Напоследък все по-често се замислям над въпрода дали правилно съм избрала професионалното си поприще и разбирам в колко грешна посока съм поела, и колко различен би бил живота ми ако правех това което наистина обичам! Истина е че доскоро не бях напълно сиурна какво точно обичам да правя. От малка ме е влечало изкуството- под различните му форми- рисуване , скулптура, на 10- 12 години обожавах да чета книги, описващи живота и изкуствата в древна Елада, Рим, Египет, с увлечение четях за Микеланджело и Рафаело. Но в крайна сметка станах икономист. И сега на 32 години разбирам , чи бих била безкрайно щастлива да работя нещо съвсем различно- ако сега тябваше да избирам професията си бих избрала ландшафния дизайн.Винаги съм обичала да рисуван но сега разбирам че една жива картина от цветя и растителност, създадена от дълбините на душата може да докосне сърцето на всеки и да го облагороди. Незнам защо споделям това, може би за да наблегна колко е важно да се обърне внимание на естествените наклонности на децата още докато са малки и ние родителите трябва да сме внимателни , да уловим влеченията на децата си.