Веселка

Здравей, радвам се, че вече си стигнала до извода, че ти трябва човек, който да ти покаже как да се справиш. Не знам какво имаш предвид под специалист, но искам да подчертая, че е най-добре той да е психотерапевт и то такъв , който работи чрез НЛП. Успех!

Здравей, Потребител, ще си позволя да напиша това, което искам да ти кажа не на лични, защото когато аз бях на твоето място не намерих толкова сходен проблем, а исках да видя, че някой се е справил с това. Може би още някой търси в момента. Всичко, което описваш е зад гърба ми, имам и много какво да добавя, но да не ти давам идеи Имам страхотна новина за теб - твоето дете е на 8 месеца! Моето живя 4 години (в момента е на 5) с моите обсесии и компулсии, като някои неща прие за свои приоми. Тръгнах на психотерапия на 3.07.2013. Ти имаш време да се справиш с проблема, които е абсолютно преодолим, преди да видиш как детето ти отваря врата с лакът, за да не я докосне с ръка(без самото то да знае защо). Не чакай такова нещо да преобърне всичко в теб. Компулсиите и дори обсесиите стават нещо като навик и в един момент няма да можеш да се сетиш как беше нормалния начин, въпреки че ще знаеш,че има и такъв. Твоята задача е да си създадеш нови навици за възприемане на всичко около теб. Аз малко късно се обърнах за помощ , но не това е най-важното! Важното е, че не съм бърсала дистанционни, телефони, брави и пр. от много време, не си спомням вече. Че каня с удоволствие у дома хора на гости, без да се притеснявам, че някой ще пипне и замърси нещо тук, че се разбирам прекрасно със съпруга си и най-важното имам едно щастливо дете , което всекидневно се чудя то ли е като го прибирам от игра, защото е направо като "цигане". Не, не си мисли , че съм в другата крайност вече Но фака, че изобщо не си спомням кога съм купила този половин литър сапун на мивката(то аз и само литрови взимах преди) и той не е стигнал и до средата, че не мисля всяка сутрин как да кажа на мъжа ми да вземе литър сапун днес(знаейки, че и литър няма да ми стигне, но ако поискам повече скандала ми беше сигурен), както хората всекидневно мислят и купуват хляб ме кара просто да се чувствам добре. И ето в този момент разбирам защо Доктора казваше, че хората не искат да се обръщат назад към ОКР. В момента чувствам страхотно неудобство пред самата себе си, заради предишното си поведение, а спестявам огромна част от него. Ще ти кажа аз как точно се справих: Първо прочетох книгата "Обсебен мозък" на Джефри Шуортс. http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Obseben-01-new.pdf (заповядай) Това се оказа идеална подготовка за срещата ми с точният психотерапевт, който ме научи как да игнорирам натрапчивите мисли до степен на навик, така че някои едно време натрапчиви мисли днес изобщо не идват, а други са понижени в степен обикновена, отминаваща просто глупава мисъл. Нещата в началото стават точно по начина описан в книгата, целта ти е да намериш кой да те научи да индетифицираш натрапчивите мисли. Аз вече толкова автоматично правя всичко това, без да минавам през четирите стъпки, усетя ли нещо такова му казвам "майната ти" и му обръщам гръб. Вероятно ти звучи невероятно, но нямаш идея колко е лесно. При тревожните хора като мен и теб има и повишено ниво на адреналина(хормон на стреса), което можеш сама да понижаваш поне малко със спорт. Аз имам велоергометър у дома, например. И третото и най-важно нещо, което трябва да те научи терапевта ти е как да отпочива мозъка ти. Изключително важно е да има почивка, ако ще и 20мин. на ден. "Да имам сили!" (както казва дъщеря ми преди закуска). Не очаквай всичко да се случи много бързо. Вероятно има и други неща, които се коренят в поведението ти, някой трябва да ги открие, да ти ги обясни, за да ги рабереш и преодолееш. Често при хора като нас самооценката е много ниска (дори и да не си мислиш така), има зависимости от хора, от чуждото одобрение(нещо без което живея прекрасно вече), дори от минали случки и спомена за тях. Щом си тук и пишеш това, което пишеш и правиш това, което правиш ти имаш нужда от чужда помощ. И последно за да не досадя... Преди няколко дни отидох да изхвърлям боклука, при хвърлянето на плика в контейнера една котка скочи с четирите си лапи върху мен и ме издраска с ноктите си. Не мога