Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Еси

Работата - ако има противоречие с принципите ви?

Recommended Posts

Guest Еси

Здравейте,

какво бихте направили, ако във фирмата в която работите понякога се правят неща, които противоречат с моралните ви принципи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Зависи какво представляват моралните ви принципи, според мен...

Ако това е свод от внушени ви от някого правила и вие ги прилагате като рамка, в която трябва да се поберат животът и хората около вас, по-добре оставете да се случва каквото има да се случи, опитайте се да видите мъдростта и урока на ситуацията, в която сте попаднали и вземете решението си според интуицията си...не по съвети, модели на поведение или от гордост и праволинейност.

Ако под морални принципи разбирате приоритет на Любовта и усещате, че той е нарушен, според мен това е урок за това, доколко можете да запазите любовта в себе си в тежка ситуация. Каквото и да направите, трябва да го направите с любов.

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно е да се отговори конкретно, понеже не се знае за какво по-точно става въпрос. С някои неща бих могла да направя компромис, а с други - не. Не съм съдник на хората, не са длъжни да живеят според моите принципи. Обаче ако тези неща ме засягат лично, ако някой иска от мене нещо, което не е морално според мене, ще има да чака...Ще ти кажа от пресен опит, че ако искаш нещата да се променят, ако си позволиш да мислиш различно от началника и му го покажеш, ако не му дадеш това, което очаква от тебе, а се пънеш да искаш от него нови конкретни неща /един вид да се правиш на по-умна и заинтересована от него/, може да останеш без работа. По този случай моят презрително се изрази така: "Не ме интересува личното ти мнение!" Много началници се изживяват над закона. Ако си позволиш да си търсиш правата, аут! Много още мога да изприказвам, но нека се огранича дотук. Човек трябва и с колегите си да се разбира, но не винаги това е лесна работа, защото много подли хора има по света. Все някъде трябва да се работи, а да променяш хората и ситуациите към по-добро е велико изкуство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зависи дали ти пряко нарушваваш някой принцип или някой друг. Например ти не лъжеш и това към твоите принципи, но някои от колегите/ шефове лъже - това е негова отговорност. Ако продаваш и даваш пряко лъжлива информация е друго, но за съжаление практика в повечето фирми.

Друг е въпроса ако си вегетарианец и работиш във завода за кремвирши например :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато бях без работа колко пъти се появяваха обяви за работа в администрацията на местен комбинат за месо, а аз стоях безработна и никога не се обадих. Странно за всеядно същество като мене, но фактът си е факт. Не бих издържала там. А какви гадни реклами има от сорта: "Веселото пиле", "Щастливите прасета"... направо извращения, садизъм, подигравка с живота! Не само, че хората не са благодарни за жертвите, ами сякаш животните трябва да им благодарят, че са техни жертви.Просто наистина не успях да изразя възмущението и отвращението си, не ми стигат думите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравейте!

Същността е по - важна от Външността.

Моралът – от Правилата.

Знанието – от Постижението ( на всяка цена).

Интегритетът/Почтеността/Честността – от Властта/привилегиите на властта.

Вътрешният мир/Спокойствието – от материалните и финансови ползи/придобивки.

:1eye: Преди повече от десет години участвах в такава опитност - прецених и средно спокойно, но безконфликтно, аргументирано и категорично отказах…. да подписвам определени документи и да изпълнявам определени процедури при сключване на определени сделки. Първо учтиво но не формално ми бе спряно възнаграждението за двата месеца до редовното заседание на борда , с цел да размисля…и после бях учтиво уволнена . Не реагирах с вадене на кирливи ризи и себеотстояване на правота( така са били предполагали че ще постъпя от позицията на поста)–даже и не си го бях помисляла, защото има духовен закон , когато става дума за личността ( какво тук значи някаква си личност – моята), че Истината се защитава/доказва/показва сама, никак не е моя работа това. :thumbsup:

:v: Междувременно …оказа се, има Божи Промисъл ( не бях се сетила за съществуването му :blink: )…веднага се погрижи – 3 дена след като ми съобщиха, че ми спират възнаграждението…от друго авторитетно място ме поканиха да изнасям лекции временно – за три месеца… – това си бе знак за подкрепа от Небето– не финансова , а морална...размишлявала съм по въпроса – дали ако не бяха ме поканили, щях да променя позицията си…знам че никак нямаше да я променя.

