Jump to content
Порталът към съзнателен живот

erendil

Участници
  • Общо Съдържание

    166
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Репутация Активност

  1. Like
    erendil got a reaction from helen in Силата на положителното мислене   
    Чудото е нова реалност - разширение, свобода, освобождение, божествено изживяване. Това е състояние отвъд състоянието, нещо което се чувства като щастие. Може да го изпиташ точно сега, точно в този момент, докато четеш тези думи. То е отвъд разума и разбиранията. Не започва като мисъл и не свършва като решение. То започва като отпускане и завършва като смях. Почувства ли го? Точно така. Изживява се в момента в който избереш чудото да се случи, това е то. Ако се опиташ да го разбереш -не можеш, ако се опиташ да го направиш -не можеш. Може да го изживееш обаче, ако направиш чудото твоя реалност -разширение, свобода, освобождение, божествено изживяване. То се случва точно в този момент, и не чака.

    Усещам въпроса ти - как чудото ще ми плати телефона и ще ти помогне да продължа напред? То го прави точно в този момент, защото те вади от твоята реалност и те вкарва в нова - защото си го избрала. Това е усилие, без усилие. В момента в който го избереш, то вече действа. Усети го, не го мисли. Сега почувствай освобождението... лекотата. Светлината е твое право, използвай я! И се довери на това усещане, не го стискай, дай му свобода за да се умножи и то ще започне да те изтегля. Най-важното е да не се привързваш към резултата, да оставиш изхода отворен, защото ти не знаеш как и какво да стане, затова се казва чудо. Не го стискай, Свободата първо ще те изчисти, после ще те "трансформира" - както казва Милена . Успех!


  2. Like
    erendil reacted to Явора in Силата на положителното мислене   
    Дай конкретен пример за чудо което си постигнал чрез медитация от твоя личен живот?
  3. Like
    erendil got a reaction from Ники_ in Силата на положителното мислене   
    Положителното мислене, като концепция няма смисъл. Когато го стискаме като камъче на благополучието в ръката, то няма ефект. Всъщност всяка концепция в живота, към която се придържаме, рано или късно става неприложима. Всяко нещо за което се опитаме да се хванем, е нещо което след време трябва да пуснем. - Да, за момента може да ни помогне да се изправим, но за да можем да продължим ще се наложи да пуснем системата в която вярваме. Защо това е така? Защото сме свободни същества и патериците не ни дават крила. Защото всичко което ни прави силни всъщност ни прави зависими от него и ни прави слаби. И след време разбираме, че всеки напън да бъдем щастливи не е това - не е щастието, защото щастието е липса на съпротивление, то не е и усилие.

    В същото време положителното чувство е всичко. Правите ли разлика между положителната мисъл и положителното чувство. Положителната мисъл е постоянно изкачване нагоре, което си взема своите усилия и неизбежно ни изтощава. Положителното чувство е като равна полянка по време на това изкачване, на която може да се попечем на слънце. Положителната мисъл може да бъде искрата, но състоянието е положителното чувство, това е мястото където можем да си отпочинем.

    Положителната мисъл се ражда от недостатъчността, нейната вибрация е добра но не-достатъчна. Положителното чувство се ражда от изобилието, неговата вибрация е безкрайно силна и творяща. Мисълта идва от мозъка и изразходва енергия, чувството идва от сърцето и то е генератор на енергия. Мисълта е резултат от действие, чувството е състояние.

    Какво би ни поставило в състояние на положително чувстване? На първо място е избора да се чувстваме положително. Да изберем нещо е много по-силно от това да го искаме. Това е изграждане на вътрешно задоволство и култивиране на добрина и състрадание. Тези действия носят значителна тишина на ума и отварят сърцето. Ако ни е трудно да разберем какво е добрина, състрадание, задоволство: това е божественото съзнание- да обичаме всичко, да си благодарни за всичко. Затова може да си повтаряме по цял ден: Благодаря ти! Обичам те! - към всеки и всичко, защото Бог е Всичко. Тази мантра променя живота ни завинаги и за дни: Благодаря Ви! Обичам Ви!