да не кажа, че не се стреснах-напротив тя толкова ме изненада че извиках (е, не достатъчно, че да ме чуе мъжа ми). Прибрах се, промих раните и това беше. Аз не изпитах притеснение, че тази котка излиза от контейнера и вероятно е мръсна (всъшност чак сега се замислям за това), а само от това, че трябва все пак да промия раните си(гледала съм котка над 10 години). И тук идва това, което и ти един ден сама ще научиш. При такива ситуации хора като нас трябва да се научат да управляват нивото на стреса. Когато ми се случи нещо , което неизбежно ме стресира, като тази случка аз първо дълбоко поемам въздух и знам, че трябва да дам на мозъка си почивка(по начина, по който те научи терапевта), а ако това не е възможно в момента (детето ми е около мен например) се качвам а велоергометъра. Със сигурност съм изпуснала нещо, но основното е психотерапията. А сега първата ти работа е да спреш да четеш по въпросите свързани с болести, микроби и ОКР. Всичко което четеш храни твоето ОКР. Аз дори съм против и четенето на позитивни текстове за щастието например,написани просто от някой писач в интернет, но това така или иначе не съм го правила, нямам опит. Поздрави, сигурна съм, че ще успееш и се надявам някой ден да го споделиш тук! Позрави и на вас, Докторе и благодаря!

Здравей студент Аз съм с ОКР , за добро или лошо, натрапчивите ми мисли са различни от твоите , но нека това да не те кара да си мислиш, че ги преживявам по-леко Аз съм на терапия заради моето ОКР и заради самата мен. Искам да знаеш, че първото, което трябва да направиш е да възобновиш тренировките си възможно най-бързо. Второто е да спреш да се тревожиш за родителите си от сега- не забравяй, че те са живяли и оцелявали и преди теб Така ще бъде и занапред- децата не са длъжни на родителите си, това, че се чувстваш задължен към тях е резултат от начина на възпитание, което са ти дали и мисля че и пръст има и малко изкривената ни народопсихология. Сигурна съм- тук ще ти се дадат отговорите на въпросите, които задаваш. Аз няма да пиша тези, които знам, защото би било по-добре да ги прочетеш не от някой, който все още е с проблем. Но все пак искам да ти кажа, че винаги съм си мислила, че лудите хора не си задават въпроса- "луд ли съм?" Аз не съм писала от години във форума, но като те прочетох и си казах. Ей това момче ще се оправи бързо, трябва да му го кажа! Изглеждаш оганизиран, умен млад човек със самочувствие! Потърси във форума начините за справяне със стреса и как да намалиш нивото на адреналин и ще си вече крачки напред. Успех!

Привет! Обсъдих с цялото ми семейство (имам предвид и нашите по скайп) проблема ми. Разкрих им неща, които бях оставила само за себе си. Естествено всички искат да ми помогнат да изляза от това състоятние. Ще ми трябва тяхната помощ за детето. Майка ми обеща дойде за по-дълго следващият месец, за да гледа детето и аз да започна терапия и да ида на друг гинеколог, въпреки че тя смята, че трябва да се справя сама. Междувременно аз се опитвам да овладея някои неща, които ме изнервят. Послушах Сеньора и няколко дни не си миех ръцете при всяка нова дреха, която обличам. Прочетох и тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=7551 Там след съветите на Орлин вчера реших и повече не съблякох дрехите, за да ида до тоалетна. Е....признавам...малко ми е терсене, но като изляза от банята просто "изкючвам" страха, че има зараза по дрехите ми. Миенето на ръцете го ограничавам. Вчера прочетох, че за да си измил достатъчно ръцете е необходимо да ги миеш 15 секунди със сапун. Това е времето за което си изпяваш първият рефрен на "Happy birthday". Реших да опитам като си го тананикам на ум. Така не се отнасям в мислите си и сапунисването и измиването не продлжава n-пъти. Малко се притесних да не би пък сега Happy birthday да ми стане навик, но така или иначе не ми се пее всеки път С херпес малко ми се опъват нещата... Сеньора, благодаря ! Точно за отдушник питах за такава тема. През бременността си пишех в такава за бременни и беше много приятно. Орлин, искрено съжалявам, че съм ви прозвучала така сякаш не се вслушвам в думите, не е така. Благодаря! п.п. Преди последният пост на Сеньора бях написала и аз един, но той така и не се публикува. Предполагам, че аз нещо не съм цъкнала където трбява.

