archetype

Моментите, които най-много са ни трогнали, които са накарали да гледаме филма отново и отново, които са ни докоснали толкова дълбоко, че си заслужава да ги споделим един с друг.За мен лично има доста такива, като тук ще предложа гениалния Пачино с някои от неговите най-запомнящи се моменти!





http://www.youtube.com/watch?v=dH4p9BQ3V9o&feature=related

Здравейте Mnemic i Intela.Истината е, че МОЖЕТЕ да спрете ривотрила!Говоря от опит, лично аз го пих четири години и бях от твърдо убеден, че ми е невъзможно да го спра и да живея без негоНо в един момент реших, че не искам повече!Разбира се не е никак лесно, защото тогава се налага да се срещнеш с тревожността, а после и това което стои под нея.Също така физическата зависимост е изключително силна, при мен мисля, че трая най-интензивно в рамките на една седмица, затова че е трудно през това време да се изпълняват задължения да се работи и т.н.Когато правите самото спиране, бъдете сигурни, че ще имате свободно време, можете да се разхождате , физ. упражнения, ритмично дишане и въобще всичко, което да привежда в баланс физическото ви тяло и да хармонизира нервната ви система, защото там се понася най-силния удар..Още нещо, може да ви бъде трудно да спите и да сънувате кошмари, страх и т.н, но НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ тези реакции са напълно естествени и ще отминат.Аз лично след това известно време пих и Неолексан преди лягане, който съдържа една аминокиселина отговорна за отделянето на мелатонин - хормона на съня.Но като цяло човек може да мине и без това, разбира се сам си преценя, дали е в състояние да понесе абстиненцията или да я олекоти.
До Intela:3х1 е изключително висока доза, уверявам те, че можеш и с мноооого по-малко.При всички положения не можеш да го спреш за един месец щом си на 3х1.Дай си време.Ако трябва 6 месеца, но всяка седмица сваляй по малко.Например първата седмица свали на 2.5 на три приема, следващата 2.0 на три приема, после 1.5 на три приема... и т.н. бавно и постепенно си намери ритъма, нещата ще се получат
Mnemic както казваш 0.5 е нищожно количество, ти направо си го спрял))Може бавно да свалиш на 0.25 колкото да те поддържа за да не е рязко спирането.Аз накрая го пиех по 0.125, т.е. чътвъртинка, а щом можеш с толкова значи можеш и без
След спирането разбира се ще се наложи да се срещнете с тревожността, страха и т.н., този път без ривотрила.Това е неободимо, може и да не е приятно, но няма как.Ако не можете да го направите сам, свържете с терапевт, ако това ви е възможно.За предпочитане такъв, който е твърдо против приема на подобни веществаИнвестирайте време, енергия и усилия в справянето със страховете си.После когато вкусите от свободата ще бъдете благодарни на себе си.

Здравейте приятели,
Според теорията за Прераждането, Душата , на едно по- високо вибрационно ниво, сама си избира програмата за следващата инкарнация.
От това трябва да си направим заключение, че тя ще избере такава програма, която би й дала възможност да разреши онези проблеми, с които не се е справила или да ги усъвършенства, а също и ще си постави нови,по-висши цели за осъществяване/чрез Звездната си карта, в която най- важна е позицията на Слънцето/.
Затова според мен интерсептираните знаци, в които има планети ще са местата, където човек ще насочи първоначално цялото си внимание и енергия /ако не иска това да стане по принуда/, да разреши нерешените си проблеми от миналото, за да може след това да реализира по- висшите цели , посочени чрез Северния възел, за което би му помогнал Хирон-Учителят.

Съдя от собствената си звездна карта и от опита, който имам.

