Zenda

"Ако в саксиите се появи червей, трябва да се постави в тях гнила ябълка. Скоро той ще се премести в нея." Просто попаднах на това...
 
http://www.zeleno.bg/bg/articles/373-polezni-suveti-za-lyubitelite-na-tsvetyata.html

Пеенето може всеки да го направи. Да, добри са в песните на Учителя. В сравнение с тях българските хорове бледнеят, а тези от Бонфен просто са с много класи по-надолу. Това, в което са добри хората от ИДЕАЛ е умението им да поддържат невероятно високо ниво на съзнание, на свободна воля. Повечето са психотерапевти, в школата "тотална биология". Мнозина са астролози, йога преподаватели, хомеопати, натуропати, бахови терапевти, практикуващи с десетки и десетки години медитатори. Хора с мощно умение за визуализация, непривързаност, свобода от страсти и страх, но пълни с онази фина независима от нищо и вечна любов, която оживява всичко. Аз винаги ще съм част от тях в сърцето си, независимо от географското си местонахождение. Тези магьосници ме запалиха с огъня си.


В ИДЕАЛ института, когато поживее човек, се наблюдават нелеки вътрешни взаимоотношения между обитателите. те обаче съумяват да неутрализират напреженията помежду си с помощта на високото съзнание и умението за колективизъм. Това последното липсва на българина и подобен колективен живот тук е възможен само при изключително мощен обединителен център - личност с невероятна харизма, която да обедини българския индивидуализъм. В ИДЕАЛ такава личност е сестра Наташа - невероятен човек е, в постоянна връзка с живота на едно високо ниво.Според ясновидските способности, които имат немалко от жителите там (без да ги афишират), тя е преродената Елена Блаватска.

В ИДЕАЛ няма да чуеш фанатични изказвания. Има уважение към всяка школа и учение, осъзнаване на общия им корен. Хората са скромни отвън, а отвътре са просто цвета на човечеството ни, без преувеличение.

Мария, скоро визите за канада ще отпаднат, а самолетните билети стават все по-евтини! Така че, защо не вкусиш бъдещето реално?!

По мое усещане,духовния път на човешката душа се дели на два главни пътя- първия,навътре и втория навънка. Да достигнеш до вътрешното Аз е голямо лутане и страдание,но везеш ли в стаята на уюта си,поне за момент и го задържиш,става новото раждане. Родил се втори път ти търсиш новия живот,новите хора,новите форми на проява.
Започва втория път,на единение със себеподобни.Но този път е много стръмен и се иска много време на приготовление и засилки да поемеш в него.Има хора дето са се решили да излязат от единението,набрали да сили и са извикали със всичка сила "Напред. ФИР ФЮР ФЕН ТАО БИ АУМЕН"
В ИДЕАЛ са от тези хора,бях там и го усетих.!
През 1992 година 18 семества си продали имуществото събрали парите си в едно и скочили в кюпа -купили си Рай,няма връщане назад.
Точка.
Те са направаили ИЗГРЕВ,селище-завет на Учителя,една от практичните цели на Учението.Те са минали етапа на намиране на себеподобните и дългия път на странстване по прашните пътеки на съборните прояви.Съборите дават седмица,месец покой.Една идеалистична и приказна форма на съвместен живот,близка до панаирната еуфория.
След съборите обикновено настъпва вакум.Лутане и търсене на новия баланс с физическата реалност,която си има съвсем други натрапени закони.
А тези хора в ИДЕАЛ са намалили до минимум законите на външното общество,с които живея, и си имат свои ,такива кооито ние на Рила си ги почитаме за месец време.
Работят на изключително високо и професионално ниво,всеотдайни и любящи братя и сестри.Поддържам контакт с тях,макар и рядко,все пак те имат много работа.
Аз им се прекланям до земята на тези Българи-благари.
Когато дойде време и в България или където и да е по света,да се строи ИЗГРЕВ-селище,те с готовност ,вярвам,ще ни помогнат с опита си.
А това ще стане.
Дамян.

