Jump to content
Порталът към съзнателен живот

smehy

Участници
  • Общо Съдържание

    141
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от smehy

  1. smehy

    Смисъл на живота

    Аз все още не знам каква е моята задача в света... и може би и за това се затруднявам в намирането на смисъл А относно любовта към себе си - зная общоприетото мнение, че трябва първо да обичаш себе си и тогава ще заобичаш и другите, но поне спрямо мен това май не важи- аз не се обичам и самата мисъл някой да обича себе си за мен граничи със самовлюбеност, което е изпълнено с негативен заряд. Наясно съм и с разбирането, че всеки един от нас е носител на Божественото и от там обичта към себе си е и обич към Бог, въпреки че това ми е далечно. Но пък обичам другите, може би по свой си начин, но... Извинявам се, че не мисля глобално, а индивидуално, но ако глобалните въпроси и проблеми ми е по-лесно да разбера, не така стоят нещата с личните А може би само си мисля, че разбирам нещо)
  2. Gabrielle, преживяла съм в голяма степен това, което и ти. Аз успях да се измъкна и ще споделя как го постигнах. Моят баща правеше всичко възможно да пропадна- в буквалния смисъл. Винаги съм имала отличен успех в училище, което го вбесяваше. Когато разбереше, че ми предстои изпит - контролно, класно и пр. не ми даваше възможност да се подготвя. Похватите- обиди, създаване на изключително напрегната обстановка, разхвърляне на личните ми вещи със заповед веднага да ги подредя, изсипваше боклуците от кошчето по пода у дома и ми заповядваше веднага да започна да чистя, докато той си тръска пепелта от цигарата на вече изчистеното и т.н. А след изпита усмихнат ме питаше: "Как мина?" След време просто спрях да споделям кога имам контролно. Никога не съм канила приятели у дома, защото той първо ме унижаваше пред тях, а след това унижаваше и самите тях... А на финал започваше да хвърля и да чупи предмети пред тях... Не съм ходила на мероприятия, организирани от училището, защото не ме пускаше, а и защото нямахме пари. Никога като дете не съм си празнувала рожденният ден, не съм получавала подаръци за Нова година. Насилието във всичките му форми спрямо мен беше ежедневие. И аз като теб мечтаех да се махна - не само от бащиния си дом, но и от средата на родителите ми. Не избягах, защото си дадох сметка, че рано или късно ще ме хванат и ще ме върнат отново на родителите ми. За това реших, че шанса ми е да уча и чрез образованието да се измъкна. Въпреки трудностите, създавани от родителите ми, аз четях- не само уроците от учебника, а и много допълнителна литература от библиотеката. Често четях в градинки и паркове, защото у дома беше невъзможно. Пишех си домашните рано сутрин, когато той още спеше. Завърших средно образование с отличен успех и кандидатствах- бях приета. Излязох на квартира- нямах пари за наем, за това поддържах хигиената на дома. Допълнително съм продавала вестници. Въпреки, че съм от София и бях приета в университет отново в София и трудно можех да обясня защо съм на квартира- времената бяха други. След първата година в университета - бях с отличен успех проведох разговор с ректора относно възможността да бъда настанена в общежитие - и това се получи. Получавах и стипендия за отличен успех. Така постепенно нещата се нареждаха. Наистина е трудничко, но пък си заслужаваше. Разбирам те - трудно ти е, но усещам, че си силно момиче, с потенциал. И въпреки моментите на отчаяние и униние ще преодолееш и това изпитание! Знам, че е трудно и понякога ни се струва невъзможно, но се опитай да се концентрираш върху плана си за "измъкване" от тази обстановка. А ти имаш план- след завършването си да учиш! Концентрирай се върху него- учи, подготвяй се за изпитите, а тежкото ти ежедневие...- просто си мисли за след това, за момента, когато ще бъдеш студентка и ще живееш отделно от баща си. Приеми, че всичко ни се дава с някаква цел - да развиваме свои качества, да научим определени уроци и пр. Може би звуча твърде сухо или поучително, но всичко това го казвам на база преживяно. Аз, например станах по-комбинативна, гъвкава, креативна, развих аналитичното си мислене и т.н.Ти може би имаш вече тези качества, но следва да развиеш други и за това си подложена на тези изпитания. Важното е да имаш план, а ти го имаш и да го следваш, колкото и трудно да е на моменти и да вярваш, че ще успееш, а аз вярвам в теб!