При мен интерсептираните знаци са Овен в ХІІ дом и Везни в VІ дом. И двата знака са много натоварени с планети- Меркурий, Марс и Венера в Овен в опозиция със Стелиум от Прозерпина , Луна , Нептун и Сатурн във Везни.
Страшничко , нали?
Но ако трябва да бъда искрена, ако го нямаше това постоянно напрежение, идващо от опозицията между двата знака и планетите в тях, едва ли бих имала възможност да си говоря сега с вас.
Това, което желае Венера, мисли Меркурий и стимулира Марс да действа, най- вече на подсъзнателно ниво, се стопира веднага от Сатурн, който винаги назидателно ти шушне:”Внимавай, вече си опитала от това.Нима беше доволна от това, което преживя? Спомни си по- висшата задача, за която си дошла”. От друга страна Нептун те вдъхновява и те кара да изпитваш блаженство от нещата , които правиш и по този начин те кара да забравиш най- трудните моменти, когато се е намесвала Луната със своята грижа за всички и за всичко и с променливото си настроение и Сатурн- с постоянната си назидателност , чувство за отговорност и страхове, а също и амбиция за успех, дори в ущърб на здравето ти. Голяма роля играе и Прозерпина, която ти казва: “Няма по- висша любов от Божествената любов. Стреми се към нея. Там се намира щастието, за което мечтаеш.”/Слънце в Риби в ХІ дом, Северен възел във Водолей в Х дом./ Това е осъществимо. Твоят Юпитер, който е в съвпад с Асцендента ти ще ти даде необходимото самочувствие и разширение на съзнанието, за да разбереш какво ти е необходимо за постигането на тази ти задача. Хирон в Козирог в ІХ дом, който е в опозиция на твоя Уран, ще ти помогне да разбереш как да издигнеш своята вибрация, за да се свържеш с вибрацията на Уран, който пък отговаря за астрологията- майката на всички науки и е в тригон с твоето Слънце, което освен това е също добре аспектирано. Добре аспектираният ти Плутон ти показва, че имаш шанс да се освободиш от по- низшите му влияния и да се свържеш с висшата му вибрация. От теб се иска да упражниш свободната воля, която ти е дал твоят Баща, когато си се отделила от Него”.
Така че, според мен интерсептираните знаци с планети в тях са символ на един труден, но по- сигурен начин за реализиране на поставената от Душата задача. Домовете, в които се намират тези знаци, са областите, в които ще се изяви личността, макар и по- трудно, т.е. това са областите, чрез които личността ще се пребори с влиянието на Южния си възел и ще тръгне по реализиране на програмата по Северния възел. Тъй като енергията на интерсептираните знаци трудно се освобождава, личността ще си помага с енергията на съседните знаци и домове.
Не малка роля в целия “спектакъл” играят и Лилит и Селена- Лилит, с изкушенията, с които те отклонява от Пътя и Селена – твоят Ангел-хранител, който се появява в най- трудните ти моменти и ти посочва как да се справиш с проблема.
Домовете на Интерсептирани знаци без планети в тях за мен са области, в които Душата си е дала заслужена почивка.
Бъдете здрави!Таня

Наскоро четох първото издание на "Тютюн", един много силен роман. Доста е тъжен обаче, неявно показвайки колко дълбоко в българското съзнание са мафиотските сдружения, и горе (индустриалци и политици), и долу (работници и комунисти).

Изглежда така е било още от тракийско време, когато главатарите на местната мафия са се возили в златни колесници (някогашното БМВ) и са ги погребвали с лускозните им притежания, докато от самата страна нищо стойностно не е останало в нея, ако е било сътворено: нито архитектура, нито своя писменост, нито образование, нито дори помен от интелектуалните постижения на съседна Гърция. Резултата е че от траките е останало предадената от гръцките легенди и мистерии красива история за Орфей. Дано да не е такава съдбата и на България. Жалко че нямаме големи писатели като Достоевски способни да предадат едновременната трагедия и инфантилизъм на българите.

