Прехвърляне към съдържание


Снимка
* * * * * 1 Гласове

Болест на Ходжкин


  • Please log in to reply
10 мнения в тази тема

#1 Аврора

Аврора
  • Участници
  • 24 Мнения:

Публикувано: 01 февруари 2008 - 16:09

Болест на Ходжкин. Реших да пусна тема за тази не чак толкова често срещана болест, която спада към раковите заболявания.

Може ли някой, който се е сблъсквал с нея да сподели опит от тази болест. Има ли според вас лечение в днешните времена? А и какво мислите за лекуването и с нетрадиционна медицина?

Ето аз какво намерих в един форум: Рецепта от народната медицина за лекуване на туморни заболявания.

Ето за какво става въпрос
Вземат се 2 големи глави чесън, изчистват се и се накълцват на ситно. Поставят се в малък съд и се саливат с 300мл току що кипнала вода. След ,което тоси малък съд се поставя в по-голям сущо пълен с вода( т.е водна баня). Слагаме на котлона и много внимателно следим водата във външния съд. Трябва да свалим от огъня когато сапочват да излисат едни малки мехурчета ,предхождащи самото завиране( преди да клокне както касват готвачите)След това сваляме от котлонаи покриваме с марличка така както са си двата съда един в друг до сутринта.Са да проверим дали правилно сме го приготвили:
1. Водата в съдчето с чесъна трябва да е бистра
2. Чесънът трябва да е твърд
Ако едно от тези 2 условия не е изпълнено го изхвърляме и го приготвяме отново.
На сутринта се прецежда расделя се на 3 и се пие преди 20-30 мин преди хранене. Мосхе да се прави непрекъснато докато има чесън на глави
ВАЖНО: Не се приема по време на химиотерапия( честно казано не знам защо, маи,че им прилошавало на болните...). Малко е трудоемко , но си заслужава повярвайте ми.

Човекът който сподели тази рецепта говореше че се е излекувал от последен стадий на Ходжкин.

Как мислите дали това е възможно? А и какво трябва да промени човек в отношението си към света за да се избави от толкова сериозно заболяване? :hmmmmm: :hmmmmm: :hmmmmm:
  • 0

#2 Максим

Максим

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 1587 Мнения:

Публикувано: 01 февруари 2008 - 18:12

Чувал съм и съм чел, че тази болест макар и злокачествена по същество, има най-благоприятно протичане сред всички останали разновидности на рака. Болестта на Ходжкин има сравнително меко, бавно и не толкова агресивно прогресиране и не застрашава живота при правилно лечение. Съвременните средства за лечение позволяват пълно излекуване и един нормален живот. Не съм специалист, нито пък имам опит (и слава Богу) но по принцип се интересувам любителски от медицина и затова знам тези неща за Ходжкин.
  • 0
Кой съм аз?

#3 Гост_Кристиян_*

Гост_Кристиян_*
  • Гости

Публикувано: 01 февруари 2008 - 18:27

Болестта на Ходжкин по същество представлява злокачествено лимфопролиферативно заболяване, което всъщност не е чак толкова рядко, а отдавна дори не е заболяване, което се описваше в учебниците на времето като заболяване на възрастните хора, т.е. над 55-60 годишна възраст- днес има хора на възраст под 20г., които развиват тази болест.

