдростта – глупави.

Ако си глупав, не можеш да бъдеш избраник на любовта.

Казваш: Аз мога да служа на Бога без любов. Това е невъзможно.

Никой не може да служи на Бога без любов.

Любовта казва: Аз не се нуждая от глупави слуги. Моят свят е съставен от хора, които вършат работата ми без погрешки.

Някои мислят, че любовта не е взискателна. Те се лъжат.Любовта е крайно взискателна.

Тя не търпи никакво недоволство, никакво навъсване на лицето. Мъжът влиза вкъщи и вижда, че жена му е малко неразположена. Той се намръщва, не обича да гледа болна жена. И жената е недоволна от болния си мъж. Любовта казва и на двамата: Който е недоволен, да излезе вън. Аз обичам хора с весели и засмени лица, които са минали през училището на мъдростта.

Повечето хора страдат по причина на своята глупост. Те искат да внесат в света ред и порядък, противоположен на Божествения.

Те трябва да знаят, че човешките закони не са Божествени. Не мислете, че Бог ще остави своите глупави деца да управляват света вън от Неговите закони. Не прилагат ли законите Му, Той ще вземе една тояга и ще каже: Хайде вън! Не изпълнят ли Неговите закони, колкото и да философстват, не само че не ще си помогнат, но ще си изгубят ума.

*

На земята право не съществува: не е имало, няма и няма да има. Правото е атрибут на Божествения свят.

За да отсъжда право, човек трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка. Главата на Европа има да страда още много, докато разбере, има ли Бог, или не; съществува ли Божествен свят, или не. Всички народи ще познаят, съществува ли Божествено право, или не.

*

В бъдеще, всички държавници трябва да разберат неизменните Божии закони, защото върху тях се крепи цялото Битие. Казано е, че Бог се проявява в две противоположни направления. Значи, в Него действат и положителни, и отрицателни сили. – Кога се проявяват отрицателните сили на Бога? – Когато не изпълнявате волята Му и нарушавате основния закон на любовта.

*

Но сила без мъдрост не може да се употреби разумно.

Питате: Как е възможно, човек, произлязъл от Бога, Който е Любов, да греши и да не изпълнява закона Му?

Източникът на злото и на греха е съвсем друг, а не тоя, от който излиза доброто и любовта.

Злото в Бога е в потенциал, но когато се прояви, то слиза в по-низка сфера от тая на доброто.

Когато слиза от по-висока сфера, човек неизбежно минава през сферата на злото и се заразява от него.

В това отношение, грехът, злото е преходна сила. Като излезе от сферата на злото, човек отново става чист.

*

Сега, да се върнем към въпроса за страданията, като нещо смислено, в което участва и любовта.

Всички страдания –индивидуални, обществени, народни и общочовешки носят в себе си зародиша на любовта.

Страдания се дават на всички ученици, които вървят по пътя на мъдростта.

Любовта, като срещне човека, казва му: Ти си същество, с което мога да живея, защото си мъдър. Казвате, че Бог е търпелив,

т. е. любовта е дълготърпелива, затова може да живее с човека. Не можете ли да търпите и вие като Бога?

Защо, като дойде брат ти и вземе къщата ти, не кажеш философски: Брат ми е, нека вземе къщата ми.

Не само че не търпиш, но търсиш правото си. – Какво право? – Човешкото право.

Божественото право е далеч от вас. В Божественото право няма никаква собственост.

Обаче, смешно е, когато човек туря богатството си в десет кесии, в петте от които свободно бърка и вади пари, а в останалите пет не смее да бутне.

Единственият грях се заключава в това, че спираме действието на Божията Любов и пречим на Божествения живот да се оформи в стройна система. От Божествено гледище, много злини носят благо за човека. Бог, Който е всемъдър, ни лишава от ненужни страдания. Привидно това лишение е зло за нас, но, като вникнем в него, виждаме, че по-добре е да се лишим от едно благо, в което се крият условия за бъдещи страдания.

– Кога става човек нервен? – Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му.

– Защо носи тоя товар? – Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят.

Даже и най-простият човек иска да стане божество. Дайте и на най-смирения човек пари, власт, да видите, как ще постъпи.

Той се моли на Бога, ходи на църква, но като му дадете възможност да се прояви, виждате другото му естество.

