Jump to content
Порталът към съзнателен живот

erendil

Участници
  • Общо Съдържание

    166
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Репутация Активност

  1. Like
    erendil reacted to Явора in Силата на положителното мислене   
    Дай конкретен пример за чудо което си постигнал чрез медитация от твоя личен живот?
  2. Like
    erendil got a reaction from Ники_ in Силата на положителното мислене   
    Положителното мислене, като концепция няма смисъл. Когато го стискаме като камъче на благополучието в ръката, то няма ефект. Всъщност всяка концепция в живота, към която се придържаме, рано или късно става неприложима. Всяко нещо за което се опитаме да се хванем, е нещо което след време трябва да пуснем. - Да, за момента може да ни помогне да се изправим, но за да можем да продължим ще се наложи да пуснем системата в която вярваме. Защо това е така? Защото сме свободни същества и патериците не ни дават крила. Защото всичко което ни прави силни всъщност ни прави зависими от него и ни прави слаби. И след време разбираме, че всеки напън да бъдем щастливи не е това - не е щастието, защото щастието е липса на съпротивление, то не е и усилие.

    В същото време положителното чувство е всичко. Правите ли разлика между положителната мисъл и положителното чувство. Положителната мисъл е постоянно изкачване нагоре, което си взема своите усилия и неизбежно ни изтощава. Положителното чувство е като равна полянка по време на това изкачване, на която може да се попечем на слънце. Положителната мисъл може да бъде искрата, но състоянието е положителното чувство, това е мястото където можем да си отпочинем.

    Положителната мисъл се ражда от недостатъчността, нейната вибрация е добра но не-достатъчна. Положителното чувство се ражда от изобилието, неговата вибрация е безкрайно силна и творяща. Мисълта идва от мозъка и изразходва енергия, чувството идва от сърцето и то е генератор на енергия. Мисълта е резултат от действие, чувството е състояние.

    Какво би ни поставило в състояние на положително чувстване? На първо място е избора да се чувстваме положително. Да изберем нещо е много по-силно от това да го искаме. Това е изграждане на вътрешно задоволство и култивиране на добрина и състрадание. Тези действия носят значителна тишина на ума и отварят сърцето. Ако ни е трудно да разберем какво е добрина, състрадание, задоволство: това е божественото съзнание- да обичаме всичко, да си благодарни за всичко. Затова може да си повтаряме по цял ден: Благодаря ти! Обичам те! - към всеки и всичко, защото Бог е Всичко. Тази мантра променя живота ни завинаги и за дни: Благодаря Ви! Обичам Ви!


  3. Like
  4. Like
  5. Like
  6. Like
    erendil reacted to Пламъче in Изразете себе си и настроението си с образи и картини   
    Възпитава се с личен пример!

    Изт.
  7. Like
  8. Like
    erendil reacted to Eлф in Изразете себе си и настроението си с образи и картини   
    Тези неща трябва да се видят
  9. Like
  10. Like
  11. Like
  12. Like
    erendil got a reaction from Eлф in Изразете себе си и настроението си с образи и картини   
    http://www.youtube.c...player_embedded
  13. Like
    erendil reacted to Ники_ in Изразете себе си и настроението си с образи и картини   
    http://2.bp.blogspot.com/_TGIk_SPvY_o/SxusrJXQiYI/AAAAAAAABEg/T-QdMNVIBSA/s400/book_cover_babaji_copy.jpg
    http://www.babajiskriyayoga.net/german/images/shop/Babaji_Mataji_lg.jpg
    http://img1.liveinternet.ru/images/attach/b/1/3565/3565434_boganathar.jpg



    http://marioduguay.com/photos/products/931329090.jpg
    http://marioduguay.com/photos/products/2993975278.jpg
    http://marioduguay.com/photos/products/805401221.jpg
    http://2.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TVAd1e5aX6I/AAAAAAAABmQ/VKtVhy11Sj0/s250/01-01-4.jpg
    http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TSgiXVPVQQI/AAAAAAAABUQ/SUoGUQ2lPRQ/S250/MAITREYA.jpg

    http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TQ5Ul-ABeQI/AAAAAAAABJc/kj376Wrs6FA/S1600-R/tic17jg5f5rkd.jpg
    http://4.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TS8Pd1sHjDI/AAAAAAAABXw/ZpzcqVAMEeo/S760/ti7csjc6bdm6.jpg
    http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TS8d3i0ZvII/AAAAAAAABYg/zKUHbFcaSEQ/S760/35980.gif

    http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TJerj6V8ylI/AAAAAAAAAjY/1fTeTJAmF_w/S660/sergei.jpg
    http://2.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TNlfcQiFL6I/AAAAAAAAAyA/_92HqoDqE3Y/S1600-R/74011_161310003903325_100000729796755_364595_2575766_n.jpg
    източник на повечето изображения: Възнесените Учители на човечеството

  14. Like
    erendil reacted to Ники_ in Бог   
    Привет!
    Да, това е Пътя. Никой не твърди, че е лесно, именно защото Пътят е учител. Пътят е Бог (Дхарма). Падаш, ставаш, после пак падаш и пак ставаш, докато не се научиш. Често ще губим вяра, ум, надежда, самообладание, разсъдък и пр. Често ще грешим. Това не бива да ни плаши, но не бива и да ни прави съгласни до безхаберие. Средния път е нужен.
    Разкаянието, когато то е истинско в сърцето, когато видиш делата си и колко много твоите дела са наранили съществата, а и не само, а и продължават да ги нараняват по един, или друг начин, тогава и само тогава човек може да види слабостта си/несъвършенството на егоизтичната "си" природа.
    Разкаянието включва и нежелание да служиш вече на тази природа, сиреч на греха, на злите дела. Да, разкаянието е копнеж да се откопчиш от всичко това, което е егоцентризма. Разбира се, откопчването е трудно без Божията помощ, затуй успоредно с разкаянието върви и прозбата за милост (молитвата) и за това Бог да промени греховното съзнание в разкайващия се .
    "Прости ми, Боже, съгреших!"