Много благодаря г-н Баев, че се включихте в темата и то толкова подробно и с внимание! Току-що се прибирам от разходка с детето. През целия път навръщане ми текоха сълзи. Вече не издържам на това. Не бяхме излизали от поне 5 дни, заради времето, но получих майчинство и трябваше да заредя с храна, мляко и кърпички детето. Имам и много проблемна кожа на лицето (това от след раждането) и бях решила да си взема един лосион от аптеката като получа пари. Знам, че сега ще прозвучи глупаво и затова и плаках по пътя, но... аптекарката беше с херпес (тук ми идва да сложа тази иконка това си мисли нормалното ми аз) Чак съм си смешна вече, толкова патетична. Излязох, без да докосвам шишенцето го изсипах от кутииката в чантата ми, намазах си ръцете с антибактериален гел и отидох до бебешкия магазин, където не ми се наложи да пипам нищо, освен пликовете, които ми подаде продавачката. Прибрах се, детето спеше в количката, та имах време да изхарча сума сапун и почти бойлер с топла вода върху ръцете си. През целият път си мислех как искам бързо да вляза и да ви разкажа това. И да ви попитам вие бихте ли използвали лосиона? Бихте ли дали на детето да докосне тези пликове? До къде е границата на нормалното? Размива ми се...или всичко е ненормално? Не мисля, че мога да се справя сама, освен ако не си кажа край от веднъж. Дали би могло да стане отведнъж? Например сега да стана, да ида до тоалетна, да си измия ръцете като ги насапунисам само веднъж, да си намажа лицето с лосиона (тук не знам дали трябва да си мия ръцете, но сигурно де) и да дам на детето пакета с бисквити, които му купих без да го изсипвам в купичка и дори без да го мина с мокра кърпичка? Някъде четох по темите за препоръчани терапевти с онлайн консултации. Това по скайп ли означава? Усещам, че има вероятност темата да се превърне в отчетна за мен, та има ли във форума раздел отчетен или нещо такова, където да си пиша с други като мен? Много ми станаха въпросите, извинете. Благодаря за търпението и отзивчивостта!

Чета сега снощните си писания. Искам да добавя, че съм сигурна, че имам нужда от помощ от специалист, но това за след работата на мъжа цяла сутрин го мислих и трудно би могло да стане. Когато той се прибере, аз започвам чистене, готвене, къпане на детето... Може би ако в почивен ден може да стане. Ще го мисля... Мъжа ми има проблеми в работата, та може и да я смени скоро и се надявам да е нещо по-добро с повече почивка. Тази събота и неделя той ще почива и двата дни. Ура!

Много благодаря за отговора! Цяла вечер влизам със затаен дъх, за да видя има ли отговор. Много благодаря! За такъв отговор се надявах...в смисъл значи имам шанс! Страх ме беше да не се окаже, че това не минава никога. Много по-добре е да знам, че зависи от мен. Аз така съм възпитана- ако започна нещо го правя до край, ако не мога веднага да го свърша не го започвам. Обичам да си върша всичко сама, за да знам, че е свършено, за да съм сигурна, " да ми е чиста работата..." (това не е много хубаво, защомъжа ми си знае, че аз сама ще си свърша всичко) Та затова сега се зарадвах, защото зависи от мен и сега когато ми го казва някой като Вас се чувствам по-уверена. Благодаря! За информацията за разните му там не един страхове... Аз снимки на кърлежи съзерцавах цяло лято, но като не съм виждала... Баба ми и дядо ми бяха овчари. Много пъти съм била с тях като малка с овцете по поляните...кърлеж не ме е хапал, ама на сега страх. Много пъти съм била по фестове разни, по планини с приятели и така. Понякога си казвам ми "Божа работа" и се успокоявам. За херпеса. Аз съм наясно, че аз втори път не мога да се заразя, аз вече съм заразена, имам антитела. Даже последните дни си мисля, че и детето ми също е заразено. Преди 3-4месеца чичо ми го целуна по челото с херпес на устата, преди това целуна и мен, но беше случайна среща, нямах време да видя предварително. Видях след това. След два дни детето беше с температура и увеличени сливици. Наскоро четох, че при първата среща с вируса понякога има и такива симптоми, без задължително да има лезии по гърлото и прочее... Знам, че вируса живее около 10 секунди извън тялото. Само не знам защо умирам от страх. Мислех, че прекалявам с четенето и затова ми се случва всичко. Мислех да спра да чета. Ограничавам се сама. Днес например изобщо не съм чела за херпес, което е постижение, не беше се случвало скоро. Попрочетох някои неща във форума. Много е интересен. Самотерпията описана от г-н Баев мисля, че мога да я направя. Мислех си днес да помоля мъжа ми да ми чете следвашите стъпки, защото инак не мисля, че ще мога да се отпусна ако трбява да чета и да си представям... Много интереси постове и на hip прочетох. Смятам да спра да използвам велоергомтъра като закачалка, hip съветва да се гони стреса със спорт и аз такъв спорт мога да практикувам, освен тичането по прохождащо. Смятам и постепенно да се отказвам от някои миенета на ръце, а за дрехите много ми се ще да стане от раз. Просто да го правя като нормалните хора от раз, но ме е страх, че ако се проваля и се преоблека с чисти дрехи след като изляза от банята ще съм крачка назад. Благодаря Ви Сеньора! Прегръдки и от мен!

