Латина

Все пак, от страх да не нараним някого, може да изкривим истината и да я представим не точно такава, каквато я виждаме ние /тя е относителна, субективна истина, но все пак за нас е истина/.
Ако аз имам лично мнение по някой въпрос, не бих желала някой да се засяга, защото опасността да се засегне би ограничила свободата ми на изказване.
Баща ми казва: Всичко може да се каже, важното е как! Е, не винаги успявам по най-добрия начин, а в повечето ситуации реагирам естествено, без да се старая специално. Както бих го казала очи в очи, така го и написвам.
Да, понякога съм по-твърда и не приличам в изказванията си на нежно женско същество, но... това е положението понастоящем.
А имам голямо желание да съм по-нежна и тактична. Затова моля за извинение, ако някой е усетил по неприятен начин думите ми.
Честно казано, моята глава е пълна с глупости и не се слагам за учител на когото и да било. Всъщност споделям личната си гледна точка и предизвиквам другите да направят същото по възможно най-искрения начин, за да науча нещо и аз. Вместо да се цупят и сърдят, ако имат желание, да ме оборят. Аз обичам всякакви игри, словесни също.
Моля ви се, различната ми гледна точка не приемайте като "съдене".
А семейните ценности не са това, което бяха, и това до голяма степен е жалко.
За някои семейства е по-добре да се разпаднат, дори и за децата е по-добре. Вместо да живеят в омраза, нека да живеят в любов.
Хубаво е да се правят усилия за укрепване на семеството там, където има смисъл.

Ще попрескоча последните дискусии. Темата е прекрасна.
Не следя "Листопад" редовно. Това, което видях е, че ако мъж обича жена си, той взима решения заедно с нея и й прощава грешките.
Винаги съм харесвала турските семейни ценности, защото те, за разлика от нашите, са живи.
Не мога да се сдържа и ще вметна нещо за морала. Правя разлика между човешки морал, което е едно много относително и разтегливо понятие, и висш морал. Висшият морал според мене е проекция на закона на Любовта.
Ако сме толкова печени да нарушаваме закона на любовта, нарушавайки висшия морал, наша си работа. И последствията са си наши. И ако проповядваме такъв морал на другите, още повече:

Преди време един познат ми каза, че още съм малка, понеже отказах да разбирам и да участвам в ... търся прилична дума... свободните отношения в тяхната група. С чувство на жалост виждам как много хора с годините си мислят, че порастват, а всъщност губят най-големите си ценности. Мислят се за мъдри, а вече не могат да обичат истински, не могат да вярват, не могат да са верни, не могат да дават 100% от себе си в нещо, не могат... много неща, които са правили на младини, когато тревата е била истински зелена, небето - истински синьо, любовта - истински истинска!
Загубили са способността да се гмурнат надълбоко, защото все се хлъзгат по повърхността на отношения, на чувства, на мисли... И нищо истинско не им е останало, само добре тренираната способност да философствуват.

Ще попрескоча последните дискусии. Темата е прекрасна.
Не следя "Листопад" редовно. Това, което видях е, че ако мъж обича жена си, той взима решения заедно с нея и й прощава грешките.
Винаги съм харесвала турските семейни ценности, защото те, за разлика от нашите, са живи.
Не мога да се сдържа и ще вметна нещо за морала. Правя разлика между човешки морал, което е едно много относително и разтегливо понятие, и висш морал. Висшият морал според мене е проекция на закона на Любовта.
Ако сме толкова печени да нарушаваме закона на любовта, нарушавайки висшия морал, наша си работа. И последствията са си наши. И ако проповядваме такъв морал на другите, още повече:

Преди време един познат ми каза, че още съм малка, понеже отказах да разбирам и да участвам в ... търся прилична дума... свободните отношения в тяхната група. С чувство на жалост виждам как много хора с годините си мислят, че порастват, а всъщност губят най-големите си ценности. Мислят се за мъдри, а вече не могат да обичат истински, не могат да вярват, не могат да са верни, не могат да дават 100% от себе си в нещо, не могат... много неща, които са правили на младини, когато тревата е била истински зелена, небето - истински синьо, любовта - истински истинска!
Загубили са способността да се гмурнат надълбоко, защото все се хлъзгат по повърхността на отношения, на чувства, на мисли... И нищо истинско не им е останало, само добре тренираната способност да философствуват.