    Има един псалом - тъй наречен Петдесети Псалом от книга "Псалми" в Библията, в който се казва така:
    "Помилуй мя, Боже, по велицей милости Твоей и по множеству щедрост Твоих очисти беззаконие мое.
    Найпаче умий мя от беззакония моего и от греха моего очисти мя.
    Яко беззаконие мое аз знаю и грех мой преди мною ест вину.
    Тебе единому согреших и лукавое пред Тобою сотворих..."

    в превод:

    Обърни внимание на последния ред: "Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших" - Да, няма пред кого друг да съгрешим, защото всички същественца е Той.
    http://vbox7.com/play:b4c0e971

    Щом има искрено разкаяние и нежелание за повтаряне на прегрешението, значи прошката ще дойде. Няма как иначе. Разкаяние, молитва и желание за праведност/добрина - три основни неща, които са на базата на това, че си познал егоизтичното съзнание, което е Противник на Бога (Живота, Любовта), а с др. думи това е Сатана - Князът на този свят - егоизтичното съзнание.

    Поздравявам те с едно клипче и Бог да бъде с Теб!:
    http://www.youtube.com/watch?v=bau8I9DzeYw:
  15. Like
    erendil got a reaction from Мария-София in Разликата между его и душа   
    Да, ние живеем в реалности. Реалност е това, което ни заобикаля, живота който сме си създали. Реалност и его е едно и също. Всяка реалност работи за човека, до момента когато започнем да се съмняваме в нея. Започнем ли да и задаваме въпроси, тя става тясна за нас. Тогава е нужно да я разширим.

    Първата реалност е "Аз", след това Аз и другите - "Аз и не Аз", след това "Бог" - "АЗ". Това са естествени преходи в човешкия живот, до момента в който трябва да признаем, че чудото съществува. Чудото е "Светия Дух". Това е момента в който трябва да излезем от ума си, защото ума ни трудно побира чудеса. Нужно е да слезем надолу, към сърцето. За нашия материален свят, това не е лесно. Нужно е да се отречем от всичко в което сме се молили, това е "Покаянието". Да признаеш, че нищо не знаеш. И да оставиш нещата в ръцете на чудесата. Усещането за борба поражда борба. Нужно е да надскочим това усещане.

    Има много добри Учители по чудеса, светии, лечители. Един от най-добрите е Ричард Бартлет, божествено иницииран е. Тука е работата му,"ЩРАК". Нещата които стоят зад чудесата му са обяснени в книгите му. "Енргийната матрица" и "Физика на чудесата". Първата я има в спиралата, двете книги са силно свързани. Втората е нещо скъпоценно.
  16. Like
    erendil reacted to Ники_ in Разликата между его и душа   
    http://bg.netlog.com...messageid=32350

    В Християнството е същото. За да те кръстят (Кръщението е едно от християнските тайнства) в името на 1 - Отца ( ), 2 - Син - {יהושוע (Йехошу́а) (имя состоит из двух корней - «» и «спасение»)} "Яхве спасява" и 3 - Светия Дух (רוח הקודש), то първо бива да се мине през друго тайнство, а по-точно през Покаянието.
    На този, който върви към Покаянието, на него се разяснява Тора-та закона и ТриЕдинството, както и самото Християнство. До тогавя човек се води от "приглашените". След като разбира истините за живота, човека вижда делата си и разбира погрешките си, от което следва въпросното покаяние, или искане на прошка.
    Това в Йога на Патанджали например се намира в първите две "стъпки" - "Яма" и "Нияма".
    В Християнството това е очистителен процес, който се извършва от Светия Дух. Над Покайващия се спуска Светия Дух и го очиства от греховете.
    Що е то Дух обаче и що е то Свят Дух?
    Светият Дух е Чистото Съзнание, а Духовете са всички съвкупности/видове съзнание. Его-то е вид съзнание. Бесовете/Демоните са вид съзнание. Ангелите, архангелите и всички разновидности на светлите сили са вид съзнание/духове:


    Всичко е енергия и тя има различни цветове, честоти, звукове, трептения. Това са Духовете. Те населяват и човека. Съзнанието изгражда всяка форма, включае и тялото на човека. Съзнанието/Духът се преинкарнира/превъплъщава.

    Това е само един пример за въпроса относно личностния Дух, за който също се говори в Писанието. Той е различен от Светия Дух. В личностния Дух са запаметени "спомените" от всичките инкарнации, от всичкия еволюционен път на този Дух.
    В Тялото на човека този Дух се разпростира от "главата до петите". Той е съставен от три неща - Свръхсъзнание, Съзнание и Подсъзнание. Те трите оформят ДНК-то, а от там и формата на материята, в която въпросния Дух "живее".
    През този си "живот" Духът не е лишен от взаимодействие със всякакви други подобни немо Духове. Разбира се, че има взаимообмен. Въпросният обмен оказва много голямо влияние върху Духа и той повлиян от него се изменя цветово/вибрационно. Затуй е много важда "всеки" да разбере за себе си "на какъв Дух е".
    Инак, така както Господ ни е сътворил, всички ние, духовете, живеещ и инеживеещи във света на формите сме чисти по природа (Адам), както е чист кристалът/диамантът. Точно такива сме тръгнали по Пътя, трупайки цветове/опитност, докато не достигнем до онова състояние на "Последният Адам", който е "Животворящ Дух".
    Вчера пуснах едно мнение в темата за Завета на Цветните Лъчи на Светлината, а по-точно за призмата. Да, човек първоначално може да се оприличи с една призма, към която е насочен сноп Светлина:


    Снопът Светлина е Бог. Материята (призмата също) пак е Бог. Цветовете (духовете) пак е Бог. Пространството, в което се намира всичко изброено до тук пак е Бог. Времето и безвремието пак е Бог.