Я колко много сродни зайчета заизскачаха иззад храстите едно след друго.
И аз се чувствах така. Изначално още от училище отцепен и затворен спрямо останалите, интровертен, почти без приятели, въртящ се в омагьосан кръг. Вечно склонен да разсъждава и да философства, но не и да действа. Става дума за до преди 10 г, когато бях точно на 26. Явно това е възраст, която вече те притиска да правиш нещо, за да осмислиш живота си, празнотата в спомените започва да те плаши, че нищо не ти се случва, няма какво да си спомниш. Та преди 10 години ходих при психолози...два пъти. Но те не бяха лоста, нямат панацея за това. Сам трябва да намериш извора на вдъхновението в себе си. И аз си го намерих. Йога, и други духовни учения, групи, практикуване, нови интереси и цели. Много нови приятели, интересни преживявания, и като че ли, но само като че ли всичко изглеждаше наред. За дълги години. Защото това отново беше търсене на удобство. Писане по духовни форуми, пристрастяване към компютъра, отхвърляне на онова, което сам не можеш да постигнеш, или нямаш сили да постигнеш, събиране в духовна групичка, на уютничко, пеене, медитиране, дишане, отново капсулиране. И пак реалните ти способности освен на медитираш и да развиваш "дълбокомислени" теории, остават нулеви. Много години без работа, обвинявайки държавата, а всъщност главният виновник е собственият ти мързел и страх пред вземането на решения и действията...Стигна се дотам дори духовният интерес да умре, всичко това, тези знания, които преди са ти носили радост, ентусиазъм, всичката вяра, са се изпарили. И пак си останал при мама и тати на топлично, за да нямаш грижи...Дори и с написана и защитена дисертация през това време...и какво от това. Пак си бил сам, не си взаимодействал с колеги, и в екип. дървен теоретик, чиито знания не са подплатени с практически умения... Минал си по най-лекото съпротивление, нищо че не всеки може да напише нещо такова. И тогава на 34 г. чувството за празнота, въпреки 8-те прекарани в духовни учения, стремежи и практики, години, се явява още по-силно!...Другите вече имат кариера, деца, пари, коли, къщи, приятели, а ти нямаш нищо...Страшно е. При това през тези години в духовни учения, останалите са те сочели за пример, за определено по-напреднал от тях самите...каква заблуда. И тогава реших-тотална промяна сега и веднага. Заминаване в чужбина, научаване на чужд език, работа, нормални хобита и пътувания...Към това свирене на пиано, пеене, личен живот, сериозен фитнес. Наваксване на всичко, от което си бягал и не си имал смелост да направиш! Няма друг път освен да минеш през всичко, което е естествено и ти се полага като на едно човешко същество. За да бъдеш завършен, духовно, психически и физически здрав. Не можеш да прескочиш този по-материалният, но по-реален и действен етап. В който плодовете идват само след тежък и последователен труд, а не даром или посредством молитва, медитация или благодатта на Учител...Никога не съм се чувствал по-нормален, отколкото сега...
Така че колкото и грубо или изтъркано да звучи, спрете да мислите, спрете безкрайните вътрешни монолози, а започнете да действате. Както каза психологът по-горе, курсът или книгата ще помогнат за 2 седмици, но после всичко се връща в старото русло на апатия и мързел. Трябва по-сериозна дългосрочна цел, която да ти оказва натиск и да те бута напред постоянно. Която разбира се трябва да не е наложена насила отвън, а да е израз на твое желание.

