Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Бог


Канел
 Share

Бог  

18 members have voted

  1. 1. Какво е Бог за вас?

    • Нещо трансцендентно
    • Закон
    • Личност
      0
    • Множество от духовни сили
    • Човешка измислица
    • Създател
    • Космически разум
    • Абсолют
    • Светата троица
    • Същество
    • Съвкупност от същества
    • Дух
    • Пространство
    • Друго
    • Не знам
      0
  2. 2. Йехова е...

    • Всемогъщия Бог
    • Богът на евреите
    • Князът на тоя свят
      0
    • Сатана
      0
    • Богът на слънчевата система
      0
    • Абсолют
    • Художествена измислица
      0
    • Не знам
  3. 3. Както какъв си представяте Бог?

    • Любящ
    • Справедлив
    • Строг
    • Наказващ
    • Добър
    • Лош
      0
    • Смирен
    • Ревнив
    • Прощаващ
    • Проклинащ
      0
    • Съвършен
    • Несъвършен
      0
    • Луд
    • Безпристрастен
    • Безкористен
    • Търпелив
    • Избухлив
    • Интелигентен
    • Нито едно от горните
    • Не знам
  4. 4. Какво е Исус Хритос за вас?

    • Бог на любовта
    • Художествена измислица
      0
    • Личност
    • Дух
    • Син на Йехова
    • Псевдомесия
      0
    • Слънце
    • Шарлатанин
      0
    • Историческа личност
    • Адепт
    • Дявол
      0
    • Просто човек
      0
    • Нито едно от горните
    • Не знам
  5. 5. Как контактувате с Бог?

    • Чрез молитва
    • Чрез гласа на моята съвест
    • Не контактувам
    • Бог високо, цар далеко
      0
    • Чрез свещенник
    • Чрез Учителя
    • Чрез ближните си
    • Чрез науката
    • Чрез Светото писание
    • Чрез личен опит
    • Чрез специални практики
    • Нито едно от горните
      0
    • Друго
    • Не знам
      0


Recommended Posts

В религиите, когато представят Бога, представят Го такъв, какъвто не е. Няма Същество, което да е било по-изопачено представено, в по-изопачена форма, от колкото образът на Бога. Как ли не са Го представяли! Изучавайте само историята и ще видите какво са мислили, какви изопачени образи са създали.

Търсете, хлопайте, искайте

Имате думата. :3d_167:

Edited by Канел
Link to comment
Share on other sites

Така си е. Проблемът основно е, че хората искат да си изградят една цялостна завършена концепция за нещата, а това означава да ограничат Безкрайното до отделни негови аспекти. Определеността дава по-голяма точност в детайлите, но за сметка на възприемането на цялото.

Както и да разглеждаме Абсолютното, ние винаги ще сме ограничени от собствените си възможности. Наистина тези възможности са неограничени във вечността, но не и в настоящето. Човек трябва да е наясно, че моментната му представа за Неизменната Същност на нещата е само етап от един дълъг (всъщност безкраен) процес идващ от миналото и губещ се в бъдещето. Опитът се да представи ограниченото и моментното за Безкрайното и Вечното е основна грешка, която мнозина допускат в желанието си да си обяснят Реалността.

Link to comment
Share on other sites

Вие вярвате в мене, когото виждате отвън, но не вярвате в мене, който съм във вас. Силата на човека е в неговата външна и вътрешна вяра. Вие вярвате в Бога, Когото виждате отвън, във всичко, което Той е създал. Обаче не вярвате в Бога в себе си. Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно...

Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата. И тогава, като говориш за Любовта, да знаеш, че живееш в любовта; като говориш за омразата, да знаеш, че живееш в нея. Това значи да различаваш нещата. Ако не ги различаваш, ще ме питаш обичам ли те или не. – Ето един въпрос, върху който никога не мисля и никога не съм си го задавал. Бог е Любов. Следователно как ще питам Господа, дали ме обича? Не можеш да обичаш един човек вън от Цялото. Това е немислимо. Как ще обичаш пръста на ръката си, вън от цялата ръка? Ако се отдели от ръката ти, той губи своята стойност. Ако ти се отделиш от Бога, никой не може да те обича. Ние обичаме човека дотолкова, доколкото той съставя част от Цялото, т.е. от Божественото. Щом се отдели от Цялото, никаква сила не е в състояние да ме накара да го обичам. Двама души могат да се обичат, ако имат общи идеи, общ център...

