Guest Мона Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 (edited) В средата на миналият век (1954 г.) американският социален психолог Ейбрахам Маслоу провежда изследване сред инженери и счетоводители и стига до заключението, че човек се мотивира от пет типа потребности, които са в йерархична зависимост. Неговото схващане е, че първоначално човек простъпва към удовлетворяване на най-ниското ниво потребности и едва след като ги задоволи преминава към следващото по-високо нива на потребности. Неговата теза е, че в основата на мотивацията на човек са базовите му физиолигични потребности – въздух, вода, храна, адекватна температура, секс. Според Маслоу, едва тогава, когато човек задоволи физиологичните си потребности, той се насочва към удовлетворяване на следващите в йерархията на нуждите потребности, а именно от сигурност: тук спадат потребността от пари, сигурност на работното място, образование и т.н. Социалните потребности са свързани с потребността от междуличностни взаимоотношения, близост, любов и т.н. Потребността от признание е свързана с удовлетворяване на стремежа на човек да получи оценка на усилията си, признание за постигане на резултатите, както морално, така и финансово. Най-висшето ниво нужди е свързано с потребността от самореализация – това да намериш своята мисия в живота. Маслоу счита, че малко хора стигат до това ниво на нужди. Една от основните критики на пирамидата на Маслоу е йерархичността на нуждите. Всъщност, човек може да изпитва нужди от няколко нива едновременно и да прибегне до удовлетворяване на нуждите от по-високо ниво, преди да е удовлетворил нужди от по-ниско ниво. Пирамидата на Маслоу и неговите йерархични принципи обясняват, защо е толкова трудна индивидуалната промяна. Когато се случва нещо различно от това, което обикновено правим, чувстваме заплаха и се насочваме към по-ниска потребност, за да се уверим, че удовлетворяването й е сигурно. Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези на по-високите и че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да се появи потребност от по-високо ниво. За да провокираме човек да се движи нагоре по пирамидата и да е готов да изпробва и алтернативни неща, е необходимо да гарантираме задоволяване на потребностите. Отхвърлянето на промяната е породено основно от възприемането й като заплаха, заплаха за успешно задоволяване на потребностите. Но ако човек е щастлив в ситуацията, в която е, защо му е необходимо да се променя? Дало щастието (удовлетвореността е достатъчна гаранция за осмисленост на личното и на социалното битие?) Какво мислите вие за потребностите и задоволяването им? Дали човек е това, от което се нуждае, перифразирайки израза: Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа кой си? Редактирано Юли 24, 2010 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
archetype Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 Лично за мен пирамидата, която предлага Маслоу е един прекрасен начин,сбито да се онагледят и систематизират, човешките потребности, нужди, мотивации, търсения и стремежи и прочие.Смятам, че пирамидалната структура, чрез която са представени е изключително адекватна.Нормално е на първо място да бъдат представени тези естествени човешки потребности от храна, вода, сън, секс и др.Те са базови, дълбоковкоренени и без тях е невъзможно функционирането на човека като един пулсиращ Жив организъм.Проявяването на нови потребности нагоре в пирамидата, макар че това при някой те така и не успяват да се проявят и съм истински потресен от нашенския лаф от типа - "ядене и пиене, секс - това ми дай".Та смятам, че е изключително жалко човек да застине на това ниво като се има предвид неограничения потенциал, с който разполага.При задоволяването на едни съвсем естествено би трябвало да изникват други, които стоят по горе в пирамидата, за да става той все по-пълноценен,да транцедентира все повече.Също така смятам, че всяка една потребност корелира с другите под нея и над нея.Няма как да си само духовен или само материален.Тук идва познатия на всички ни холистичен мироглед, за цялостност, тоталност.Третото ниво ми изглежда като "свързващо" по нисшите с по-висшите.От базови, инстинктивни нагони отиваме към осъществяване на личността, стремеж към себепознание, развитие и т.н.Но именно потребността от принадлежност, нуждата да даваш и получаваш любов, да имаш семейство, да си пълноценен член на обществото са неща, които аз намирам за изключително разгръщащи човешката личност.