Всъщност, за разлика от неходжкиновите лимфоми, прогнозата по отношение на лечението на които зависи от хистологичния вид- морфологията на лимфома според съответна класификация, то при лимфома на Ходжкин критериите по отношение на прогнозата относно лечението слабо зависят от хистологичния вариант на лимфома, въпреки че се описва връзка между хистологичен вариант и прогноза- описани са 4 хистологични варианта- с лимфоцитно натрупване(5% от случаите, с благоприятна прогноза), с лимфоцитно изчерпване (15% от случаите, прогнозата е много неблагоприятна), смесен целуларитет (45% от случаите, относително благоприятна прогноза), и с нодуларна склероза(35% от случаите, пак с относително благоприятна прогноза-по Lukes, Butler)- при лимфома на Ходжкин най-важния критерий за лечението е стадият на заболяването- стадирането е всъщност жизненоважното мероприятия- от доброто стадиране зависят прогнозите, които включват пълно оздравяване в удачен стадий самво със средствата на съвременната медицина.
Стадиите на заболяването са 4- обозначават се с І,ІІ,ІІІ,ІV стадий, със съответен индекс- е-означава засягане на един нелимфен орган, и се отнася към стадии І и ІІ, ІІІ-ти стадий може да бъде ІІІе, или със засягане на слезката/далака ІІІs, или едновременно със засягане на слезката и един нелимфен орган ІІІse; ІV-ти стадий е генерализирана форма с уголемени лимфни възли под и над диафрагмата, с въвличане на различни органи.
В протичането на болестта може да няма никакви други оплаквания- отбелязва се като "А" към стадия, или с общи оплаквания като неизяснена температура над 38 градуса и/или нощно изпотяване, и/или неизяснена загуба на 10% или повече от телесната маса в последните 6 месеца - естествено без данни за спазване на някакви диети и т.н.
Това стадиране е според класификацията на клиничните стадии Ann-Arbor, която е приета навсякъде по света и според нея се извършва стадирането.

Най-честия дебют на тази болест е с поява на уголемени лимфни възли- най-често шийни- от местата, достъпни за оглед и преглед, и в над 90% от пациентите- уголемени лимфни възли в медиастинума- пространството между двата бели дроба в гръдния кош.

Като хирург често се натъквам на всякакъв вид лимфоми- подутина някъде по шията, под ръба на долната челюст, често бива насочвана към лицево-челюстен хирург, където всъщност се поставя диагнозата въз основа на хистологичното изследване на оперативния материал- или цял лимфен възел, или част от него, или лимфен възел заедно със субмандибуларна слюнчена жлеза- в зависимост от показанията и възможностите при съответния човек се определя и обема на интервенцията.


Сигурно някои ще се сетят за известния американски хокеист У. Грецки- той беше заболял от болестта на Ходжкин и беше напълнво излекуван само с определен вид олъчване, има и други примери, които лично аз познавам, при които в І стадий, по-специално в ІАст. са получили пълно възстановяване- имам съученик, който заболя от тази болест когато бях ІVкурс студент в университета, който и до ден днешен си е жив и здрав- не помня дали ми е споделял какво лечение е провел, но съ ссигурност поставянето на диагноза болест на Ходжин е толкова отговорно нещо, което почти не позволява диагностични грешки, а при диагностични колебания и съмнения има специален комитет по болестта на Ходжин- мисля че е към националния онкологичен център в София, в който участват водещи специалисти, към които се отнасят трудните за диагностика случаи или случаите с някакви колебания в диагнозата, но такива има сравнително рядко.

Така че, според мен, нетрадиционни методи, състоящи се в прилагане на някакви химически вещества- билки и т.н., които се приготвят по някакъв начин и се приемат по някакъв начин като обща рецепта, не е нещо сериозно- подходът дори и в определянето на химиотерапията е индивидуален- кв.м.телесна повърхност е критерият за изчисляване на дозите, така че независимо дали става въпрос за билки, химиотерапевтици или някакви други химически вещества приемани през устата или инжектирани по някъкв начин в тялото, трябва да се приема сериозно само ако се посочат критериите- в кой стадий, от кое, по колко, колко време, по какъв начин...

За други нетрадиционни методи, които да речем са свързани с по-фини енергийни нива, или се ползват енергийни методи свързани с гръбначни прешлени, чакри, меридиани и т.н., може да има дори обратна зависимост- към по-напреднал стадий да се отнесе доста по-кратка лечебна "програма" отколкото в по-начален стадий.