  4. Like
  5. Like
  6. Like
  7. Like
    erendil reacted to Пламъче in Изразете себе си и настроението си с образи и картини   
    Възпитава се с личен пример!

    Изт.
  8. Like
  9. Like
    erendil reacted to Eлф in Изразете себе си и настроението си с образи и картини   
    Тези неща трябва да се видят
  10. Like
  11. Like
  12. Like
  13. Like
    erendil got a reaction from Eлф in Изразете себе си и настроението си с образи и картини   
    http://www.youtube.c...player_embedded
  14. Like
    erendil reacted to Ники_ in Изразете себе си и настроението си с образи и картини   
    http://2.bp.blogspot.com/_TGIk_SPvY_o/SxusrJXQiYI/AAAAAAAABEg/T-QdMNVIBSA/s400/book_cover_babaji_copy.jpg
    http://www.babajiskriyayoga.net/german/images/shop/Babaji_Mataji_lg.jpg
    http://img1.liveinternet.ru/images/attach/b/1/3565/3565434_boganathar.jpg



    http://marioduguay.com/photos/products/931329090.jpg
    http://marioduguay.com/photos/products/2993975278.jpg
    http://marioduguay.com/photos/products/805401221.jpg
    http://2.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TVAd1e5aX6I/AAAAAAAABmQ/VKtVhy11Sj0/s250/01-01-4.jpg
    http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TSgiXVPVQQI/AAAAAAAABUQ/SUoGUQ2lPRQ/S250/MAITREYA.jpg

    http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TQ5Ul-ABeQI/AAAAAAAABJc/kj376Wrs6FA/S1600-R/tic17jg5f5rkd.jpg
    http://4.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TS8Pd1sHjDI/AAAAAAAABXw/ZpzcqVAMEeo/S760/ti7csjc6bdm6.jpg
    http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TS8d3i0ZvII/AAAAAAAABYg/zKUHbFcaSEQ/S760/35980.gif

    http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TJerj6V8ylI/AAAAAAAAAjY/1fTeTJAmF_w/S660/sergei.jpg
    http://2.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TNlfcQiFL6I/AAAAAAAAAyA/_92HqoDqE3Y/S1600-R/74011_161310003903325_100000729796755_364595_2575766_n.jpg
    източник на повечето изображения: Възнесените Учители на човечеството

  15. Like
    erendil reacted to Ники_ in Бог   
    Привет!
    Да, това е Пътя. Никой не твърди, че е лесно, именно защото Пътят е учител. Пътят е Бог (Дхарма). Падаш, ставаш, после пак падаш и пак ставаш, докато не се научиш. Често ще губим вяра, ум, надежда, самообладание, разсъдък и пр. Често ще грешим. Това не бива да ни плаши, но не бива и да ни прави съгласни до безхаберие. Средния път е нужен.
    Разкаянието, когато то е истинско в сърцето, когато видиш делата си и колко много твоите дела са наранили съществата, а и не само, а и продължават да ги нараняват по един, или друг начин, тогава и само тогава човек може да види слабостта си/несъвършенството на егоизтичната "си" природа.
    Разкаянието включва и нежелание да служиш вече на тази природа, сиреч на греха, на злите дела. Да, разкаянието е копнеж да се откопчиш от всичко това, което е егоцентризма. Разбира се, откопчването е трудно без Божията помощ, затуй успоредно с разкаянието върви и прозбата за милост (молитвата) и за това Бог да промени греховното съзнание в разкайващия се .
    "Прости ми, Боже, съгреших!"

    Има един псалом - тъй наречен Петдесети Псалом от книга "Псалми" в Библията, в който се казва така:
    "Помилуй мя, Боже, по велицей милости Твоей и по множеству щедрост Твоих очисти беззаконие мое.
    Найпаче умий мя от беззакония моего и от греха моего очисти мя.
    Яко беззаконие мое аз знаю и грех мой преди мною ест вину.
    Тебе единому согреших и лукавое пред Тобою сотворих..."