Моментите, които най-много са ни трогнали, които са накарали да гледаме филма отново и отново, които са ни докоснали толкова дълбоко, че си заслужава да ги споделим един с друг.За мен лично има доста такива, като тук ще предложа гениалния Пачино с някои от неговите най-запомнящи се моменти!





http://www.youtube.com/watch?v=dH4p9BQ3V9o&feature=related

Колекциите пролет-лято 2008, представени на Седмицата на модата в Париж - http://e-vestnik.bg/3141. Тук са колекциите на модните къщи "Диор", "Валентино", "Шанел", "Живанши", "Луи Вютон" и др.Можете да видите творбите на Жан Пол Готие, Валентино, Джон Галиано, Карл Лагерферлд, Джорджо Армани, Рикардо Тиши, Кристиан Лакроа.
Днес гледах колекцията на Карл Лагерфелд.Ако трябва да опиша ревюто с една дума, това е изумително!Невероятно висока дамска фигура до кръста, облечена със сако, се намираше в центъра на подиума.Моделите излизаха от "процепа след последното копче на сакото".(вижда се на снимката)Самият подиум беше с обла форма, а моделите дефилираха около фигурата.
Впечатлителни са и шапките на Джон Галиано за "Диор".
Ето тук - http://e-vestnik.bg/2289 можете да видите Седмицата на модата пролет-лято 2008 в Милано, където са представени 233 нови колекциии на Версаче, Долче и Габана, Макс Мара, "Фенди", "Прада", "Гучи", "Емпорио Армани", "Москино", "Роберто Кавали", "Джанфранко Фере","Алесандро дел'Акуа", "Джъст Кавали", "Долче и Габана".
А ето и колекциите висша мода представени в Рим - http://e-vestnik.bg/1648 Тук" може да видите моделите на Аливеро Мартини, Джани Калиняно, Сандра Баклунд,Рафаеле Куриел и Тони Уорд, както и на италианската модна къща "Стреч" с дизайнера от Саудитска Арабия Ясем Ал Ясем.Последният представя и една прекрасна колекция от булчински рокли.Можете да видите и моделите на Ниита Лула - "Царицата на индийската мода", както я наричат.Дизайнерката вплита в моделите си елементи от националните облекла на жените от Изтока.
Желая ви приятни минути и много наслада за очите!

Наричат го Мевляна – божествен учител. Непоносим пияница, възпяващ отново и отново божественото, което преживява и вижда навсякъде. Чувство, което те кара да се въртиш в кръг, разтопявайки се в тази божественост. Сърцето ти пулсира, бие лудо, целия се превръщаш сам в сърце и се разтваряш, думите изчезват... Пиянство, което вече е ежедневният ти хляб... Срещата с душата... и желанието да я споделиш.

Сега го наричат Мевляна – божествен учител. Мевляна Руми споделя със света повече от 70 хиляди стиха. Толкова богат спектър на преживявания дотогава светът не познава. Мистиците от всички религии го обичат и припознават. Това е гласът и на тяхното сърце. Това е гласът и на твоето сърце...

Философията на Мевляна Джелаладдин Руми
Умът е неспособен да изрази Любовта. Само самата Любов може да разкрие истината на Любовта и какво означава да бъдеш любещ. Пътят на нашите пророци е пътят на Истината. Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов; умри в Любов, ако искаш да останеш жив. За да сме свободни трябва да осъзнаем настоящето, сегашният момент, а не да вървим там, където ни влече мисълта – в миналото или в бъдещето. Ако осъзнаем това въвличане и свързаност с мисълта ни, постепенно ще можем да се откъснем от мисълта и да бъдем свободни от ума, тук и сега.
Силата е в самото Осъзнаване. Въвличането ни в мисълта е съпроводено с различни прояви на страх. Страхът идва от ума, той се страхува от настоящето. Защото в настоящето ще видим неговата илюзорност и това е смърт за ума и свързаната с него его-идентификация.
За да сме свободни, трябва да излезем от кръга на мислите, на концепциите, на ума и пълноценно да живеем в настоящият момент, където е истинският Живот.

Суфиите смятат, че идеята ще може да проникне в обусловения (по­крития с воала на мрака) ум само ако бъде изразена така, че успее да се промъкне през завесата на обусловеността. Любовта е най-важ­ният фактор и най-постоянният от тях, тя е онова, което предстои да води човека и цялото човечество към съвършенство: „Човечеството чувства своята незавършеност и се стреми към съвършенство с всички средства, но един­ствено любовта ще му помогне да постигне своята цел."