Когато след месец отидох да си взема трудовата книжка ( само с вътрешна усмивка :lol: ) – ме помолиха да се върна ( не бях предвидила/мислила такъв вариант –защото си ми беше всъщност доста болничко+кривичко+ несправедливичко , но всъщност за себе си бях спокойна )…благо отказах с много умно обяснение…и какво си мислите , че се случи…промениха „члена” – от дисцип.уволнен на „по взаимно съгласие”. Не че имаше значение...

Седем годинки след случката…преживях подобно катарзисно „ изпитание” опитност – но с разменени роли - вече като председател на борд - първо да „освобождаваме” по взаимно съгласие / не да уволняваме - даден изпълнителен директор ( провинциално копие на един всеизвестен кмет ) и второ - след няколко месеца – този път категорично личното ми решение за последваща индивидуална оставка и на целия борд съответно ….без много публичен шум…Не беше никак леко решението…сериозна операция на егото с дълбоки последствия и лични преживявания….но вибрацията все пак беше „Господи, Отче прости им невежеството + лакомията…въпреки че знаят какво вършат…” сега като пиша и се самонаблюдавам…дали съм искрена и справедлива…даааа... и сега… почти седем години след това- не съжалявам за решението си, но … простил – ДА, забравил - Не…то си е незабравимо , защото това решение и последвалите взаимоотношения повлияха на живота ми …както винаги …за добро. :thumbsup2:

Ще приключа опитността с крилатката : „ Дългата дружба / работа с лилипути….изкривява/деформира гръбнака!” и както казва Великата книга - никога не ни се дава изпитание, по – голямо от това, което можем да издържим + твърдо Има Божии Промисъл + знаем че Бог забавя , но не забравя - Справедливостта е абсолютна :smarty: …и разбира се …винаги Божията Воля – моя воля, Божият Дух – мой Дух!

Дългичко, но действителничко. Всеки с неговите си решения и избори... :)

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Здравей Благост

благодаря за личният ти отговор!

Бих искала да поставия въпроса си и от друг ъгал.

Курт Вонегът е бил обвиняван, че с някои от книгите си е подтиквал хората към насилие. Той се защитава като казва, че пише за реалният живот и не може да носи отговорност за психарите.

Ако работиш на място в което разбираш , че се хоства порно (ти не се занимаваш с тази дейност) до колко си отговорен за това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявайте, че се намесвам, но съвсем наскоро мислих по подобен проблем. Не е ли възможно просто да се информират съответните специализирани служби за това, макар и анонимно? Те ще свършат своята работа, а добросъвестният човек няма да остане без хляб. Макар че междувременно може да си търси и друга работа. Няма смисъл от излишни открити битки и врагове за цял живот, понеже може да са наистина безогледни. Човек трябва да е разумен и предпазлив, освен почтен и справедлив. Да не си изпатят добрите накрая, искам да кажа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Благост, която много точно илюстрира с конкретни примери това, което имах предвид в постинга си. :thumbsup2:

И в двата случая тя определено е вземала решенията си с приоритет на Любовта и Интуицията си. Не се е опитвала да пали конфликт, нито пък да "пази" работата си с цената на нарушаване на личната си хармония. :thumbsup2: И в двата случая е проявила Вяра в Мъдростта и грижата на Бог... :angel:

Моите лични примери не са толкова ярки - професията ми е до голяма степен индивидуална - работя сама с децата около себе си. Опитвали са се да ми наложат учебник или определен метод на преподаване, темпо на усвояване или система за проверка или оценка и т.п. В повечето случаи правех това, което намерех за по-ефективно, но не го обявявах пред всички - знаеха само учениците ми... :P