И досега още ние разсъждаваме какво искал да каже Господ. – Няма какво да разсъждаваш. Ще хлопаш и ще влезеш вътре. Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. – Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. – Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов. Това се изисква от вас. Вие имате постижения, но временни. Това, което имате, е добро, но аз искам да придобиете нещо още по-добро. Това, именно, никой не може да ви го вземе. От вас се иска да бъдете големи герои. Сега, като ви говоря за вярата, не искам да ви заставя насила да вярвате. Опитайте и вижте какво представлява вярата и какво – истината. Това, което може да ни освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е истината. Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава.

Външна и вътрешна вяра
Link to comment
Share on other sites

Скоро след като се роди братчето й, малката Сачи започна да моли родителите си да я оставят сама с бебето. Те се притесняваха, че като повечето четиригодишни деца, може би тя изпитва ревност и иска да го нарани или удари, затова и отказваха. Но тя не проявяваше признаци на ревност. Отнасяше се мило с бебето, а молбите и да остане насаме с него станаха още по-настойчиви. Решиха да й позволят.

Тя влезе въодушевено в детската стая и притвори вратата, но остана един малък процеп, през който любопитните й родители можеха да надзърнат и да чуят какво става. Те видяха как малката Сачи се приближава безшумно към бебешкото креватче, навежда лице към малкото си братче и му казва тихо:

- Бебчо, кажи ми как изглежда Господ? Започвам да забравям...

Автор - Дан Милмън

Из "Пилешка супа за душата"

Ние всички знаем какво е Бог, понякога само за малко забравяме и тогава търсим начин да си припомним.

А казват, че който търси, намира.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

"Изпитах аз...усещане върховно за

нещо ,всепроникващо,дълбоко, стаено в

отраженията на залязващи слънца и в океана, и в танцуващия въздух

в небето синьо и в ума човешки,

движение и дух-един двигател

на всичко мислещо и всичко за което мислим,

пронизващ всяко нещо във света."

Уилям Уърдзуарт

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest Дриада

"Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството.Той е езвън живота, но съдържа в себе си живота.Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието.Бог създаде всички форми, но той сам няма абсолютно никаква форма"УЧИТЕЛЯТ

Link to comment
Share on other sites

незнам дали мястото е подходящо, но искам да ви питам вие как молите за прошка и за какво искате да ви бъде простено....

вчера направих огромна грешка, която се надявам да ми бъде простена....:unsure::(

осъмних се разгневих се....на вселената ...загубих вярата си, забравих истината, нямах сила, усъмних се в най-ценното и връзката ми с него......беше ужасно

моля за прошка от цялото си сърце и душа, нямам покой и мир в себе си, заради това, което сторих, осъзнах какво съм направила, но вече нямаше смисъл, защото вече е сторено.....

Моля се за прошка, не искам вече да съм такава, защо тази страна в мен е надделяла......?

как мога да поправя стореното....?

трябва да открия любовта в себе си и извън себе си, да обичам и да се радвам, да приема живота и хората такива каквито са....

моля ви помогнете ми....дайте ми насоки....какво да сторя...?

:3d_134::3d_112:

Link to comment
Share on other sites

незнам дали мястото е подходящо, но искам да ви питам вие как молите за прошка и за какво искате да ви бъде простено....

вчера направих огромна грешка, която се надявам да ми бъде простена....:unsure::(

осъмних се разгневих се....на вселената ...загубих вярата си, забравих истината, нямах сила, усъмних се в най-ценното и връзката ми с него......беше ужасно

моля за прошка от цялото си сърце и душа, нямам покой и мир в себе си, заради това, което сторих, осъзнах какво съм направила, но вече нямаше смисъл, защото вече е сторено.....