Много от нас са чували за Руми, но малко са го чели. А съм убедена, че много хора имат небходимост от това слово, от говоренето за него. Фактът, че искаме да си обясним света чрез любовта и да намерим пътя до нея, то подобни учители като Руми, могат да ни бъдат добри водачи Освен това, поезията му е и философия за живота пар екселанс. Живеенето като осъзнаване и емпатия към другите - да бъдеш хляб в ръцете на друг - е само по себе си, повод за дълбок анализ и размисъл над смисъла на живота.

Какво мислите вие?

П.С. Използвала съм цитати от списание Усури и от този сайт

Благодаря ви за хубавите думи! Егото ми се радва и раздува ...

Перфекционизмът е невротична проява! Няма добър и положителен перфекционизъм. Перфекционистичният характер е една характерова защита, маска, броня, чрез която човек бяга от дълбоко заложени негативни базови вярвания. Тези вярвания могат да бъдат за:

- нараняване, изоставяне, злоупотреба, нестабилност, недоверие в другия (несигурна привързаност), емоционално лишение, вярвания за дефектност, социална изолация - неприемане от другите, ниска себеоценка, провал - човекът несъзнавано дълбоко вярва, че постоянно е мамен, нараняван умишлено и лишаван от грижи, внимание и подкрепа, че е грозен, провален и жалък и задължително по презумпция неприеман от другите. Тъй като носи такива несъзнавани вярвания и филтрира интеракциите си с другите през тях, той наистина се държи като онеправдан, лишаван и отритнат, с което сам причинява неприемането от другите - но не поради актуалното си поведение, хубост или качества, а поради собственото си дирижирано от гравираните през ранните си години негативни вярвания. Перфекционизмът на характерово ниво тук се явява поставяне на свръхвисока летва пред себе си и другия, за да се избегне нараняване от допускането в емоционалното пространство. Постоянно се искат доказателства, другият се изпитва. Има доста параноичност в такива хора. Родителският стил на възпитание през ранните години е дистанциран, студен, въздържан, непредсказуем, понякога и физически нараняващ.

- подчиненост на другите, подчиненост на собствените нужди, себепотискане, ниска себеоценка/ вярване за собствената незначителност спрямо "важния" друг, саможертване на собственото щастие, за да се задоволи другия, прекалена силна зависимост от мнението на хората, провал - човек постоянно потиска собствените потребности, жертва се " за другите", за "тяхното щастие", а всъщност просто задоволява интроектите на родителския си стил от ранните години. Как може такъв човек да дава щастие, жертвайки се за другите, ако той самият е нещастен, себепотискайки собствените си нужди и заявяване?! Разбира се, не е възможно! Прекалената значимост на мнението на хората кара такъв човек да се опитва постоянно да се нагажда, да се вмества прекалено в нечии чужди стандарти, очаквания и разбирания. При това обаче в него зейва вс епо-голяма неудовлетвореност, нещастие, трупа се тревожност и гняв, пасивна агресия. Такъв човек се преструва на щастлив, старае се да се впише с всички сили в социални и на колектива норми, като така губи себе си! Свръхсензитивността му към отхвърляне го кара да преживява по изкривен начин щастието си, което получава чрез задоволяване на другия. Това обаче е живот маска, далеч от ... Себе си! Тук перфекционизмът на характерово ниво се явява стремеж за максимално напасване към очакванията на "важния" друг, за д абъдат така преживени капчици изкривено щастие. Вероятният родителски стил на възпитание през ранните години на такъв човек се характеризира с кондиционно възнаграждаване - обичам те АКО! Небезусловно даване на обич от родителите -ако постигнеш тов аи онова - оценки, ред, дисциплина и т.н., тогава те обичам, ако ли не - не те обичам. Родителят така наказва цялата личност, вместо само поведението...
............................