Необяснимите чувства, които ни държат в плен и ни измъчват, се преодоляват с повечко размисъл. Много е важно да се видят хората и ситуациите каквито са и да се приемат като такива.
Всеки от нас е преживял и е изстрадал нежеланието и оттам неспособността да види човека до себе си в истинската му светлина, всеки от нас си е затварял очите за очевидното, за да продължи илюзиите си за щастие, а всъщност да продължи агонията си и да загуби много време и сили напразно.
Преживели сме и това - да не оценим по достойнство човека до себе си и чак когато го изгубим, да осъзнаем, че е бил неделима част от нас, от сърцето ни, от всичко най-добро, което сме и което бихме могли да бъдем.
Преживели сме и това, да станем причина за страданията на собствените ни деца, в резултат на погрешните избори, които сме правили и за които не желаем да понесем личната си отговорност. Най-боли да си причина за сълзите на собственото си дете.
Преживели сме и това, да причиним съзнателно или не зло на някой друг, да го ощетим или нараним, считайки това за едва ли не наше право, за проява на житейска мъдрост и справедливост... дори на любов. И когато Съдбата ни върне за причиненото от нас страдание, тогава разбираме, че Бог обича другите не по-малко от нас и че не е позволено щастие за сметка на нечие нещастие.
Преживели сме много неща... дори в този момент се уморих да пиша за тях, защото са тежки...
Сетих се нещо прекрасно като съвет от Учителя в подобна ситуация, но нека да е в друг пост.
Мисля, че ако Даниела загуби любовника си, ще я боли, несъмнено, заради привързаността.
Но ако загуби съпруга си, направо ще е съсипана.
Аз бих действала в посока да върна любовта в семейното гнездо, да оценя по достойнство човека до мен. В нейния случай това не е трудно, доколкото разбрах. Тя всъщност повече обича и уважава съпруга си. Всичко е простимо, всичко може да се поправи. Може да стане едно добро чудо за това семейство и най-вече за детето в него.

Забелязвам нещо като изгряваща усмивка...
Даниела, никой от нас не е идеален, но всеки си мисли по нещо и споделя. Влага от себе си с дълбокия мотив да е полезен. Няма лоши чувства и осъждане. Може да видиш отраженията на ситуацията в огледалото на всеки. Може да видиш там по едно слънчево зайче, което играе и ти казва, че има много избори и много пътища. Може да избираш, може да постъпиш по възможно най-добрия за всички начин.
Можеш да бъдеш по-щастлива, отколкото си сега. Пожелавам ти го от сърце!

Нито съм господ, нито мога да кажа кое е правилно и кое - не, нито съдя някого, ама чисто по човешки недоумявам как може до такава степен на човек да не му пука, за лъже и използва някой, който се грижи за него и имат дете заедно.
Какъв е този феномен - човешката съвест, вътрешното чувство кое е право и кое - грешно, дето едни го имат, а други явно нямат.
Защо някой си мисли, че има право да бъде щастлив на гърба на чуждото нещастие, че има право да взима от нещата в живота, предназначени за друг?
Вярност смешна и празна дума ли е в днешно време?
Какво искате - одобрение и съвет как да продължим за бъдем егоисти ли, как да бъдем щастливи, правейки другите нещастни?
Ами на мене ми е много жал за тази жена, която се е забъркала в тази каша, ще има много да страда. Тя вече страда. Имам предвид кандидат - съпругата, кандидат- щастливата бременна булка, дето мъжът й ходи при друга.
Е, въздържах се няколко дни от отговор, ама ей сега не можах да се въздържа. Извинявам се.

Говорех за друго. За мене такива неща са например да се разходя сред природата, да попея, да порисувам, да реша едно судоку... Ако съм напрегната, не мога да мисля ясно.

