Злинчо

Привет,Клаудия! твоят спомен за първият телевизор като семейна придобивка ми напомни за една джаджа по гарите, която наричаха информатор. колко много сме си играли с нея! правихме си виртуални пътешествия из България. съвсем случайно скоро се сетих за тая машинарийка и на когото и да казах за нея, след : а ти спомняш ли си ...? следваше едно ааа! и носталгична физиономия. не подозирах,че и други хора са били така емоционално свързани с гаровия информатор

сега слушам някакъв прекрасен женски глас да пее в двора. ... мислех си за това как без да искаме правим толкова много хора щастливи... без да си помръднем и пръста, каква е тайната? или няма тайна... Благодаря ви, Нинка, Елфчо и Веско!

точно така! кой говори за спане?

да ви споделя любимите си бисери от тестове по музика за 6-8 клас: "символичен оркестър" инструменти: "дървесин","главесин","кавалайда","тарамбитка" инструментите, които били типични за пътуващите музиканти: пиано, орган и др.(жалко,че няма по-тежки,иначе отговорите щяха да са по-разнообразни) композитори от епохата на "класифицизма": "Чивковски", "Черковски", "Шобен","Шубер" и "Шумен" кой е солиращият инструмент в "Годишни времена" на А.Вивалди: "Зима" и/или "Гайда"

Поздравявам ви ,Приятели!

Благодаря за прекрасната усмивка! какво да се прави като съм си вечно ... до късно в моя живот съм си представяла,че работя какви ли не професии, за да не се изненадам като ги работя след време, представете си! в крайна сметка се оказва (сега си давам сметка),че съм работила все неща,които не съм си представяла... друга една моя детска, да го наречем мечта е свързана с пословичната ми ленивост, която е известна нашир и надлъж. когато бях в детската градина много ясно си спомням как гледах някаква кукла в двтския кът и си задавах екзистенциалния въпрос: защо съм аз, а не съм тази кукла? така щях да си седя по цял ден в детския кът и да не правя нищо.

абе, Хриско, ще ме разбиеш! направо си за бой-защо не изпълни мечтата си, защо!!!

Благодаря,Елфчо! как бях забравила тази песничка. гледам сега из Сф се разхождат коминочистачи за късмет. дали ,верно, и аз да не се пробвам в този бранш

Привет, Приятели! с очите си видях първият "водороден" трактор. това беше на Агро 2009 в Добрич. Водата също е парников газ, но все пак има свойството да се извалява. във всеки случай след това изложение някакси се чувствам доста по-добре. (семейството ми работи в областта на механизираното земеделие, което винаги е означавало за мен голямо противоречие. това лято повярвах,че могат да съжителстват спокойно т.нар. модерни технологии и природата, от която сме част и ние.) Пздрав на всички вас!

Прекрасна тема, Приятели! Благодаря ви!

много добре врви темата! Елфчето шай доволна! добро, добро!

много обичам да погледна кръга в някакъв момент между фразите. винаги имам чувство за неочаквана цялост с всичко, просто няма нищо по-важно от това, когато си в кръга. отказвам се-наистина не мога да опиша това чувство. чувство на цялост.

което си истина , истина си е. много вярно дори, Божидаре. този разговор между мутрите- за цветята, ми напомни за тексаското училище и методите за преподаване там: - Били, колко прави две по две? пита учителят. -три -отговаря нещастно Били. -нищо не знаеш ,казва учителят, и го гръмва. - Майкъл, колко е ...две ...пооо .... две? пита отново учителят. -четири, уверено отговаря Майкъл. - много знаеш, свива устни учителят и го гръмва. - я да видииим... малък Джо, колко еее ... двеее пооо ...две? -много питаш , отговаря малкия Джо и го гръмва. ... и такааа... имало един известен лекар, името на когото, обаче аз не помня, но както и да е- някой като се сети ще ни каже. та този лекар бил изключителен специалист, но бил доста лаконичен и недолюбвал особено дърдорковците. веднъж при него се появила жена с болна ръка. разговорът протекъл така: - изгорено?-докторът. -удар. -жената. -компрес.-докторът след два дни тя се появила пак: - добре? -зле. -още компрес. след седмица тя отново идва: -добре? -здрава. колко? -нищо. отговорил той, след което се обърнал към сестрата: - по-умна жена не бях срещал!

Благодаря за песента! направи ми впечатление един ред: научи се да страдаш тихо, без стон, мълчаливо.. извинете ме за перифразата. това ме накара да се замисля, че всъщност това е едно голямо предизвикателство, тъй като то вечно променя условията си. страданието има много измерения. още веднъж благодаря за безценната идея!

логическа задача: имате два куршума показват ви три портрета-мишени: рецидивист-подпалвач, адвокат и Бил Гейтс. по коя мишена ще стреляте? отговор: Бил Гейтс - два пъти

така,така... аз за себе си намирам най-голямо предизвикателство да застана пред огледалото как да ви кажа... ако трябва да ви се опиша съм висока, стройна, с дълга лъскава лешникова коса. с изразителни дълбоки очи. изтънчени нежни черти със замечтан израз... след което поглеждам в огледалото ... и си умирам от смях. преди време не беше така- колко горчиви сълзи съм ляла над въпроса :защо съм грозна, след като мога да забележа това?нали човек трябва да обича себе си? най-накрая стоплих, че отговорът се съдържа във въпроса.но без горчивината, която изпитвам понякога не бих имала тези мигове пред огледалото изпълнени с накакъв вид свобода. п.с. когато бях малко злинче и имах пари само за хляб, книги и колело (тогава свирех на чужди цигулки), веднъж просто си смазах веригата и броните с олио тъй като корозията просто беше взела застрашителни размери. от глупаво- по-глупаво, но тогава наистина цепехме стотинката на две. след като колелото ми клеяса - твърде очаквано, ми се случи някаква нвприятност по път и трябваше да питам в някакъв чужд сервиз дали могат да ми сменят жилото (това беше станало). те видяха как изглеждат броните и ме попитаха:а, защо така изглеждат, с какво ги смазвате? (много строго и авторитетно . аз им казах с половин уста (направо си потъвах в земята): ами, ...ъъъ...с олио... какво!!! с олио!!! това да не ви е тиган! Поздрви, Приятели! ппс. поредната десетка Елф!!!

и аз така реших да процедирам тия дни-без елементи на спешност, т.к. може да се наложи , както казват, да ми откинат умната главичка. пак ги збърках едни... и сега вече ясно-без елементи на спешност. само на смешност... жена слиза от автобус. тръгва по тротоара, а някакъв минувач я спира: "гражданко, гърдите ви са разголени!" възмутено казва той. жената поглежда гърдите си и се плесва по челото: "забравила съм детето в автобуса!" пред гардероба в операта след представление. шумна суетня. някакъв мъж се обръща към кокетна млада жена:"Мис, това трябва да е вашата яка от лисица. а сега, бихте ли свалили от врата си моето куче?" в океана се разбива самолет. с отломките изплуват и двамата пилоти. люлеят се върху вълните,зъзнат,мълчат. накрая командира: кавах ти аз да не сипваме на автопилота, а ти - традиция, та традиция...!