Съгласна съм с Добромир. Не обичам лъжата, избягвам я, но понякога се налага истината да бъде спестявана, може да донесе много ненужно страдание. Случвало ми се е, когато казвам истина, /така както аз чувствам и виждам нещата/, да нараня болезнено някой, който не го заслужава, било ми е много мъчно след това , питала съм се било ли е нужно? И вместо да го повдигна, аз съм го сразявала. А една лъжа в случая би му дала криле да полети!
А често лъжата е продиктувана и от страх, както казвате, но истината в някои ситуации може да доведе до излишно напрежение. От много малка си спомням, че майка ми четеше езотерична литература. А баща ми беше върл противник/ и все още е/. Той е земен човек, въпреки,че е Водолей, не вярва на нищо друго освен това, което му показват сетивата. Винаги се е опасявал, да не би аз и сестра ми да се увлечем по подобни книги, както и стана / а "опасявал" е меко казано/. Като ученички трябваше тайно да четем.
Това не е ли лъжа? И не е ли тя понякога необходима?