В Неорайхианската теория на В.Бернаскони, също можем да открием много добре структурирана теория на потребностите, която на много места се доближава до тази на Маслоу.Лично за мен неорайхианската теория е интересна с това и че е базирана на обстойни антропологични изследвания.Създаването на семейство е един от начините за задоволяване на потребността от принадлежност."Създаването на семейство би трябвало да бъде синоним на постигната организмичност.Но само индивидите, узрели емоционално в един хармоничен, а не враждебен климат, са в състояние да пресътворят тази хармония, с която се е отличавала в миналото тяхната собствена връзка с майка им и да проектират едно ново ТИ-обект отношение, с която създават стабилното ядро, наречено семейство.Семейният хомеостазис е продукт на позитивни взаимоотношения:солидарност, взаимно допълване емпатия, прозрачност, търсене на диалог с цел намаляване на напреженията.Семейстовто де факто престава да съществува когато в него преобладават отрицателните взаимоотношения:антагонизъм, търсене на абсолютна власт, напрежение."Семейстовото ако е хармонично е едно място където Аз-а може да запази своето спокойствие, да има сигурност, да получава и да дава любов.Жалко, че в основата на много от семействата се коренят по-слаби или силни неврози, предпоставки за един нехармоничен и неистински брак.Социалната ангажираност, чувството за общност(Адлер) са също характеристики на здравия Аз, неговото разширяване и развитие минават през едно усещане за принадлежност към дадена общност, в която той може да БЪДЕ. Потребностите на следващото ниво, смятам, могат да възникнат по всяко едно време дори да има незадоволеност, при някое от другите.Тук влизат изключително много посоки в които Аза може да транцедира, най-вече екзистенциално.Духовността, разбирам като по-висше състояние на съзнанието до което Аз-а достига.Кен Уилбър прави доста успешни опити да систематизира в една сбита картина ужасно многото информация, давана от източни и западни духовни школи.(Християнство, Будизъм, Даоизъм, Суфизъм и много др.)Това наистина е нивото до което, доста малка част от хората достигат и не напразно стои най-горе в пирамидата. В крайна сметка се оказа, че тази малка пирамидка която Мона постна, се превърна в една огрооомна, безкрайна дискусия! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Чилийският икономист Макс-Нийф, популярен с работата си в международното развитие, също определя следните основни човешки потребности:<br /><br />- съществуване<br />- защита<br />- привързаност<br />- разбиране<br />- участие<br />- свободно време<br />- създаване<br />- идентичност и<br />- свобода.<br /><br />Потребностите се определят по 4 признака: да бъдеш, да имаш, да правиш, да взаимодействаш, и така се формира матрица с 36 клетки:<br /><br /><table border="1" cellpadding="2" width="550"><tbody><tr><td style="font-weight: bold;">Потребност</td><td style="font-weight: bold;"><div align="center">да бъдеш (качества)</div></td><td style="font-weight: bold;"><div align="center">да имаш (неща)</div></td><td style="font-weight: bold;"><div align="center">да правиш (действия)</div></td><td style="font-weight: bold;"><div align="center">да взаимодействаш (обстановка, условия)</div></td></tr><tr><td style="font-weight: bold;">съществуване</td><td><div align="center">физическо и умствено здраве</div></td><td><div align="center">храна, подслон, работа</div></td><td><div align="center">храня се, обличам се, почивам, работя</div></td><td><div align="center">среда на живот, социална среда</div></td></tr><tr><td style="font-weight: bold;">защита</td><td><div align="center">грижа, приспособимост, автономност</div></td><td><div align="center">социална осигуровка, здравно осигуряване, работа</div></td><td><div align="center">сътруднича, планирам, грижа се за, помагам</div></td><td><div align="center">социална среда, дом</div></td><br /></tr><tr><td style="font-weight: bold;">привързаност</td><td><div align="center">уважение, чувство за хумор, щедрост, чувствителност</div></td><td><div align="center">приятелства, семейство, връзка с природата</div></td><td><div align="center">споделям, грижа се за, правя любов, изразявам емоции</div></td><td><div align="center">интимност, усамотение, места за уединение</div></td></tr><tr><td