Независимо кое заболяване ще разгледаме, винаги има значение хранителния режим-диетата,поемането на течности, и "дребни" неща като дишането, съзнателното физическо движение и натоварване, съответен дневен режим, време и продължителност на съня...

Като начало, следва да се избягват всякакви препарати с определен тип витамини- те само стимулират растежа на тумора, както и храни, съдържащи да речем повече витамини от В-групата и т.н. (сега нямам време да описвам подробно тези неща), спирането на месната храна само по себе си е действие, което има като минимален ефект намчаляване на скоростта на развитието...Не ми е известна някаква статистическа зависимост по отношение на заболеваемост, смъртност, проценти на ремисия и т.н. по отношение на злокачествени заболявания при вегетарианци, разполагам само с моя опит- а той е, че нямам нито един пациент с каквото и да е злокачествено заболяване, който да е бил вегетарианец..всъщност, имал съм малцина пациенти вегетарианци, и те попадат в категория "травми", и в категория "възпалителни процеси".

Доколкото имам някакви впечатления от общуването ми с пациентите с лимфоми- ходжкинови или неходжкинови, общото което ми е направило впечатление, независимо от възрастта на пациентите е това, че при тях се долавя един стремеж да направят впечатление, представят себе си винаги така, сякаш очакват оценка и одобрение, и достигат до явен стремеж да докажат себе си и способностите си, но не пред самите себе си, а пред другите хора, най-честго са хора с доста "умствен багаж", т.е. с интелект над "средностатистическото ниво"- условно ползвам понятието и в кавички, защото самите те определят способностите и интелекта си на равнище над "средностатистическото". Голяма част от по-възрастните са достигнали до крайната точка на реализиране на чужди желания- още от І-ви клас те не са били питани къде искат да учат, а са били записвани в училища по избор на родителите си, не са били питани какво искат да учат, а родителите им са определили житейската посока по отношение на учението, професията, често пъти дори в създаването на семейство- най-често са подбирали житейския си спътник без да следват своите чувства, а одобрението на околните, или пък ако бъдещата им половинка е изгодна партия с нужното положение, това несъмнено би довело до одобрение- най-често обаче те самите не го осъзнават...Убедени са че обичат половинките си, родителите си...но ако можехте да видите "цветовете" в отношенията им с близките си хора, и отношението на близките им хора към тях, когато дойдат на свиждане и т.н., ако можех да предложа методика за подобна визия...щях да си спестя много писане, но не мога...така че, "любовта" при тях е форлма на убеждение от типа 100 пъти повторена лъжа става истина...И така, достигнали до крайния предел на самоизцеждане, следвайки някаква посока в живота, професията, семейството и т.н., която всъщност не е тяхна...не им остава друго, освен да изчерпят ресурсите си, и години наред- понякога и десетилетия, да продължават да следват пътя на чуждите желания, недопускайки съзнанието им да се осведоми...но пък онова, което астава несъзнато си работи и действа- то издава винаги най-добрите команди, така че щом един път не харесва на някой, в него започва да се поражда съпротива- отначало е енергийна, представлява опит за отказване на "абордажните въжета с куки" от страна на родители, съпруги и съпрузи, роднини, колеги, началници и т.н., и на нивото на съзнанието това протича като процес, в който човек си казва- "аха, еди кой си все още не знае с кого се е захванал...ще му покажа аз колко съм способен, ще му покажа че не съм случаен човек било в медицината" например, или в някоя друга наука или професия- "така че, накрая вместо да се опитва да ме закопае, ще се научи да ме уважава...." Друг вариант е прилагането на сила- примерно момче на 15 години иска да стане художник, рисува добре, има талант, от училище все някой учител забелязва качествата му и споделя, че би било добре да продължи и разшири заниманията си, и самото момче има такова желание, но родителите твърдо са решили, че рисуването е "глупости, абсолютни глупости- никой в родата ни не е рисувал, виж- имаме добри икономисти по бащина линия, а по майчина линия- все известни лекари, дори преподаватели по институтите...откъде го измисли това рисуване?! По-дсобре е за теб да си избиеш тези идеи от главата докато е време- след 3-4 години или медицина, или право- ти ще си избереш сам естествено, което по-ти се отдава...И така това дете не бива огънато като фиданка, а направо прекършено спрямо естествения му растеж...въпрос на време на прекършената част да започнат да й увяхват листата и стеблото...Естествено, родителите му ще твърдят, че правят всичко това от любов, и че са длъжни да дадат най-доброто на детето си...но според тяхните представи кое е "добро", а детето обичайки родителите си, ще търси тяхното одобрение, ще се бори с естествения си стремеж и желание, дза които принципно не би му било нужно ничие одобрение освен своето собствено, така че учейки право или медицина, то може и да стане първенец на випуска си, да получи хипократова награда-безплатна специализация в която си специалност поиска, да я започне..и да не я завърши...защото точно на "върха", когато и аспирантурата вече е нещо постигнато от "детето-чудо", хоп...започват оплаквания, отслабва, няма апетит, поти се всяка нощ, чувства се отпаднал, често има температури, неработоспособен, взема си болнични, появява се някаква подутина...и дано да има късмет да се сдобие с точна диагноза навреме, когато все още може да поеме своя житейски път...