От 1992-ра година в провинция "Британска Колумбия" в Канада, в селището Джефри в скалистите планини, се играе Паневритмия! Играе се и то много качествено, в съпровод на жива музика. Играе се от хора, посветили живота си на всемирното бяло братство. Ето уеб сайта на това специално място!

В сайта има информация за живота в това общество на бъдещето, културата и изкуството, мисленето и съзнанието, което живеят жителите му. Има страничка за продуктите - част от тях е невероятната професионална музика на песните на Учителя, изпълнена на световно ниво на чист български език. Можете да кликнете на картинките на дисковете - има извадка от музиката в тях, слушаема онлайн! Обществото И.Д.Е.А.Л. е и център за гости! Всеки, желаещ да опита идеите на бялото братство, приложени на практика в ежедневието, е добре дошъл в този център на любовта, мъдростта и истината!

Не чувствам нужда от кой знае какво захранване след житен режим. Защото той не е глад, а просто здравословна и нормална, природна храна. Аз си направих захранването 9-тия и 10-тия ден, като добавих към житото и зелена салата, а на десетия и картофено ядене. И толкова. Дори при пълен глад на вода да захранваш в период равен на глада, за мен си е мъничко анорексично - фанатичничко...И въобще, като гледам как давате рецепти, еди си какво си - човек не е машина. Имаме си вътрешно чувство - идва от стомаха, от слънчевия сплит и от цялото тяло. То казва кое и как! Преди време се бях фанатизирал по физическата йога и водещият говореше много за храната -кое с кое да се съчетава и т.н., колко и как... По-труден период с храната от тогава не съм имал. Битки, налагане, калории, рецепти и т.н. Като захвърлих всичко това и послушах телесната си интуиция, всичко се нареди. Тогава и нормализирах и спрях да мисля обсесивно за храна и т.н. Просто слушах тялото си. Правя го и сега - за моето тяло два-три дни са напълно нормално захранване след житен режим от десет дни! За вас не знам - просто споделям опита на тялото си!

Zenda, с теб сме

Радвам се да чуя, че се чувстваш добре. Аз сега си правя нещо като разширен режим. За първи път ми се случва да правя два режима преди началото на пролетта, един през февруари и един през март. Преди си мислех, че е малко прекалено това. Но сега усетих вътрешна нужда и реших да я последвам.... Да видим.

Всеки път обаче установявам едно и също нещо след режима. Важно е да променям/подобрявам културата си на хранене и начина на мислене, за да имам дълготраен ефект. Иначе един житен режим и после пълно връщане към стария начин на хранене/мислене, не е толкова ползотворно. Разбира се, това иска време, опити, нагласа... с малки стъпки и без насилване. Та опитвам

Днес направих друг опит: сутринта към 8.30-9 накиснах лимеца в топла вода (не повече от трийсет и няколко градуса) в една купа-термос и до 13ч. беше омекнал и хубав за ядене. Остатъкът пак накиснах с вода, но стайна температура и го сложих в хладилника (не съобразявайки, че лимецът е в термос и няма да се изстуди, поне не веднага). В 7 вечерта, когато се канех да вечерям, забелязах, че е започнал да покълва (видях тези бели кълнчета, за които споменахте)! Изобщо не очаквах и много се зарадвах! Мисля така да си го приготвям вече - от сутринта, а не от предната вечер.
Житената вода (първата) се опитах да я пия, но трябва да се насилвам, така че я дадох на цветята.
Дискомфорти нямам вече (само малко глад), а топла вода с мед и лимон си пия от началото и много ми помага и за глада, и е много приятна на вкус!

Днес направих друг опит: сутринта към 8.30-9 накиснах лимеца в топла вода (не повече от трийсет и няколко градуса) в една купа-термос и до 13ч. беше омекнал и хубав за ядене. Остатъкът пак накиснах с вода, но стайна температура и го сложих в хладилника (не съобразявайки, че лимецът е в термос и няма да се изстуди, поне не веднага). В 7 вечерта, когато се канех да вечерям, забелязах, че е започнал да покълва (видях тези бели кълнчета, за които споменахте)! Изобщо не очаквах и много се зарадвах! Мисля така да си го приготвям вече - от сутринта, а не от предната вечер.
Житената вода (първата) се опитах да я пия, но трябва да се насилвам, така че я дадох на цветята.
Дискомфорти нямам вече (само малко глад), а топла вода с мед и лимон си пия от началото и много ми помага и за глада, и е много приятна на вкус!

Днес направих друг опит: сутринта към 8.30-9 накиснах лимеца в топла вода (не повече от трийсет и няколко градуса) в една купа-термос и до 13ч. беше омекнал и хубав за ядене. Остатъкът пак накиснах с вода, но стайна температура и го сложих в хладилника (не съобразявайки, че лимецът е в термос и няма да се изстуди, поне не веднага). В 7 вечерта, когато се канех да вечерям, забелязах, че е започнал да покълва (видях тези бели кълнчета, за които споменахте)! Изобщо не очаквах и много се зарадвах! Мисля така да си го приготвям вече - от сутринта, а не от предната вечер.
Житената вода (първата) се опитах да я пия, но трябва да се насилвам, така че я дадох на цветята.
Дискомфорти нямам вече (само малко глад), а топла вода с мед и лимон си пия от началото и много ми помага и за глада, и е много приятна на вкус!

В Пловдив на 22 май 2012 г., от 19.30 ч, на сцената на Античен Театър ще се проведе концерт на Дева Премал& Митен заедно с Манос. Концертът се организира от Асоциацията на Лайънс клубовете „Дистрикт 130” - България с подкрепата на Община Пловдив. - Специално за концерта в Пловдив на Античния театър на 22 май от 19.30 ч., към звездното трио ще се присъедени и легендарният Манийш де Мур (Maneesh De Moor).

За първи път в България и Пловдив ще гастролират хората, чиято музика прекрачва всички обичайни музикални граници. Дева Премал и Митен започват своето пътешествие в любовта и музиката през 1990 г., когато се срещат в един ашрам в Индия. Благодарение на техните концерти по целия свят и популярните им албуми милиони хора по света са се докоснали до спокойствието, изцерителната сила и радостта от пеенето на мантри, характерни за източните традиции, свързани с медитацията.
Много "звезди" и известни хора по света са били пленени от магията на тяхната музика, като например популярният автор Екхарт Тол, който нарича тяхната музика „чиста магия”.Холивудската икона Шер обявява последният албум „The Essence” на Дева за любимата и музика при практикуване на йога. Мотивационният гуру Антъни Робинс пък описва музиката им като „страстна и силна”. Негово светейшество Далай Лама слуша тяхната музика в свободното си време, а когато чул Дева и Митен да пеят неговата любима мантра по време на частна аудиенция, възкликва: „Прекрасна музика, прекрасна!”.
Флейтонистът Манос е роден в град Буда, Непал ,а истинската му връзка с музиката започва, когато чува за един старец, който свирел на шенаи/духов инструмент,/. Това бил Мадан Дев Бхата, ученик на Устад Бисмилах Хан, който въвежда Манос в изучаването на класическата рага, често наричана класическа северноиндийска музика.Манос получава вдъхновение отвсякъде,както от грациозната сладост на самбата, така и от ободряващите бързи ритми на келтските майстори. www.devapremalmiten.com

Партньори на събитието са:Дарик Радио, радио City, Радио1 Рок, комплекс „Ескалибур”, ресторант “Хемингуей”, БГ Радио, Нитон, М- Принт, Вестник "Марица", Картинг писта „Лаута”, Ресторант " Мемори ", Под Тепето, Студентски портал "Mediacafe", радио Вероника, Plovdiv Clubs, Преводаческа къща „Scrypta”, Сладоледена къща “ Аfreddo”, Plovdiv Media и www.bilki.bg, Българска Федерация по Йога, БАРС, Мултирам, Бели Нощи, Пловдив Утре

Билети за концерта можете да закупите от ТИКЕТПРО http://www.ticketpro...ith-manose.html или от дистрибутурската им мрежа : Мултирама,НДК - Билетен Център, Office 1 Superstore, Internity в Billa, Kaufland,Супермаркети "Пикадили", JEFF, Мюзик център, Рок шоп, клуб Night Flight, USIT COLOURS, Вестникарска Група България, Orange.BG , Книжарница SELECT,На Тъмно, Магазин Яко - фирма "Вижън 2000", Билетен център ЕЛИАНА 2000, Ticket House, Zip Travel - Travel House of Zip,Магазин Миг Фокс - Варна, Магазин “Саунд Гардън” - Бургас, Магазин Миг Фокс - Враца, Музикален магазин РУЛИ ООД - Плевен

Здравейте, отново! И аз ще направя житния режим през март, тъй като бях извънредно заета на работа през февруари, и нямаше как.

Разбрах, че някои хора ще го започнат на 10-ти март. Пълнолунието е на 8-ми, така че аз смятам да започна на 9-ти или на 10-ти. Ще споделям тук как върви

Страхотно На мен ще ми бъде за първи път (но съм правила други пречистващи диети, обаче никога толкова дълги).
Радвам се, че няма да съм сама, успех на всички и приятна подготовка тези дни!

Страхотно На мен ще ми бъде за първи път (но съм правила други пречистващи диети, обаче никога толкова дълги).
Радвам се, че няма да съм сама, успех на всички и приятна подготовка тези дни!

Страхотно На мен ще ми бъде за първи път (но съм правила други пречистващи диети, обаче никога толкова дълги).
Радвам се, че няма да съм сама, успех на всички и приятна подготовка тези дни!

Здравейте,
Кога започвате житния режим тази година, на 8-ми февруари ли?

Страхотно На мен ще ми бъде за първи път (но съм правила други пречистващи диети, обаче никога толкова дълги).
Радвам се, че няма да съм сама, успех на всички и приятна подготовка тези дни!

Здравейте,
Кога започвате житния режим тази година, на 8-ми февруари ли?

Здравейте,
Кога започвате житния режим тази година, на 8-ми февруари ли?

Здравейте Виола.
Разбирам желанието ви да помогнете на дъщеря си в такъв решаващ момент.
След като тя е разговаряла с вас по проблема / поне така разбирам от поста ви/, значи тя е готова на изкуствен донор.
Ако тя е готова на това и иска с цялото си сърце да стане майка и природата и го позволява, мисля че точно тя, ще намери най- правилните думи да подходи към съпруга си. Хората са различни и след като той е бил склонен да направят всички опити, за да зачене тя дете, предполагам, че и тук ще бъде неин верен партньор.
Ако желанието им да бъдат трима в семейството е общо те заедно ще стигнат до най- правилното за тях решение.
В този така личен и интимен момент, мисля че Вашето присъствие на подобен разговор ще бъде проява на нетактичност. След това вероятно дъщеря ви ще сподели казаното, щом между вас има изградено толкова голямо доверие.
Познавам двойки, които са взели подобно решение и мъжете са безкрайно щастливи от бащинството си.
Защото връзката с детето е връзката с майката по време на бременността и връзката с двамата настоящи родители след това.
Практически самото осеменяване няма никакво значение.
Родители са хората които са вложили себе си в изграждането на един нов човек, а не извършилите физическото действие.
Ако зет Ви е на същото мнение, смятам че няма да има никакъв проблем, но пак казвам, това е много личен и интимен момент в който намесата на трети човек по скоро ще влоши нещата.
Успех

Тъй като скоро с жена с подобен проблем се опитвахме да разрешим тревогите и ще си позволя да споделя нещо по въпроса, което може би не се взема предвид.
Днешното време на прогрес е стигнало до решаването на проблема с безплодието при двойките по 3 начина.
1. Ин витро
2. Чрез изкуствен донор
3. сурогатното майчинство
И трите начина решават проблема с безплодието или проблема на единия от родителите, като дават правото на можещия родител да се прояви като такъв.
В първия случай проблем при двамата.
Във втория случай проблем при мъжа
В третия случай проблем при жената.
От трите начина втория е с най- дълга история. Има го описан дори в нашата народопсихология в разказите на Йовков. Имало е мъже в отделните общности, които са изпълнявали ролята на "осеменител".
това е най- естествения начин да се помогне на една жена да се отдаде на изконното си право да бъде майка.
Ако жената подтисне този майчински инстинкт в себе си, особено ако е силно изразен рискува да изпадне в тежка депресия или да се отдаде на неясно за нея самосъжаление, което да я погуби емоционално.
Затова, ако жената има силен майчин инстинкт, аз съм с две ръце "за" да се използват всички начини. Ако до нея стои един силен и емоционално зрял партньор това само ще обогати семейството.
Но това е силно индивидуално и е много личен и съкровен момент от живота на двама души.

Да, смятам да потърся терапевт мъж и да е добър в това което работи, а не да ме насърчава да правя това или онова. Аз съм крайно обиден на психоложката за думите които каза - ти трябва да бъдеш с мъж, а не мислиш че трябва да направиш това или онова. А то се оказало че става дума за хиперсексуалност, но няма кой да види резултататите по добре. Тя забеляза също че съм доста агресивен, но вече съм по стабилен. Това е резултатт от действието на хормона тестостерон и от други фактори. В момента ми идва на ум единствено да накарам някой екстрасенс да я види ей така за да не вземе да направи нещо, щото нашата дала тестовете на някакъв мъж и ми вика после - аз съм много етична.
Тя забеляза че аз навеждам глава и ми вика - зная че ти се плаче, но не можеш. Но всъщност не ми се плачеше а чувствах обидата в душата си, това че тя ми каза не искаш ли да имаш мъж до себе си. Повръща ми се вече от това! Ще се опитам с мисъл-форми да стабилизира сексуалността си на напълно хетеросексуален. Даже и ще си сложа на десктопа снимки където съм с разни момичета.

А що се отнася до това че не съм правил секс - това вече е друг въпрос. До мен има много красиви жени, а и на всичкото отгоре съм в университет. Защо да лишавам душата си от такива неща не мога да разбера. Ако съм с мъж аз зная че ще направя най-голямата грешка в живота си.
Даже психоложката ме пита - Колко приятелки или приятели си имал досега? Това вече разбира се удари камбаната.
Сега се замислям дали да ходя на този специалист мъж, дето ме праща при негооо..... само да допълня че владее рейки.
Аз ще послушам късметче и няма да позволя да ми правят рейки или разни други енергийни системи. А и не искам да се набутвам на много егрегори щото става каша после.
Аз имам две сестри и двете имат диопрти и не са добре с очите. Мисля че я някакъв ген, но не това е проблема. Още от 18 годишни носят очила. Уви, като човек повярва в това че може да има здрави очи и ще има такива нали така.Без вяра за къде съм. Аз казах дори и на психоложката че не съм добре с очите, а тя ми каза защо не носиш очила. Не искам да съм поредният очилатко в града.
То много добре било написано всичко от любимия ми автор обаче.

<span id="result_box" lang="bg">Ако ви убеждават, че сте длъжни да се трудите за благото на нещо или на някого, не вярвайте. Ако ви доказват, че ВСИЧКО в този свят се постига с упорит ТРУД, не вярвайте. Ако се опитват да ви натрапят жестока борба за място под слънцето, не вярвайте. Ако ви посочват къде ви е мястото, не вярвайте.

Присъствах на конференцията в събота и неделя - много ме обогати.
Програмата - интересна и разнообразна, хората - мили и приятелски настроени съмишленици!
Планината - вълшебна ( все пак - Орфеевите скали са това! )
Есента се планира нова подобна изява, Очаквам я с интерес!
Креми Стоилова

Не се колебай да опиташ.Знам от личен опит,че малко хора биха се навили,къде от страх къде от стиснатост а всъщност сме готови да пръснем цял един живот и съпътстващите с това нерви,време,пари,малки и големи борби за какво ли не а нещата,които евентуално могат да ни доведът до дълбока промяна и трансформация винаги оставаме за химерното някаде там в бъдещето.Гоним миражите,които изкачат на хоризонта и се чудим защо сме останали без дъх след гонитбата през постинята,която сами сме си създали с ограничените си възгледи и нарастващата сивота на възприятията ни а те с годините нанасят все по-грозни и сиви щрихи на всичко което ни заобикаля.Най-важното,което усетих от това преживяване е как ума ти и филтриращата система на мозака с течение на времето помътнява,коригира,балансира всичко,което виждаме до степен до която не обръщаме до такава степен на това,което се случва тук,сега пред очите ти.Това отъждествяване с тялото се прекратява в резервоара,няма стимули,които да водят към него.Тази първа настройка е доста екстремна за мозъка ти,защото в повечето време то е заето с обработка на цялата тази сетивна информация,която го бомбардирва всяка секунда,плюс гравитацията,която те кара още повече да се чувстваш стабилен и отделен от всичко което те заобикаля.Ако ти набереш смелост и най-важното намериш такова съоражение в България не се двоуми.Ще ти трябват няколко сеанса три или повече за да може тялото да се отпусне и приеме това ново за него не стимулиране на възприятията.Имаш чувството,че ума ти играе пинк-понк с мислите си и се опитва да се хване за нещо а няма за какво и това именно действа като база за по-нататъшното отделяне и от самия тумор както аз си го наричам а именно аза,ума,егото все думи за едно и също проявление на мозъка,което работи в съдружие с него и за това няма как да намериш двама човека да са на едно и също мнение за една и съща ситуация.Упояването на подивелите маймуни(аза и неговите бъртвежи) с този резервоар,отделя съзнанието,което за мен няма нищо общо с ума.Картината и мъдроста,която получаваш готов(а) или не не минава през никакъв филтър или поне не минава през унифициран таков готов да разделя и обяснява без да осъзнава и разбира истински.Буквално преживяваш една малка смърт като човешко същество вътре.Човек трябва май да полудее,да си загуби ума,че най-накрая да дойде на себе си или по-радикалното да се спомине което не е желателно.Надявам се третия сеанс да се оставя на този процес,който беше започнал .Едно нещо ми направи впечатление,че )маймуните кротват от благ,спокоен и дълбок дъх идващ от корема,сиреч дълбоко и спокойно дишане с корема,но то се получи естествено в резервоара все едно ,че аз бях дишан.Нямаше напрежение и опит за контрол нат него.Имах чувството,че веднага след това и мислите спряха от самосебе си.

Здравейте,на всички от форума!
Имах нужда да споделя с някого това,което ми се случи.Живея доста далече от България,няма много българи тука и още повече човек на когото да разкажеш такива неща без да те помислят за луд.Не съм разказвал дори и на жена ми,която е толкова далеч от тези неща и се страхува от това,че отдавна съм спрял да занимавам нея и когото и да било с моите лични търсения.Надявам се няма да ви досадя с малко дългото ми излеание.

От няколко години се опитвам напразно с няколко епизодични успеха да достигна осъзнатост в съня.Може би недостатъчната упоритост или неправилна техника незнам,но все нещо не ми достигаше.Така,значи да ви разкажа накратко.Тук в Щатите където живея почти всеки страда от недоспиване или неправилен режим на спане.Повечето хора работят на повече от едно място на ден и се събират доста часове без сън.По някога спиш 2-3 часа на денонощие и то не когато трябва.Това ми беше главният фактор,който трябваше по някакъв начин да оправя.Просто започнах да си лягам доста по-рано когато ми се отдаде възможност.По принцип имам много лек сън и трудно заспивам.Започнах да се занимавам с някои медитативни техники преди лягане и това до някъде помогна,но само за по-бързото заспиване.Преди известно време открих материал в интернет за Floatation tank има също доста информациця в интернет, Youtube http://www.youtube.com/watch?v=0bTQzVH9Kmg и т.н. ако някой се интересува.Накратко това е резервоар пълен със солена вода,която е затоплена със същата температура като човешкото тяло а също и въздуха в него.Този резервоар е напълно звуко и светлинно изолиран,главата ти е до ушите под водата.Все едно си коркова тапа и се рееш в безтегловност на повърхността.Не можеш да потънеш защото водата е много солена и те държи на повърхността.Целта на това съоражение е да блокира всякакви външни стимоли,нямаш дори чувство за гравитация.Неописуемата релаксация и липсата на външни стимоли след няколко сеанса(докато свикнеш с тази обстановка и не се плашиш) те докарва до състояние на дълбока медитация а след известен брой сеанса до психеделично състояние сравнимо с това да си взел DMT,LSD,Shrooms или някакъв друг психеделик,но с тази разлика,че тялото не се трови ами точно обратното пречиства се от токсини,напрежения,болки,стари травми,емоционални проблеми,натрупан стрес и още една дозина проблеми.Също така е доста безопасно,защото винаги можеш да прекъснеш това изживяване ако не ти хареса просто надигаш люка който е над теб и всичко свършва.Вчера следобед ми беше втория сеанс.Беше доста по-добре от първия път,нямше го страха от затворено тъмно пространство без всякакъв звук.На два пъти изпитах чувство сякъш нещо се опитваше да се изтегли или всмукне навън от главата ми все едно,че бях пред черна дупка и тя ме всмуква от към главата.Уплаших се доста,просто беше супер плашещо за мен да бъда всмукан в нещо непознато и абсолютно без никаква светлина.Знаех или по скоро тялото ми усещаше,че нещо се отделя от него.Това се случи два пъти за този един час сеанс.И двата пъти си стегнах тялото силно сякаш се борех да прекъсна това всмукване а всъщност аз за това бях там.Прибрах се в къщи доста релаксиран,лек и сякаш виждах всичко по-ясно с по-наситени цветове.Имах чувството,че съм спал 24 часа непробуден сън.
Когато се прибрах използвах случая,че на другия ден не съм на работа и знаех от първия сеанс,че ще спа като бебе.Така че нагласих алармата да ми свири на всеки 15-20мин. и да ми напомня за проверка на реалността.Бях много концетриран и релаксиран,не ми пречеше да си върша някаква работа и на толкова кратко време да правя тези проверки.Легнах си спокоен около 10.30.Навих алармата за 4ч сутринта.Станах поразходих се малко из апартамента,след това седнах и започнах да си повтарям,че ще имам осъзнат сън тази вечер.Представях си как си виждам ръцете и се осъзнавам.Преди да си легна взех едно от хапчетата,които не ми вършеха никаква работа преди(микс от galantamine+choline).Тука започва интересното.Когато си легнах се опитах да релаксирам и да дишам дълбоко.След известно време започнах да получавам видения.Тялото ми се паралезираше от така наречената сънна парализа,но аз си бях буден и доста уплашен.Това ,което усещах беше меко казано шокиращо за будното ми съзнание.Бях хем буден със затворени очи борейки се със сънната парализа хем се въртях,което се оказа,че не е с будното ми тяло.Имаше някакво присъствие.Някакъв възрастен човек ми обясняваше,че не е трябвало да взимам хапчето толкова рано и че това се е случило и с него.Той ми говореше до леглото.Тъкмо ми обясняваше как е почувствал някакво същество да го притиска при сънната парализа и аз веднага усетих нечие друго присъствие(освен възрастния човек) в стаята.В момента в които погледнах към вратата с погнуса видях или по-скоро усетих някакво странно гологлаво джудже,което ме гледаше в тъмното.Няма и секунда след като го видях и ръката ми сякаш преодоля дистанцията между нас и аз го спрях за част от секундата да не се нахвърли върху мен хващайки го за гладкото без коса теме).От уплаха се върнах отново в тялото,но всичко се сля- сън и реалност в едно.Вече не знаех кое е сън кое будност.Някой мисля,че това джудже ме повика по име силно с детски глас и аз се събудих и надигнах.Не видях никой.Не можех да стана от страх,просто гъмжеше от присъствие в стаята.Смених позицията си в леглото.Тялото ми започна да се вдървява от към врата,започна веднага усещането за присъствие.Този път си наложих да се успокоя да си поема дълбоко въздух и прекося стаята за да цъкна лампата и да се уверя,че няма никой.Усещах присъствието някаде около мен,но стигнах до ключа и преди да го включа си казах"...егати пак реалити чек "и тогава това смътно усещане точно преди да натисна бутона,че тук нещо не е както трябва,просто предусещах момента който съм чакал толкова години.Направо настръхнах превключвайки копчето,не от страх а от еуфория,че се осъзнавам в съня си.Щях да избухна от кеф когато светлината не се включи,което в будно състояние нъма значение,но сега ми изглеждаше като фундаментално събитие.След цялото ми това странно въртяне в леглото,което продължи доста дълго по мое изчисление.Разликата в психичната ми нагласа при всяко завъртане и това,че всичко си беше наред без видения когато главата ми се върнеше в изходно дясно положение.Странното което усетих е,че в момента в който наистина изпитах НУЖДА да проверя дали сънувам(който беше точно преди да натисна копчето) или всичко се случва на яве аз вече знаех отговора. Просто беше супер реално до плашещо.Бях толкова екзалтиран,че не обърнах внимание на това,че съм станал от същото легло,но на съвсем различно място в стария апартамент в Бургас където съм израснал.Хукнах през глава и тогава.. хахаха това джудже от,което толкова се страхувах,чахаше на вратата като стража сякаш за да не изляза.Въобще не му обърнах внимание ами отново го хванах за голата глава и го отместих встрани от пътя ми с малко грубото обръщение на английско-български "get the f...k out of here )),че имам важна работа да върша... " Тръгнах по стълбите като се подвуомих дали да не скоча от терасата(живеем на петия етаж),но си казах "ама всичко е толкова реално,да не взема да се претрепя".По стълбите скачах от площадка до площадка без да ползвам стъпалата,удрях стените за да видя дали потдават(не потдаваха).След като излязох от входа забелязах,че е по същото време на денонощието като това в реалноста и още нещо много странно-никаде не се виждаше усветление в целия град като че нямаше ток.Имаше леко сияние като,че се разведелява много рано сутринта.Спрях се за миг с гръб към блока и започнах да си повтарям,че сънувам и трябва да си вида дланите на ръцете.Аз самия за първи път в сън си виждах ръцете.В момента в който ги погледнах сънят сякъш придоби друг по-наситен и по-осъзнат отенък.Имах бяла блуза с навити ръкави до лакътя.Имах си всичко и то напълно реално на допир и вид.Това ме накара да се оглеждам за околкния паизаж,защото ми изглеждаже прекалено сив и мрачен исках да го променя да го проясня и направя по-ярък.Започнах да гледам без да се вглеждам на около по спомен от една от книгите на К.Кастанеда.Получаваше се,но изведнъж видях моя доверен пазач от спалнята да стои до входа и да ме гледа доста мрачно както усетих.Образа му беше замъглен и давамата започнахме да се приближаваме един към друг.Тогава го разпознах,беше едно от съседчетата,което живее на същия етаж.Казах му "...ааа това ти ли бе Тячка" и се отдалечих защото лицето му ми се стори много странно сякаш не е на фокус.Тогава получих това безпокойство,че може да заседна тук в тази реалност,която засега поне беше доста сива и ненаселена.Погледнах нагоре към нашия балкон и се замислих за тялото си как ли ще се прибера при нужда,но в момента в който си го помислих и вече си бях в него и буден.По-късно се опитах да се върна на същото място и аз се върнах,но в друга стая на друго легло,но същия апартамен от детството ми,неосъзнат но доста наситен сън,чийто сценарий се сменяше доста често и си спомних всичко от него на сутринта.

Сигурно е така,но в случая аз поисках съвет
От друга страна човек сам избира кой съвет да приеме,един приема,друг отхвърля,при всички положения много глави мислят по-добре от една.А и човек винаги има нужда от странично мнение и от чужд опит,аз предпочитам да е от хора,които не познавам(поне не все още) защото вероятността да се чуят реални мнения е в пъти по-голяма,а и когато споделяш с познат той е прекалено съпричастен(и пристрастен - ударение на А) и се натоварва,а все си мисля,че хора,които не познавам след малко като изключат компютъра си ще забравят за тая история,т.е. няма да съм ги натоварила,поне така се надявам