style="font-weight: bold;">разбиране</td><td><div align="center">критичен капацитет, любопитство, интуиция</div></td><td><div align="center">литература, учители, политики, образование</div></td><td><div align="center">анализирам, уча, медитирам, проучвам</div></td><td><div align="center">училища, семейство, университети, общности</div></td></tr><tr><td style="font-weight: bold;">участие</td><td><div align="center">схватливост, отдаденост, чувство за хумор</div></td><td><div align="center">отговорности, задължения, работа, права</div></td><td><div align="center">сътруднича, несъгласие, изразявам мнения</div></td><td><div align="center">асоциации, партии, църкви, квартал</div></td></tr><tr><td style="font-weight: bold;">свободно време</td><td><div align="center">въображение, спокойствие, спонтанност</div></td><td><div align="center">игри, купони, умствен покой</div></td><td><div align="center">мечтая, помня, отпускам се, забавлявам се</div></td><td><div align="center">пейзажи, места за усамотение, за интимност</div></td></tr><tr><td style="font-weight: bold;">създаване</td><td><div align="center">въображение, смелост, изобретателност, любопитство</div></td><td><div align="center">умения, способности, работа, техники</div></td><td><div align="center">изобретявам, изграждам, проектирам, работя, композирам, интерпретирам</div></td><td><div align="center">място за изява, работни групи, публики</div></td></tr><tr><td style="font-weight: bold;">идентичност</td><td><div align="center">чувство за принадлежност, самочувствие, постоянство</div></td><td><div align="center">език, религии, работа, обичаи, ценности, норми</div></td><td><div align="center">опознавам се, порасвам, поемам отговорност</div></td><td><div align="center">местата, където принадлежим, всекидневна обстановка</div></td></tr><tr><td style="font-weight: bold;">свобода</td><td><div align="center">автономност, страст, самочувствие, непредубеденост</div></td><br /><td><div align="center">равни права</div></td><td><div align="center">изразявам несъгласие, избирам, рискувам, развивам съзнание</div></td><td><div align="center">навсякъде</div></td></tr></tbody></table><br /></li></ul><br /><br /> Йерархичното подреждане на човешката мотивация може да се срещне и в <a href="http://www.kabbalah.info/bulg/Q&A/2.htm"><b>Кабала.</b></a> <br /><br /><b>Как се появява стремежът към по-висша сила?</b><br /><br /> Човечеството се е развивало в продължение на много поколения; първо като задоволяване на първичните желания за храна, семейство, секс и подслон, които еволюират в стремеж към богатство, власт, почит и знания.<br /><br /> -На първия етап на развитие- желанията за храна, секс и подслон са единствените желания на човека. Дори напълно изолиран индивид ги притежава и се опитва да ги удовлетвори.<br /><br /> -Желанията, които са обусловени от влиянието на обществото (желания за богатство, власт и почит) се появяват на следващ етап.<br /><br /> -След това се поражда желанието за знание. Науките процъфтяват и ние искаме да открием от къде произлиза всичко, да намерим нашите корени. Това желание за знание обаче все още принадлежи към рамките на нашия свят.<br /><br /> -Само на следващият етап, човек иска да открие истинския си източник и своята същност – смисъла на живота. <b>„От къде съм дошъл?” „Кой съм аз?” „Какво съм аз?”</b> Тези въпроси смущават и безпокоят човека.<br /><br />Малко е по-различна все пак</p> Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Таблицата от горния пост е взета от тук. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Благодаря на archetype и на Ани за интересните препратки към други специалисти и мнения. Верно е, че Пирамидата на Маслоу, както и себеподобните й схеми, са по-скоро част от науката културна антропология, наука, която концентрира у себе си толкова различни социални и философски практики. За да "снижа" малко интелектуалното електричество в темата, ще се спра на нещо разбираемо за всички. Всъщност, то хем е разбираемо, хем не е ... Проблемът, за когото ще спомена, се констатира в различни модели и социални поведения: обвиняваме социалнослабите (със стигмата бедни), че са бедни и затова са озлобени и мразещи - бедността предопределя широкоразпространеното днес понятие хейтър. Т.