Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Орлин Баев

Спомени за Учителя и учението на Никола Николов

Recommended Posts

По-долу пиша спомени от разговорите ми с Никола Николов за Учителя и учението. Брат Никола или както му казвах, дядо Кольо беше пряк ученик на Учителя, цял живот следвал заветите му не толкова по мъртвата буква, но по дух и на дело! Източникът на думите на дядо Кольо се намира в паметовите следи/ енграми в дългосрочната ми семантична и епизодична памет :) . Нямам записки от тези разговори. Те бяха непринудено общуване между двама различни по възраст, но близки по сърце и дух човеци - дядо Кольо и моя милост...

....................................................................

Когато Учителят говореше на изгрева, имаше много хора. Всеки изкаше да бъде по-напред някъде. Аз като един прост човек, заставах някъде най-отзад и слушах. Гласът на Учителя беше силен и се носеше надалече. Аз съм обикновен човек, тогава и средно не бях завършил, а после карах вечерно. А много от братята и сестрите бяха висшисти, хора учени и знаещи. Затова им оставях правото да бъдат близко до Учителя, а аз си траех отзаде.

Учителят говореше завладяващо. Като го послуша човек за няколко минути и умът влиза в едно особено, хипнотично състояние на спокойствие и мир и те се иска да го слушаш още и още. А думите му проникваха до нещо толкова дълбоко в тебе, че целият свят сякаш се преобръщаше и пренареждаше в един друг, по-различен и хармоничен порядък, отвътре навънка! Учителят говореше убеждаващо. Думите му имаха една специална мъдрост, която не идваше от този свят. Никой земен оратор, колкото и школуван да беше в изкуството на завладяващото говорене, не можеше да доближи дори тази въздействена сила. Защото тя не беше от този свят. Това божествено знание идваше от едни други земи, различни простори, от една различна земя на абсолютно знание, абсплютна истина, ред и красота! А учителят говореше с обикновени думи. Другите пастори и реторици, от църквите или от политиката, гледаха да блеснат със специални думички. Думи, които и те не разбираха, взети от разни латински, гречески и американски езици. Учителят говореше с прости думи от обикновения ни език - но всяка дума акордираше със струните на вътрешната душевна арфа така, че човек целият завибрираше. Една беседа на Учителя можеше да те накара да преобърнеш живота си на 180 градуса. Да промениш посоката си, целите си, приоритетите си. Учителят сякаш знаеше всичко. Може ли обикновен човек да има такъв възвишен поглед върху нещата, да вижда така отвисоко и познава природните закони толкова добре?

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят понякога говореше за българите и България. Казваше, че сме дебели глави ние българите и че вижда бъдеще за нас само ако се прихване семето на това божествено учение в душите ни. Казваше, че от нас зависи дали ще я бъде България или не. "Давам ви огромно духовно съкровище!", говореше учителя, "Вие сега трябва да го разпространите по целия свят! То е като огъня - може да запали много души, без да намалее пламъка, ами още по-голям да стане!". Аз станах вегетарианец под влияние идеите на Учителя. После се ожених. Жена ми беше евангелистка. тя ядеше месо, но за мен готвеше отделно постно. Разбирахме се. Всички тези, които говореха, че за да си здрав и силен, трябва да ядеш месо, отдавна си отидоха...

Цял живот съм работил все обикновена работа. Бях санитар в болница много години. После прокарвахме девненския канал с една баржа, с компресори с въздух. Орал съм, копал съм. Каквото и да съм правил, Орлине, все в името на Учителя е било. На Учителя и на божественото учение. Не мога да се оплача от живота си, доволен съм! Учителят винаги е бил над мен и ме е пазил от беди. Веднъж бях ходил при него да го питам, да ми даде съвет за едни работи. Той ми каза, че ми е силен ангела и да не се боя, да го слушам и всичко ще бъде наред. Така и стана, доволен съм от живота си, Орлине!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как е лекувал Учителят - спомените на дядо Кольо:

"Веднъж много ме болеше гърбът! Ден, два, три, седмица... А бях млад човек. Нито можех д аработя, нито да седя, нито да лежа. както и да се обърна, все боли, не се трае. Не исках да безпокоя Учителя с моя гръб. Той постоянно беше зает. Като се почне от беседата сутрин, после по цял ден все някой при него беше. За всякакви проблеми приемаше. За болести, за нерви, за всичко! пари не искаше от никой, но ако някой имаше на сърце, приемаше за бтратството. Поне така бях чувал от другите братя и сестри. Гърбът обаче почна да боли още повече, нетърпимо. Знаех, че преди да отидеш при учителя трябва да гладуваш три дни, да се пречистиш. Да, но ме болеше много и едва един ден издържах да не ям и зачаках превивайки се пред стаята му. Прие ме, поговори ми, попима ме тук и там отзад по гърба, натисна ме. Заръча ми всеки в продължение на един месец да посрещам слънцето гол до кръста и да излагам гърба си на лъчите по половин час! Е, всеки ден не го правих, че бях на работа в болницата. но и нямаше нужда. Още като излязох от учителя и вече болката едва се чувстваше. Сякаш погледът и думите му бяха наместили всичко! Аз нали бях тогава санитар в болницата във Варна и там докторята ме бяха мачкали, опъваха ме - но нищо, болката си стоеше. А учителят само ме пипна тук там, погледна ме и ми поговори малко. И мина!

Аз повече не посмях да го безпокоя. Всякакви хора го търсеха. "Не му е до моите малки проблеми", мислех си! Но се научих да общувам с него със сърцето и душата си! Как да ти кажа, Орлине... И сега е тук, до мен, в мен някакси. Сякаш през сърцето ми душата ми се свързва с него директно с неговата душа, някъде в едно различно от това време и пространство общуване. Учените не ги разбират тези работи... Учителят казваше за тях, че са като къртиците... Или като земните червеи. Полезни са, дават много, но не ги търси за възвишения живот. Сега общувам с Учителя даже по-силно от тогава, като беше жив. Той живота не е само това (посочва набръчканото си лице)... "

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дядо Кольо за живота на ученика от школата:

"Аз цял живот живея по думите на Учителя, орлине! Сега, обикновен човек съм... Но това учение е за всички, то не е само за богатите или само за много учените. За всички е. Тя школата е в самия живот. Преди много ходех на братското лозе, но сега само лятото ходя, че зимата настивам. Школата обаче е в самия живот, в усмивката, в спокойствието, в красотата дето можеш да я видиш във всичко. И в най-малките неща има много красота, тъй да знаеш. Много голямо щастие е човек да се научи да вижда красотата. В дъжда, във въздуха, в слънцето и цветовете, в цветенцето ей там (посочва някакво жълтурче прокарало в цепка на зида). Даже и в хорските караници...(някакви викове се чуват наблизо). Всичко е на мястото си...

- Дядо Кольо, а какво казваше учителят за секса? - питам аз. - Учителят понякога говореше за ученика от школата и секса. Само пред братята и то не винаги. Казваше, че ученикът трябва да се научи да качва семето си от долу до горе, чак в мозъка. Че това е пътят на светеца и само така можеш да имаш силата да бъдеш ученик. Аз с жена ми, докато беше жива, рядко правехме тази работа. Тя беше спокойна в това отношение, аз пък така можех да следвам завета на Учителя. Когато съм прекалявал с това, Орлине, цялото учение е ставало пуста буква, красотата и мира на духа се губят тогава, да знаеш. Сега, ако питаш жените, те трудно ще разберат това, даже и сестрите. - А защо така, дядо Кольо? - питам аз. - Ами, тялото им е друго, те са като морето, приемат повече, а мъжа дава в тази работа повече... Мъжът ученик трябва да пази тази си сила - тя е духа в него.

Учителят казваше, че ученикът трябва да има градинка и да си гледа плодове. Ученикът е вегетарианец. Хубаво е да си гледаш овошки, да им говориш, да общувате. Те разбират, почвате да се чувате. То е един много фин език, директен, без думи. Преди и пчели гледах, но сега поостарях... Ето, тук много пъти искаха да ми събарят къщата, но аз не дадох. Добре е да живееш в къщичка с градинка, близко до земята да си. (къщичката на дядо Кольо на "Емануил Манолов" 9 имаше голяма овощна градина зад нея, двор - а всичко наоколо беше заобилолено от нови блокове). Учителят говореше за присадката и за сеенето от семка. Аз пробвах и двата метода, но присадката е по-добре. То и ние, хората, така присаждаме учението върху навиците и обикновените си разбирания... Това учение е божествено, да знаеш, Орлине! Йогите, факирите са дали едно духовно учение, а учението на Учителя идва от божествения свят. То е едно естествено учение...

Това българите сме дебели глави! Ако не се застъпва за нас Учителя там в духовния свят, отдавна да са ни затрили. Той дойде тук да посади една божествена семка и да види как ще се хване. Ако не се хване, отпиши я България, да знаеш...!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×