*

Няма по-страшно нещо за човека от това, да се ползува изобилно от Божиите блага и след това да се обърне против Него и да Го хули. Кой баща не би се оскърбил от такива синове? И Бог се огорчава от своите синове, които Го хулят. Дали това правят българите, англичаните, американците, не е важно. Безразлично е, кой човек или народ постъпва така. За Бога няма величия. Пред лицето на Бога всички култури, всички народи са еднакви.

*

Обърнете се към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път. Потърсете тоя Бог в себе си. Той е вътре във вас Търсете Го по прав път. Щом Го намерите, всички вериги на робството ще се скъсат така, както на Петър, който беше в тъмница. Веригите паднаха от нозете му, вратата се отвори, и той излезе.

Пътят на Мъдростта и пътят на Любовта.

Понякога, ми се струва, че съм в пътя на Мъдростта.

Понякога - че съм в пътя на Любовта.

Струва ми се...

Пътя на Мъдростта изисква непреклонност и търпение - да разбереш и най-малкото ,

да изчакаш времето на приложение, да приложиш точно.

Пътят на Любовта изисква непреклонност и отдаване - и на най-малкото да дадеш, без да се замисляш, но разумно.

Пътят на Мъдростта и пътят на Любовта.

По който и път да вървим, свободата ни е в прилагане на Божествените закони.

Те са вътре в нас.

В нас е цялото благо, което ни служи за израстване.

Ако не го открием, оставаме в тъмнина и студ...

Но Бог е дълготърпелив и дългомилостив...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания.

Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало.

Който иска да мине по-лек път, да приеме любовта.

Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта – един от двата велики принципа.

Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения.

Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога, и Бог ще направи жилище в него.

Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта.

Аз съм онзи човек

По някой път хората разглеждат външната страна на живота, дали Христос е възкръснал. Той е неразбираем. Какво нещо е възкресението? С какво тяло е възкръснал? Дали са Го видели или не са Го видели? Има нещо по-дълбоко от виждането. Ти можеш да видиш много неща и те да бъдат илюзии. Но между илюзията и същината на живота има съществена разлика. Тя седи в следующето. В илюзията нещата всякога губят. Вземете едно дърво и го отсечете. Ако вземе да съхне, то ще почне да губи от своята тежест. Като го теглите всеки ден, ще видите колко губи. Тази загуба показва, че туй дърво не живее в реалността. Но когато едно растение влезе в реалността на живота, то всеки ден придобива по една малка тежест. Туй, което придобива, то е животът. Следователно има два процеса в света: едни хора, които губят от знанието си – те са в пътя на смъртта. Ако ти губиш от знанието си, ти си в пътя на смъртта. Губиш от здравето си – ти си в пътя на смъртта. Печелиш в съзнанието си – ти си в пътя на живота. Печелиш в знанието си – ти си в пътя на живота. Печелиш в здравето си – ти си в пътя на живота.

Най-голямата придобивка в света, която човек може да има на Земята, то е, когато човек завърши земния си живот. Той ще види първите лъчи на Любовта, Слънцето на живота ще изгрее! Когато го озари първият лъч на Бога, той ще възкръсне, това е диханието на Бога. Казва се: Когато направил Бог човека, вдъхнал му първия лъч, с който [Адам] се пробудил в райската градина. Туй трябва да стане със сегашните хора. Докато Бог не вдъхва в техния ум, в тяхното сърце тази велика истина, хората всякога ще бъдат на кръстопътя.

Към Емаус

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте.Днес спонтанно си припомних тази беседа и сякаш я четох за пръв път.Провокацията ми дойде от друга една тема в нашия форум.

Ето кои мисли от беседата спряха вниманието ми днес.

Сега, като наблюдавате, как Бог работи, и виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашите желания, вие си съставяте различни мнения за Него. Един казва, че Бог е Любов; друг, че Бог е Правда. Кой е опитал Божията Любов? Кой е опитал Божията Правда? Като обичате някое дете, вие го прегръщате и стискате. Детето казва, че го мъчите, а вие искате да го убедите, че от любов правите това. Помнете: Когато се говори за яростта на Бога, имаме пред вид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога, и Бог ще направи жилище в него. Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта.

lokator ,чета в мнението ти, че и пред тебе е стоял тоя въпрос.Пътя на Мъдростта и пътя на Любовта.Не е ли наш избор това?Мисля,че имаме избор.Учителят ни води по пътя на Любовта според мен,като съвсем не се омаловажава и другия път.Очевидно ,дори хора,които външно следват едни и същи идеи,изповядват сходни схаващания , ще сме много различни,в зависимост от това кой принцип сме избрали да следваме.