е. живеем в общество от хейтъри, които не са задоволили потребностите от първите нива, ако приемем пирамидата на Маслоу, и невиждайки изход (щастлив изход) за битието си, са избрали позицията мразене. На другия бряг са запдноевропейските общества, които са задоволили основните потребности и затова (според нас) умеят да помагат, давайки пари или шанс, еднакво грижещи се за бездомни животни, самотни възрастни хора или болни деца от малцинствата или от институциите. Дали това е, защото те имат друго ниво на социална/гражданска ангажираност и отговорност, или защото не мислят какви пари да отделят за физическото си оцеляване? За мен това са важните въпроси, които задължително трябва да се анализират, особено обяснявайки си културните различия между социалните системи, тъй като само в сравнение, можем да се съизмерим. Защо анализите сочат, накрая на всички шумни кампании за набиране на средства, че помагат най-бедните (у нас), и най-богатите (както социално се очаква и е оправдано) в западните демокрации? В кой аспект и на кое ниво преобръщаме ценностите и пирамидата на Маслоу при нас по-скоро придобива формата на пирамида без връх? Дали хлябът ни мотивира или свободата? Антиномиите могат да са много и най-различни, аз се сетих за тази двойка (хляб/свобода). Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Много хубава тема и мнения. Най-висшето ниво нужди е свързано с потребността от самореализация – това да намериш своята мисия в живота. Ето това е нещо много важно. Но наистина човек трябва да е минал през предишните, долни нива. Малко хора за един живот биха се изстреляли директно най-горе. Овладяване на едно ниво, води към следващо, защото човекът и всичко е в движение, в развитие. Защо анализите сочат, накрая на всички шумни кампании за набиране на средства, че помагат най-бедните (у нас), и най-богатите (както социално се очаква и е оправдано) в западните демокрации? В кой аспект и на кое ниво преобръщаме ценностите и пирамидата на Маслоу при нас по-скоро придобива формата на пирамида без връх? Дали хлябът ни мотивира или свободата? Антиномиите могат да са много и най-различни, аз се сетих за тази двойка (хляб/свобода). Това е много интересен въпрос и ми се иска да анализираме. Не бих казала, че има бедност у нас. Защото по собственост и лъскавост сигурно сме доста добре. На запад, това, че имаш кредити е нещо нормално. Тук търсим сигурност, осигуряване, показност и външна оценка. Нищо лошо разбира се, но това е надолу в пирамидата. При западните демокрации, свободата е водеща. И от собствен опит смятам, че след, като човек е дал свобода на себе си, то и на другите може да я даде. Има по-разширено съзнание, може да приеме повече гледни точки. Тук, темите табу са много и навсякъде. Срам, страх и криворазбран контрол. Факт е, че у нас инокомислещ е враг /все още/. И не само в политиката. archetype 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
archetype Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Тук вече опираме и до народопсихология.Смятам, че ние българите имаме ниска култура...Не всички разбира се, но голяма част от обществото.Достатъчно е само да обърнем внимание на това кой си избрахме да ни управлява.Без да натрапвам някакви политически принадлежности, просто искам да кажа, че е обидно да си изберем лидер(Б.Б.), който управлява като един съвременен Чингиз Хан.После имаме 40 години комунизъм.В такъв климат едва ли можем да говорим за особено развитие в социален, културен, икономически и прочие план.Това е доста време и се получава един застой, индивида забравя за едно от най-ценните неща, които притежава - неговия избор.И после както са те държали вързан толкова време те отвързват и настъпва един абсолютен хаос.Може би тук е разковничето, поради бавната смърт на икономическата ни система, изсмукването на националното богатство от шепа хора, масата хора застиват още на първото стъпало на пирадимата.Те дори не получават шанса, който имат жителите на всяка една стабилна демокрация - добри икономически условия, в които да осигурят материалното си положение.Какво да говорим после за движение към по-висшите потребности като такова няма как да има, като човек пръска всичката си енергия в това да оцелее, ама не защото не го бива, ами защото няма друг избор... Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 27, 2010 Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 Много важно нещо, което мисля, че не е само наследство от т. нар. комунизъм. Страха да поемаме отговорност за собствените си решения. Избор винаги има. И най-правилния е моя си. Не на мама, тате и обществото. Все по-често срещам умни хора, мъже, които чакат готов отговор. Не поемат риск, страх ги е да живеят. Не говоря за безразсъдство разбира се. Но все пак как може да се израства ако ни е страх от живота? Явно застиването на долните нива е от ограничен ум, самоограничен. Масово хората си казват-що да опитвам еди к'во си, като то няма да стане. Самоурочасване, отчаяние... Не е крив никой, на никого. Ако не е имало авантюризъм и свободомислие, човешкият дух нямаше да открива нови земи, нямаше да има научни открития, нямаше да има интелектуално и духовно развитие... Вярвам и мога, свободен съм. Да обичам и да мразя, да си задавам въпроси, да търся нови хоризонти... Винаги има начин. Оправдаваме се с условията, а не ги използваме, за да се учим и развиваме. Защо задължително трябва да съм милионер или президент, за да съм? Може да съм пиколо и да съм щастлив и доволен, защото съм осъществен. Важно е да се харесвам, а не да харесвам на другите! /това са само примери/:feel happy: Розалина, Лъчезарна, Mentolka и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
archetype Добавено Юли 29, 2010 Доклад Share Добавено Юли 29, 2010 (edited) Аз си мисля, че при всички положения един милионер би бил доста по-осъществен от едно пиколо.Възможно е и обратното, но то по скоро е теоретична постановка, която доста трудно би намерила място в действителността.Мона зададе много много интересна тема за размисъл, върху позицията "мразене", която избира да заеме българина.Как се стига до там колективната психика на обществото ни да деградира до там, че то да заеме тази негативна позиция?Една от причините със сигурност е робската психика на българина.Фактът, че не може да направи равносметка и да предизвика революция в мисленето.Сериозен, дълбок общонароден комлекс, който несъзнателно ръководи.Както е известно, Мойсей е повел евреите през пустинята, докато не се сменят няколко поколония за да се заличи робския им навик.Цели 7 поколения.Българинът не желае да се изменя, да даде шанс на децата си да мислят свободно.Ние не познаваме истинксия вкус на свободата.И аз си мисля, че час по скоро е необходим много дълбок духовен, социален, културен, междуличностен катарзис , ако искаме да нещата да се подобрят.Само, че не виждам той да се задава, напротив само задълбаваме в общопозната плоскост, омагъосън кръг, от който няма излизане.Където се обърнем и наблюдаваме една "вторична", дори "третична" култура.Както каза в едно интервю Георги Лозанов, "културата на долницата". Ще се радвам да чуя и други мнения. Редактирано Юли 29, 2010 от archetype Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 29, 2010 Доклад Share Добавено Юли 29, 2010 (edited) ..... За да "снижа" малко интелектуалното електричество в темата, ще се спра на нещо разбираемо за всички. Всъщност, то хем е разбираемо, хем не е ... Благодаря Мона за благоволението да снижиш интелектуалното ниво, за да го разберем и ние тъпите Толко си добра Проблемът, за когото ще спомена, се констатира в различни модели и социални поведения: обвиняваме социалнослабите (със стигмата бедни), че са бедни и затова са озлобени и мразещи - бедността предопределя широкоразпространеното днес понятие хейтър. Т.е. живеем в общество от хейтъри, които не са задоволили потребностите от първите нива, ако приемем пирамидата на Маслоу, и невиждайки изход (щастлив изход) за битието си, са избрали позицията мразене. Не просто хейтърите не са задоволили някакво си ниво, а не са го задоволили, защото са хейтъри. А нима всеки от нас не е хейтър понякога? Да се запитаме ли, а? Аз си мисля, че при всички положения един милионер би бил доста по-осъществен от едно пиколо.Възможно е и обратното, но то по скоро е теоретична постановка, .... Теоретична ли? Може, може. Или по-скоро един милионер ще е милионер, защото е по-осъществен, но това за него няма значение .... дали е милионер или не. Дай да говорим какво мислят милионерите като станем такива Редактирано Юли 29, 2010 от БожидарЗим Дъгата, Розалина и Мария-София 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 29, 2010 Доклад Share Добавено Юли 29, 2010 (edited) Аз си мисля, че при всички положения един милионер би бил доста по-осъществен от едно пиколо.Възможно е и обратното, но то по скоро е теоретична постановка, която доста трудно би намерила място в действителността.