    ... Но да се върна на Покаянието и Кръщението.
    Ако човек не се покае, т.е. ако той не разбере грешната природа на егоизтичното съзнание, той не може нито да прости на себе си, нито да прости на "останалите". От тази позиция кръщението е невъзможно. За кръщението съм писал. Има водно и огнено.
    Водното кръщение е:

    което е нищо повече от баланс между първоелемента "огън" и първоелемента "вода", които принадлежат към трети (огън) и втори (вода) център. Във вторият център са обвързаностите и взаимоотношенията с родителите, роднитете, с партнорите. Там е чувството за вина, комплексираността и пр. В трети център са емоциите. Да удъжа човек тези емоции, да ги управлява, без да ги подтиска, те да го слушат, това изисква много вода. Водата гаси огъня е казано. водата може да се оприличи и на всичкото това познание/знание, което ни поднася Учителя Беинса Дуно, чрез беседите. Те правят човека да се омиротворява, т.е. въвеждат го към Кръщението. Да простиш "навътре" и "навън", да разбираш пак в двете посоки, да приемаш, да си съгласен...
    Всеки аз, включително и моя милост, си има уроци по този въпрос - отношението навън и навътре (Яма и Нияма). първите две стъпки. За да се кръсти човек, т.е. за да засияе в него Звездата на Давид (за да се отвори сърдечната чакра и да се появи любовта), то е необходимо същия да превъзпита себе си/животинската си природа, аз-а, егоизтичното съзнание, чрез проумяване на Истината, а тя е че няма "аз" и че всичко е едно и също нещо.
    Истината обаче е скрита от въпросното съзнание (Дух), докато той не се види на какво прилича. Докато не се покае и смири. Докато не поиска прошка.
    Всъщност всички проблеми на човека произлизат от неговото неведение/незнание и от изградените концепции/представи в ума за действителност и реалност. Човек не е виновен, но как, ако я няма болката човек може да се учи? Чрез Любовта. Любов обаче не се дава винаги от Бога, т.е. човек не я възприема провилно и често поради тази неправда във възприемането човека става аругантен, зъл, високомерен и т.н. Това оформя т.н. "Супер Его".
    Що е то "духовност" и част от нея ли е "Супер Егото"?
    "Супер Егото" е онова състояние на Духа, в което той е нарастнал неимоверно много и който е достигнал, или все още "пътува" към своя предел.
    В Даоизма има такова понятие - Тай-Дзи, което означава точно това - "Велик Предел".
    Личностният Дух продължава да съществува, докато има "аз", независимо от големината на този "аз". Щом този "аз" е все още подвластен на Закона за причина и следствие и щом все още е в цикъла на раждане и смърт, значи няма Спасение (Мокша). Някои хора бъркат като си мислят, че Висшия Аз е Бог. То всичко е Бог от една гледна точка, но най-чистата форма на Бога не е Висшия Аз. Висшият Аз е Духа на човека, който се превъплъщава, Свръхсъзнанието. Висшият Аз не е Единосъщен с Отца, не е се е слял, защото сам по природа се е разграничил като "аз" - нещо различно, нещо което може да се посочи, нещо с определени характеристики и пр.
    Спасението е когато его-то (аз-а) се изкачи до позицията на Супер Его (Висш Аз) и от там се разтвори в Безкрайния Океан, когато се слее, Едини.
    Това е описано и във въпросната практика "Хо'опонопоно" - Аумакуа (Висшият Аз/Супер Его/Свръхсъзнание), Ухане (Съзнателният аз/его) и унихипили (Подсъзнанието).
    В това Учение отново е описано същото, което е описано и в останалите Учения, а по-точно, че има нещо различно от въпросните три, които изброих в по-горния ред:

    Има много традиции, в които под "най-висш аз" се разбира точно Бог, както например е някои Упанишади, или както може да се посочи да речем в БхагавадГита (отношението между Атман-Брахман).
    Няма никакъв смисъл да се спори по подобни въпроси.
    Според мен е все едно и също дали човек ще счете че всичко е вътре в него, както е в Будизма и че той самията е Микрокосмос/Бог, който е точно образ/еднаквост на Макрокосмосът, т.е. едно и също нещо, или ако счете себе си за някой, който има Бог. подходът е различен, но целта е една, както е и едно и също това, което следва, след като някой е постигнал целта.
    Зависи от това на какъв Дух е човека. Ако съзнанието на човек пребивава най-често в ниските сфери/центрове/чакри, то то ще е обхванато от материализъм (1 сфера), похот/страсти (2 сфера) и егоцентризъм/аз, както и от емоции (3 сфера).

    Пътят, ужким просто нещо и описано едва с четири еврейски букви, съставляващи Свещенната Тетраграма ( ), а сиреч в "превод" - "Аз; не Аз; Аз & не Аз; Аз", е много сложно и трудно да бъде извървян. Зависи от Кармата в даден човек, която е много добре записа във всяка клетка от неговото тяло, под формата на ДНК. Да промениш записките не е толкова лесно, но не е иневъзможно. С Вяра и Дух всичко се постига, а пък ако и Бог помогне, значи резултатността е гарантирана.

  17. Like
    erendil reacted to Мария-София in Разликата между его и душа   
    Благодаря за споделеното. Непременно ще я прегледам,още повече след твоя отзив...
  18. Like
    erendil got a reaction from Мария-София in Разликата между его и душа   
    Мисленето не е много необходимо да се спира. То е като да решиш да не използваш ръката си - може да го правиш час-два. По-скоро необходимостта е да се освободим от програмите на подсъзнанието, които се задействат автоматично и за духовно израстващия човек са инфантилни. Това е като изтриването на информация от твърд диск, усещането е за освобождаване. Това е работа на Бога и като такава не е много физически осъзната. Нужно е обаче да му дадем разрешението си, да свърши тая работа, поради свободната ни воля.

