Brilliance

На езика на Любовта!

Бог е Любов!

Не мисля, че Любовта си отива някога... Ако тя си отиде, това значи , че не е била Любов, а някакво чувство!Любовта е същността, проявлението на живота!Ако тя си отиде ще си отиде и Вселената, което е невъзможно. Не случайно е казано, че Бог е Любов!

ОКТИМ, "И парадокса е в това, че действителноста ти диктува да постъпиш по един начин, а съвеста по друг! ","Във всеки от нас има божествена наблюдателка и тя се нарича Съвест! " - къде тогава е парадокса?!Още повече,че знаеш причините за случващите се неща около теб?Защото ако постъпиш според дейстителността, настоящата , не сяташ ли , че нещата пак ще се повторят ...някъде? "4 живота! Подробно последният и фрагменти от другите! "-не сяташ ли, че след като си " видял" само 4 живота ,това не означава,че си се превъплъщавал само 4 пъти, а доста повече? "НО и отмъстителност неподвластна на времето! Имам и едно качество от което се страхувам и ако не го използвам до края на дните си ще направя голяма крачка напред, сигурен съм! "-вероятно това е урока, който трябва да научиш в този си живот. И след като притежаваш "воля като стомана" не мисля, че ще имаш проблем с това...Не случайно живееш в настоящото време ,имайки предвид живота ти в Средните Родопи. Все пак трябва да приемеш правото на избор на всеки човек. Имам един въпрос по скоро може би е казус, ще съм ти благодарна да ми отговориш - как стои въпроса ако твой много близък роднина,с когото сте били дълги години в прекрасни отношения , в един момент тези отношения претърпяват преобръщане от негова страна на 360 градуса. След като разбираш причината за това, кореняща се в 16 век и имаш желание отношенията да се оправят, но роднината не признава кара, превъплъщения и др.подобни.Поради това не смееш да му кажеш истинската причина за всичко, напр. за да не те сметне за луди т.н. , а в същото време негатива му към теб расте с всеки изминал ден, а всичко това е абсолютно безсмислено. Каква тактика и позиция би заел в този случай?Благодаря! Или как може да обясним на хората около нас, че понякога проблемите ни са "някъде там", а тук са следствията и нашата взеина задача е да отработим взаимоотношенията си на е дно по- високо ниво...

)Добре казано...но как става "отдръстването'...?!

ОКТИМ, съгласна съм с теб, че превъплъщение е може би по-точната дума от прераждане.Но и в двата случая душата влиза в тяло , за да си научи урока или поправи гешката или да се усъвършенства и т.н. Безспарно това помнене или знание на душата в тялото ще тежи много. Вероятно затова и душите "забравят", когато са вече в телата.Тежестта според мен идва от отговорността на "спомнянето"...Така че, който си е "спомнил" трябва да поеме и съответната отговорност и то много голяма, защото тази отговорност е пред Висшите светове...Интересно ми е и естественно ако имаш желание да споделиш предишния си живот /а той едва ли е един../ и 78г.Благодаря!

http://www.vbox7.com/play:e8000914 Поздрав за всички в сайта!Благодаря ВИ!

"Истински приятел е този, който знае най-лошото за теб и въпреки това те обича истински ".

Здравей papita,споделям мнението на Alexsander...Според мен връзката ви е кармична и затова се чувстваш така. Но имайки предвид, че душата няма пол и е безсмъртна, връзката в този ви живот означава, че трябва да отработите нещо.Самата връзка като взеимоотношение трябва да се качи на по-високо ниво отколкото е била в предишното ви превъплащение.Вероятно тогава сте били от различен пол.Според мен не трябва да се оставяш на илюзията на пола. Нещата никога не са толкова елементарни, колкото изглеждат...Имате нещо, което трябва да отработите заедно-урок, от който както ти така и приятелката ще се обогатите и научите.Добре би било по някакъв начин да научиш какво е било преди и каква е целта сега. Можеш преди да заспиш да си зададеш този въпрос. Сънят ще ти отговори. Ако не първия път, то в следващите ще получиш отговор. Отговорът вероятно няма да е от сегашен живот, а може би и ще видиш други хора, но при всички случаи усещането ти кой кой е няма да те излъже. Желая ти Любов и Светлина!