Мона зададе много много интересна тема за размисъл, върху позицията "мразене", която избира да заеме българина.Как се стига до там колективната психика на обществото ни да деградира до там, че то да заеме тази негативна позиция?Една от причините със сигурност е робската психика на българина.Фактът, че не може да направи равносметка и да предизвика революция в мисленето.Сериозен, дълбок общонароден комлекс, който несъзнателно ръководи.Както е известно, Мойсей е повел евреите през пустинята, докато не се сменят няколко поколония за да се заличи робския им навик.Цели 7 поколения.Българинът не желае да се изменя, да даде шанс на децата си да мислят свободно.Ние не познаваме истинксия вкус на свободата.И аз си мисля, че час по скоро е необходим много дълбок духовен, социален, културен, междуличностен катарзис , ако искаме да нещата да се подобрят.Само, че не виждам той да се задава, напротив само задълбаваме в общопозната плоскост, омагъосън кръг, от който няма излизане.Където се обърнем и наблюдаваме една "вторична", дори "третична" култура.Както каза в едно интервю Георги Лозанов, "културата на долницата". Ще се радвам да чуя и други мнения. По-осъществен? В какъв смисъл? И в какво отношение? И въобще защо такъв нихилизъм? Значи на евреите са били нужни да се сменят 7 поколения, а на нас, българите - "час по скоро" - нереалистично е. И в тази връзка черногледството не помага, напротив. Редактирано Юли 29, 2010 от Диана Илиева Слънчева и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
archetype Добавено Юли 29, 2010 Доклад Share Добавено Юли 29, 2010 Във никакъв случай не искам да бъда черноглед и негативен.Напротив, просто се опитвам да бъда максимално обективен при прочита на ситуацията.Казвам "час по-скоро", защото има нужда от раждане на едно ново обществено самосъзнание, което е трябвало да започне още преди 20 години, но уви и до днес не се състояло...Та идеята ми беше да се опитаме да вникнем в дълбоковкоренените народни комлекси, за да можем да си дадем сметка защо мразим, от какво и защо се страхуваме, защо непрестанно се лутаме търсейки своята народна идентичност, защо не я намираме?Ако съумеем да анализираме проблемите и през призмата на пирамидата на Маслоу и да направим паралели с други европейски демокрации би било още по-прекрасно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 За съжаление, малко се замислят защо нещо е ТАКА. По-лесно е да се живее по инерция, ала не по романа на Ан Бийти (По инерция) .... Инерцията управлява нашата социалност, управлява архетипите и сънищата, което е едно и също. Инерцията ни кара да вярваме и във вездесъщият бог, който изпълнява функцията на търсенето на самия себе си, той вмето нас - така да ни намери, ако може, щото ние, някак си, не можем. И отговорността - пак е негова или на вездесъщия кръст. Много запетаи :-) Запетаи, които отрязяват лингвистичната ни самота, и социална изолираност ... Не зная дали пирамидата на Маслоу, може да измери социалната ни меланхолия (по проф. Фол), но може прекрасно да измери съпричастността ни към чуждите проблеми, към които ние сме оперирани и евтаназирани. Нямаме сетива за проблемите на другите хора. Фактът, че липсват социални инициативи, освен шумни и лигави кампании за набиране на средства и че все някой чака да сготви за някой друг да оправдае безучастието си и липсата си на мотивация. А поривът всеки го има. Отключи сърцето си, това е. Само тогава пирамидата на Маслоу ще стане равнина Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 31, 2010 Доклад Share Добавено Юли 31, 2010 От идеята, импулса, следването на мечтата човек полита. Има цел, следва своя си връх. И не се интересува как и от къде ще дойдат парите, средствата за осъществяване на идеята. Но ако е достатъчво мотивиран и има вдъхновение, успява. Е, ако има желание просто да има пари, много пари, ще е готов на всичко и ще ги достигне, но до кои имена ще е неговото? На великите хора или на мафиотите? И понеже тук в БГ все още мечтата е да имам пари, та да ми завиди Иван, да карам джип, та да съм мноо як и мацките да са около мене... То и политането липсва. "Върховете" са тези Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 (edited) archetype каза: "защо непрестанно се лутаме търсейки своята народна идентичност, защо не я намираме? " Не я намираме, защото не искаме да я признаем. Мислим си, че не заслужаваме такава идентичност, че сме много по-висши, благородни и т.