    Приятно е също и да свършим една окултна работа. Може да оприличим мислите на духове. Те идват от нищото и отиват в нищото, Нямат физическо измерение, но имат физически резултат. Може да ни обсебват или може да ни дават криле.Може да са лоши духове, може да са ангели. Затова е подходящо да имаме духовни учители, които да ни пазят от лошите духове и да ни свързват с ангелите. Когато имаме натрапчива мисъл е нужно да изгоним духа. Казваме му "Напусни!", или "Изчезни!", или "Уволнен си!". Днес може да изгоним по този начин 10 духа, от тях ще се върнат 5, ще ги изгоним отново и от тях ще се върнат 1-2 духа. Тогава на тези духове, които се връщат повече от три пъти е нужно да им обърнем внимание. Да ги питаме, "Какво искаш от мен?". Те ни носят работа, която трябва да свършим и ще ни кажат какво трябва да направим.

    Нужно е също да се виждаме като светлина от време на време през деня. Ние сме във физическо тяло, но то има и светлинна структура. Поради причината, че имаме повече развити физически сензори, ние се възприемаме като твърди тела. Но това не означава, че не сме и светлина едновременно. Което по-нататък като се изчистваме започваме да виждаме ясно. Затова правим опити да се виждаме като светлина. Да усещаме тялото си като вибрация на фотони, прозрачно, как преминава живота през него. Това е изключително полезно защото в момента в който го направи, усещаме голям прилив на енергия, която лекува.

    Много полезна за изчистване на подсъзнанието е хавайската практика хо'опонопоно, която д-р Джо Витале описва в книгата си "Абсолютна неограниченост" и тя дава незабавни резултати, съдя по себе си. Благополучието протича броени дни след приложението и. Тя е разработка на д-р Хю Лен.




    <img>
  19. Like
    erendil reacted to Ники_ in Аскетизмът в духовното развитие   
    В началото интересът ни е изцяло навън, към света.
    След време, интересът ни към външното започва да се насища ("Няма нищо ново под Слънцето." Еклисиаст) и в нас се оформя желание за търсене на същинското на вече в друга посока. Тогава започваме да гледаме навътре (към света).
    Минава още време и нашият интерес все повече е запленен е вътрешната необятност.
    Колкото по-навътре достигаме, толкова по-тихо става.
    Най-подир се явява Мира и Тишината. Покой, Шаббат, Почивка, Презареждане... и всичко това за да изгрее Любовта накрая.

    Можеш да гледаш на света от позицията на някой, който се взира навън, от позицията на някой, който се взира навътре и от позицията на някой, пред който няма разделения (вътре, вън).
    В Будизма това се нарича - да виждаш нещата такива каквито са.
  20. Like
    erendil got a reaction from Слънчева in Аскетизмът в духовното развитие   
    По време на живота ни, нещата които сме правили по един и същи начин се запечатват в подсъзнанието ни като обусловености. Те се превръщат в шаблони за нас. Представляват автоматични реакции на еднотипни дразнения. На метафизично ниво се обясняват, като изградена пътека по която протича енергията при еднотипно дразнение. Например чувстваме се уязвими- затваряме се в себе си. Тези реакции са хубави, защото улесняват съществуването ни. Проблема е, че когато искаме да направим нещо ново, то не става със старите ни действия, още повече ако са автоматични. Нужна е промяна на тези обусловености. Тази промяна става по три начина: размишление, съзерцаване, медитация. Като в основата на трите е осъзнаването, повишаване на енергията и любовта към себе си. Осъзнаването, повечето енергия и любовта към себе си извайват новите енергиини пътеки и новите начини на реакция. Това става в тишина и изолация, иска се търпение и воля, болезнено е и е безтегловно. Затова се казва, че процеса е аскетичен. Повишаването на енергията и осъзнаването го изискват. Намаляваме излишната бъбривост, ограничаваме секса, коригираме храненето, изгонваме лошите мисли. Започваме съзнателно изпразване - освобождаваме се от обусловеностите. Нашето подсъзнание и тяло е интелигентен механизъм. Когато на едно дразнение, реагираме няколко пъти по нов начин, то запомня новият начин. Но за да реагираш по нов начин е нужна яснота, да започнеш да се събуждаш от съня. Тогава енергията започва да протича свободно през нас, започва да тече като река. Изживяваме благополучие, имаме успешни взаимоотношения, имаме добри идеи, имаме пари. Тогава вече сме изпълнени и не е нужно да сме аскети. Нужно е да се включим в живота и да споделяме.&nbsp;<div>Този процес е обратим, след просветлението, ако се оставим отново на съня, заспим ,се връщаме в изходната точка и пак ставаме аскети. Само че вече пътя е утъпкан и го знаем, и много бързо се придвижваме по него.</div>
  21. Like
    erendil reacted to Донка in Връзките, които започват във виртуалното пространство   
    Да, Жул!
    Номера е човек да си има някакви представи, но да няма очаквания. И още да не се поддава на първата "тръпка" или на отсъствието и. Когато за пръв път видях снимката на човека, с когото сега сме щастливи заедно, си казах - "ооо, не". Най-смешното е, че дъщеря ми ме погледна възмутена и ме скастри - "ама ти кога ще се научиш да разбираш от мъже Този ще те носи на ръце, не виждаш ли? И нали искаш да се смеете заедно, пък си харесала оня сериозния с отвеяната физиономия дето само себе си чува" Стоях като ударена от гръм - тя беше права. Едва сега осъзнах, че проблемът ми беше в драстичното несъответствие между това, което жадуваше душата и мерките ми за това как да изглежда такъв човек.
    Много е важно да си дадем време в самото начало - и на себе си, и на човека, с когото сме се харесали онлаин...
  22. Like
    erendil got a reaction from Лъчезарна in Кога си отива любовта ?   
    Любовта не си отива никога, няма как да стане, все едно да изчезнем безкрайно. Не си отива любовта, а сме изградили още една стена около сърцето, която ни пречи да чувстваме. При обратния път на трансформация е нужно отново да разрушим тази стена и тога излизат нови и стари чувства от връзката. Едно от най-трудните за изчистване чувства е женската омраза към мъжете, и това е основното чувство, което дърпа назад просветлението на жената. Освен това хората не познават съвсем любовта. Любовта е просто чувство, тя не е силна емоция. И твърде често, нещата се успокоят, изчезнали са вихрушките във връзката и хората казват "Не се обичаме", а то не е така, защото истинската любов не иска нищо и първа ще те накара да пуснеш другия. Истинската любов е тишина в присъствието на другия, това е предмедитативно състояние и тогава споделянето на информация между партньорите е безсловесно. За жените е хубаво да наблюдават когато са в прегръдките на любимия, дали лесно заспиват и изпитват тишина на ума, блаженство, лекота в сърцето. Това е сигурен знак, че има любов във връзката. Това спокойствие идва от вътрешното любене на душите и осъществяване на сърдечна връзка, която спира ума. Това означава че имате духовна връзка с този партньор и вашите взаимоотношения започват да протичат на по-дълбоко ниво. Също наблюдавайте, като се отдавате да го правите чистосърдечно. Защото така както меланхолията, мързела, липсата на кураж, скуката водят до душевна импотентност, така и лошите мисли, думи и негативните емоции към партньора изяждат връзката. Внимавайте да не критикувате човека си.<img>
  23. Like
    erendil reacted in Какво ни мотивира да работим?   
    Когато се намираме в патова ситуация, винаги следват кардинални решения и промяна на курса. Иначе спасение няма. Ако нещо дълго време не върви и най-вече не става така, както сме очаквали, значи някъде нещо много куца по веригата ... и усилията ни са напразни. Упорството на работохолика е невротичното желание непременно да успеем и никога да не се отказваме от първоначалния си план. И точно тук е грешката.
    За мен решението при всяка една подобна ситуация (за която Иво намеква), е промяна на първоначалния замисъл и нови идеи. Мотивацията няма как да дойде отвън, тя е винаги вътрешен процес. За мързеливите е лесно - те са си мързеливи; за другите е необходима гъвкавост и отказване от стереотипи.
  24. Like
    erendil reacted to MilenaIvanova in Човешко, твърде човешко   
    Пламти като огъня,
    като реката проправяй и търси своят път,
    рей се като вятъра лек от товара на времето,
    моли се в упование и смирение на Бог
    и ще намериш отговора и омиротворение!
  25. Like
    erendil got a reaction from pavli82 in Америка се събужда, а будни ли сме ние, българите   
    Интервю на Нийл Доналд Уолш с Др. Михаел Лайтман