Перфекционизмът няма как да бъде добър и адаптивен. Той винаги носи ригидност, максимализма на свръх високата летва към себе си и/ или другите, черно бяло мислене, негативизъм, безмилостно високите стандарти, през които промъкването на щастие е практически невъзможно. В перфекционизма има наказателно чувстване и поведение, когато свръхвисоките стандарти не са задоволявани.
Перфекционизмът може да бъде и духовен такъв, прикрит под маската на идеализма!

Перфекционизмът прекъсва връзката с Любовта, със сърцето, с "тук и сега". От дърветата на целите и детайлите на педантичността не се вижда гората на щастието "тук и сега", в момента. При него имаме прекомерна фиксация в целта, като се губи радостта от вървенето по пътя на постигането и. След евентуалното постигане на поредната цел и миг радост, веднага възниква друга/и и така до безкрай - а така щастието е невъзможно... Перфекционизмът няма как да е полезно качество! Той носи постоянно напрежение, чувство за нащрек, неудовлетвореност и емоционална болка. Перфекционистът се старае да контролира - себе си, другите, живота, всичко... Това обаче невротизира, тъй като просто е невъзможна кауза и представлява крайна гордост! Именно гордост! Има разлика между перфекционизъм и здрава амбиция!

И така, основната разлика между истинските и истинските духовните учения, е че не правят разлика от гледна точка на различаващият ги.
Всеки, който поне малко е изучавал антична, средновековна или съвременна философия, ще знае, че подобен двустранен дискурс не съществува и че проблемите са далече над и отвъд материално-духовната конюнктура на познанието. А и доколко това е познание? Мъчейки се да пренебрегнем изграденото, условно, от Платон/Аристотел досега, се опитваме да изградим една философска парадигма за битието, все едно преди нас не е имало разумни същества и човешки открития - едно твърде надуто и компенсаторно мнение, нали? Поставяйки съществителното дух на пиедестал, отричаме мозъка, който обработва всъщност параметрите на неговото измерение ... Именно на духа, не на друго.
И в този смисъл, темата е за Сартр, а на никого не е направило впечатление, че се говори за Камю и то от гледна точка на неразбрания, уж отново, от визията на невнятния дух, екзистенциализъм - дума, съвсем невъзприемаема от общия читател, свикнал на лесни морфеми и блажни обещания.
И тук свободната воля или отричането й се явяват детски рисунки на стена: според мен, единствено онзи, който е впивал словото на тези философи (а не изкуствоведи, по презумпцията на форума!!!), може да гадае и да словообразува и за внушенията им.
Защото, между твърдението на Барух Спиноза, че човекът е тотално лишен от свободна воля и от друга страна, Ницше, според когото, човешката воля е и воля за власт и воля за гибел (Тъй рече Заратуштра, Отвъд доброто и злото), и то тя е безусловна и над онтологичното битие на Бога, семантична разлика няма. Единствената разлика е в концепциите и в толератността, с която, едно или друго се приемат като възможни. Много лош вкус е на всяко твърдение да се отговаря - ами това не е от духа, то не е духовно, то е физично, а не е метафизично ... Имайки предвид посоката на философската мисъл през последните 2500 години, е много трудно някой наистина да се ангажира с подобна фантасмагорична теза. Но не видиш ли, радетелите на материалистиния дух-духовност, развяват знамето на неприкосновеността и саморождението си ...
Имайки предвид развитието и на Сартр, и на Камю, като творци, би било по-добре да се направи бегла историческа препратка към техните предтечи, а именно към Шопенхауер, а още по-добре към Киркегор (в частност Или или), и едва тогава да се пристъпи към обстоен анализ на случванията.
За жалост, подобни теми са огорчени от неприемане и нихилиране, и напук на тезата, че истината е за малцина, то да - тя е за малцина, ала не е че е пазена от зли кучета, а че сама се пази.