Днес една колежка за пореден път ми каза, че съм имала много труден живот, дори може да се каже - необичайно труден, но външно не ми личи, няма изразени отпечатъци на лицето ми. Изглеждам по-млада от много хора на моите години, а зная, че в момента изобщо не съм в най-добрата си форма. Истината е, че е имало периоди, когато отрицателните преживявания са били отпечатани на лицето ми, но после по някакъв начин са били изтрити и заменени с положителни.
Ще споделя тайната си. Това е изработената с времето способност да избирам как да се чувствам, независимо от външните обстоятелства. Не успявам винаги на 100%, има периоди на падане и ставане, но зная как да намирам покой при всички обстоятелства - решавам и го намирам вътре в себе си. По някакво чудо и външно нещата се нареждат.
Зная, че преминавам през изпитания, понякога много тежки и не мога да ги избегна. В изпитанията има по-дълбок смисъл, отколкото аз разбирам.
Много е важно човек да приеме живота си и себе си сега, в този момент такива, каквито са, да обича и да прощава.
Всъщност няма нищо, което да не е в хармония с вселенските закони. Проблемът идва от противопоставянето от наша страна.

Елфче, много ми харесва да вървя по стъпките ти. Много красота и усмивки носиш! Желая ти прекрасен ден!

Спомни си нещата, които са ти доставяли най-голямо удоволствие, до степен да се самозабравиш, и започни с тях. Доставяй си радост. Върни в себе си чувството на радост и хармония. То е предпоставка да видиш и останалото, което е за тебе.

Спомни си нещата, които са ти доставяли най-голямо удоволствие, до степен да се самозабравиш, и започни с тях. Доставяй си радост. Върни в себе си чувството на радост и хармония. То е предпоставка да видиш и останалото, което е за тебе.

По време на бременността е нужна дисциплина на ума и чувствата, хармонизиране на отношенията, подготвяне не само на душата, но и на външните условия за идването на детето. Аз съм доволна, че когато узнах за бременността с дъщеря ми, взех решение да бъда положителна във всичко. Считах лошото си настроение, меко казано, като престъпление пред бъдещото ми дете. Съзнателно се контролирах, отхвърлях лошите мисли и се стараех да мисля положително. По този начин дъщеря ми ме подтикваше да ценя и обичам живота още преди да е дошла на бял свят, освен това подобри отношенията ми с баща й. Тя не беше желана от някои хора, но впоследствие бе толкова смело, умно и обичливо дете, че отвори сърцата им. Така направи и тях по-добри.
Бременността е период, през който майката и останалите близки на бъдещото дете много могат да се променят към добро, да развият способността си да обичат, да прощават, да приемат, да се жертват, да се радват на живота и на всеки миг, да устояват на трудностите...
По време на бременността текат много творчески, градивни енергии, създава се неповторимо чудо. Мисля все пак, че на тази земя най-сложно устроеното същество е човекът.

Чесънът, когато е за зелено, по всяко време на годината става. Аз предпочитам готовия разсад за зеленчуци, бабите по пазарите имат. Не проумявам, наистина ли има проблем?!
В краен случай бих хванала едно автобусче, бих отишла в някое село на еднодневна екскурзия, бих потропала на някоя и друга порта и бих намерила истински български зеленчуци и разсад, яйца, сирене, мляко и т.н.

Българското не е изчезнало съвсем, я!
Добре, че не сме ги стигнали американците! То ГМО, то световна криза, то какво ли не?!

Чесънът, когато е за зелено, по всяко време на годината става. Аз предпочитам готовия разсад за зеленчуци, бабите по пазарите имат. Не проумявам, наистина ли има проблем?!
В краен случай бих хванала едно автобусче, бих отишла в някое село на еднодневна екскурзия, бих потропала на някоя и друга порта и бих намерила истински български зеленчуци и разсад, яйца, сирене, мляко и т.н.

Българското не е изчезнало съвсем, я!
Добре, че не сме ги стигнали американците! То ГМО, то световна криза, то какво ли не?!

Честит Рожден Ден и от мен!