Благодаря,Alexsander, за мнението Ви!Тъй като на мен ми стана доста чудно как за 5 мин. преглед на видеозон определиха хомеопатично лекарство. Болката наистиа не е невралгична,вероятно сте прав за тревожността. Но все още не можем да я "измъкнем на повърхността". В моя град има хомеопати, но доколкото разбирам доста често им сменят лекарствата, което мисля не е много редно...Бихте ли дали ваши координати, ако евентуално дъщеря ми реши да ползва този метод.Благодаря ви! Благодаря, Орлин, за отговора ви!Дъщеря ми тренираше балет, но след травма на крака преустанови. От известно време има желание да се запише на йога, което явно е в правилната посока. Що се отнася до хипнозата-говорили сме, тя не се страхува и има желание да се подложи.Повод за разговорите не е настоящия проблем, а някой "неща"/които просто няма как да ги помни, а наистина са били/,които не желая да коментирам тук.В моя град има няколко психотерапевти, които обаче не се занимават с хипноза. Изпращала съм няколко млади хора, които споделят, че нямат полза, тъй като попълвали някакви тестове от компютър и им обеснявали какви типове хора били, общо взето терапията им е разговор-говорещ и слушащ и това е. Бихте ли препоръчал човек, който се занимава с това.Благодаря! Благодаря,didi_st, за "пътя"!Напълно съм съгласна с hip...Ще му пиша на лични,въпреки, че той преди това ми беше писал. Благодаря още веднъж за "пътя"!

Благодаря, Alexsander!Тази докторка не ни е лекуващ хомеопат. Тя изписалекарството заради болките в стомаха-започнат ли, да се взема през два часа. Потърсих в интирнет лекарството, но нищо не намерих за него. Дори не съм го взела все още. Бихте ли споделили защо се използва?Към хомеопат не съм се обърнала все още. Зная, че с тази наука шега не бива...Освен това мои познати, които ползват тази терапия при хомеопатите/които не са много на брой / в моя град, споделят,че много често им сменят лекарствата. Това доколкото зная, не е съвсем добре. Благодаря ви! Благодаря, hip.Прочетох доста неща за окр, натрапливост, неврози и т.н. Понеже не открих признаци за тези неща, затова реших да си изложа проблема в този форум. Смятате ли че трябва психологична помощ?Благодаря ви!

Благодаря, Alexsander,абсолютно сте прав. След като се оказа, че органите са здрави, причината явно е на друго място. Затова реших да изложа проблема си в сайта. Смятате ли че случая е подходящ за хомеопатия?И какво ви е мнението за хомеопатичното лекарство, което докторката изписа?Благодаря!