  3. Запозната съм с проектът за новият закон за детето. Че е абсурден - спор няма. Казвам го като човек, работещ в социалната сфера. Но и като знам част от екипа, сътворил го - не съм изненадана... Всичко е лобизъм и лобистки интереси. Работещите в МТСП, АСП, ДАЗД, различни НПО са едни и същи хора, които само сменят местоработата си- като във футбола - едни и същи лица стават треньори на различни отбори през различни пероди от време; едни и същи лица, с едни и същи разбирания, манталитет... Така е и в социалната сфера. И със сега действащият Закон за детето може да се злоупотребява. Тук не говоря за нарушаване на закона, а за възползване от несъвършенствата и вратичките в него. И ако се акцентира върху приемните семейства, сякаш някъде встрани остава т.нар. "настаняване при близки или роднини". Обикновено в тази фраза се изпуска значението на близки, защото детето може да се настани при близки, които не са му роднини, но с които има емоционална връзка! Има такива случаи. А отделно с настаняването при роднини може също да точи хазната. Просто се учудвам как представители на някои групи в обществото не са се досетили за този начин за увеличаване на своите доходи. Може би някой ден и да напиша наръчник как човек може да премине през многобройните вратички в законите в социалната сфера...
  4. Здравей, Osman Aga! ще споделя своя опит с ползването на направление за психолог, но с уточнението, че случилото се е преди седем-осем години. Силно се надявам, че днес нещата са се променили в положителна посока. Първият път посетих личният си лекар и поисках да ме насочи към специалист, с който да мога да споделя за нещата, които ме подтискат. Получих направление за психиатър. Срещнах се с такъв. За десет минути ми се постави диагноза, трябваше да си закупя рецептурна книжка, изписа ми се лекарство (не помня какво беше), което трябваше да пия в продължение на един месец, а след месец да се проведе контролен преглед. Ама дали това лекарство беше точното за мен, дали изобщо се нуждаех от лекарство, ами ако се получеха нежелани реакции, ако организма ми не го приемаше добре - това май нямаше значение. След месец на контролен преглед! Не пих това лекарство, защото случилото се за мен беше пример на формално отношение и бюрократизъм. Всъщност аз и психиатъра почти не разговаряхме за проблемите ми, а за рецептурната книжка, приема на лекраството и контролният преглед след месец. В тези десет минути се включваше и посещението ми до близката аптека за закупуване на рецептурната книжка. Вторият ми опит - отново посещение при личният ми лекар, като този път акцентирам върху желанието ми да разговарям със специалист относно нещата, които ме притесняват. Да, но за да ми издаде направление следва да напише предполагаема диагноза. Трябваше да избирам между мания и депресия. Избрах депресия. И така получих направлението. Посетих психолог. Човекът ми каза в прав текст какво поема здравната каса, а именно един първичен преглед, един вторичен и може би един път месечно по една консултация (тук вече не съм много сигурна). Аз така и не споделих за проблемите си в дълбочина, тъй като знаех, че ще проведем само два разговора. Но този психолог ме насочи към фондация, която работи със жертви на насилие (такъм ми е проблема), свърза ме с техен представил, осъществи връзката, представи ме, което за мен беше от голяма полза, защото се притеснявах не само да говоря за случващото се с мен, но и да поемам каквато и да е инициатива (срамувах се от себе си). Но след издаването на това направление, личният лекар беше написал в компютъра в ел. картона ми ДЕПРЕСИЯ - лично видях на монитора този надпис с големи букви. Всеки път, когато отивах при него за годишният профилактичен преглед или по повод някоя сезонна настинка, той не пропускаше уж така между другото да ме попита как се чувствам, всичко наред ли е при мен, сънят ми спокоен ли е, какво мисля за живота и пр. Това е моят опит с получаване и използване на направление с психолог, психиатър. Сам прецени как да действаш... да се възползваш от услугите и възможностите на здравната каса или да преразпределиш бюджета си, така че в него да включиш психотерапевтични сесии.
  5. smehy