Според мене огромна част от Словото на Учителя е била за идните векове и идните поколения. За съжаление не мога да дам конкретен цитат в момента, но имам предвид например екологичните проблеми. В такъв смисъл сега тази част от Словото понастоящем е по-разбираема и по-силно въздействаща. Така стигаме до извода и колко са важни такива проблеми, щом преди десетилетия са ни предупреждавали за тях и са били давани конкретни насоки за решаването им. Изключително се радвам, че е имало хора, които педантично са записвали думите на Учителя.
Малко ще се отклоня от темата. На снимките от времето на Учителя хората изглеждат очебийно по-различно от сегашните. Малцинство са тези с фини черти на лицето. Вижте как е вземал обикновени хора, насаждал е в тях нов дух и знание, за да се променят те съществено, да направят скок не само в собственото си развитие, а и на много други хора и народи. Сегашните хора са по-възприемчиви, готови са за различна информация, която на времето си е била недостъпна или дори опасна.
Учението събира в себе си всичко - вяра, наука, окултизъм, които често са в противоречие на външен план, но са едно в духовен, защото се подчиняват на общи универсални закони.
Трудно ми е да намирам точните думи.
Благодарна съм на всички, които се трудят Словото да бъде достъпно, да живее с пълна сила и да допринася за добрия живот на съвременните хора.

Според мене огромна част от Словото на Учителя е била за идните векове и идните поколения. За съжаление не мога да дам конкретен цитат в момента, но имам предвид например екологичните проблеми. В такъв смисъл сега тази част от Словото понастоящем е по-разбираема и по-силно въздействаща. Така стигаме до извода и колко са важни такива проблеми, щом преди десетилетия са ни предупреждавали за тях и са били давани конкретни насоки за решаването им. Изключително се радвам, че е имало хора, които педантично са записвали думите на Учителя.
Малко ще се отклоня от темата. На снимките от времето на Учителя хората изглеждат очебийно по-различно от сегашните. Малцинство са тези с фини черти на лицето. Вижте как е вземал обикновени хора, насаждал е в тях нов дух и знание, за да се променят те съществено, да направят скок не само в собственото си развитие, а и на много други хора и народи. Сегашните хора са по-възприемчиви, готови са за различна информация, която на времето си е била недостъпна или дори опасна.
Учението събира в себе си всичко - вяра, наука, окултизъм, които често са в противоречие на външен план, но са едно в духовен, защото се подчиняват на общи универсални закони.
Трудно ми е да намирам точните думи.
Благодарна съм на всички, които се трудят Словото да бъде достъпно, да живее с пълна сила и да допринася за добрия живот на съвременните хора.

Поздрав за търсещите!
http://www.youtube.c...feature=related
Кръгът на живота... Някой би казал, че където започва, там и свършва.
Ми поне да направим по-голям кръг!


Sir Elton John - Circle Of Life - The Lion King

From the day we arrive on the planet
And blinking, step into the sun
There's more to be seen than can ever be seen
More to do than can ever be done


Some say eat or be eaten
Some say live and let live
But all are agreed as they join the stampede
You should never take more than you give

In the circle of life
It's the wheel of fortune
It's the leap of faith
It's the band of hope
Till we find our place
On the path unwinding
In the circle, the circle of life


Some of us fall by the wayside
And some of us soar to the stars
And some of us sail through our troubles
And some have to live with the scars


There's far too much to take in here
More to find than can ever be found
But the sun rolling high through the sapphire sky
Keeps great and small on the endless round

Sir Elton John - Кръговратът на живота - Цар Лъв

От деня, в който сме се появили на земята

и премигвайки пристъпили под слънцето

Има да се види повече, отколкото някога би могло да се види

да се направи повече, отколкото може да бъде направено


Някои казват изяш или бъди изяден

някои казват живей и остави другите да живеят
но всички се съгласяват когато хукнат да бягат
никога не трябва да взимаш повече отколкото даваш

В кръговрата на живота
той е колелото на съдбата
огнище на вярата
вълната на надеждата
докато намерим своето място
отпускайки се на пътя
в кръговрата, в кръговрата на живота

Някои от нас падат край пътя
и някои от нас се извисяват до звездите
някои плават през проблемите си
и някои трябва да живеят с белезите

Има много повече да се вземе оттук
да се открие повече, отколкото някога би могло
но слънцето се извисява високо на сапфиреното небе
задържайки великите и малките в безкраен кръговрат

източник

Да бъдем оптимисти. Може да откриеш сродни души и нови приятели.