П.С. Темата е за Сартр, че и внушенията за Камю, е прекрасна, но по повод наскорошни дебати за мястото на темите, едва ли най-подходящото място е във форум изкуство. Странно цвете е тази тема, някак обезродена и обезкоренена; няма форум за философия, където би било възможно философията да се приюти, за жалост. Това последното го пиша, тъй като всуе се опитвах да намеря тази тема (за Сартр), мислейки, че има подобен форум.

Много хубава тема и мнения.


Ето това е нещо много важно. Но наистина човек трябва да е минал през предишните, долни нива. Малко хора за един живот биха се изстреляли директно най-горе. Овладяване на едно ниво, води към следващо, защото човекът и всичко е в движение, в развитие.


Това е много интересен въпрос и ми се иска да анализираме. Не бих казала, че има бедност у нас. Защото по собственост и лъскавост сигурно сме доста добре. На запад, това, че имаш кредити е нещо нормално. Тук търсим сигурност, осигуряване, показност и външна оценка. Нищо лошо разбира се, но това е надолу в пирамидата. При западните демокрации, свободата е водеща. И от собствен опит смятам, че след, като човек е дал свобода на себе си, то и на другите може да я даде. Има по-разширено съзнание, може да приеме повече гледни точки. Тук, темите табу са много и навсякъде. Срам, страх и криворазбран контрол.
Факт е, че у нас инокомислещ е враг /все още/. И не само в политиката.

Много важно нещо, което мисля, че не е само наследство от т. нар. комунизъм. Страха да поемаме отговорност за собствените си решения. Избор винаги има. И най-правилния е моя си. Не на мама, тате и обществото. Все по-често срещам умни хора, мъже, които чакат готов отговор. Не поемат риск, страх ги е да живеят.
Не говоря за безразсъдство разбира се. Но все пак как може да се израства ако ни е страх от живота? Явно застиването на долните нива е от ограничен ум, самоограничен. Масово хората си казват-що да опитвам еди к'во си, като то няма да стане. Самоурочасване, отчаяние... Не е крив никой, на никого. Ако не е имало авантюризъм и свободомислие, човешкият дух нямаше да открива нови земи, нямаше да има научни открития, нямаше да има интелектуално и духовно развитие...

Вярвам и мога, свободен съм. Да обичам и да мразя, да си задавам въпроси, да търся нови хоризонти... Винаги има начин. Оправдаваме се с условията, а не ги използваме, за да се учим и развиваме. Защо задължително трябва да съм милионер или президент, за да съм? Може да съм пиколо и да съм щастлив и доволен, защото съм осъществен. Важно е да се харесвам, а не да харесвам на другите!
/това са само примери/:feel happy:

Тук вече опираме и до народопсихология.Смятам, че ние българите имаме ниска култура...Не всички разбира се, но голяма част от обществото.Достатъчно е само да обърнем внимание на това кой си избрахме да ни управлява.Без да натрапвам някакви политически принадлежности, просто искам да кажа, че е обидно да си изберем лидер(Б.Б.), който управлява като един съвременен Чингиз Хан.После имаме 40 години комунизъм.В такъв климат едва ли можем да говорим за особено развитие в социален, културен, икономически и прочие план.Това е доста време и се получава един застой, индивида забравя за едно от най-ценните неща, които притежава - неговия избор.И после както са те държали вързан толкова време те отвързват и настъпва един абсолютен хаос.Може би тук е разковничето, поради бавната смърт на икономическата ни система, изсмукването на националното богатство от шепа хора, масата хора застиват още на първото стъпало на пирадимата.Те дори не получават шанса, който имат жителите на всяка една стабилна демокрация - добри икономически условия, в които да осигурят материалното си положение.Какво да говорим после за движение към по-висшите потребности като такова няма как да има, като човек пръска всичката си енергия в това да оцелее, ама не защото не го бива, ами защото няма друг избор...