н. Или по-точно сме си втълпили нещо за благородно. Един пример с Алеко Константинов и "Бай Ганьо". Бай Ганьо + Алеко Константинов представляват нашата народна идентичност + това, което ни пречи да я признаем. Бай Ганьо може да се разглежда и като пример за предприемчивост, смелост, упоритост, гъвкавост и т.н. със своите особености, а Алеко Константинов може да се разглежда като пример за всичко дегенеративно, което ни пречи да приемем себе си: свръх-критичност, изглеждане по Запада, непримиримост с реалния живот, постоянна намеса в работата на другите, убеденост, че ако някой е богат, това е постигнато по подъл начин, склонност към подиграване с типично българското и т.н. Редактирано Юни 19, 2011 от БожидарЗим Дъгата и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 (edited) Мисля си, че пак опираме до съзнанието. Социална, съзнателна отговорност. Ако например различните кофи за отпадъци не се събират в един камион, /което обезмисля моето старание да изхвърлям разделно отпадъците си/ се замени със отговорни институции и управляващи, които си спазват задълженията.... Ако по-голяма част от обществото е разумна и отговорна, съзнала, че, за да съм добре аз, то и всеки друг трябва да е добре /имам предвид да има достоен живот, да се самоуважава и уважава другия/... Много ако-та станаха, все неща в сверата на пожеланията... Нещо, за което "белите хора" отдавна не мислят... И да си кажа честно изобщо не ме интересува дали ми пише българка в личната карта. "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" За евреите-да, Мойсей ги поведе през пустинята, но не ги заведе в Обетованата земя. Защото избраха "златния телец" и от там - "око за око, зъб за зъб"... И днес не се търси Христос, не се разбира, все на страданието се набляга, на доминирането и жаждата за власт, защото липсва светлина в ума, липсва състрадание, любов... Кой е по- и най-! е в пълна сила. Но все пак кръста е този, дето ни бута, кара ни да се развиваме, носи ни, не ние него... Редактирано Юни 19, 2011 от Слънчева Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 Слънчева, досега не съм те виждал толкова емоционална. Впечатли ме. Да, кръстът. Учителя казва, че ние напразно почитаме кръста, на който е разпнат Христос. За съжаление ние почитаме всички неща, на които сме "разпнати". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 Хората тук при теб - каза малкият принц - отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина... и не намират това, което търсят... - Не го намират - отговорих. - И все пак това, ... което търсят, може да се намери в една единствена роза или в малко вода... - Разбира се - отвърнах. И малкият принц добави: - Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето!" Aнтоан дьо Сент Екзюпери, из "Малкият принц" KirilChurulingov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юни 20, 2011 Доклад Share Добавено Юни 20, 2011 archetype каза: "защо непрестанно се лутаме търсейки своята народна идентичност, защо не я намираме? " Не я намираме, защото не искаме да я признаем. Мислим си, че не заслужаваме такава идентичност, че сме много по-висши, благородни и т.н. Или по-точно сме си втълпили нещо за благородно. Един пример с Алеко Константинов и "Бай Ганьо". Бай Ганьо + Алеко Константинов представляват нашата народна идентичност + това, което ни пречи да я признаем. Бай Ганьо може да се разглежда и като пример за предприемчивост, смелост, упоритост, гъвкавост и т.н. със своите особености, а Алеко Константинов може да се разглежда като пример за всичко дегенеративно, което ни пречи да приемем себе си: свръх-критичност, изглеждане по Запада, непримиримост с реалния живот, постоянна намеса в работата на другите, убеденост, че ако някой е богат, това е постигнато по подъл начин, склонност към подиграване с типично българското и т.н. Божо, прав си, има и такава гледна точка. Но само, моля, нека намекнем и затвърдим, че и другите народи си имат техните си Бай Ганьовци, които едва ли се рекламират (=изучават в училище в период, в който децата копират всичко)... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Не знам, може би за всеки важи тази стълбица. Понякога при мен стъпалата се разместват, прескачат. Но предполагам е само временно или привидно. Ако продължително пренебрегвам нещата от първото стъпало, няма да съм в състояние за нищо по-нагоре по стълбицата. vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 8, 2012 Доклад Share Добавено Септември 8, 2012 Тази стълбица ми се струва доста... Не няма да го напиша. Първото стъпало разбира се е задължително и не може да бъде избегнато. С подредбата на другите съм тотално несъгласен. Този модел като че ли има за цел да внуши определена ценностна система, която бих казал, съвсем не е духовно-ориентирана. Четвъртото стъпало не зависи от постигането на предходните три, а от силата на човешката индивидуалност. Петото стъпало пък изобщо не зависи от нищо материално, а единствено от съзнанието. Няма такова нещо като липса на условия за себеусъвършенстване, за учене и за това да изразяваш по подходящ начин своята духовна същност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 (edited) Тази стълбица ми се струва доста... Не няма да го напиша. Първото стъпало разбира се е задължително и не може да бъде избегнато. С подредбата на другите съм тотално несъгласен. Този модел като че ли има за цел да внуши определена ценностна система, която бих казал, съвсем не е духовно-ориентирана. Четвъртото стъпало не зависи от постигането на предходните три, а от силата на човешката индивидуалност. Петото стъпало пък изобщо не зависи от нищо материално, а единствено от съзнанието. Няма такова нещо като липса на условия за себеусъвършенстване, за учене и за това да изразяваш по подходящ начин своята духовна същност. Маслов (който е руснак, а не американец) май е бил член на някоя езотерична шайка Пирамидата му показва ни повече, ни по-малко, а пътя на любовта Е, фалшивата духовност е достъпна ня всяко стъпало изтиквайки в несъзнаваното нежеланите желания Тук пак може да си споходи материалистическата заблуда, че човек трябва да притежава, за да се изкачва по стълбицата. А това просто са нива на съзнанието. П.С. Само да спомена, че Учителя казва, че много хора се стремели към духовност, а даже не знаели да ядат правилно - и тук имаше предвид не бегетарианствотот, нито плодоядството като такива. Редактирано Септември 9, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Този модел като че ли има за цел да внуши определена ценностна система, която бих казал, съвсем не е духовно-ориентирана. Разбира се, че не е духовно ориентиран модел, това е икономически (: Четвъртото стъпало не зависи от постигането на предходните три, а от силата на човешката индивидуалност. Недохраненият ум не е способен на нищо по-горе. Не става въпрос за това да ядеш черен вместо бял хляб, а за това да гладуваш. Силно се съмнявам умиращите 9 милиона деца годишно да са го направили с усещането за сигурност, принадлежност и увереност (в кончината си вероятно). Освен това първото ниво се отнася и за въздух, вода и сън. Петото стъпало пък изобщо не зависи от нищо материално, а единствено от съзнанието. Няма такова нещо като липса на условия за себеусъвършенстване, за учене и за това да изразяваш по подходящ начин своята духовна същност. Последното ниво се разбира по друг начин. На всяко едно ниво човек учи, защото не може да спре да учи и да иска. Вероятно е подвеждащо това, че горе е написано "учение". В Уикипедия е написано хубаво: По-същественият момент е, че Маслоу вярвал, че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Те и четирите представляват потребности, породени от недостига; те включват физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването ѝ мотивацията расте още повече вместо да намалява. Това е нещо като разликата между това да си ученик и това да си учител. И в двата случая учиш, но мотивацията и подхода са коренно различни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 (edited) На мен ми хареса тази интерпретация (: Редактирано Септември 9, 2012 от vorfax Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 (edited) Пирамидата му показва ни повече, ни по-малко, а пътя на любовта Е, фалшивата духовност е достъпна ня всяко стъпало изтиквайки в несъзнаваното нежеланите желания Не, точно истинската духовност и истинската любов са достъпни на всяко стъпало. Или ако сме гладни и без дом трябва да не зачитаме другите хора, защото видиш ли, по-важните потребности не са задоволени? Каква духовност и любов ще е това? Ако ни липсва сигурност, майната и на любовта - така ли? Какъв път към любовта е това, да поставяме материалното и своите лични интереси преди всичко останало? Редактирано Септември 9, 2012 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.