Здравейте!Вече месец и половина обикаляме докторите с дъщеря ми!Тя е на 20 г. и е студентка. Никога не е имала проблеми с учебния материал. Отдават й се лесно запаметяването и усвояването на материала. През м. юни се наложи два пъти -на 6 и 26 -да я водя в бърза помощ с ужасни болки в корема- не на определено място , а целия, просто където и да я бутни човек е болка.Когато дам обезболяващи или чай, веднага се повръщат. Първият път й сложиха система с обезболяващи и казаха, че е гастрит. След това спазва известно време строга диета, въпреки, че по принцип се храним здравословно. Но болките се повториха втори път, като бяха придружени със студена пот и по-голяма сила. В бърза помощ отново сложиха система с обезболяващи, взеха кръв и урина, където стойностите на левкоцитите бяха завишени/при норма 10, те бяха 16/. Имаше консулт с хирург, но нямаше апандисит. Тогава доктора каза, че е добре да се направи консулт с нефролог и гинеколог. И от тогава до сега -ходене по мъките. Тъй като е края на месеца - направления няма!Както и да е. Според нефролога-песъчинки в бъбреците, иначе всичко е нормално- уронат 2х1; гинеколога - малка фоликулна киста, която ще се пукне при цикъла/дъщеря ми винаги е била с невероятно болезнен цикъл и винаги е на обезболяващи. При консулти-хормонални таблетки, които обаче след 2-я месец вече не повлияват. Изчетох доста и разбрах , че причината е в простагландините, но не намерих никой който да ми каже какво ги регулира.../Правила съм изследвания на хормони - всичко е в норма. Правила съм хормони на щитовидна жлеза - нормално.Направихме изследвания на кръвта - всички са нормални, дори и левкоцитите. Преди 2 години дъщеря ми имаше завишени стойности - 800 на AST. Отново беше "ходене по мъките"-всеки изпишваше антибиотик и непрекъснато имаше различни бактерии в гърления секрет. Но така и си останаха антибиотиците- не ги пи. Накрая й дадох оксилококциум - извинявам се ако не го изписвам правилно-и явно всичко се оправи с AST. Малко се отклоних -да продължа с настоящия момент:направихме урокултура - всичко е нормално; изследване за хеликобактер - всичко е нормално. Накрая личната ни прати при доктор вътрешни болести , нефролог, ехограф-тя обстойно я прегледа и заключи, че нищо й няма, каза - функционални изменения. Скара се, че е започнала да пие хормони, след като имало билкови препарати за обезболяване на цикъла, които регулирали простагландините./И най-после някой препоръча препарат на билкова основа. А за болките в стомаха препоръча хомеопатично лекарство - магнезиев фосфорикум 15 потенции-извинявам се ако не го изписвам правилно. С това за сега приключи ходенето по доктори, но дъщеря ми казва - имам вече чувството, че когато ме заболи корема и започвам да се страхувам да не ми стане пак така. Вторият път, когато беше в бърза помощ на система, до нея имаше един мъж, също на система, който почина. говорихме и за това. Дъщеря ми казва, че тези неща й се случват, за да я калят и направят силна.Но въпреки това би предпочела да й кажат има ти това и това и да знае, че като си изпие лекарствата ще й мине. И казва - функционални изменения - от какво са, как се оправят-никой нищо. Когато баща й почина преди 8 г. ние доста сме говорили и знаем, че въпреки, че не го виждаме, той е с нас. Знае, че тялото е опаковка и че духът на човека не може да умре. Говорихме, че е възможно да има някакви натрупвания и сега да избиват. Защото миналата година се заредиха няколко неприятни случки - на мен ми беше поставена лоша диагноза/аз не я споделих, а започнах да търся вариянти за уточнения и т.н./ В последствие се оказа, че диагнозата е грешка. Но тъй като връзката ни е много силна, накрая като й казах, тя каза -аз усетих, че има нещо, но бях сигурна че всичко е наред. След като с мен се оправиха нещата, котарака й се разболя много тежко, наложи се операция за която доктора даде 50% живот.Тя беше много отчаяна, но непрекъснато повтаряше - той не може да умре, толкова много го обичам, че трябва да живее. И наистина-котарака е жив и здрав и до днес.След като приключи това, дядо й претърпя една операция, а с него са големи приятели. Всичко беше успешно и той е добре, но за известно време той беше в къщи и се наложи и тя да му слага капки в очите. Говорихме за всички тези неща, но не стигнахме до никакъв извод. Продължихме по-навътре-темата за смъртта. Колко бързо се случва - уж си жив и докторите правят всичко за тебе , а след няколко минути си вече мъртъв-визираше случая в бърза помощ. И колко е тежко за близките, защото повече никога няма да видят човека. Сподели че не й е приятно да гледа мъртъв човек, не защото се страхува от него, а просто не може да го обясни, просто сякаш не е човека. Тогава достигнахме до извода, че това й усещане е така, защото просто при него вече го няма духа, липсва душата-тялото е празно. Много сме близки с нея и отношенията са ни приятелски, но субективния фактор вероятно много ми пречи и не мога като че ли да й помогна. Моля ако може да ми кажете нещо повече за функционалните изменения и въобще като причина и начин, начин от къде да се тръгне. Н езная много съм объркана, а по принцип се справям с доста неща. Възможно е и просто много да се изморих и да не мога да видя "пътя". Благодаря ви! Вероятно изложението ми е разбъркано и дълго , но се постарах в общи лини да предам нещата.За което се извинявам.

Честито и от мен Желая ти много успехи, Любов и Светлина!