Благодаря специално на Бориславил!
Предизвикателство е да постъпя по закона на Любовта и да не го наруша.
А първом трябва да го разпозная...

Здравейте! Не мога да дам професионален съвет, само мога да споделя собствения си опит.
Мисля, че подобно поведение има нещо общо със суеверията и страха от тях. А кой от нас не е бил суеверен в някой момент от живота си?!
Като дете имах такива периоди, макар и за кратко. Осъзнавах колко са абсурдни подобни импулси и им се противопоставях умишлено. Например "чувствах", че трябва да поставя учебниците в чантата по определен начин, но с насмешка и напук ги обръщах обратно. Нарочно съм оставяла някакво боклуче в перфектно подредената стая. Нарочно съм стъпвала по други плочки на тротоара, а не в реда, който съм си наумила.
За мене ключът към успешното справяне беше осъзнаване на нелогичността на подобни импулси и зависимостта, в която ме поставят. Приемах такива мисли като нехарактерни за мене, като странични и им се надсмивах, дистанцирах се от тях. Просто във всяка подобна ситуация избирах да съм съзнателна, разумна, свободна и силна. Аз решавах какво да направя. Бях дете, а мисля, че за възрастен човек е по-лесно. Може да е нужно малко повече време в началото, но е напълно възможно да се справи, щом осъзнава ситуацията.
Голяма привърженичка съм на поведенческата психотерапия.
Един човек цял живот се страхувал, че има чудовище под леглото. /И това съм го преживяла.../
Пробвал различни терапии, но безуспешно. Най-накрая отчаян отишъл при един начинаещ психолог, който практикувал поведенческа психотерапия. Той го излекувал напълно и окончателно само с един - единствен сеанс. Как ли? Ами много просто - отрязали краката на леглото.
Аз съм убедена, че от нас самите трябва да се свърши главната работа. Отстрани може само да се помогне със съвет и окуражаване. Господари на своя свят сме преди всичко ние. Какво ще се случва в нашия дом, в нашия ум и сърца, зависи преди всичко от нас.
Убедена съм, че спортът, песните, танците, чистият въздух и положителните емоции помагат да се освободи човек почти неусетно от много здравословни и психически неудобства.
Аз например, с удоволствие бих се наплескала цялата с кал, бих тичала боса по някоя поляна, бих пяла песен с неустановен ритъм и мелодия, бих се гонила, прегръщала и отъркаляла в тревата с някое бездомно куче... Е-ех, спомени, спомени...

От любов към живота

"Чуй ме, с теб сме скрили толкова любов!
И за кого я крием, за кога я пазим?!
Чуй ме, всичко друго е безсмислено!
Няма грешен път всичко е простимо!"

"Болката е сила - всеки ден неволно уча това,
но бях тук и съм тук,
и съм тук, и съм тук
и утре ще бъда тук!"

"Чуй ме!(Слушам те, слънчице!) С теб сме скрили толкова любов!(Защо ли?!)
И за кого я крием, за кога я пазим!?
Чуй ме, всичко друго е безсмислено!
Няма грешен път, всичко е простимо!"

"Светът ще се върти и без мене, ще гледа към звездите и пак ще руши стени,
но без аз и ти този свят няма смисъл въобще да се върти!"

"Светът ще се върти и без мене, ще търси стари истини и нови идоли!
Но на всичко напук обещавам на теб и утре да съм тук!"


Темата заслужава поздравления! Понякога толкова близки до нас въпроси остават скрити и без отговор.

Преди няколко часа си вървях под дъжда и чух горната песен по радиото. Много силно ме впечатлиха думите й.