Мярката за Истината ми бяха децата, не инспекторите или директорите. Спомням си че веднъж ( да ми прости господ лъжата) - цял срок писах в материалната книга, че вземам 2 часа на урок, а аз вземах по 3 или 4 - паралелките ми усвояваха по-бавно езика.... Предпочетох да научат по-малко неща, но да ги научат за цял живот - още ми казват че са влюбени в езика... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В това отношение съм безкомпромисна. Не мога да съдя другите, които се занимават с неморални дейности, затова пък аз самата имам свободата да избирам приятелите, средата - вкл. тази, в която работя. Слава богу, досега не ми се е случвало да се забъркам в подобни каши. Имам невероятния късмет да попадам на добри места при добри хора. Които дори губят бизнеса си, защото не могат да ходят и да предлагат подкупи на лекари и социални служби.

Моя приятелка преди години започна работа като секретар-продавачка-преводачка във фирма. Скоро след това ми се обади, че смята да напуска. Шефът й е демонстрирал свойско отношение, което тя възприела като сексуален намек и открито му е казала, че напуска. Е, извинил й се, не ставало дума за това, нека си остане. Не се беше повторило. Просто са си изяснили позициите. Между другото, тя беше почнала работа след конкурс-избор и понеже е светла,лъчезарна и хубавка, е била предпочетена. Добре че всичко свърши добре и още си работи там, защото аз й се обадих за тази работа :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравей Еси,

много хубави споделяния има тук, та и аз :-).

Зависи като какъв работя в съответната фирма. Ако имам работа която не е отговорна (като напр. сервитьор в хотел, в който има и проститутки), не ми пречи да работя на такова място за известно време, защото не съм аз който носи отговорността. Впрочем до скоро работих в една фирма, в която имаше много тeaтър, актьоркско майсторство в името на интересите а и да е интересно. Доколкото се спазва добрия тон, мога да приема това, макар че в началото го считах за неприемливо - става дума за намеците вместо директните думи, за изиграните усмивки, разпитвания и говорене зад гърба, дори изиграните негативни намеци (от рода на "ти сигурен ли си че ще успееш да намериш друга работа ако напуснеш?", "ти няма да можеш да напредваш" - макар и с усмивка казано...), нещо на тънката граница между лицемерието и изящното актьорско майстоврство - играта на добри, и на зли роли.

Е, вече не работя там :-), а на друго място, като гледам да е все по-хубава атмосферата.

А вие смятате ли че интригите са нещо нормално на работното място ? Размишлявам от скоро, и не мога да реша... Май че да, макар че зависи от обстоятелствата. :hmmmmm:

:P:angel::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Здравей Любо :)

мисля, че всеки носи отговорност за всяко нещо което прави или неправи.

Ти участваш, безмълвно, но си там.

поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравей Еси,

да, така е, участието ми не би било сведено до нула, и все пак то би могло да бъде плодотворно, нали ? Не е ли ходил Иисус Христос при проститутките и просяците да си говори с тях, и не е ли ял с тях на една маса, и пр.. Все пак, всеки носи отговорност, съгласен съм, и по принцип съм против чистата проституция (макар че също така съм и против предразсъдъците и догмите).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво ще кажате за ситуация , в която човек си пази работата дори да чувства, че тя не е за него, просто защото трябва да си храни децата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вижте, в ситуацията, в която се намираме, е наистина трудно хем да си в хармония с принципите си, хем да работиш желаната работа, хем да получаваш необходимото адекватно възнаграждение. На някои се случва, /аз не съм в това число :) /. Когато човек работи в колектив, съвсем нормално е да се сблъска хора, които имат разбирания, твърде различни от неговите. Сменянето на работа след работа не е решение на проблема, защото той просто не е негов проблем, или по-точно - не само негов. Общуването с разни хора е част от "играта". Доколко можем или се налага да понасяме различието им обаче... Ами всеки сам решава, в зависимост от ситуацията - жертва едно в името на друго. Латина постави питане - когато имаш отговорност към деца, ще трябва да се преглъщат по-големи залци...Но не бива де е за сметка на измяна спрямо себе си. Един човек може да работи с проститутки, да речем, но той самият да не е проститутка, нито сводник. Ако му понася компанията на такива хора и той не върши престъпление спрямо другите и себе си - какво толкова. Бившиат ми приятел е режисьор. С много идеи, без връзки и без пари. Т.е. липсва му реализация. Предлагали са му да снима порно филми, но той е отказал, въпреки че финансовото му състояние никак не е розово, а и не се подобрява. Аз не бих могла да съм в каквато и да е компания с различни от моите принципи. Въпрос на личен избор и на обстоятелства. Само да съхраним себе си, да не се поддаваме на лошото влияние на хора, с които понякога сме принудени да работим.

