Ако по цял ден трябва да ореш, да гледаш животни и проче задължения, няма и да помислиш за духовни ценности. Трябва да храниш челяд!
А между впрочем, кой е сигурен, че тези "нетърсещи" хора са нещастни? Не е ли нещастието на другия в нашите глави, в нашите мерки за щастие и смисъл на съществуване? На щастливия не са му нужни "невидими" светове! Той си има съдба и си живее даденото му от бога! И е щастлив с това, което си има! А след като е такъв(щастлив) човек и през ум не му минава за "духовните" неща на интелигенти и полу-такива!
И тези хора си отиват от земния живот, като им дойде времето, без вечно да търсят!
А вечно търсещия намира ли нещо? И ако не намери, за какво е живял? Май само оправданиетио му остава-"аз търся"!
Та искам да кажа, че нищо бедно няма в живота на работещия човек. Не е за съжаление този, а онзи, който "търси" и особено активно го вади на показ!
Това е моето мнение. Нищо лично!