Това долу-горе мога да споделя за лимфома на Ходжкин, а и по принцип за лимфомите...

Стигне ли се до тук, на човек му остава един единствен верен избор, който отвън никога няма да дойде...той винаги идва отвътре, и единствената сила която е нужна в случая е тази, да угаси "лампата" отвън, и всички външни "образи" да останат в тъмно, а оставяйки "нощната лампа" отвътре да свети, да прочете своята собствена "хроника", да проследи в каква посока и колко е отклонението, и да поправи курса- да завърти житейското кормило- то е проста конструкция и се състои от три части- желание, намерение и воля, в онази посока, която Душата винаги е посочвала с точността на полярнвата звезда, която винаги си показва "север"...
  • 0

#4 Силвия СД

Силвия СД

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2916 Мнения:

Публикувано: 02 февруари 2008 - 18:14

Болестта на Ходжкин представлява група неоплазии, които наброяват около 1/3 от всички лимфоми.
Отначало те обхващат лимфните възли, а след това се разпространяват в черния дроб, слезката, костния мозък и белите дробове. Неопластичните клетки са типични - клетки на Reed-Sternberg. Някои от тях са мононуклеарни, но типичните са бинуклеарни с големи еозинофилни ядрени включвания. Болестта на Ходжкин е доста хетерогенно заболяване, но с различен брой клетки на Reed-Sternberg и различни субпопулации реактивни лимфоцити и хистиоцити. Досега не е доказана инфекциозната етиология на болестта, но се предполага - има доказателства, че типичните неопластични клетки могат да произхождат от Т- или В-лимфоцитите, хистиоцитите, интердигиталните ретикулоцити или гранулоцитите. Лимфоцитите при болестта на Ходжкин са с различен фенотип, като преобладаващи са Т-лимфоцитите и то за сметка на СД4+Т-клетки. Последните могат до такава степен да преобладават в периферната кръв или лимфните възли, че да се предположи неопластична клонална експанзия, каквато се наблюдава при mycosis fungoides и при синдрома на Sezary. Но при болестта на Ходжкин тяхното присъствие се дължи на реактивна клонална пролиферация. Тези специфични клетки могат да се видят и при някои доброкачествени реактивни състояния - при инфекциозната момонуклеоза или някои неходжкинови лимфоми. Разликата между Ходжкиновия и неходжкиновите лимфоми може да се окаже изкуствена, ако се установи категорично лимфоцитния произход на клетките на Reed-Sternberg.