    Контрол, съдба

    Който се е излюпил и живял в инкубатор не може да разбере живота в джунглата, както и обратното...
  6. Напълно подкрепям Розалина. Считам, че с настоящата тема - по-точно с начина на представянето й се минават границите на добрия тон. Ами аз като съм против насилието над деца? Може би трябва да създам тема, в която подробно и детайлизирано да го описвам? Отвратена съм и признавам- не съм очаквала тук, в този форум подобен изказ!
  7. Когато бях дете, баща ми ме насилваше сексуално в продължение на седем години (между 4-тата и 11-та ми година). Всяка втора нощ. Със знанието на майка ми. Признавам, че не мога да бъда съпричастна и да му съчувствам- нито на него, нито на неговата душа.
  8. След известно колебание реших да не давам цитати от постове като примери за вербална агресия, защото смятам че ще изместим темата и ще бъдем прехвърлени в рубриката - "Аз казах, ти каза" (или нещо такова май беше). Като цяло за мен пример за вербална агресия е когато не се отговаря по същество, с аргументи, а емоционално. Разбира се, може да отговориш и емоционално, и подплатено с аргументи, но тук не визирам този случай. Вербална агресия е и когато не отговаряш на зададения въпрос, не се фокусираш върху изложената теза, а нападаш личността на питащия, не си тук и сега, а правиш обобщения, извеждаш факти, извадени от контекста, отново насочени към личността, а не към изреченото; или насочваш разговора в друга посока; когато си саркастичен, циничен и разбира се има още много, много примери... За мен има разлика между стоическото спокойствие и спокойствието. До тук имах предвид спокойствието, а не стоицизма. Докато стоическото спокойствие предполага продължителност и константност във времето, то спокойствието е ограничено във времето. Например: сутрин съм спокоен; днес съм спокоен и т.н. И в тази връзка поддръжам тезата, че в моментите на спокойствие, агресията липсва. Дано съм била ясна
  9. Убедихте ме, че агресията и спокойствието не са противоположности Но поддържам тезата си, че в спокойствието няма агресия, а ако присъства такава - то това не е спокойствие. Агресията има различни форми и когато се прояви дори и мъничка частица от нея - няма спокойствие. Съгласна съм и с БожидарЗим за причините за подпалването на жизнената енергия. Но може би е по-точно да се нарекат незадоволени потребности, защото желанията са вследствие на потребностите, нуждите. А иначе в някои от горните постове станахме свидетели на вербална агресия, а на какво се дължи? На коя от тези три причини? - Не зная- не съм специалист, но определено събуди моя интерес.
  10. Ако например извършиш убийство без да излизаш от състоянието си на спокойствие (твоето, лично спокойствие) - това е психопатия. Считам, че в състоянието на спокойствие няма агресия и в тази връзка са противоположности. Състоянието на спокойствие е момент, в който човек е в стаза - потребностите са удовлетворени, човек е в хармония със себе си и света около него. Но това не е вечно - идва мига, в който равновесието се нарушава и човек реагира различно. Понякога твърде агресивно, а може и градивно.
  11. Когато си вътрешно спокоен, то ти си и външно такъв. А когато си вътрешно неспокоен, но външно си сложил маската на спокойния - то именно тези хора са най-жестоки (според мен). Задържайки напрежението, агресията вътре в теб, без да ги сублимираш в нещо ползотворно и/ или позитивно - това е като бомба със закъснител - ще избухне... И колкото повече "тротил" трупаш, толкова и пораженията ще са по-разрушителни... Агресията има различни форми и може да бъде канализирана, като силата й се използва по градивен начин.
  12. Виждал съм такива примери във филмите. А аз в реалността...
  13. "Имаш предвид свободна в душевен план ? Защото в законното порно едва ли има жени дето да са вързани и насилвани да се снимат. Снимат се жени, водени от желание за лесни пари, някои от тези жени са са много похотливи поради една или друга причина и тази работа им харесва. Снимат се жени, които са несвободни душевно, но са свободни физически. Това си е вид проституция, но пред камера." Христо, не винаги нещата са такива, каквито си ги мислиш, включително и за законното порно и т.н. Дано да дойде денят, в който ще прогледнеш... за скритите "паралелни действителности"....
  14. smehy