    Направи себе си по-добър човек като се свържеш с другите


    Поредица от интервюта на Д-р Лайтмaн


    С Нийл Доналд Уолш, автор на поредицата най-продавани книги „Разговори с Бог” и неговата нова книга
    „Когато всичко се променя, промени всичко”





    Водещ: Здравейте. Разговаряме с Д-р Михаел Лайтман – професор по Кибернетика, доктор по Онтология, Философия и Кабала, основател и президент на Бней Барух институт по Кабала и с Нийл Доналд Уолш.

    Всеки познава Нийл Доналд Уолш. Той е авторът на най-продаваната поредица от книги „Разговори с Бог”. Тези книги са докоснали и променили живота на милиони хора по света. Всяка от тези книги е оглавявала класацията на Ню Йорк Таймс за бестселъри, а първата от тях дори остана в тази класация за повече от две години и половина. По нея е направен филм заради големия интерес и влиянието на идеите от неговата книга. „Разговори с Бог” се превърна в нещо като вдъхновение за хората. Но тематиката на книгите наистина се променя с развитието на поредицата и тя се измества от развитието на индивида и неща, които ще помогнат на човек да промени своя живот към по-широки интереси, интереси, които засягат обществото и наистина в основата си целя свят като цяло – човечеството. И това е гледна точка, която наистина искаме да дискутираме.

    Вашата последна книга има различно име – „Когато всичко се променя, промени всичко”.

    Мисля, че тази книга е предназначена да помогне на човек, който се сблъсква с големи промени в живота си: как може той да си приспособи към тях, какво трябва да направи. Но ако погледнем какво се случва в света, не преминаваме ли през това предизвикателство колективно и какво трябва да променим относно това? Какво виждате да се случва и какво мислите, че основно трябва да направим през този период?

    Нийл Доналд Уолш: Това е много обширен въпрос; но аз оценявам обхвата на въпроса, защото предизвикателството, с което се сблъскваме сега, е огромно. Вярвам, че човечеството е пред кръстопът. Не искам да преувеличавам; не искам да звучи сензационно, но мисля, че е вярно. Мисля, че нашият вид, човешката раса достига до място, в което решаваме за себе си. Взимаме огромно решение за това кои сме ние; кои избираме да бъдем. Как избираме да се отнасяме към самия живот, как избираме да се отнасяме към всички различни елементи на живота: обкръжението, самата планета и очевидно хората? И по отношение на това – представата на човек за неговия Създател, ако човек изобщо има такава. Какво е нашето правилно и вярно и най- плодотворно отношение към всичко това?

    Не мисля, че ние сме се справили с тези въпроси. Това са въпросите на 21 век. В предишните години и времена сме се занимавали, не само, но предимно с процеса на индивидуалното оцеляване: Как да изкарам деня, как да изкарам седмицата, как да изкарам месеца? Във 21 век се учим, че не можем повече да се концентрираме само върху начини за индивидуално оцеляване, че ако не обединим тези начини и не се научим да оцеляваме колективно, нито един индивид няма да оцелее за в бъдеще. Не искам да създавам паника, но осъзнавам, че сега се сблъскваме с много критичен момент. Смятам, че следващите 30 години ще са решаващи, следващите 30 години, следващите 3 десетилетия. Ще съжалявате, че ми зададохте въпроса, защото мога да говоря 1 час за това. Аз наистина искам да чуя какво има да каже Д-р Лайтман.