Любовта търси умни хора, а мъдростта – глупави. Ако си глупав, не можеш да бъдеш избраник на любовта. Казваш: Аз мога да служа на Бога без любов. Това е невъзможно. Никой не може да служи на Бога без любов. Любовта казва: Аз не се нуждая от глупави слуги. Моят свят е съставен от хора, които вършат работата ми без погрешки. Някои мислят, че любовта не е взискателна. Те се лъжат.

Любовта е крайно взискателна. Тя не търпи никакво недоволство, никакво навъсване на лицето. Мъжът влиза вкъщи и вижда, че жена му е малко неразположена. Той се намръщва, не обича да гледа болна жена. И жената е недоволна от болния си мъж. Любовта казва и на двамата: Който е недоволен, да излезе вън. Аз обичам хора с весели и засмени лица, които са минали през училището на мъдростта. Повечето хора страдат по причина на своята глупост. Те искат да внесат в света ред и порядък, противоположен на Божествения. Те трябва да знаят, че човешките закони не са Божествени. Не мислете, че Бог ще остави своите глупави деца да управляват света вън от Неговите закони. Не прилагат ли законите Му, Той ще вземе една тояга и ще каже: Хайде вън! Не изпълнят ли Неговите закони, колкото и да философстват, не само че не ще си помогнат, но ще си изгубят ума.

Питам сегашните културни хора: Защо се повдигнаха едни върху други? Защо избиха милиони хора? При това, останаха много сакати, хроми, вдовици. Защо беше нужно това? Както и да разглеждам въпроса, виждам, че това не е никаква философия. В тая война се създаде една нова философия, че причините и последствията на нещата вървят неотклонно. Те не могат да се изменят. И, в края на краищата, човек дохожда до заключението: „Каквото правиш, това ще ти се въздаде.” И за най-малката, добра или лоша постъпка, ще ти се върне. Това се изразява с българската поговорка: „Каквото сееш, това ще пожънеш.”

3d_053.gif

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, пътят на Мъдростта или пътят на Любовта!

Дълго време съм се лутала, докато разбера какво искам...

Имах много желания и те бяха сковаващата рамка, която ме държеше недоволна,

сърдита и трудно поносима - не само за себе си, но и за близките ми.

Настроена съм да разсъждавам постоянно - защо, какво, как, къде, кога... и още въпроси.

Но открих, че ставам все по-хладна и дистанцирана. Все по-критична и взискателна.

(Астролози, може да ме припознаете лесно!:D)

А когато се тръгне по този път, става много, много трудно - студът те обгръща...

Срещата ми с Ученето на Учителя, промени посоката на погледа ми.

Сега, след много години, знам на коя пътечка съм стъпила.

Това е моето спасение.

Нито искам да убеждавам някого, нито има желание да го правя.

Всеки от нас, сам, съзнателно, трябва да избере посоката си. И да се самоопредели.

А това, дали самоопределянето ще доведе до истинско проникновение...

Имаме много да учим, но и да прилагаме.

Без приложение, Любовта или Мъдростта, няма да ни припознаят.

"Човек трябва да има само една основна идея.

Ако има две или три основни идеи,

той има три глави едновременно, а това е невъзможно.

Казваш: Аз вървя по пътя на любовта, на мъдростта и на истината.

— Това е невъзможно.

Ще вървиш или по пътя на любовта,

или по пътя на мъдростта,

или по пътя на истината.

Любовта крепи живота,

мъдростта крепи светлината и знанието,

а истината крепи свободата.

Основният елемент в живота е любовта,

а светлината, знанието и свободата са условия за проява на любовта.

Те представят външната страна на живота.

— Искам да вървя в пътя на мъдростта. — Тоя път изисква големи знания.

Най-лесният път е на любовта.

Ако в тоя път нищо не постигнеш,

в пътя на мъдростта вероятността е още по-малка.

Искаш ли да влезеш в пътя на истината, там вероятността за постижения е още по-малка.

— Обичам истината.

— Как я обичаш: както детето обича плода, или по друг начин?"

Външен и вътрешен живот, Утринни Слова, 27.06.1937 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос казва-"Аз съм Пътят и Истината, и Животът!"