Здравейте, много се радвам, че открих този форум. От няколко месеца, а може и от повече страдам от собствените си мисли и страхове. Нека започна от начало... Имам дете на година и половина. Когато бебето беше на 15-тина дни на мъжът ми му се появи херпес на устната. Тогава трябваше да изолираме мъжа ми от бебето, защото херпес е много опасен за новородено. Опазихме бебето и всичко просто отмина с времето. Гледах си съвсем нормално детето, без да изпадам в някакви крайсноти, дори имахме и коте (на 10г.) На Коледа се задавих с ядки. Не съм се задушавала, ами нещо просто ми дразнеше гърлото и явно много съм се уплашила, защото сигурно час и нещо след това имах чувстото, че нещо ме стяга в гърдите. Баща ми(бяхме на гости у нашите) се притесни и ме закара в бърза помощ. Там ми сложиха урбазон и ме изпратиха на УНГ. След това може би месец имах чувсвото, че ако ям нещо ще се задавя, че дори и усещах разни неща да засядат в гърлото ми. На следващият месец детето се разболя от шарка. Аз също лепнах вирус от някъде и заразих и детето, та доктора на детето каза, че сме наслагали инфекции и затова тя боледува цял месец. По това време някъде ме връхлетя страха от херпес. Първо имах чувството, че ми се появява херпес, мазах се с мазила за херпес, купих си лепенки и прочее. Умирах от страх да не заразя детето и с херпес на фона на всичко останало. За мой късмет мъжа ми си удари главата леко, но му дадоха болничен , та си беше вкъщи с мен. Баби не ни помагат, далече са. Детето се оправи. Аз обаче не знам дали от антибиотиците, които пих за гърло или нещо друго имах течение и така отидох на гинеколог. Откриха ми анаеробна инфекция и така се "абонирах" за микробиологията на клиниката. Лекарката каза, че е заразно, че мъжа ми също трябва да пие лекарства, че детето не трябва да ляга при нас в леглото. Тук някъде и започна постоянното миене на ръцете ми. Мъжа ми пък получи уртикария от лекарствата и ги спря. Виках бърза помощ посред нощ защото той както спеше стана на огромни петна.Лекарката от бърза помощ, обаче каза, че това, от което се лекувам не е заразно и не може да разбере защо и той е пил лекарства. После като се позачетох из нета се оказа, че наистина е така. Аз продълих да ходя при лекарката, като всеки месец на микробиологията излизаше или леко подобрение или същото като в началото, а веднъж и стафилококи, които също каза, че са много заразни да пазя детето. След това без лечение на стафилококите, а само с пробиотици нямаше стафилококи, а пак началната диагноза... Както и да е... Аз спрях да ходя на гинеколог след 6 месеца и след като изпих последните антибиотици и реших, че трябва да изляза от този омагьосан кръг . Един месец нямах проблем и след това до сега пак имам същите оплаквания като преди да тръгна на лекар, но това не е проблем така да се каже... Проблема ми остана с постоянното миене на ръцете. За два дни харча по един течен сапун. На баба ми, която е на 88г. кожата изгледа по-свежа. Имам чувство, че всичко е заразно, ама всичко. С особено внимание към херпес... Не мога да ида до магазина нормално. Отивам, оглеждам продавачката дали има херпес някъде по лицето. И ако няма никакво петно около устата и носа особено- купувам. Случвало ми се е да вляза набързо да взема вода и след това да забележа, че има "нещо" - подкосих се цялата, главата ми изтръпна, и дишането ми беше трудно, но се окопитих, защото отивах на лекар за детето... Ужасно ми е да ходя в големи хипермаркети, защото не знам този, който е редил стоката "какъв му е здравният статус" ... И прочее неща, които не ми стига времето да опиша. Миналата седмица идваха родителите ми на гости за малко. Майка ми с херпес на устата, всъщност с червено петно от херпес на 15 дни. Донесе на детето подаръчета, моркови, бисквити и беше наготвила разни мамини вкусотии. Едва разопаковах нещата. Имам чувсвото, че херпес е навсякъде и ще зарази детето и, че и на мен ще ми се появи...