    в превод:

    Обърни внимание на последния ред: "Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших" - Да, няма пред кого друг да съгрешим, защото всички същественца е Той.
    http://vbox7.com/play:b4c0e971

    Щом има искрено разкаяние и нежелание за повтаряне на прегрешението, значи прошката ще дойде. Няма как иначе. Разкаяние, молитва и желание за праведност/добрина - три основни неща, които са на базата на това, че си познал егоизтичното съзнание, което е Противник на Бога (Живота, Любовта), а с др. думи това е Сатана - Князът на този свят - егоизтичното съзнание.

    Поздравявам те с едно клипче и Бог да бъде с Теб!:
    http://www.youtube.com/watch?v=bau8I9DzeYw:
  16. Like
    erendil got a reaction from Мария-София in Разликата между его и душа   
    Да, ние живеем в реалности. Реалност е това, което ни заобикаля, живота който сме си създали. Реалност и его е едно и също. Всяка реалност работи за човека, до момента когато започнем да се съмняваме в нея. Започнем ли да и задаваме въпроси, тя става тясна за нас. Тогава е нужно да я разширим.

    Първата реалност е "Аз", след това Аз и другите - "Аз и не Аз", след това "Бог" - "АЗ". Това са естествени преходи в човешкия живот, до момента в който трябва да признаем, че чудото съществува. Чудото е "Светия Дух". Това е момента в който трябва да излезем от ума си, защото ума ни трудно побира чудеса. Нужно е да слезем надолу, към сърцето. За нашия материален свят, това не е лесно. Нужно е да се отречем от всичко в което сме се молили, това е "Покаянието". Да признаеш, че нищо не знаеш. И да оставиш нещата в ръцете на чудесата. Усещането за борба поражда борба. Нужно е да надскочим това усещане.

    Има много добри Учители по чудеса, светии, лечители. Един от най-добрите е Ричард Бартлет, божествено иницииран е. Тука е работата му,"ЩРАК". Нещата които стоят зад чудесата му са обяснени в книгите му. "Енргийната матрица" и "Физика на чудесата". Първата я има в спиралата, двете книги са силно свързани. Втората е нещо скъпоценно.
  17. Like
    erendil reacted to Ники_ in Разликата между его и душа   
    http://bg.netlog.com...messageid=32350

    В Християнството е същото. За да те кръстят (Кръщението е едно от християнските тайнства) в името на 1 - Отца ( ), 2 - Син - {יהושוע (Йехошу́а) (имя состоит из двух корней - «» и «спасение»)} "Яхве спасява" и 3 - Светия Дух (רוח הקודש), то първо бива да се мине през друго тайнство, а по-точно през Покаянието.
    На този, който върви към Покаянието, на него се разяснява Тора-та закона и ТриЕдинството, както и самото Християнство. До тогавя човек се води от "приглашените". След като разбира истините за живота, човека вижда делата си и разбира погрешките си, от което следва въпросното покаяние, или искане на прошка.
    Това в Йога на Патанджали например се намира в първите две "стъпки" - "Яма" и "Нияма".
    В Християнството това е очистителен процес, който се извършва от Светия Дух. Над Покайващия се спуска Светия Дух и го очиства от греховете.
    Що е то Дух обаче и що е то Свят Дух?
    Светият Дух е Чистото Съзнание, а Духовете са всички съвкупности/видове съзнание. Его-то е вид съзнание. Бесовете/Демоните са вид съзнание. Ангелите, архангелите и всички разновидности на светлите сили са вид съзнание/духове:


    Всичко е енергия и тя има различни цветове, честоти, звукове, трептения. Това са Духовете. Те населяват и човека. Съзнанието изгражда всяка форма, включае и тялото на човека. Съзнанието/Духът се преинкарнира/превъплъщава.