За интригите на работното място..ох, много ми е мъчно, но те съществуват в колективи, към които се стремя. От 6 год. съм хоноруван асистент в университет, контактът ми с колегите не е много тесен, но видях, че там е гъмжило от клюки, интрижки и злословения. Странно - все пак това са хора, които уж имат съвсем други претенции. Е, не всички са такива, имама чудесни колеги там. Как ми се иска да се занимавам активно с преподаване, но от друга страна ме е страх, че ще попадна в кошер... Спазването на дистанция в този случай е някакво решение. Човек трябва да е дипломат в отношенията си хората, но не лицемер.

Нека се върнем на конкретния въпрос на Еси. Тя знае за неморалните дейности там, където работи. Какво да я посъветваме - да напусне, или да си затваря очите ? Ясно е, че самата тя не се чувства комфортно, затова пита. Моят съвет, Еси, е да се оглеждаш междувременно, и когато намериш по-подходящо място за себеизява, да се махнеш оттам, където си в момента.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Здравей Любо, аз също не съм против проститутките, а против порното и заливащата ни лошлост.

Въпроса ми остава - Какав дял имаме ние за това които сме на заплата?

Не носим юредическа отговорност, а морална

Примера с Исус е малко нелеп.

Христиаянството не е религия за избраници, тя може да стигне до всеки, и да промени живота му.

Благодаря, Милкана, аз така и правя.

Интересуват ме личните опитности, дори и да не завършват с добър край.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Милкана, мерси за отговора и споделянeто...! :) :) ;) явно интриги клюки и злословения има на много места. За мен това е знак, че тези негативни игрички би следвало да се използват. Някой наскоро спомена тук, че имало бяло, черно, и някакво трето Братство...

Еси :), не се разбрахме нещо. Cъгласен съм с това което пишеш

За мен поведението на Иисус Христос и неговата изявена Любов е номер 1 като пример. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:( Интриги има навсякъде.Гледам да не им се поддавам.А Университетите отдавна са не са това за което си ги мислим. Там просто няма наука , а само такси и подкупчета. И учат студентите на ненужни неща. Това също не е морално, но никой не се е трогнал.

:thumbsup2: Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Впрочем до скоро работих в една фирма, в която имаше много тeaтър, актьоркско майсторство в името на интересите а и да е интересно. Доколкото се спазва добрия тон, мога да приема това, макар че в началото го считах за неприемливо - става дума за намеците вместо директните думи, за изиграните усмивки, разпитвания и говорене зад гърба, дори изиграните негативни намеци (от рода на "ти сигурен ли си че ще успееш да намериш друга работа ако напуснеш?", "ти няма да можеш да напредваш" - макар и с усмивка казано...), нещо на тънката граница между лицемерието и изящното актьорско майстоврство - играта на добри, и на зли роли.

Е, вече не работя там :-), а на друго място, като гледам да е все по-хубава атмосферата.

:v: Добре е да можем да работим...като теменужките :) а има ситуации, в който е нужно да продължим да работим/участваме защото с разумното си присъствие ще съдействаме за промяната на доста нещица...без обаче да се надценяваме или подценяваме :thumbsup2:

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×