    Младостта

    Да-а-а, а при мен "лудостта на младостта" се е хронифицирала без ремисии ...
  15. Раздел VІІІ Разврат от чл. 149 до чл. 159 НК http://lex.bg/bg/laws/ldoc/1589654529
  16. smehy

    Професията

    Ама какво стана с темата? А тя е професията! Тръгнахте от нея и като се стигна до целомъдрието и разюздаността, то започнаха едни цикли, едни сметки, везни, кантари... и то все около жените... А темата?
  17. Христо, когато ти се роди детенце - би ли го кръстил с някое от изброените по-горе звучни български имена? Ама бъди честен! Или как би се чулствал ако ти носеше подобно име?
  18. Привърженик съм на книжовният език. Използването на диалекти ме дразни още от дете - не зная защо, но все пак проявявам интерес към тях като източник на познание. Обожавам живият, експресивен език на метафорите, а разговор, диалог базиран изцяло на тях ме зарежда в буквалния смисъл с енергия. А по темата - май се превръща не в обогатяване на българският език, а в някаква степен в поругаването му... Флорестан, благодаря за изказаното мнение и начина, по който е написано. Благодаря!
  19. smehy

    Жената

    Жестоки слова...
  20. Нещата не са еднозначни и категорични - за каквото и да е! Това, че имаш например три дипломи за висше образование не те прави в специалист или компетентен за извършването на дадена работа. Днес всеки втори е висшист - и какво от това? Има знайни и незнайни университети, които бълват "специалисти". И обратното - даден човек може да няма заветната диплома, но да е природно надарен и майстор. Омръзна ми и това непрекъснато сравняване на професиите, заплащането и мърморенето в тази връзка. Може би е добре да поглеждаме на нещата в дълбочина и от различни страни..?
  21. Сред определена малцинствена група са широко разпространени имена като Исус, Йоан и т.н. Не съм забелязала по някакъв начин това да се е отразило на съдбите на тези хора. Но пък знам ли всъщност каква е тяхната съдба, а и съдбата на всеки един от нас.... Но аз скромно ще замълча и сведа глава, тъй като не съм кръстена на светия, ами на дядо ми Едисон и баба ми Ламба (грешката е вярна ), ха-ха...
  22. Започнах да чета книгата "Възможните майки"- истории на 100 жени, майки и не-майки от различни страни (но с превес от България и Италия), които разказват за своето отношение към майчинството. Завладяващи истории, които илюстрират с автентичния си изказ как майчинството променя приоритетите в живота на жените в началото на третото хилядолетие.
  23. Пламъче, разбирам те чудесно и сякаш си прочела мислите ми И аз не веднъж съм си задавала подобни въпроси - особено напоследък... и за духовността, и за състезанието което също виждам, и за много други неща свързани постовете тук, но ... свят широк - хора всякакви...
  24. smehy

    Поп Фолк

    12 години в училище сме играли т.нар. ведрина сутрин на класическа музика
×