Здравейте!Тъй като няма случайни неща, а всяко нещо се случва, за да научим нещо или да разберем , или открием и т.н.,приемете , че всичко това ви се случва може би, за да тръгнете по Пътя...Не става въпрос за безбожие , а именно за осъзнаване , както вие самият казвате.От случващото се вероятно половинката ви трябва да научи нейния урок, а вие вашия.Не е случайно, че точно в този момент сте и заедно.Така ,че помагайки си, всеки от вас ще разбере това, което му е необходимо на този етап. Относно запознаването със съдържанието на темата-ако искате изчакайте още мнения по въпроса, въпреки ,че Ани е посочила доста материал. Но можете и да й кажете-вие познавате Човека и най -добре можете да прецените момента, съобразно развитието на състоянието й.Но колкото по-бързо човек осъзнае проблема си и започне да търси път към решението му, Желая ви Светлина и Любов!

Здравейте! Преди много години почина приятелката ми от болест на Хочкин.Мир на духа й! Бях до нея в него момент. Не вярвах до последно , че това се случва. Тя имаше много голям дух и хъс за живот, въпреки болестта...Държах ръката й и я галех. В един момент тя каза-не ме пипай, остави ме.На въпроса ми защо, тя отговори - усещам чрез ръката ти живота, а не го искам повече.Исакм да си отида...и се появи блаженна усмивка на лицето й. Не пророних дори сълза...Не вярвах...Не можех да приема..За мен тя беше жива...Продължавах да галя ръцете й , а кожата й реагираше на всеки мой допир-беше топла и гладка , както винаги е била. В следващите дни сълзите ми течаха непрекъснато. Просто се стичаха, независимо къде и с кого съм. Не можех да ги контролирам. А вечер...заспях ли, не сънувах нищо. Просто се появяваше нейния образ и така стоеше вероятно докато се събудя.Не се страхувах от това, но не приемах събитието. Бях сигурна някъде вътре в себе си , че тя е жива...Не можех да се оттърва от този кръг, в който се въртях.Започнах да си мисля ,че полудявам. Именно тогава започнах да търся и да чета. Разбрах, че тя наистина е жива, но в друга форма. В момента, в който осъзнах това, образът, който ме съпътстваше през нощите не се появи никога повече, а сълзите спряха да текат. След като се разделихме със съпруга ми, той почина от рак.Мир на духа му!Когато отидохме на погребението му, имах усещането, като че ли този човек никога не съм го познавала.Като че ли не осъзнавах какво се случва и за какво съм там.Тъй като беше много горещо, около гроба имаше много хора, аз се подхлъзнах и в момента, в който щях да полетя в него, като че ли някой, нещо ме дръпна...Не обърнах внимание, отдавайки случилото се на горещината, събитието и т.н. След като всичко отмина и се прибрахме, отново сълзите започнаха просто да си текат...Не можех да го приема, но вече знаех, че той е жив, а опаковката просто я няма. Въпреки това сълзите си течаха. В сънищата ми започна да се появява той и да ми говори-не плачи, аз съм добре, аз наистина не съм умрял. И така докато спрат да текат сълзите ми. От тогава, вече 8 години, винаги когато имам някакъв проблем, или ми е трудно за нещо, той се появява в съня ми и казва- не се притеснявай, всичко ще се оправи, само спокойно. Винаги е много истински и реален и съня , и той. И наистина нещата се оправят. И вече си зная-винаги , когато го сънувам или ми каже нещо, то ще се случи или ще се оправи. Сигурна съм, че той е жив, че е добре, че осъзна много неща...Вероятно и заради това не мога да говоря за него в минало време...Вярвам, че живота не може да приключи с това което е в момента и просто да изчезне ей така. Духът е винаги жив. Той е това ,което е същественното. Само опаковката е различна. Защото чрез различните опаковки, духът учи различни неща и усвоява различни уроци. В зависимост от нивото му. Преди известно време се подложих на регресия-видях и осъзнах причината за проблема, който се корени още в 16 век. Тогава имах възможност да се върна в нормалното си състояние, но пожелах да изживея момента на смъртта си....невероятно усещане на блаженство, свобода и светлина...Няма страх, няма неизвестно...Просто духът е свободен, не е окован в опаковка... Когато човек спре да се отъждествява с опаковката , а осъзнае, че освен тяло е и дух, че освен материя има и енергия, тогава спира страха от смъртта. Осмелих се да споделя всичко това,благодарение на написаното от hip и трансформацията в мисленето, която е настъпила. За което наистина се възхищавам от силата на неговия дух. За това се иска доста смелост...В учебниците по психиатрия има диагноза дъновизъм и както той казва, Учителя са го смятали болен от шизофрения... Благодаря на hip,че провокира в мен смелостта да споделя някой неща, а и надявам се с това по някакъв начин да помогна на Biserr