Съществуват различни хистологични и клинични видове на болестта, но най-типичната клинична проява при всички видове е безболезнената периферна лимфаденопатия. Най-често са засегнати шийните и супраклавикуларните лимфни възли, по-рядко аксиларните и ингвиналните. Общите симптоми често са силно изявени, особено при възрастните пациенти, което предполага лоша прогноза. Обикновено липсва засягане извън лимфните възли, слезката е увеличена при по-малко от 20% от пациентите.
Развитието на болестта е предсказуемо. Тя се разпространява от първоначално засегнатите лимфни възли към съседните лимфни тъкани, било то антеградно или ретроградно. Крайното разпространение е в паренхимните органи - най-често в черния и белите дробове. Костният мозък се засяга рядко. Стадиите на болестта, за които спомена Кристиян, се определят чрез физикално изследване, лабораторни анализи, рентгенова снимка на гръдния кош, ангиограма на лимфата, компютър-томографско сканиране на корема и сканиране на черния дроб и слезката.
Клиничния стадий на болестта определя и спецификата на лечението.

Хистопатологично класификацията на Ray разделя заболяването на 4 типа:
1. с преобладаване на лимфоцитите
2. нодуларна склероза
3. смесеноклетъчен тип
4. с изчерпване на лимфоцитите.
Тези разлики вероятно отразяват отговора на организма към неопластичните клетки - 1, 3 и 4 тип са свързани и могат да се наблюдават в едни и същи индивиди. При някои пациенти в началото са налице смесеноклетъчния тип и този с изчерпване на лимфоцитите. Поради това разнообразие се изказват схващания, че болестта на Ходжкин всъщност обхваща няколко различни клинични единици.

Пациенти с Ходжкин често боледуват от бактериални инфекции - пневмококови или хемофилусни.

Клиничната прогноза за болестта от типовете с преобладаване на лимфоцитите и този с нодуларната склероза е отлична, за смесеноклетъчния е добра, а за типа с изчерпване на лимфоцитите е сравнително лоша, но последният тип е по-рядък - в Щатите например е около 10% от всички разновидности на Ходжкин, този със склерозата е около 60%, лимфоцитният превес - 10% и за смесеноклетъчния - 20%.

Във всички случаи лечението зависи от хистологичния тип и клиничния стадий. Определянето на стадия на заболяването включва наличие или отсъствие на общи симптоми като температура, нощно изпотяване, загуба на тегло, всички кръвни и функционални изследвания - на левкоцити, СУЕ, фибриноген, съдържанието на мед в серума, бъбречни и чернодробни проби, радиоизотопни изследвания, включващи лимфангиография и компютърна томография, биопсия, лапаротомия и спленектомия. След комплексно изследване стадият на болестта се определя по модифицираната система на Ann-Arbor:
стадий I - засягане само на една област от лимфните възли
II - две или повече области на лимфно засягане от едната страна на диафрагмата
IIIа - засегнати л.в. от двете страни на диафрагмата и корема в горната му част
IIIб - от двете страни на диафрагмата и корема със или без коремно заболяване
IV - дифузно или дисеминирано засягане на един или повече нелимфоидни органи или тъкани, свързани със или без увеличението на лимфните възли.

Лечението при локализирано заболяване се състои от облъчване, което при дисеминиранот заболяване се допълва с химиотерапия с множество агенти - МОРР (mechloretamine, vincristine/Oncovin/, procarbazine, prednisone).
Около 75% от пациентите с болестта на Ходжкин могат да се излекуват с подходящо избрана терапия. Постига се дълга преживяемост.