Моля се за прошка, не искам вече да съм такава, защо тази страна в мен е надделяла......?

как мога да поправя стореното....?

трябва да открия любовта в себе си и извън себе си, да обичам и да се радвам, да приема живота и хората такива каквито са....

моля ви помогнете ми....дайте ми насоки....какво да сторя...?

:3d_134::3d_112:

Привет!

Да, това е Пътя.:feel happy: Никой не твърди, че е лесно, именно защото Пътят е учител. Пътят е Бог (Дхарма). Падаш, ставаш, после пак падаш и пак ставаш, докато не се научиш. Често ще губим вяра, ум, надежда, самообладание, разсъдък и пр. Често ще грешим. Това не бива да ни плаши, но не бива и да ни прави съгласни до безхаберие. Средния път е нужен.

Разкаянието, когато то е истинско в сърцето, когато видиш делата си и колко много твоите дела са наранили съществата, а и не само, а и продължават да ги нараняват по един, или друг начин, тогава и само тогава човек може да види слабостта си/несъвършенството на егоизтичната "си" природа.

Разкаянието включва и нежелание да служиш вече на тази природа, сиреч на греха, на злите дела. Да, разкаянието е копнеж да се откопчиш от всичко това, което е егоцентризма. Разбира се, откопчването е трудно без Божията помощ, затуй успоредно с разкаянието върви и прозбата за милост (молитвата) и за това Бог да промени греховното съзнание в разкайващия се .

"Прости ми, Боже, съгреших!"

Има един псалом - тъй наречен Петдесети Псалом от книга "Псалми" в Библията, в който се казва така:

"Помилуй мя, Боже, по велицей милости Твоей и по множеству щедрост Твоих очисти беззаконие мое.

Найпаче умий мя от беззакония моего и от греха моего очисти мя.

Яко беззаконие мое аз знаю и грех мой преди мною ест вину.

Тебе единому согреших и лукавое пред Тобою сотворих..."

в превод:

Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме омий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконията си съзнавам, и моя грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших...

Обърни внимание на последния ред: "Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших" - Да, няма пред кого друг да съгрешим, защото всички същественца е Той.

http://vbox7.com/play:b4c0e971

Щом има искрено разкаяние и нежелание за повтаряне на прегрешението, значи прошката ще дойде. Няма как иначе. Разкаяние, молитва и желание за праведност/добрина - три основни неща, които са на базата на това, че си познал егоизтичното съзнание, което е Противник на Бога (Живота, Любовта), а с др. думи това е Сатана - Князът на този свят - егоизтичното съзнание.

Поздравявам те с едно клипче и Бог да бъде с Теб!:

http://www.youtube.com/watch?v=bau8I9DzeYw:

Edited by Ники_
Link to comment
Share on other sites

Ей,Ники много ми стана интересно с тези твои "същественца",не за друго,ами защото аз използвам това точно определение за животинките,дето се въртят около мене.Ама то и ние сме си животинки,де така,че няма грешка.

Link to comment
Share on other sites

незнам дали мястото е подходящо, но искам да ви питам вие как молите за прошка и за какво искате да ви бъде простено....

вчера направих огромна грешка, която се надявам да ми бъде простена....:unsure::(

осъмних се разгневих се....на вселената ...загубих вярата си, забравих истината, нямах сила, усъмних се в най-ценното и връзката ми с него......беше ужасно

моля за прошка от цялото си сърце и душа, нямам покой и мир в себе си, заради това, което сторих, осъзнах какво съм направила, но вече нямаше смисъл, защото вече е сторено.....

Моля се за прошка, не искам вече да съм такава, защо тази страна в мен е надделяла......?

как мога да поправя стореното....?

трябва да открия любовта в себе си и извън себе си, да обичам и да се радвам, да приема живота и хората такива каквито са....