А съм изчела всичко, което има в нета и знам, че така херпес не се хваща... и все пак се мия по 1000 пъти. Чела съм и за ОКР значително по-малко де...та мислех, че като се сблъскам с херпес отново и видя, че нищо няма да стане ще ми мине, но не би... Също много голям проблем от гинеколожките истории ми е, че когато трябва да ида до тоалетна трябва да си съблека дрехите преди да ида в банята, отивам, излизам, измивам се поне три пъти, обличам панталона, измивам се, обличам блуза, чорапи, измивам се няколко пъти и тогава при детето. 30мин. едо пишкане (извинете). Имам чувството, че ще си нацапам дрехите и така мога да заразя детето с нещо... Имало е дни, в които си казвам- "край, до тука беше, няма да се измия пък" и после си казвам "ее айде сега ще правя еди какво си и се измивам". Моят съпруг много време беше много мил с мен и търпеше и се миеше когато му кажа и имах усещане, че ме рабира. Сега обаче явно му е писнало на човека- караме се всеки ден, основно за кой кога си е измил ръцете, за пералнята ( пера постоянно всичко носено веднъж). Казва, че иска нормална къща, да се гушнем с детето в леглото като заплаче нощем, да има сготвено като се прибере ( не искам да пипам яйца и месо), да правим секс... Ох ужас, а има и още неща сигурно, които не са ми нормални... Страха от кърлежи например, за всяка муха кацнала на детето се обаждах на мъжа ми да му я описвам, за да ми каже кърлеж ли е... Та така да обобщя...Имам страх от всякакви вируси (от херпес особено силен), мия си ръцете постоянно, и това с дрехите, искам някой като ми подари нещо на мен или детето да не се замислям имал ли е продавача херпес, искам да престана сутрин първата ми мисъл да е "имам ли херпес, усещам ли нещо" и първата работа да изтрия ключовете за осветлението и бравите на вратите, защото мъжа ми е държал буклука на излизане, докато ги е докосвал. Предполагам, че няма да се справя сама, както ми се иска. Аз няма как да оставя детето на някого, няма на кой. Мъжа ми работи по 6 дни в седмицата. Ходех с детето на гинеколог. Нямаме кола, затова не смених гинеколожката, само до тази мога да стигна с количката... Но наистина ми писна от мене си. Искам детето ми да расте до нормална майка, да има прекрасно детсво, а не да гледа някаква дето постоянно нервничи и тича с антибактериалния гел или мокрите кърпички... Старая се за сега да не усеща моите лудости, като в парка гледам как се държат с децата си другите и позволявам същото и аз. За нещата, които ме притесняват говоря с педиатъра ( страхотен човек е). От два дни си взех да пия Есберикум. Знам, че няма да спра да си мия ръцете с него, но поне малко да не съм толкова изнервена на самата себе си. За щастие имам тихо и спокойно дете, всички ми казват да я погледна и да видя , че имам всичко да, престана с тия глупости дето мисля, но не знаят, че хич не е лесно. Това съм аз, дето като дете се смееше на баба си, че като излезе от банята си мие ръцете. Оказа се, че има невроза. Даже сега като се замисля, откриам доста сходни неща... Има ли нещо, което мога да направя сама? Само с воля това лекува ли се? Май дълго стана... Дори и да не бъда изчетена докрай от никой, се радвам, че го написах. Като пиша ми е много по-лесно. п.п. Вече нямаме котето.