Ясното прозрение на Рьонен
Будистката монахиня, известна с името Рьонен, се родила през 1797 година. Била внучка на прочутия японски воин Шинген. Поетическият и талант и неотразимата и красота още на седемнайсет години я направили една от дворцовите дами, прислужващи на императрицата. Славата и била осигурена дори на такава млада възраст. Но любимата императрица внезапно починала и мечтите на Рьонен угаснали. Тя осъзнала ясно преходността на всичко в този земен живот. И тогава решила да усвои Дзен. Но роднините и се възпротивили и просто я принудили да се омъжи. С уговорка, че ще и бъде позволено да стане монахиня след като роди три деца. Рьонен се съгласила. Това условие било изпълнено още преди да стане на двадесет и пет години. Съпругът и и роднините и не можели вече да я разубедят да изпълни желанието си. Обръснала глава, приела името Рьонен, което означава „Да осъзнаеш ясно“ и започнала странстването си.
Пристигнала в Едо и помолила Тецуго да я приеме за своя ученичка. При първия поглед наставникът отказал, тъй като била твърде красива. След това Рьонен отишла при друг учител, Хакуо. Той и отказал поради същата причина, казвайки, че красотата и само ще донесе беди. Рьонен намерила гореща ютия и я допряла до лицето си. След няколко мига красотата и изчезнала завинаги. Тогава Хакуо я приел за ученичка.
В памет на случая Рьонен написала върху гърба на малко огледалце стиховете:
„Служейки на моята императрица
горях благовония, за да напоя
с аромат изящните си дрехи.
Днес, скитаща монахиня,
изгорих лицето си, за да проникна в храма.“ Малко преди да напусне този свят, Рьонен написала друго стихотворение:
„Шейсет и шест пъти вече
тези очи са виждали промените на есента.
За лунната светлина казах достатъчно.
Не искайте повече.
Слушайте само гласа на боровете
и на кипарисите,
когато вятърът замре.“
…
Из „Плътта на Дзен, костите на Дзен“.