моля ви помогнете ми....дайте ми насоки....какво да сторя...?

:3d_134::3d_112:

Божията Любов е абсолютна и Бог прощава незабавно. Не е необходимо да се иска прошка от Бога, защото тя се разлива както дъжда и върху верни и върху неверни Нему чада. В смисъл нямаме нужда да сме простени от Бог. Това , от което се нуждаем е да приемем , че сме простени от Бог. Проблемът е , че докато не се откажем от съзнанието станало причина за извършената грешка, няма да бъдем в състояние да възприемем Божията прошка.

Процесът за спасение на една душа е процес на подпомагането на душата да се издигне над съзнанието причинило неправилното използване на Божията енергия. Само след като душата се издигне над това съзнание, последната стъпка е душата да приеме Божията прошка за всички свои погрешки и да се освободи напълно от своето минало.

Много души наистина чувстват необходимост да се обърнат към Бог за прошка и това е действително напълно обосновано. С това тези души признават своите грешки. Очевидно това не е заради Бога, защото душата не може никога да скрие своите действия от Бог. Тук ползата е психологическа. Чрез признаване на грешките си пред Бога, душата признава тези грешки и пред себе си и това е главната стъпка, която душата трябва да направи за да се изолира от съзнанието станало причина за погрешките. Тук идва една друга опасност, признавайки , че сме сгрешили да се почувстваме виновни и това да блокира нашага способност да възприемем Божията прошка.

Има един едва доловим механизъм, който кара по-чуствителните души да съзнават кога са станали причина за известен дисбаланс във вселената и макар някои от тях да не разбират концепцията за кармата и погрешното излолзване на енергията , чувстват,че след като веднъж са сгрешили ,докато не възстановят баланса във вселената няма да могат да се освободят от своите погрешки. Това е една от причините тези души да изпитват трудност да си простят сами

Отказването от съзнанието , причинило погрешката ще ни освободи от чувството за виновност. Какъв е смисълът да чувстваш вина за нещо , което е вече зад теб, това само ще ни привързва към предишното състояние на съзнанието и ще ни пречи напълно да се освободим от него.

Edited by KirilChurulingov
Link to comment
Share on other sites

Живият Господ - Н.Б. 1948 год.

" Аз, който имам толкова знания, който изследвам нещата издълбоко,още не съм си задал въпроса, какво нещо е Бог. Този въпрос е вън от Моя ум, вън от Моето съзнание . И милиони години да минат, Аз пак няма да си задам този въпрос. Който се е осмелил да си зададе въпроса, какво е Бог, скъпо е платил. Бог го хване леко, стисне го и всичко с него се свършва."

Модератоска бележка: Цитатът е от беседата „Добрата земя“, 17.12.1922 г.

Link to comment
Share on other sites

Има много вселени, а това означава, че трябва да има много Творци , защото как тези вселени са дошли да съществуват без да бъдат създадени от Творец. Първият Творец ? Няма първи Творец. Проявените вселени - вселените, които са част от света на формите, на отделните форми - извират от целокупността на Бог. Във Всичкото няма начало и няма край и затова е безмислено да се казва, че Бог трябва да бъде създаден.

Въпросът от кого е създаден Бог изниква пред нас от нашия еднопосочен , линеен , аналитичен ум, който може да мисли само с линейни термини - всичко трябва да има начало и всичко трябва да има край.

Аналитичния ум има начало и ще има край , но Бог няма начало и не ще има край.

Май най-добре е да се съсредоточим първо в пътеката, която ни се предлага в нашата си вселена , защото не е лесна работа да прескочиш в друга вселена , ако по някакъв си наш повод сме се разочаровали от вселената, в която живеем.

Засега нови вселени не се предлагат на пазара.174486main_b-20070418-330.jpg

Link to comment
Share on other sites

незнам дали мястото е подходящо, но искам да ви питам вие как молите за прошка и за какво искате да ви бъде простено....

вчера направих огромна грешка, която се надявам да ми бъде простена....:unsure::(

осъмних се разгневих се....на вселената ...загубих вярата си, забравих истината, нямах сила, усъмних се в най-ценното и връзката ми с него......беше ужасно

моля за прошка от цялото си сърце и душа, нямам покой и мир в себе си, заради това, което сторих, осъзнах какво съм направила, но вече нямаше смисъл, защото вече е сторено.....

Моля се за прошка, не искам вече да съм такава, защо тази страна в мен е надделяла......?

как мога да поправя стореното....?

трябва да открия любовта в себе си и извън себе си, да обичам и да се радвам, да приема живота и хората такива каквито са....

моля ви помогнете ми....дайте ми насоки....какво да сторя...?

:3d_134::3d_112:

Има разлика между прошка и вина. Прошката наистина лекува. Виждам че си емоционална. Направи разлика между прошка и вина. Вината те омазва, сякаш за първи път си научил, как се отваря памперса. Прошката е мъдрост и идва от сърцето. Тя не може да дойде веднага, ако не я познаваш. Първо малко поооболедуваш, лудуваш, блъскаш си главата в стената. Наложи ми се да пребоядисам. Да си отидат емоциите и ще ти светне. Емоциите са да ги изживеем, напълно, целите без остатък. Те са като чипс за душата - не са много полезни, но тя така страстно ги изисква да ги изживеем. Душата е такава, не я интересува дали лазиш или пълзиш - тя не познава болката и за нея е много трудно да разбере колко страдаш. Веднъж направиш ли и място да влезе в живота ти, ще ти изпотроши цялото магазинче, докато се почувства удобно. Но пък е хубава, бляскава, усмихната, заслужава си! Опитай я. Ваниловия сладолед е вкусен след бира.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest Мона

Мона, повече ти отива да си монист отколкото атеист. :3d_146:

А да смяташ Бога за луд си е направо лудост. :3d_020:

Може, може и така да е :3d_146:

Не съм искала да засегна твоята любознателност по отношение на бога, но ти си дал такъв вариант - луд, не аз. Но определението луд, ми се стори най-подходящо за него.

Всичко е в кръга на шегата, най-вече на форум Философия, която допуска иронични и самоиронични интерпретации.

Link to comment
Share on other sites

A това не бива да се говори

(будистка притча)

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!

Буда го погледнал внимателно и казал:

— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.

На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло.

Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.

Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:

— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.

Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?

Буда отговорил:

— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

Link to comment
Share on other sites

„Бог е един за всички не само на Земята, но и във Вселената и във Вечността!!!

Бог – това е управляваща Система, уравновесяваща всички позитивни и деструктивни сили, които се подчиняват на Закона за Единство и борба на противоположностите.

Но не разбирайте борбата като война. Война няма и не може да има, а има ДОПЪЛНЕНИЕ И ВЗАИМНО ПРОНИКВАНЕ на двата знака във Вечността, двете половини на човечествата, разделени при изпитания на Земята на две енергии – ИН и ЯН!

Хармонията във Вечността се постига единствено чрез принципа за ДОПЪЛВАЕМОСТ на всеки Закон, а това значи УРАВНОВЕСЯВАНЕ на полюсите на Вечността при неутралност на Създателя. Но енергийния вектор на Бога винаги има положително значение и съхраняването на този вектор е главна задача на Бога.

Бог – това е Велик, на много нива, Енергиен Океан от Разум, еволюиращ във Вечността и постоянно стремящ се към съвършенство.

Бог запълва със Себе си цялото пространство на Вселената. Пространството има структура на МАТРИЦА, състояща се от много милиарди клетки енергия с различна плътност и различен знак. И само хармонията на плюса о минуса дава този велик Божествен Свят, в който се „топлят” всички Същности на Вечността.”

Не търсете Бога някъде „Там” далече. Той е близо, Той е вътре в нас и ние сме вътре в него. Всички Светове са преплетени. Времето представлява производна на тримерния Свят, а в тънкия план всички времена съществуват днес и сега.

Откровения към хората на новия век,Л.И.Маслов

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...