Моят съвет е - не предприемайте необмислени самолечения, заболяването е сериозно. Доверете се на специалистите онколози.
Болестите, каквито и да са те, винаги идват да ни покажат, че сме погледнали света накриво. И ни ощипват, за да се опомним.
Защо да не е възможно да се излекува болен в краен стадий?!
Всичко е възможно. И няма невъзможни неща!
  • 0

#5 Аврора

Аврора
  • Участници
  • 24 Мнения:

Публикувано: 03 февруари 2008 - 16:39

Много Ви благодаря за изчетпателните отговори.
В мен обаче възникват още някой въпроси.
Възможно ли е ако заболяването е в първа или втора фаза, след лечение, и при положение че след лечението е достигнато до оздравяване да имаме траини ремисии.
  • 0

#6 Силвия СД

Силвия СД

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2916 Мнения:

Публикувано: 03 февруари 2008 - 20:16

Да.
Трайни ремисии не само са възможни, но това се цели при болните в стайдий I и II.
По данни на СЗО трайни ремисии при Ходжкин се постигат в 2/3 от пациентите, постигнали пълно излекуване, а още по-голям процент са болните точно в тези начални стадии.
  • 0

#7 Аврора

Аврора
  • Участници
  • 24 Мнения:

Публикувано: 03 февруари 2008 - 20:22

А от химиотерапията и от лъчението възможно ли е да останат някакви трайни последици за организма? И има ли начин организма да се изчисти от това?
  • 0

#8 Силвия СД

Силвия СД

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2916 Мнения:

Публикувано: 03 февруари 2008 - 20:49

Лъчелечението, дозирано както трябва, не носи тежки увреди.
Вследствие химиотерапията може да се стигне до вторично безплодие и при мъже и при жени, хипотиреоидизъм - намалена функционална способност на щитовидната жлеза с всички следствия от това - цялостно намалена обмяна на веществата, също химиотерапията може да доведе до подтискане на костния мозък с последващи нарушения в хемопоезата. Не са задължителни, обаче тези странични ефекти и при всеки индивид са изразени в различна степен.

В човешкия организъм има заложени невероятни самооочистителни и възстановителни механизми. Единственият начинин е съзнателен живот - преосмисляне на мирогледа, на отношението ни към света и живота, а от там на поведението, а това съчетано с гладуване и природосъобразен живот и храна прави чудеса, но изришно препоръчвам да се съгласува с необходимите специалисти заради спецификата на заболяването. Задължително!
  • 0

#9 Аврора

Аврора
  • Участници
  • 24 Мнения:

Публикувано: 03 февруари 2008 - 21:13

А това безплодие за което говориш трайно ли е или след година, две отшумява? Ако предприемаме режими с гладуване или на плодове къде е необходимо да се консултираме с специалист какво е подходящо за нашия случай?
  • 0

#10 Силвия СД

Силвия СД

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2916 Мнения:

Публикувано: 03 февруари 2008 - 21:38

За всеки е индивидуално и не е задължително, както споменах.

Аврора, готовите отговори не са правилните отговори, а само когато човек сам стигне до тях.
Който търси - намира.
  • 0

#11 Гост_Кристиян_*

Гост_Кристиян_*
  • Гости

Публикувано: 03 февруари 2008 - 22:20

В І стадий лъчелечението може да е самостоятелен и ефективен метод- само с него да се постигне оздравяване- ремисията е период на потискане, но не означава оздравяване, оздравяването си е оздравяване...Във ІІ стадий полихимиотерапията и лъчелечението наистина нанасят щети- в крайна сметка става въпрос за деструкция на клетки и тъкани, макар и изродени в лимфомни- химиотерапията и лъчетерапията убиват еднакво и патологични, и съвсем нормални клетки. От химиотерапията последствията в зависимост от конкретната комбинация са различни, но най-често човек може да се възстанови, но в някои случаи лъчелечението нанася необратими изменения- все пак това е облъчване, и въпреки че максималните дози са примерно 70-72 Грей, често пъти съм се сблъсквал например с усложнения свързани със зъби с метални коронки, амалгамени пломби, метални мостове, и ако попадат в зоната на облъчване, може да възникнат доста проблеми, които макар и локални, са неприятни, и в крайна сметка когато белята стане, поправянето й често е дълъг процес със съмнителен краен резултат...А тези неща стават просто защото не се пита, не се комуникира, не се провежда системен "разпит" и преглед...
  • 0




0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители