Jump to content
Порталът към съзнателен живот

who stole the cheese?

Участници
  • Общо Съдържание

    33
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от who stole the cheese?

  1. Много хубава мисъл. Универсален език, значи...
  2. Елф, дай малко да го раздаваме по-интелектуално, не можем само за ушички да си приказваме ;) Все пак! Това ме засрамва! ;))

  3. Скоро, всички ние, които говорим за нещо не-духовни, ще бъдем изритани от тук, но преди това да отбележа, че коментарът е много спортсменски Направо ласкателен, при положение, че вкарваме гол на сънародниците на коментатора.
  4. Аз също обичам джин с тоник, това е любимото ми алкохолно питие. Навремено не близвах нито глътка, бях част от националния ни юношески отбор по карате и това беше в разрез с принципите ми. За съжаление, имах глупостта да мисля, че трезвениците нямат място в обществото на подпийващите млади, което ми причини известни страдания. На 23 години, след едно любовно разочарование, отидох сам в един коктейл бар и си поръчах нещо за пиене с убеждението, че ето, на - животът ми главоломно тръгва надолу,.. Изпих две чаши и за моя голяма изненада и тялото, и духът все още бяха по местата си. Оттогава, без свян и вина, но задължително с приятели, отпивам по глътка от джина с тоник. И много добре ми се отразява
  5. Да не ти казвам каква разправия стана днес в квартала, заради любимите ни животни... Едно бяло и пухкаво котенце с един скок се метна върху един гълъб и започна да си играе с него. Известно време наблюдавах сцената без да вземам ничия страна, но си казах, че макар да не е моя работа, ще застана на страната на по-слабия. Завтекох се след котката, тя пусна гълъба, който люто ранен се опита да полети, но не можа да се издигне и започна да се блъска в дърветата... Котката беше далеч, но жаждата за кръв беше по-силна от респекта към човеците (аз бях между нея и гълъба) и тя се спусна след птицата.. аз се затичах след нея, а след мен, едва ли не, се пусна един квартален маргинал, придружаван от виковете на стопанката на кварталните котки... "Знаеш ли тези котки колко са ми стрували? Аз тези котки съм ги хранила, кастрирала съм ги и съм ги ваксинирала! Те поддържат еко-баланса на тази част от Слатина! А той, моля ти се, иска да ги убива!". Хванахме се гуша за гуша с криминалния тип - "Ще отида до вкъщи да си взема брадвата, ама нейсе, че ще те лежа, еди къде си.., даже не там, а някъде другаде..." (явно беше много в час с българските затвори). Може би трябваше да му кажа блага дума и да обърна и другата буза, която той нямаше да пропусне шанса да удари, но му се изрепчих, блъснах го и му казах да носи брадвата! Той се прибра вкъщи, живее на първия етаж, хвърли по мен първия попаднал му по-тежък предмен - една дамаджана - "... тази дамаджана ще я напълня с твоята кръв, само да сляза". "Слизай", казвам му. Не ще. Все пак бях достатъчно галантен да му позволя да излезе с достойнство от ситуацията, отдалечих се, за да може да излезе и да си вземе дамаджаната обратно. Все пак не е вещ без никаква стойност. Та, така за нашите любими животинки. От този ден предпочитам кучетата. Котките са създания усойни и неблагодарни.
  6. Значи все пак ушичките са заострени ;)

  7. Божо, така като те гледам, хич даже не успявам да те видя...
  8. Ето, аз, например, нарисувах котешката опашка, празната паничка и стената, не защото са изпълнени със съкровен за мен смисъл, а защото тайно се надявах някой да каже - "Браво, моето момче, какво хубаво коте си нарисувал! И, все пак, кой открадна сиренцето?"
  9. Ехо, здравей същество с ушички остри! Или не са?...

  10. Браво на малката и храбра Лори! Браво на доброто детенце и на всички, които са се отзовали (аз научавам твърде късно за това и не съм сред последните)
  11. Hello there, surfers around the Globe!

  12. Тази история циркулира из интернет в какви ли не вариации... Но, да, поучителна е.
  13. Веско, здрасти, не мога да открия парчето което търсиш Виж дали това ( ) няма да ти свърши работа Поне за известно време
  14. Котетата са като черния цвят - винаги на мода По тази причина и моят подпис е котка. Но понеже тяхната грация и пъргавина, ласкавостта им са неописуеми, от моето коте се вижда само опашката
  15. Любими любовни романи или любими романи? Нещата, като че ли, са кривнали в ущърб на любовните романи... Моят любим роман е онзи, който в конкретния момент ме грабва и ме отнася на друго място.. оставя усмивка на лицето ми след последната страница. И докато преди обичах да подреждам любимите си "работи" едно до друго в скриновете на съзнанието, сега това ми се струва излишно. Книгите са толкова различни, много от тях безкрайно талантливо написани, вълнуващи, че сърце не ми дава да ги сравнявам... И все пак, "Война и мир" е монументален труд, който е опитал да прехвърли границите на един многостраничен разказ, да обхване внимателно и нежно живота в пълнотата му. Много мъдра книга, на чийто страници личат безкрайно търпение и обич към човека. Препоръчвам я на всеки, който не е имал куража да се захване с нея (2000 стр. в четири тома).
  16. Ако ще е сериозно гости, с всичките му салтанати, официално облекло и преструвки, предизвестяването е наложително. Така домакините ще имат достатъчно време, за да намерят по усмивка, преди на вратата да се позвъни. От друга страна, когато отиваш при някого, когото познаваш или си познавал като добър приятел, дори да са минали години, позвъняването е излишно. Спонтанността над всичко!
×
×
  • Добави...