    Това е само един пример за въпроса относно личностния Дух, за който също се говори в Писанието. Той е различен от Светия Дух. В личностния Дух са запаметени "спомените" от всичките инкарнации, от всичкия еволюционен път на този Дух.
    В Тялото на човека този Дух се разпростира от "главата до петите". Той е съставен от три неща - Свръхсъзнание, Съзнание и Подсъзнание. Те трите оформят ДНК-то, а от там и формата на материята, в която въпросния Дух "живее".
    През този си "живот" Духът не е лишен от взаимодействие със всякакви други подобни немо Духове. Разбира се, че има взаимообмен. Въпросният обмен оказва много голямо влияние върху Духа и той повлиян от него се изменя цветово/вибрационно. Затуй е много важда "всеки" да разбере за себе си "на какъв Дух е".
    Инак, така както Господ ни е сътворил, всички ние, духовете, живеещ и инеживеещи във света на формите сме чисти по природа (Адам), както е чист кристалът/диамантът. Точно такива сме тръгнали по Пътя, трупайки цветове/опитност, докато не достигнем до онова състояние на "Последният Адам", който е "Животворящ Дух".
    Вчера пуснах едно мнение в темата за Завета на Цветните Лъчи на Светлината, а по-точно за призмата. Да, човек първоначално може да се оприличи с една призма, към която е насочен сноп Светлина:


    Снопът Светлина е Бог. Материята (призмата също) пак е Бог. Цветовете (духовете) пак е Бог. Пространството, в което се намира всичко изброено до тук пак е Бог. Времето и безвремието пак е Бог.

    ... Но да се върна на Покаянието и Кръщението.
    Ако човек не се покае, т.е. ако той не разбере грешната природа на егоизтичното съзнание, той не може нито да прости на себе си, нито да прости на "останалите". От тази позиция кръщението е невъзможно. За кръщението съм писал. Има водно и огнено.
    Водното кръщение е:

    което е нищо повече от баланс между първоелемента "огън" и първоелемента "вода", които принадлежат към трети (огън) и втори (вода) център. Във вторият център са обвързаностите и взаимоотношенията с родителите, роднитете, с партнорите. Там е чувството за вина, комплексираността и пр. В трети център са емоциите. Да удъжа човек тези емоции, да ги управлява, без да ги подтиска, те да го слушат, това изисква много вода. Водата гаси огъня е казано. водата може да се оприличи и на всичкото това познание/знание, което ни поднася Учителя Беинса Дуно, чрез беседите. Те правят човека да се омиротворява, т.е. въвеждат го към Кръщението. Да простиш "навътре" и "навън", да разбираш пак в двете посоки, да приемаш, да си съгласен...
    Всеки аз, включително и моя милост, си има уроци по този въпрос - отношението навън и навътре (Яма и Нияма). първите две стъпки. За да се кръсти човек, т.е. за да засияе в него Звездата на Давид (за да се отвори сърдечната чакра и да се появи любовта), то е необходимо същия да превъзпита себе си/животинската си природа, аз-а, егоизтичното съзнание, чрез проумяване на Истината, а тя е че няма "аз" и че всичко е едно и също нещо.
    Истината обаче е скрита от въпросното съзнание (Дух), докато той не се види на какво прилича. Докато не се покае и смири. Докато не поиска прошка.
    Всъщност всички проблеми на човека произлизат от неговото неведение/незнание и от изградените концепции/представи в ума за действителност и реалност. Човек не е виновен, но как, ако я няма болката човек може да се учи? Чрез Любовта. Любов обаче не се дава винаги от Бога, т.е. човек не я възприема провилно и често поради тази неправда във възприемането човека става аругантен, зъл, високомерен и т.н. Това оформя т.н. "Супер Его".
    Що е то "духовност" и част от нея ли е "Супер Егото"?
    "Супер Егото" е онова състояние на Духа, в което той е нарастнал неимоверно много и който е достигнал, или все още "пътува" към своя предел.
    В Даоизма има такова понятие - Тай-Дзи, което означава точно това - "Велик Предел".
    Личностният Дух продължава да съществува, докато има "аз", независимо от големината на този "аз". Щом този "аз" е все още подвластен на Закона за причина и следствие и щом все още е в цикъла на раждане и смърт, значи няма Спасение (Мокша). Някои хора бъркат като си мислят, че Висшия Аз е Бог. То всичко е Бог от една гледна точка, но най-чистата форма на Бога не е Висшия Аз. Висшият Аз е Духа на човека, който се превъплъщава, Свръхсъзнанието. Висшият Аз не е Единосъщен с Отца, не е се е слял, защото сам по природа се е разграничил като "аз" - нещо различно, нещо което може да се посочи, нещо с определени характеристики и пр.
    Спасението е когато его-то (аз-а) се изкачи до позицията на Супер Его (Висш Аз) и от там се разтвори в Безкрайния Океан, когато се слее, Едини.
    Това е описано и във въпросната практика "Хо'опонопоно" - Аумакуа (Висшият Аз/Супер Его/Свръхсъзнание), Ухане (Съзнателният аз/его) и унихипили (Подсъзнанието).
    В това Учение отново е описано същото, което е описано и в останалите Учения, а по-точно, че има нещо различно от въпросните три, които изброих в по-горния ред:

    Има много традиции, в които под "най-висш аз" се разбира точно Бог, както например е някои Упанишади, или както може да се посочи да речем в БхагавадГита (отношението между Атман-Брахман).
    Няма никакъв смисъл да се спори по подобни въпроси.
    Според мен е все едно и също дали човек ще счете че всичко е вътре в него, както е в Будизма и че той самията е Микрокосмос/Бог, който е точно образ/еднаквост на Макрокосмосът, т.е. едно и също нещо, или ако счете себе си за някой, който има Бог. подходът е различен, но целта е една, както е и едно и също това, което следва, след като някой е постигнал целта.
    Зависи от това на какъв Дух е човека. Ако съзнанието на човек пребивава най-често в ниските сфери/центрове/чакри, то то ще е обхванато от материализъм (1 сфера), похот/страсти (2 сфера) и егоцентризъм/аз, както и от емоции (3 сфера).

    Пътят, ужким просто нещо и описано едва с четири еврейски букви, съставляващи Свещенната Тетраграма ( ), а сиреч в "превод" - "Аз; не Аз; Аз & не Аз; Аз", е много сложно и трудно да бъде извървян. Зависи от Кармата в даден човек, която е много добре записа във всяка клетка от неговото тяло, под формата на ДНК. Да промениш записките не е толкова лесно, но не е иневъзможно. С Вяра и Дух всичко се постига, а пък ако и Бог помогне, значи резултатността е гарантирана.

  18. Like
    erendil reacted to Мария-София in Разликата между его и душа   
    Благодаря за споделеното. Непременно ще я прегледам,още повече след твоя отзив...
  19. Like
    erendil got a reaction from Мария-София in Разликата между его и душа   
    Мисленето не е много необходимо да се спира. То е като да решиш да не използваш ръката си - може да го правиш час-два. По-скоро необходимостта е да се освободим от програмите на подсъзнанието, които се задействат автоматично и за духовно израстващия човек са инфантилни. Това е като изтриването на информация от твърд диск, усещането е за освобождаване. Това е работа на Бога и като такава не е много физически осъзната. Нужно е обаче да му дадем разрешението си, да свърши тая работа, поради свободната ни воля.

    Приятно е също и да свършим една окултна работа. Може да оприличим мислите на духове. Те идват от нищото и отиват в нищото, Нямат физическо измерение, но имат физически резултат. Може да ни обсебват или може да ни дават криле.Може да са лоши духове, може да са ангели. Затова е подходящо да имаме духовни учители, които да ни пазят от лошите духове и да ни свързват с ангелите. Когато имаме натрапчива мисъл е нужно да изгоним духа. Казваме му "Напусни!", или "Изчезни!", или "Уволнен си!". Днес може да изгоним по този начин 10 духа, от тях ще се върнат 5, ще ги изгоним отново и от тях ще се върнат 1-2 духа. Тогава на тези духове, които се връщат повече от три пъти е нужно да им обърнем внимание. Да ги питаме, "Какво искаш от мен?". Те ни носят работа, която трябва да свършим и ще ни кажат какво трябва да направим.

    Нужно е също да се виждаме като светлина от време на време през деня. Ние сме във физическо тяло, но то има и светлинна структура. Поради причината, че имаме повече развити физически сензори, ние се възприемаме като твърди тела. Но това не означава, че не сме и светлина едновременно. Което по-нататък като се изчистваме започваме да виждаме ясно. Затова правим опити да се виждаме като светлина. Да усещаме тялото си като вибрация на фотони, прозрачно, как преминава живота през него. Това е изключително полезно защото в момента в който го направи, усещаме голям прилив на енергия, която лекува.

    Много полезна за изчистване на подсъзнанието е хавайската практика хо'опонопоно, която д-р Джо Витале описва в книгата си "Абсолютна неограниченост" и тя дава незабавни резултати, съдя по себе си. Благополучието протича броени дни след приложението и. Тя е разработка на д-р Хю Лен.




    <img>
  20. Like
    erendil reacted to Ники_ in Аскетизмът в духовното развитие   
    В началото интересът ни е изцяло навън, към света.
    След време, интересът ни към външното започва да се насища ("Няма нищо ново под Слънцето." Еклисиаст) и в нас се оформя желание за търсене на същинското на вече в друга посока. Тогава започваме да гледаме навътре (към света).
    Минава още време и нашият интерес все повече е запленен е вътрешната необятност.
    Колкото по-навътре достигаме, толкова по-тихо става.
    Най-подир се явява Мира и Тишината. Покой, Шаббат, Почивка, Презареждане... и всичко това за да изгрее Любовта накрая.

    Можеш да гледаш на света от позицията на някой, който се взира навън, от позицията на някой, който се взира навътре и от позицията на някой, пред който няма разделения (вътре, вън).
    В Будизма това се нарича - да виждаш нещата такива каквито са.
  21. Like
    erendil got a reaction from Слънчева in Аскетизмът в духовното развитие   
    По време на живота ни, нещата които сме правили по един и същи начин се запечатват в подсъзнанието ни като обусловености. Те се превръщат в шаблони за нас. Представляват автоматични реакции на еднотипни дразнения. На метафизично ниво се обясняват, като изградена пътека по която протича енергията при еднотипно дразнение. Например чувстваме се уязвими- затваряме се в себе си. Тези реакции са хубави, защото улесняват съществуването ни. Проблема е, че когато искаме да направим нещо ново, то не става със старите ни действия, още повече ако са автоматични. Нужна е промяна на тези обусловености. Тази промяна става по три начина: размишление, съзерцаване, медитация. Като в основата на трите е осъзнаването, повишаване на енергията и любовта към себе си. Осъзнаването, повечето енергия и любовта към себе си извайват новите енергиини пътеки и новите начини на реакция. Това става в тишина и изолация, иска се търпение и воля, болезнено е и е безтегловно. Затова се казва, че процеса е аскетичен. Повишаването на енергията и осъзнаването го изискват. Намаляваме излишната бъбривост, ограничаваме секса, коригираме храненето, изгонваме лошите мисли. Започваме съзнателно изпразване - освобождаваме се от обусловеностите. Нашето подсъзнание и тяло е интелигентен механизъм. Когато на едно дразнение, реагираме няколко пъти по нов начин, то запомня новият начин. Но за да реагираш по нов начин е нужна яснота, да започнеш да се събуждаш от съня. Тогава енергията започва да протича свободно през нас, започва да тече като река. Изживяваме благополучие, имаме успешни взаимоотношения, имаме добри идеи, имаме пари. Тогава вече сме изпълнени и не е нужно да сме аскети. Нужно е да се включим в живота и да споделяме.&nbsp;<div>Този процес е обратим, след просветлението, ако се оставим отново на съня, заспим ,се връщаме в изходната точка и пак ставаме аскети. Само че вече пътя е утъпкан и го знаем, и много бързо се придвижваме по него.</div>
  22. Like
    erendil reacted to Донка in Връзките, които започват във виртуалното пространство   
    Да, Жул!
    Номера е човек да си има някакви представи, но да няма очаквания. И още да не се поддава на първата "тръпка" или на отсъствието и. Когато за пръв път видях снимката на човека, с когото сега сме щастливи заедно, си казах - "ооо, не". Най-смешното е, че дъщеря ми ме погледна възмутена и ме скастри - "ама ти кога ще се научиш да разбираш от мъже Този ще те носи на ръце, не виждаш ли? И нали искаш да се смеете заедно, пък си харесала оня сериозния с отвеяната физиономия дето само себе си чува" Стоях като ударена от гръм - тя беше права. Едва сега осъзнах, че проблемът ми беше в драстичното несъответствие между това, което жадуваше душата и мерките ми за това как да изглежда такъв човек.
    Много е важно да си дадем време в самото начало - и на себе си, и на човека, с когото сме се харесали онлаин...
  23. Like
    erendil got a reaction from Лъчезарна in Кога си отива любовта ?   
    Любовта не си отива никога, няма как да стане, все едно да изчезнем безкрайно. Не си отива любовта, а сме изградили още една стена около сърцето, която ни пречи да чувстваме. При обратния път на трансформация е нужно отново да разрушим тази стена и тога излизат нови и стари чувства от връзката. Едно от най-трудните за изчистване чувства е женската омраза към мъжете, и това е основното чувство, което дърпа назад просветлението на жената. Освен това хората не познават съвсем любовта. Любовта е просто чувство, тя не е силна емоция. И твърде често, нещата се успокоят, изчезнали са вихрушките във връзката и хората казват "Не се обичаме", а то не е така, защото истинската любов не иска нищо и първа ще те накара да пуснеш другия. Истинската любов е тишина в присъствието на другия, това е предмедитативно състояние и тогава споделянето на информация между партньорите е безсловесно. За жените е хубаво да наблюдават когато са в прегръдките на любимия, дали лесно заспиват и изпитват тишина на ума, блаженство, лекота в сърцето. Това е сигурен знак, че има любов във връзката. Това спокойствие идва от вътрешното любене на душите и осъществяване на сърдечна връзка, която спира ума. Това означава че имате духовна връзка с този партньор и вашите взаимоотношения започват да протичат на по-дълбоко ниво. Също наблюдавайте, като се отдавате да го правите чистосърдечно. Защото така както меланхолията, мързела, липсата на кураж, скуката водят до душевна импотентност, така и лошите мисли, думи и негативните емоции към партньора изяждат връзката. Внимавайте да не критикувате човека си.<img>
  24. Like
    erendil reacted in Какво ни мотивира да работим?   
    Когато се намираме в патова ситуация, винаги следват кардинални решения и промяна на курса. Иначе спасение няма. Ако нещо дълго време не върви и най-вече не става така, както сме очаквали, значи някъде нещо много куца по веригата ... и усилията ни са напразни. Упорството на работохолика е невротичното желание непременно да успеем и никога да не се отказваме от първоначалния си план. И точно тук е грешката.
    За мен решението при всяка една подобна ситуация (за която Иво намеква), е промяна на първоначалния замисъл и нови идеи. Мотивацията няма как да дойде отвън, тя е винаги вътрешен процес. За мързеливите е лесно - те са си мързеливи; за другите е необходима гъвкавост и отказване от стереотипи.
  25. Like
    erendil reacted to MilenaIvanova in Човешко, твърде човешко   
    Пламти като огъня,
    като реката проправяй и търси своят път,
    рей се като вятъра лек от товара на времето,
    моли се в упование и смирение на Бог
    и ще намериш отговора и омиротворение!
×