    Михаел Лайтман: Слушаме ви жадно! Красиво е; всъщност това е точно каквото искахме да чуем.

    Нийл Доналд Уолш: Искам да кажа, че в този критичен момент на времето, ние трябва наново да определим какво означава да бъдеш човек. Трябва да си изберем нова самоличност – буквално нова самоличност – и да създадем себе си наново като човечество; да създадем себе си като съвсем нов вид на съществуващ организъм, съвсем нова раса; и да създадем организма като група, а не като разпръснатост от отделни индивиди. Трябва да променим нашето мислене за това кои сме ние един спрямо друг.

    Михаел Лайтман: Мисля, че дори преди кризата и Нийл и аз разбирахме, че има криза. Ние просто не можехме да говорим с никого за това, защото хората не осъзнаваха съществуването на кризата; хората не разбираха, че проблемите с образованието, културата, процента на разводите, наркотиците, тероризма – всичко това е криза. „Да, случва се, такива неща стават…Но сега когато засяга джоба ни , тогава „да, криза има”. Но всъщност кризата е във всичко, което правим в този свят. Кризата не е финансова, тя е в нас. Сега хората са готови да чуят, защото засяга джобовете им, така че ние имаме шанс да им кажем.

    Нийл Доналд Уолш: Но имаме кратко време, както казва Михаел, и това е особена повратна точка в човешката еволюция. Точно сега е времето. И фактът, че хората са затруднени финансово, което влияе не само на джобовете им, но и на връзките им: напрежение в брака, което кара двойките да се питат дали трябва да запазят брака си, напрежение в семейството, напрежение във всичко. Това кара хората, които обикновено не мислят за такива неща, да седнат и да кажат „Чакай, може би гоня грешния заек?”

    Михаел Лайтман: Ние наистина сме в нова ера. С еволюцията на човешкия егоизъм през поколенията, ние достигаме момент, когато не можем да се задоволим. Естествено, отказали сме се да се задоволяваме с всякакви предизвикателства, удоволствия и напълвания. Ние сме в криза. Както правилно казахте, ние сме в голяма криза във всичко, което човечеството е направило, във всичко, което сме направили през хилядолетието. Във всичко, което сме развили в себе си, достигнали сме до насищане. И не виждаме днес как да продължим напред. Въпреки че повечето хора кротуват – е, в правителствата – мислят, че можем да се справим с пари или власт или някакви други средства. Това няма да ни помогне. Ние трябва да поправим връзката между нас, защото изведнъж откриваме, че се намираме в свързан, цялостен свят, на който всички части са обединени. Това е така особено с човешкия вид – най-висшия от всички елементи на природата. Трябва да сме свързани, всички хора. Цялата ни цивилизация трябва да намери някакво решение, да се свържем, да се обединим, защото чрез това ние ще решим всички проблеми. А без това, няма да бъде решен нито един проблем.

    Ние сме като части на организъм, които не са свързани, и в това състояние тялото не може да работи; то рухва и умира. Така че ние изведнъж откриваме, че човечеството е части от организъм, които не са свързани и които не са в хармония, във взаимно действие. Сега въпросът е : Как да се обединим? Чрез какво? Къде е методът? Как да стигнем до това?

    Нийл Доналд Уолш: Михаел, с уважение имам един въпрос. Мисля, че проблемът е по съществен. Мисля, че проблемът е как можем да накараме по-голямата част от хората да разберат, че ние сме, всъщност, едно цяло, да разберат нашия съюз? Защото ако хората нямат причина…

    Михаел Лайтман: Да, разбира се, това е първото условие – да има обясним, че това е проблем.

    Нийл Доналд Уолш: Мисля, че трябва да намерим начин да дадем причина на хората, че обикновения човек на улицата да може да разбере и проумее и това ще го накара да се отдръпне от вековното разбиране за индивида и индивидуализма и да се придвижи към различно разбиране на това какво означава да бъдеш човек в колективното общество. Ако той няма причина, ако той няма съществена причина да направи това, според мен ще бъде много трудно да го накараме да направи тази промяна.

    Михаел Лайтман: Мисля, че решението е в хора като теб, като мен или като други, ако открием повече хора като нас , в това да се съберем заедно, да се събудим, да надигнем медията, правителствата, образователната система, но особено медията; и да присъединим повече хора към нас, като например учени, биолози, главно еволюционни биолози и хора, които работят с човешките и социални системи; и заедно с нас, те ще са вид подкрепа от гледна точка на науката или психологията, или биологията. Така че, ние показваме на човечеството, че това е ситуацията.

    Говорих с много хора напоследък, включително с хора в областта на финансите. Икономистите също вече наблюдават, че проблемът е във връзката между хората днес, в липсата на доверие, в липсата на правилни взаимоотношения между хората.

    Всъщност, нужно ни е да разберем, че светът е готов за това, само е нужно да му помогнем за правилното организиране. Мисля, че подхвърляйки тези неща на света и казвайки, че той няма да разбере – това не е добре. Трябва да се почувстваме отговорни за организирането на хората, хора, които могат да създадат въздействие; и трябва да ги доведем всички заедно до един голям форум. И чрез медията можем да обясним на всички хора, че има проблем в човешките връзки и в нищо друго. И с липсата на връзка ние създаваме всички проблеми в природата, в човешкото общество и във всичко от природата.