Здравейте, бихте ли споделили вашето мнение относно този проблем-младо момиче на 20г., красиво, умно, амбициозно, но с навик, който се оказва доста голям за нея -пиша навик, защото си мисля, че е такъв-гризане на усни и устна кухина.Стоматоложката е казала, че ако не престане може да се стигне до раково заболяване. Момичето е наясно с проблема си, иска да се справи-дъвчи дъвки, бонбони, за да не си гризе устните и бузите, но просто казва-това е по силно от мен.Чела съм за гризането на нокти, скубането на косми.Според вас причината на същата основа ли е? Или има нещо по-различно?Защото има изписани доста неща за онигофагия, трихотоломания, но за точно този проблем не намерих.Благодаря ви !

Здравейте hip и Орлин!Работата ми е свързана по -общо казано с две групи хора : социално - уязвими хора и другата група -млади хора на възраст 17-21 г. От моята практика стигнах до извода , че всички тези хора по една или друга причина се нуждаят от психологична помощ.Първата група , за да приемат по -леко нещата, които им се случват , а втората група, за да "намерят себе си"- най- общо казано. Тъй като съм изучавала обща и детска психологоя, включвам по нещо в общуването си с тях, но не съм специалист. Много често младите хора започват да ми споделят много лични неща и аз виждам,че се нуждаят от хора, които са професионалисти.Или -искам да кажа, че психотерапията е сложна "процедура" ,изискваща компетентност и себеотдаване. Поради това, че работи с душата на човека и поради трудността е нормално да е скъпо платена. Но имайки предвид ситуацията в страната- липса на финанси у хората, а в същото време крещяща нужда от помощ, мисля, че е крайно време поне малкото да се направи и за двете страни - психотерапевт и клиент, т.е. да се поема услугата от здравната каса.Но така като прочетох последните мнения си мисля, че психотерапията в нашата страна е добре да бъде и с профилактична цел. Нещо като профилактичните прегледи, но Профилактични консултации например. Защо ли? Ами защото има хора, които наистина осъзнават, че има проблем и не могат да го разрешат сами и се нуждаят от професионалист, но има хора които въобще осъзнават ,че имат такъв, все още не могат да намерят себе си, да се осъзнаят. А по този начин психотерапевта би им посочил "пътя" без да "нахъсва пациента", а да му подскаже защо е в "ролята на глезла", а пациента съответно без да "дразни добри и сериозни хора".Във времето в което живеем ми се струва, че това е вече крайно необходимо-осъзнаването.И ще бъде в помощ не само за Разумната Природа, но и за самати хора, тъй като всички заболявания са психосоматични...

Здравей Мегги, струва ми се , че сънищата със старинната книга е кармичеk:))) Нормално е и някой други хора в този сайт да сънуваме подобно нещо...Вероятно не е случайно , че сме точно тук , заедно...?)За наводненията вероятно е така също...

"Люби Бога!Люби ближния си!Търси съвършенството!","Можем да бъдем съвършени,само ако вложим Любовта в ума,сърцето и волята си"-Учителя

Чудесен диалог се получи...)Специалистите разгледаха много професинално перфекционизма като проблем.Това са професионалисти на които наистина човек може да се довери и да му е оказана качествена помощ. Което никак не е малко...Бих искала обаче да продалжим темата "от другата страна на медала" т.е. Станимир го е казал кратко и ясно-"перфекционизма като стремеж да следваме един висок идеал","човек в духа си е съвършен".В този ред на мисли-Целта на човешкия живот не е ли съвършенството?!А пътят към това не е ли Любота-Любовта във всичките и разновидности? След като Бог е Любов,не означава ли това,че вразката между Любовта и съвършенството е логична.Но до колко това се проявява зависи от степента на личното духовно израстване...