Ние вървим и се отваряме за Любовта, отваряме се и за Истината. Мъдростта, както казва Учителя е оставена за по-късно, за бъдещето. Но това са три сестри, три клона на Великото Всемирно Бяло братство, които работят и се преплитат, помагат си.

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаме много да учим, но и да прилагаме.

Без приложение, Любовта или Мъдростта, няма да ни припознаят. (lokator):thumbsup2:

Lokator,xameleona,благодаря ви за хубавите мнения и светкавичните отговори .

Казвам често на себе си,че приложението на принципа на Любовта ,за който ни говори Учителя, изисква да си напомняме разбраното и прочетеното, в ежедневните ситуации на нашия човешки живот.

Всички вървим,търсим,лутаме се и грешим.Важно е да си припомняме.Учителят често казва в беседите си-Обичай Бог,обичай ближния.Не съдете.Ние си вървим окрилени през делниците и ни е добре,че сме разбрали това послание.И изведнъж се спъваме.Срещаме човек,който с поведението си изважда всичко най-лошо в нас-раздразнението,гнева,обидата и прочее ,с които си мислим,че сме приключили.Ако в тоя момент си спомним ,че Любовта е дълготърпелива и благосклонна ,но и много взискателна,че търпението е основното и качество,мисля,че ще се усмихнем и ще приложим този велик принцип.

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди – то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни – вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите.

Любовта-НБ

Поздрави

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички си имаме и тъмна страна/сянка. Но сянката се вижда само, когато има светлина (Мечо Пух и Зайо го разбраха :feel happy:).

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди – то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни – вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите.

Любовта

Благодаря ти за цитата и беседата:) Ето нещо и от мен в този дух:

Като живее на земята, човек изпада в изкушения, в ред заблуждения. Вие не сте дошли до пълно посвещение, да сте благодарни от всичко. Някой, като не разбира проявите на Бога, готов е да се усъмни в Него. И на мене са казвали, че не постъпвам еднакво към всички. – Възможно е, но постъпват ли те еднакво с мене? И аз зная, как трябва да постъпва ученикът. Прав е ученикът, когато изисква от учителя си да постъпва с него добре, но той трябва да знае, защо учителят не постъпва с него добре. Питам: Когато ученикът не постъпва добре с учителя си, прав ли е да постъпва така? Ако е прав, това е в реда на нещата; ако не е прав, това не е в реда на нещата. Как трябва да постъпва слънцето спрямо нас? – Да ни изпраща светлина и топлина. Всеки ден да изгрява навреме и да залязва навреме. Това е задължението на слънцето. А какво е нашето задължение спрямо слънцето? Всяка сутрин, когато изгрява то, да го посрещаме, да видим, какво ни носи. Като изгрява, ако то ни носи всичко, а ние не го посрещаме и не взимаме това, което ни носи, какви са тези отношения?

И тъй, свободен човек е онзи, който не носи в себе си никаква мисъл за дългове. Той няма на дрехата си нито едно петно. В това отношение, той прилича на онова колело, което се движи с неимоверна бързина. Може ли на това колело да се задържи прах, кал или каква и да е нечистотия? Казваш: Оплюха ме. – Много естествено, не се движиш бързо. Ако се движиш с бързината на светлината, никаква плюнка няма да се задържи на тебе. Който живее в доброто, той е колело, което се движи с голяма бързина. Щом се намали бързината на движението, колелото забавя хода си и постепенно спира. В това положение, всички мухи могат да го накацат и оплюят. Казвате: Човек трябва да мисли. – Да, мисълта е присъща на човека. Същевременно, той трябва да върши волята на Бога. Когато хората започнат да вършат волята Божия, тогава ще станат истински щастливи. Днес повечето хора търсят щастието в семейството, а семейството го търси в неустановения свят. Помнете: В неустановения свят не може да става въпрос за семейство. Дето е Бог, там съществува семейство. Дето има смърт, там няма семейство; дето има грях, там няма семейство; дето има болести, там семейство не съществува. Право е човек да се стреми към семейство, но при отрицателните условия на живота семейството се разпада. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Не е достатъчно само да си роден по плът от баща и майка, но трябва да си роден и по дух, т. е. роден от Бога. Прочетете от беседите „Пътят на ученика“, стр. 288 и 290.

Младост и старост

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×