    Нийл Доналд Уолш: Съгласен съм с Вас напълно и мисля, че причината за човешкото усещане за разединение, усещането ни за отделност – ще кажа нещо много смело тук, Вие може да не се съгласите с мен, но от моите наблюдения – вярвам, че причината за това чувство на разединение е в много отношения свързано с религията. Вярвам, че религията ни учи, че сме тук и това, което наричаме Бог, Аллах, Раман, Яхве, Йехова, каквото и име да искаме да използваме, това че сме тук, а Бог е някъде там. Така че сме създали парадигма на разделението, което аз наричам „теология на разделението”. Когато имаме теология на разделението…

    Михаел Лайтман: Вместо това, трябва да обясняваме на хората, че Бог е между нас. Ако подредим правилните взаимовръзки, взаимовръзки на любов между нас, ще открием Бог. Висшата сила е между нас, ако ние се свържем един с друг правилно. Съгласен ли сте с мен?

    Нийл Доналд Уолш: Напълно съм съгласен с Вас. Теологията на разделението, която човечеството е установило през годините, е създала разделителна космология. Това е космологичен начин да гледаш на нещата, който казва, че всичко е отделно от всичко останало. И разделителната космология е създала разделено общество, което е начин за социализация с другите и казва: „Аз съм ето тук, ти си ето там. И нашите интереси няма да се срещнат, освен ако не го направят. Ако го направят, ние ще се опитаме да си сътрудничим. Но ако нашите интереси не се срещнат, ако имаме различни интереси, аз може би просто трябва да ви навредя, аз може би, всъщност, трябва да ви убия.”

    Михаел Лайтман: Да, това е истина, защото религията, обществото и всички тези неща са изградени от дребни, егоистични хора. Това е едва уловим, но голям проблем тук. Не трябва да вървим срещу религията и обществото. Вместо това, трябва да го направим по такъв начин че хората да разберат това в себе си. Не тръгвайте директно от обяснението, а вътре в себе си те ще разберат, че това, което е написано в религията и онова, което човек мисли за религията, не е едно и също; че това всъщност говори за връзката между нас. Има доста деликатен проблем тук. Да, той е едва уловим. Тук трябва да ходим на пръсти, за да не предизвикаме съпротива.

    Водещ (към Нийл Доналд Уолш): Това е Ваш цитат: „Вие непрекъснато създавате себе си в образа на вашата следваща най-висока идея за себе си”. Това, според мен, казва, че ако вие искате нещо да се промени или искате да се движи в нова насока, непременно трябва да наблегнете на качествата, в известен смисъл, или да упражните качествата на това следващо ниво, на което искате да отидете. Не е ли това възможна посока на човечеството? Възможно ли е, да се покаже на хората, да им се даде различен вид картина, различен вид медия, различна мечта. Би ли могло да им се влияе по този начин?

    Нийл Доналд Уолш: Книги като „Разговори с Бог” станаха доста популярни и четени, никога не бих си представил, 7,5 милиона хора, на 37 езика, точно защото предлагат на обикновения човек надежда за нова идея, за нови взаимоотношения между хората и между нас и Бог.

    Михаел Лайтман: Трябва да вдигнем хората, трябва да ги повдигнем. Трябва да отворим техните умове и сърца. Ако след това открият, че ако се отнасят добре и с обич към другите, това наистина е Божественото качество, защото Бог е законът на природата, който поставя всичко в хармония и обединение, в любов, във взаимно уважение. Това всъщност е Бог. Това е Божественото. Така че, ако човек влезе в това и започне да се свързва съответно с всичко извън него, издигне се над своето его и се свърже и се обедини с другите, споделя тяхната болка и връзката с другите и желае да преобрази себе си в средство за напълване на другите; по този начин ще стане част от Божественото.

    Нийл Доналд Уолш: Проблемът, който човечеството днес среща, не е политически проблем, не е финансов проблем, не е военен проблем. Той всъщност е духовен проблем. Той е свързан с това, в което вярваме, в което основно вярваме да бъде истина за това кои сме ние, къде сме, защо сме там където сме и какво правим на Земята. Какъв е смисълът на живота ни? Възможно ли е думата „живот” и думата „Бог” да бъдат равнозначни? Възможно ли е това, тези две думи, наистина да се отнасят за една и съща същност и значение?

    Така че това, от което се нуждаем точно сега, са лидери или модели, точно както Михаел казва, хора, които ще се надигнат и не само ще помогнат за написването на културната история, а и ще помогнат за оформянето и като си взаимодействат един с друг. И това е критично да открием такива модели на политическата арена, на арената на търговията, бизнеса и икономиката и очевидно, разбира се в религиите. И съжалявам да кажа, че моите наблюдения са били, не само, но до известна степен, че понякога точно водачите на нашите основни религиозни движения на планетата често имат трудности да се обединят заедно.

    Михаел Лайтман: Те са тези, които създават съпротивата.

    Нийл Доналд Уолш: Да. Защото те ще трябва да се откажат от толкова много от своите фундаментални вярвания, за да се включат заедно в по-обширна идея за това какво означава да бъдеш жив и кои наистина сме ние. Въпреки това, има някои смели модели в това общество също. И ако ние започнем да пренасяме този вид водачество в пространство като това, използвайки медията точно тук, за да достигнем до хиляди и хиляди хора в един момент, тогава ние имаме шанс. И мисля, че имаме добър шанс да променим културната история на човечеството и да се обърне махалото; това колебание да отиде от другата страна. Ние достигаме място на критична маса. Ние сме много близа до него между другото, ние сме много близо до това.

    Михаел Лайтман: И относно това, което се появява в света: Защо са тези кризи? Защото Висшата сила се появява, силата на обединението и ние не сме свързани в подобие на това единство. И тогава има конфликт между нас и Висшата сила, която се появява. Значи, ако ние, по-специално тези хора, които разбираме, започнем да се свързваме с тази сила на единство, колкото по-близо сме в нашите връзки, толкова Висша сила ще оперира върху целия свят и целия свят ще я приеме. За нас е важно, за тези които разбираме, да изградим правилни връзки. Това е поради факта, че ние като нямаме правилните връзки и воля да се обединим, това е, което причинява зло в света. И това е поради факта, че хората не искат да правят нищо. Те не разбират къде сме ние. Ние, които разбираме и не сме активни за постигане на обединението, това е проблемът. Това е източникът на злото и страданията в света. Ние сме тези, които трябва да бъдат обвинявани. И така, с цялото наше съмнение, трябва да направим обединение между нас, да го създадем за целия останал свят.

    Нийл Уолш: Не мисля, че проблемите са в липса на желание. Мисля, че проблемът е в процеса. С други думи, мисля, че аз и Михаел ще можем да свикаме среща на 15-20 приятели. Това е, както той каза просто, среща на приятелите, не просто от тази страна, но от всички страни от света, 20, 30 или 40 човека, но от други страни на света и шепа хора, заедно за нещо като конклав (Кардиналски съвет пр. мой), нещо като среща, ние вероятно ще успеем да направим това в близките 30 дни, ако трябва да го правим. Но въпросът е след като 10 човека седнат заедно в една стая, тогава какво? Каква е процедурата? Какво правим, освен просто да излезем с обща декларация и да я внесем в ООН?

    Михаел Лайтман: Колко са специалните хора, съществуващи в света? Може би няколко десетки. Но ако те се обединят, те стават сила, която вие не можете да игнорирате и не можете да покорите; и други хора не ще могат да ги покорят. Мисля, че ако се съберем заедно, сред нас, ние ще създадем сила на обединение, която ще въздейства на целия останал свят. Точно вътрешно, в нашето съзнание и нашите сърца, правейки го и тази сила ще действа в света повече от всяка декларация. Това е едно, това е на първо място. И никой не ще успее да ни го отнеме. Второ, можем да се свържем с медиите, ООН, Конгреса, правителствата. Ние можем да действаме. Ако говорим за голям форум, хората ще чуят за това и всеки един от нас има по няколко милиона около нас, милиони слушатели и хора, които следват това, което мислим и това, което казваме. В същото време, когато кризата ескалира, тя ескалира, не е лесно, проблемите не отминават; и в същото време ние говорим как вие не можете да го решите по друг начин, освен чрез правилни взаимоотношения, които да продължат още няколко месеца и още няколко, ние ще събираме все повече и повече хора. Ще бъде растяща, като група от хора, която към края ще достигне нивото на духовно правителство.

    Нийл Уолш: Но, за да създадем духовно правителство, ще трябва да създадем разбиране, нови духовни основи, където управляващите ще позволят на себе си да управляват чрез духовните закони, по които природата управлява сама себе си.

    Михаел Лайтман: Но правителството се превръща така или иначе в нефункционално. Какво мога да кажа? Вижте Г8, Г-20, Г40, което и да е от Г-тата, нещастните момчета не знаят какво да правят. Вижте ООН, наред с това имаме още много други проблеми, а всички те стоят като малки деца, които не знаят какво да правят. Всъщност не е нужно да бъдем в правителството. Те могат да имат честта и парите, но това, от което се нуждаят от нас, е съвет как да учат хората. Ние дори не молим за нищо. Ние го казваме през медиите, през системата за образование; да започнем да създаваме правилното обкръжение около всеки човек, така ние изменяме човека от вътре. Ние ще ги направим по-добри хора. С това не ще направим лошо на никого, това няма да бъде добро за един за сметка на друг. За какво молим всъщност? Точно обратното.


    Нийл Уолш: Знаеш ли какво обичам да правя? Ще ти кажа какво обичам да правя. Бих искал да направя правителство в сянка, едно истинско правителство в сянка, което да няма никакви привилегии или сила, но независимо от това да се събира редовно. И то се движи от столица на столица, шест месеца в Ню Йорк, след това в Москва, след това където и да е другаде. Каквото и да прави това правителство в сянка, то би предложило и би обсъждало; и би показало много ясно какви решения, пред кои пет най-големи проблема е изправен светът днес. След това ще покани хора да се присъединят към дискусиите. Сега с наличието на Интернет това е разбира се много лесно; можеш да го направиш за минути, в действителност, да направиш така, че корпорациите по света да го спонсорират, срам за тях ако не спонсорират глобален плебисцит. Колко от вас биха се съгласили на тези законодателни предложения? Дори ако нямат силата на закона зад себе си, а върху духовната основа на единството.

    Михаел Лайтман: Ние не ще ги посрамим. Обратно, ние ще работим любезно зад тях, ще им позволим да бъдат горди от това, да покажат колко прави са те и колко са добри. Няма нужда да ги засрамваме.

    Нийл Уолш: За мен е лесно да разбера, защо ти, Михаел си толкова уважаван, честит и обичан. Аз виждам, защото говориш с толкова нежно постоянство, с толкова меки убеждения, с такива сладки и обични думи и отказваш да преминеш на страната на обвиненията или да съдиш когото и да е. Аз съм много ясен като казвам, че това трябва да се случи. Не съм сигурен, може би следващия път когато говорим, ти ще ми помогнеш да разбера как мога да си възвърна моята лична енергия да бъда по-малко рязък, по търпелив, по-малко осъдителен. Чувам се когато говоря и когато говориш ти, сега в този разговор забелязах значителна разлика в енергиите, с които правим едни и същи изказвания. Ти ще победиш в тази дискусия, с тези аргументи; а аз не ще победя, защото тласкам хората назад, а ти не. Навярно ще взема уроци от теб и ще се науча как да говоря с хората в каквото и да искам да им кажа, не само декларации, но да демонстрирам в действителност, че ние сме едно цяло. И аз искам да отбележа защо седя тук и се усмихвам. Уоу, И бих могъл да науча много от този джентълмен.

    Михаел Лайтман: Благодаря ви.

    Водещ: Това е чудесно. Бих искал да ви благодаря, че се присъединихте към нас. Вие не само направихте дискусия, но и демонстрирахте какво е нужно ние самите да направим и какво лежи между нас. Бих искал да ви благодаря, че се присъединихте.





    От:
    http://www.kabbalah....лш-с-др-михаел/


    <img><img><img><img>
×